№ 16206
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110133163 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Я. К. Л., ЕГН **********, адрес: гр.
*****************, чрез адв. Б. Т., срещу **********************, адрес:
гр. ******************. Ищецът твърди, че на 17.05.2016 г. около 08:00 ч.
бил задържан за срок от 24 часа на работното си място – дирекция
„***********“, като му били поставени белезници пред очите на неговите
колеги и началници. По нареждане на ответника било образувано досъдебно
производство по пр.пр. № ****/2016 г. по описа на СРП, като спрямо ищеца
били извършени и следните процесуално-следствени действия по нареждане
на наблюдаващия прокурор: личен обиск пред колегите на ищеца, след това
бил откаран с белезници до домашния му адрес, където пред очите на
семейството и съседите му, били извършени претърсване и изземване от дома
му, били извършени още разпознаване на лица и предмети, разпит. Твърди, че
на 18.05.2016 г. по нареждане на прокуратурата била издадена нова заповед за
задържане на ищеца за срок от 24 часа, в резултат на което бил задържан общо
за 48 часа, след което бил освободен. Твърди, че при извършеното
разпознаване не бил разпознат от никого. Твърди, че в резултат на
извършените от прокуратурата действия е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в следното: чувство на срам, унижение, уронване на доброто
име на ищеца пред обществеността. Излага, че в следващите няколко дни след
ареста не се е чувствал добре, поради което се е наложило да посети
психиатър, който му е предписал медикаментозно лечение, изпитвал е страх
какво може да се случи с кариерата му, около един месец след случилото се е
прекарал затворен в дома си, след което се е върнал на работа, но още
изпитвал срама и унижението пред колегите си. Заявява, че отношението на
1
колегите му е било вече различно, доколкото подхождали с недоверие към
него и проявявали негативно отношение, вече не се чувствал част от екипа,
поради което на 26.10.2018 г. се принудил да напусне работа. Твърди, че се е
стигнало до конфликти с близките му, доколкото е виждал как те също го
възприемат като престъпник, което утежнило болката му. Излага, че
отговорност за причинените вреди носи ответника по делото, доколкото е
ръководно-решаващ орган на досъдебното производство и по негово
нареждане ищецът е бил задържан, било е образувано досъдебно
производство и са били извършени посочените процесуално[1]следствени
действия, без никакво основание, тъй като не му било повдигнато никакво
обвинение. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди и доколкото са били
нарушени правата му по чл. 5, пар. 2-4 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи. Ето защо предявява настоящите искове за
осъждане на ответника да му заплати следните суми: 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие задържането му в нарушение на чл. 5, пар. 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва,
считано от 17.05.2016 г. до окончателното изплащане; 11 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
нарушаване правата на ищеца по чл. 5, пар. 2-4 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва, считано от
17.05.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като
недопустими и неоснователни. Оспорва да са налице незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на служители при ответника, поради което
оспорва да е пасивно легитимиран по предявените искове. Твърди, че
причинените на ищеца вреди са в резултат от действия на трети за спора лица,
доколкото заповедите за задържане на ищеца били издадени по реда на ЗМВР.
Оспорва незаконно да е задържал ищеца и да е нарушил правата му по чл. 5,
пар. 2-4 от Конвенцията. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените вреди,
както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и
действия на ответника. Твърди, че извършените на 17.05.2016 г. претърсване и
изземване и обиск и изземване били законосъобразни, доколкото били
извършени след издадени разрешения по н.ч.д. № 8426/12.05.2016 г. по описа
на СРС и по н.ч.д. № 8424/2016 г. по описа на СРС. Оспорват се предявените
искове и по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията. Ето защо моли за прекратяване на настоящото производство като
недопустимо, респективно за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание, всяка от страните се представлява от
процесуалните си представители, които поддържат съображенията си,
изложени в подадените искова молба и отговори на исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
2
за установено от фактическа страна и правна, следното:
1. По фактите.
