Определение по дело №11/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

20.4.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.20

Година

2012

Председател:

Секретар:

За да се произнесе, съобрази:

Постъпила е искова молба от „Р. Б.” Е. С. против „К. К.”О. В. Т., П. С. П. и К. С. П.. Твърди се, че банката – ищец с договор за банков кредит от 20.07.2009г. и анекси към същия е отпуснала на ответното дружество сумата от 580 000лв. кредит, с краен срок за погасяване на същия – 25.06.2012г., като са подписани редица анекси. Кредитът бил усвоен на 18.08.2009г. Двамата ответници К. и П. П. се задължили да заплатят солидарно с дружеството всички негови задължения към банката-кредитор, които задължения представляват главница, лихва, наказателна лихва, разноски по обслужване на кредита, разноски по събиране на кредита по съдебен или извънсъдебен ред. За обезпечаване на всички вземания на банката по договора за кредит били учредени договорни ипотеки и особени залози. Според ищеца кредитополучателят по договора за кредит е изпаднал в забава и с оглед разпоредбите на договора помежду им, на 15.07.2011г. вземането по кредита било обявено за предсрочно изискуемо. Посочено е, че не са били заплатени вноските за периода 06.12.2010г – 05.07.2011г.

На основание чл. 417 от ГПК ищецът депозирал пред ВТРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо тримата ответници за солидарното заплащане на суми, дължими по договора за кредит, както следва: 548 000лв. просрочена редовна главница, просрочена редоÔна лихва в размер на 16355,42лв, наказателна лихва за просрочеи - 42 219,56лв., просрочена комисионна за управление 3 743,29лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.07.2011г. до окончателното им изплащане.

Съдът е снабдил ищеца с исканите заповед и изпълнителен лист, като в срока по чл. 414 ГПК постъпило възражение от длъжниците, поради което ищецът предявява настоящата си претенция, с която моли съда да приеме за установено, че вземанията на „Р./.” Е. С., обективирани в Заповед № 2422/02.08.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 02.08.2011г. на ВТРС, а именно: 548000лв. просрочена редовна главница, просрочена редовна лихва в размер на 16355,42лв, наказателна лихва за просрочеи - 42 219,56лв., просрочена комисионна за управление 3 743,29лв., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.07.2011г. до окончателното им изплащане съществуват и са дължими. Претендират се разноски по делото, ведно с възнаграждение за юрисконсулт.

В отговор на исковата молба тримата ответници заявяват, че оспорват предявения иск. Сочат, че той е допустим, но изцяло неоснователен. Твърдят, че дружеството – ответник не е получавало суми по цитирания от ищеца договор за кредит и анексите към същия. Твърдят, че не са получавали писма – уведомления с № 840-479 и 840-481.Сочат, че представените от ищеца справки, касаещи такси и комисиони, не отразяват дължими от дружеството и двамата ответници - физически лица суми. Сочи се в отговора на исковата молба и че Общото събрание на съдружниците на ответното дружество не е приемало решение за сключване на договор за кредит. Твърди се, че сумите, които дружеството е заплащало на банката – ищец, са заплащани без основание и банката дължи връщането им.

В допълнителна искова молба ищецът пояснява, че ще се ползва от представените писмени доказателства, чиято автентичност се оспорва. Пояснява се също и обстоятелството, че съгласно договора за кредит и анексите към същия всяко едно уведомление във връзка с договора за кредит ще се счита за получено при достигане адреса на кредитополучателя, поради което възражението за неполучени известия е неоснователно. Сочи още, че не е налице изискване общото събрание на съдружниците на ответното дружество да приема решение за сключване на договора за кредит с банката, но въпреки това такова решение е налично.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на Закона, приема за установено следното :

С договор за банков кредит от 20.07.2009г. „Р. Б.” Е. С. е предоставила на „К. К.”О. В. Т. кредит в размер на 580 000лв., с цел рефинансиране на цялата експозиция на кредитополучателя по силата на друг договор за банков кредит, изменен с няколко анекса. Крайният срок за погасяване на отпуснатия кредит е 25.06.2012г., като в т. 4.2 от договора е уговорен начинът на погасяване.

Съгласно договора К. С. П. и П. С. П. са се задължили да изплатят всички задължения на кредитополучателя към банката по договора и последващо сключените анекси, включващи главница, лихва, наказателна лихва, разноски по обслужването на кредита, разноски по събирането му по съдебен или извънсъдебен ред/т. 8.1 и сл. От договора/. Чл.9 от договора урежда случаите на неизпълнение по същия и последиците от неизпълнението. Съгласно т.9.1 от договора неплащането на падежа на всяко парично задължение на кредипополучателя към банката представлява неизпълнение. В този случай, съгласно т. 10.4 от договора банката има правото да обяви всички усвоени по договора суми, начислената лихва /евентуално наказателна лихва/ и комисионите за предсрочно изискуеми и незабавно платими.

Съгласно чл. 11 от договора всички уведомления и изявления във връзка с него трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне, по електронна поща или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на страните, които те са посочили в договора.

С анекси от 24.07.2009, 23,12.2009; 25.01.2009; 05.02.2010; 24.03.2010; 23.04.2010; 21.05.2010; 24.06.2010; 30.06.2010 и 7.07.2010г., носещи съответно номера от 1 до 10 страните по договора за кредит, същият е бил изменяван основно в частта му относно изискуемостта на определени в анексите погасителни вноски. С анекс № 4 и анекс № 8 са изменени и клаузите относно броя и падежа на погасителните вноски .

С писма № № 840-479;840-480 и 840-481, всички от 11.06.2011г., адресирани съответно до „К. К.”О. В. Т., П. С. П. и К. С. П. банката – кредитор по процесния договор е уведомила тримата си съконтрагенти, че към датата на издаване на писмата – 16.06.2011г. е налице просрочие на дължими вноски по кредита с падежи 06.12.2010; 05.01.2011; 07.02.2011; 07.03.2011; 05.04.2011; 05.05.2011 и 06.06.2011г., чийто общ размер възлиза на 95729,32лв., от които 48894,60лв. главница и 46834,72лв. лихва.

Във връзка с това тримата длъжници по договора са уведомени, че банката обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички суми, дължими по договора и анексите към него, чийто общ размер към 15.06.2011г. е 596 429,08лв.

Длъжниците са поканени незабавно за изплатят горната сума в полза на банката.

Трите писма са изпратени с обратна разписка на адресите на длъжниците, посочени в договора и са върнати като непотърсени. Датата на връщане на последното писмо е 12.07.2011г.

Съгласно приложеното към делото извлечение от счетоводните книги на „Р. Б.” Е. С. по процесния договор за банков кредит последното плащане по същия е извършено на 21.04.2011г.

По делото е представен протокол от общото събрание на съдружниците на „К. К.”О. В. Т., видно от който посоченият управителен орган на 11.05.20009г. - е приел решение дружеството да сключи с „Р. Б." Е. С. договор за кредит в общ размер 580 000лв., с краен срок на погасяване на кредита 25.06.2014г., като управителят П. С. П. е упълномощен да представлява дружеството пред банката при оформяне и сключване на договора.

За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушано и заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.

Съгласно същото, при извършена проверка в „Р. Б." Е. С. по партидите на „К. К.”О. В. Т. , на 18.09.2009г. сумата от 580 000лв. е усвоена еднократно по разплащателната сметка на кредитополучателя „К. К.”О. В. Т., като на същата дата изцяло е покрита съществуваща кредитна експозиция по предходен договор за револвиращ банков кредит и анекси към него.

На дати 06.12.2010; 05.01.2011; 07.02.2011; 07.03.2011; 05.04.2011; 05.05.2011 и 06.06.2011г/ датите, на които се дължат погасителни вноски по процесния договор/ не са установени извършени плащания от страна на кредитополучателя.