На 02.03.2016г., е отпочнато ДП № ЗМ 550/2016г., по описа на 05 РУ при
СДВР, пр.пр. № ****, за деяние по чл.198, ал.1, вр.20, ал.2, вр. ал.1 НК, което е
образувано с първото действие по разследването /разпит на свидетел/, на
основание чл.212, ал.2 НПК и водено срещу неизвестен/и извършител/и. С
постановление от 04.04.2016г. на наблюдаващия прокурор при СРП, с оглед
осъществени действия по разследването и налични данни лица по см. на
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР /“полицейски служители”/ да са извършители, по
преценка на ръководно -решаващият орган, ДП № ЗМ 550/2016г., пр.пр. №
**** е иззето от компетентността на разследващия полицай, като е възложено
на следовател при СГП - СО, с протокол от 00.04.2016г., като под номера на
прокурорската преписка е образувано ДП№ ****/2016г., по по описа на СО -
СГП. С Определение от 12.05.2016г., по н.ч.д. №8424/2016г., по описа на СРС,
НО, съдът по постъпилото искане на следователя с правно основание чл.164,
ал.1 НПК от 10.05.2016г., се е произнесъл по реда на чл.161, ал.1 НПК, като е
дал предварително разрешение на ищеца да бъде извършено претърсване
/личен обиск/. С Определение от 12.05.2016г., по н.ч.д. №8426/2016г., по описа
на СРС, НО, съдът по постъпилото искане на следователя с правно основание
чл.164, ал.1 НПК от 10.05.2016г., се е произнесъл по реда на чл.161, ал.1 НПК,
като е дал предварително разрешение да бъде извършено претърсване и
изземване в жилището на ищеца, находящо се в с.****************, което
процесуално-следствено действие е следвало да се извърши на дата
16.05.2016г. С определения от същата дата /12.05.2016г./, Софийският районен
съд се е произнесъл като е разрешил да бъде извършено и претърсване и
изземване на два леки автомобила, за които по разследването е имало данни,
че съдържат следи от деянието. С постановление на наблюдаващия прокурор
при СРП от 11.05.2016г. /след изготвянето на исканията по чл.164, ал.1 НПК
от следователя/, на Дирекция “Вътрешна сигурност” - МВР и на 05 РУ при
СДВР, е било възложено извършването на отделни действия, свързани с
оказване на съдействие на разследващия орган при подготовката,
обезпечаването и провеждането на процесуално-следствените действия
спрямо ищеца, като е посочено изрично, че се възлагат и извършване на
действия по чл.160 и чл.164 НПК, включително и задържане, до пристигане на
следовател. С постановление на следователя при СО-СГП, от 16.05.2016г.,
извършването на претърсването и изземването в жилището на ищеца, било
възложено на следовател Й.Й. при СО-СГП. Видно от приложената на л.224 от
ДП, заповед за задържане №*******-16/17.05.2016г., ищецът бил задържан на
17.05.2016г., в 9:00 ч., от служител на МВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР /за срок от 24 часа/, като в заповедта за задържането е посочено на
какво основание се задържа лицето, т.е. за какво деяние, правната му
квалификация, номера на ДП, по което се води разследването /ДП№
****/2016г., по по описа на СО - СГП/, името и длъжността, която заема
лицето, осъществило задържането, както и че същото се е осъществило
3
фактически в помещение на 2 РУ при СДВР. Посочено е също, че на
задържания са разяснени правата му по чл.72 ЗМВР, което същият е
удостоверил с подписа си, ведно с попълнена декларация, в която ищецът
/задържан по реда на ЗМВР/ е посочил, че желае адвокатска защита по негов
избор и за негова сметка, както и че не желае да му бъде назначен служебен
защитник. Приложено е и копие от направление за медицинско изследване, в
което е отразено, че ищецът не желае преглед от медицинско лице. В
заповедта за задържането на ищеца по ЗМВР, е посочено още, че същият е бил
освободен на 18.05.2016г., в 8:15 мин.
Видно от изготвения протокол за извършен личен обиск на ищеца, същият е
бил извършен на адрес: гр. *******************, от следовател при СО-СГП,
на комуто е било възложено разследването, като е започнал в 9:50 мин. и е
приключил в 10:05 мин., в присъствието на поемни лица. В протокола е
отразено намереното у ищеца, както и е посочено, че на същия са върнати
намерените лична карта и служебна карта, а ищецът е подписал протокола без
възражения. Видно от изготвения протокол за извършено претърсване и
изземване от 17.05.2016г., на адреса обитаван от ищеца и посочен по-горе, е
осъществено процесуално-следственото действие от следовател при СО-СГП,
в присъствието на поемни лица, като подробно в протокола е отразено
присъствието и самоличността и на другите присъствали лица, които са
подписали протокола без възражения, в т.ч. и ищеца. Видно от протокола,
процесуално-следственото действие претърсване и изземване в дома на
ищеца е започнало в 12:00 ч. и е завършило в 14:30 мин., като ищецът е предал
доброволно на разследващите установени регистрационни табели за МПС,
както и посочено в протокола МПС, марка “**********”, модел “*****” с
посочена рама. Всички лица, присъствали на посоченото процесуално-
следствеио действие са били надлежно уведомени преди извършването му, че
същото се осъществява с предварително разрешение от съдебен орган, което
са удостоверили с подписите си на гърба на протокола за претърсване и
изземване.
Видно от протоколи за извършено разпознаване на лица от 17.05.2016г., по
преценка на ръководещия разследването, следовател при СО -СГП, с оглед
събраните доказателства и показанията на разпитаните свидетели, било
извършено разпознаване с участието на ищеца, като видно от съдържанието
на протокола, същото станало в присъствието на поемни лица, в сградата на 05
РУ при СДВР, които процесуално-следствени действия с участието на ищеца
започнали в 17:30 ч и завършили в 18:35 ч.
Видно от протокол за взимане на образци за сравнително изследване -
пръстови отпечатъци за целта на назначената експертиза на дактилоскопни
следи, от ищеца били взети пръстови отпечатъци, като от съдържанието на
протокола за изземването им е видно, че това процесуално-следствено
действие е извършено отново от следовател при СО-СГП, в 19:20 ч., в
присъствието на поемни лица, като към протокола е приложена и
собственоръчно подписана от ищеца декларация за доброволното им
4
предоставяне с оглед целите на разследването.
Видно от издадената заповед за конвоиране на лице, ищецът бил приведен от
сградата на 05 РУ при СДВР, където с негово участие били извършени
посочените по-горе, процесуално-следствени действия, в сградата на 2 РУ при
СДВР, където с оглед посоченото в заповедта за задържане, е следвало да бъде
задържан за срок от 24 ч., ищецът, като при постъпването си, в 20:35ч.,
съобразно разпоредбата на чл.80 от ЗМВР, в присъствието на свидетел,
ищецът бил обискиран за носените от него вещи, като след проверката,
същите са му били върнати “без липси и повреди”, както сам е посочил и
удостоверил с подписа си. Видно от заповедта за задържане, ищецът бил
освободен от сградата на 02 РУ, на 18.05.2016г., в 8:15 мин., като това се
потвърждава от съдържанието на връчената му от служител на МВР -
призовка за явяване в качеството му на свидетел, за снемане на сведения по
друго производство, а именно по ДП №***/2016г ., по описа на СО-СГП
/л.231 от делото/, по което ДП №***/2016г., по описа на СО-СГП, ищецът, на
лист 16 от делото, е представил заповед за задържането си по реда на ЗМВР
/за срок от 24 часа/ и неотносима към фактическите му твърдения , свързани с
нарушения по конкретно образувано досъдебно производство - ДП№
****/2016г., по описа на СО - СГП, по което са извършвани процесуални
действия спрямо ищеца и от които същият твърди настъпването на
неимуществените вреди в сочените размери, поради което съдът намира, че
същата заповед за задържане, представена с подадената искова молба, с оглед
спазване принципа на диспозитивното начало, е извън предмета на
производството по настоящото дело, поради което съдът не следва да я взема
предвид при преценката си по съществото на настоящия правен спор.