Според заключението вземанията на „Р. Б.” Е. С. по процесния договор от 20.07.2009г. и анексите към него, към 29.07.2011г., са в следния размер: непогасена главница – 548 000лв., начислена и неплатена просрочена редовна лихва -16335,42лв., начислена и непогасена наказателна лихва за просрочие – 42 219,56 и начислени и неплатени комисиона за управление на кредита-3 743,29лв. Или общият размер на всички задължения по процесния договор е 610 298,27лв.

Това заключение не е оспорено от ответниците.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК ищецът е поискал от ВТРС издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист против тримата ответници за солидарната дължимост на сумите от 548 000лв. просрочена редовна главница, просрочена редовна лихва в размер на 16355,42лв, наказателна лихва за просрочие - 42 219,56лв., просрочена комисионна за управление 3 743,29лв., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.07.2011г. до окончателното им изплащане, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, като е посочено, че сумите са дължими по договор за кредит от 20.07.2009г, изменен и допълнен с десет анекса.

С разпореждане 02.08.2011г. ищецът е снабден с исканите документи, като на 19.08.2011г. – в срока по чл. 414 ГПК, ответниците са възразили против така издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил претенцията си зÓ установяване на вземането си спрямо ответниците.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. С чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ. Претендира се да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане на ищеца, произтичащо от договор за банков кредит.

Искът е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 от ГПК и касае същото вземане, което е било заявено в предхождащото го заповедно производство.

По същество исковата претенция е основателна.

От данните по делото се установи наличието на валиден договор за банков кредит, който обвързва страните по делото, като ищецът има качеството на кредитодател по същия, ответникът „К. К.” О. В. Т. има качеството на кредитополучател, а другите двама ответници са поели солидарно с първия задължение за връщане на дължимите по договора суми.

Ответниците са оспорили по реда на чл. 193 от ГПК истинността на представения по делото договор за банков кредит и анексите към същия, но това оспорване не е проведено успешно- не са налице доказателства, обосноваващи извод, обратен на този, че именно П. С. П. и К. С. П. са подписали както договора за кредит, така и анексите към същото.

Наведено е и възражение, че договорът не обвързва ответното дружество, тъй като не била налице обща воля на съдружниците за сключването му. Това възражение се явява също неоснователно, с оглед представеното по делото и цитирано по-горе решение на общото събрание на съдружниците на „К. К.”О. В. Т. за сключване именно на договора за кредит, от който ищецът твърди да произтича вземането му. Това решение не е оспорено от ответниците.

Безспорно от данните по делото се установява и обстоятелството, че длъжникът по договора за кредит е просрочил внасянето на погасителните вноски, дължими на следните дати: 06.12.2010; 05.01.2011; 07.02.2011; 07.03.2011; 05.04.2011; 05.05.2011 и 06.06.2011г.това обстоятелство се установява както от представеното извлечение от счетоводните книги на банката–кредитор, така и от неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза.