С постановление на наблюдаващия прокурор при СРП от 17.09.2016г.,
производството е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК - за
осъществяване на допълнителни действия по разследването, целящи
установяване на извършителя/те, като със същото постановление,
наблюдаващият прокурор изрично е възложил на разследващите при 05 РУ
при СДВР, издирването и установяването на извършителя/те.
От представеното с исковата молба и прието като писмено доказателство по
настоящото производство, заключение от извършената съдебно-психиатрична
консултация с ищеца от 02.06.2016г., се установява състояние, което отговаря
на диагностичните критерии за протрахирана депресивна реакция на
дезадаптация, в резултат на твърдяния преживян емоционален стрес от
показното задържане на ищеца и последващите действия, извършени с него, в
т.ч. твърдяните като останали съмнения у негови близки и колеги, че е
виновен за извършване на деянието, за което е водено разследване, която
реакция е нарушила сериозно пълноценното му социално функциониране. От
изготвеното и прието по делото, заключение по допуснатата съдебно-
психологична експертиза, в т.ч. и разясненията на вещото лице в съдебно -
заседание, се сочи че няма данни за психично и емоционално страдание у
ищеца преди процесния период, като вещото лице сочи, че състоянието на
5
ищеца е било уточнено от специалист -психиатър, който е поставил
посочената по-горе анамнеза, за потвърждаването на която вещото лице не е
компетентно с оглед специалността си, но допълва, че с оглед липсата на
други доказателства, с относително висока степен на сигурност, реакцията на
дезадаптация у ищеца е възникнала именно в резултат на твърдяните в
исковата молба, събития, като на същия е отнело около 5-6 месеца, за да се
върне към нормалното си психо-емоционално и физическо функциониране.
Вещото лице, при изслушването си от настоящия съдебен състав /на л.48 от
делото/, посочва че у ищеца съществува изразена тенденция към
депресивност, като налице е готовност от проява на негативни психо-
емоционални преживявания при наличието на стресогенни събития, но не
може да се даде ясен отговор дали същата е съществувала преди процесното
събитие или е останала в резултат на него.
В свидетелските си показания, св. А. М., твърди че ищецът бил показно
арестуван в поделението на “***********та”, в гр. София, където работел,
като бил задържан /свидетелят посочва, че не е запознат за какъв срок е било
задържането/ и му били поставени белезници, докато носел униформа и пред
останалите му колеги. Домът на ищеца бил претърсван, същият бил
многократно разпитван, като най-вероятно е бил обвинен, но не е бил осъден.
Свидетелят допълва още, че процесните събития се отразили крайно
негативно на ищеца, като не само най-близките му, но и колегите му се
отдръпнали от него. Ищецът цял живот мечтаел да се развива кариерно в
системата на МВР, като промененото отношение на колегите и началниците
му след процесните събития, го мотивирали да напусне системата, близо две
години по-късно. Свидетелят посочва подробно и какво е било емоционалното
състояние на ищеца в резултат на посочените в исковата молба, събития.
Свидетелят М. посочва, че не е бил пряк свидетел на задържането на ищеца и
осъществените спрямо него действия, от които се твърди да са настъпили
неимуществените вреди, но го познавал от 32 години, познавал и негови
началници в поделението на “***********та”, където работил ищеца, като те
му споделяли за работните отношения там.
От показанията на св. Н. М., се установява, че на 17.05.2016г., с ищеца били
извикани на рутинен инструктаж в Зоналното жандармерийско управление в
гр. София, проведен от началника на управлението, като след около 10 минути
от започването на инструктажа, в поделението пристигнали около 15-20 души
от Дирекция “Вътрешна сигурност”, като прочели имената на св. М. и на
ищеца и разпоредили същите да оставят служебните си карти и оръжието си
на масата, уведомили ги, че ги задържат и им поставили белезници, след което
започнали да ги разпитват, като разпитите им /на св. М. и на ищеца/ били
проведени в различни помещения, като св. М. не е присъствал на
последващите действия, извършвани след това с ищеца “присъствах на
самото задържане и поставяне на белезниците, след което ни разделиха”
/бел. ред. с ищеца/. За последващите действия, извършени спрямо ищеца, св.
М. твърди да е разбрал от медиите, като допълва, че оръжията и служебните
6
им карти стояли близо месец в Дирекция “***********”, като началниците им
искали уведомление, че обвинения не са им били повдигани, за да могат с
ищеца да се върнат отново на работа. Свидетелят М. посочва и какви са били
реакциите на останалите техни колеги и служители, както и начинът, по които
това се отразило на него, респ. на ищеца.
Съдът установи посочената по-горе фактическа обстановка, от приетите
писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по
назначената СПЕ.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, както и от
събраните по делото доказателства, се формират следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове:
1.1. С правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ за сумата от 15 000 лв.,
ведно със законната лихва от 17.05.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, в резултат на задържане в нарушение на чл.5, пар.1 от
ЕКЗПЧОС;
1.2. С правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата от 11 000 лева,
ведно със законната лихва от 17.05.2016г., до окончателното изплащане на
задължението, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди от нарушаване на правата му по чл.5, пар.2-4 от
ЕКЗПЧОС.
Фактическият състав на отговорността по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, включва
установяването при условията на пълно доказване на наличието на
твърдяното като противоправно от страна на ответника и осъществено спрямо
ищеца, поведение, което да нарушава конкретно посочените разпоредби от
ЕКЗПЧОС, с осъществяването на посочените в исковата молба, конкретни
действия; наличието на настъпили вреди - неимуществени такива, в резултат
на осъщественото противоправно поведение, нарушаващо чл.5, пар.1 и пар.2-
4 на ЕКЗПЧОС, като настъпването на вредите да е в причинно-следствена
връзка с нарушаването на правата на ищеца по Конвенцията, като не е
необходимо установяването на виновно поведение от страна на конкретен
правен субект.
1.1. По основателността на исковата претенция с правно основание чл.2,
ал.1, т.1 ЗОДОВ:
От анализа на събраните по делото доказателства, не се установи по безспорен
начин наличието на твърдяното от ищеца основание за възникване на
отговорността на ответника, т.к. не се доказа наличието на противоправно
поведение, осъществено в нарушение на разпоредбата на чл.5, пар. 1 от
ЕКЗПЧОС. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установи, че ищецът е бил временно лишен от правото на свободно
придвижване, тъй като е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
по подозрения, че е съпричастен с извършването на деянието, за което е било
образувано и водено ДП№ ****/2016г., по по описа на СО - СГП.
7
Задържането на ищеца е било за срок от 24 часа, като съдът приема, че от
събраните по делото доказателства се установява, че същият е бил освободен
след изтичане на срока, за които е бил задържан. Приложената към исковата
молба, втора заповед за задържане от 18.05.2016г., както вече беше посочено
по-горе, касае друго досъдебно производство, което е извън предмета на
настоящото дело, тъй като ищецът извежда твърденията си за осъществени
нарушения на ЕКЗПЧОС спрямо него, именно от действията, извършени по
посоченото в исковата молба, досъдебно производство - ДП№ ****/2016г. В
издадената заповед за задържане на ищеца по последното, е подробно описано
основанието, на което органите на МВР го задържат, разяснени са му били
правата на задържан по см. на чл.72 от ЗМВР, както и правото му по чл.72,
ал.5 от ЗМВР да има защитник, като видно от текста на попълнената от ищеца
декларация към заповедта за задържане, същият е заявил, че е запознат с
правата си и, че