Ответниците възразяват, че вземането на банката за цялата сума на кредита е станало предсрочно изискуемо, както се твърди в исковата молба. Това възражение е неоснователно. Съгласно клаузите на договора банката има правото да обяви за предсрочно изискуеми всички вземания по договора за кредит в случай на неплащане на падежа на което и да било от задълженията на кредитополучателя към нея / чл. 9.1 от договора вр. чл. 10.4/. Това свое право банката е упражнила надлежно, изпращайки уведомление със съответното съдържание и до трите солидарно задължени по договора лица. Последните възразяват, че тъй като не са получили уведомлението от банката за обявяване предсрочната изискуемост на вземанията по договора, то такава не е настъпила. Това становище не се споделя от съда, поради факта, че пак съгласно клаузите на договора от 20.07.2009г. всички уведомления се считат за получени, ако достигнат до адреса, посочен от самата страна. Видно от приложените обратни разписки за изпращане на уведомленията, трите са адресирани до посочените в т 11.1 от договора адреси, като са достигнали до тези адреси. Обстоятелството дали съдържанието на писмата е узнато от ответниците, респ. по какъв начин и кога е станало това, в случая е без значение. Съгласно договора достатъчно е уведомлението да е стигнало до адреса на страната, за да се счита тя уведомена. С това съдът счита, че банката е изпълнила надлежно задължението си да уведоми длъжниците за това, че обявява всички вземания по процесния договор за предсрочно изискуеми. Датата, на която според съда е станало това, е 12.07.2011г. - датата на връщане на последното от трите изпратени до ответниците уведомления. Това е последната възможна дата, на която уведомленията за обявяване на предсрочната изискуемост са могли да достигнат до адресите на длъжниците.

Горното обосновава извода, че вземанията на банката спрямо тримата ответници по процесния договор за кредит са станали изцяло изискуеми и са дължими в тяхната цялост така, както са уговорени в договора. Дължимо е не само вземането за непогасената част от главницата, но и вземането за лихва, за наказателна лихва, което възниква при забава в плащането на дължимите по договора суми - чл. 3 от същия.

Горепосочените, установени пред съда факти са достатъчни, за да се счете, че искът се явява доказан по неговото основание.

Що се касае до размера, съдът счита, че искът, предвид заключението на вещото лице и предвид представените извлечения от счетоводните книги на ищцовата банка, е доказан до размера, заявен с исковата молба, а именно: 548 000лв. просрочена редовна главница, просрочена редовна лихва в размер на 16355,42лв, наказателна лихва за просрочеи - 42 219,56лв., просрочена комисионна за управление 3 743,29лв. Явява се доказана и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.07.2011г. до окончателното им изплащане.

Горепосочените суми, заедно с лихвата се дължат от тримата длъжници при условията на солидарност, която е възникнала по силата на сключения между тях и ищеца договор за банков кредит от 20.07.2009г.

При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца разноските по водене на настоящото производство в тяхната цялост, които възлизат на 25161,97лв., от които 12205,97лв. държавна такса, 300лв. депозит за вещо лице и 12656лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното, В. Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К. К.”О. В. Т., ЕИК ................., П. С. П., ЕГН *, К. С. П., ЕГН *, че вземането на „Р. Б.” Е. С., ЕИК ................., обективирано в издадените от Районен съд В. Т. по ч. гр.д. № 3456/2011г. по описа на съда Заповед № 2422/02.08.2011г. и изпълнителен лист за солидарното заплащане на сумата от 548 000лв./петстотин четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща просрочена редовна главница, както и за просрочена редовна лихва в размер на 16355,42лв.,/ шестнадесет хиляди триста петдесет и пет лева 42 ст./, наказателна лихва за просрочие - 42 219,56лв.,/четиридесет и две хиляди двеста и деветнадесет лева 56 ст./ и просрочена комисионна за управление 3 743,29лв.,/три хиляди седемстотин четиридесет и три лева 29 ст./, заедно със законната лихва главницата, считано от датата на подаване - 29.07.2011г. до окончателното им изплащане, което вземане произтича от договор за банков кредит от 20.07.2009г. и десет анекса към същия договор от дати 24.07.2009, 23,12.2009; 25.01.2009; 05.02.2010; 24.03.2010; 23.04.2010; 21.05.2010; 24.06.2010; 30.06.2010 и 17.07.2010г., СЪЩЕСТВУВА И Е ДЪЛЖИМО.

ОСЪЖДА „К. К.”О. В. Т., ЕИК ..........., П. С. П., ЕГН *, К. С. П., ЕГН * да заплатят на Р. Б.” Е. С., ЕИК ............... сумата от 25161,97лв./ двадесет и пет хиляди сто шестдесет и един лева 97 стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: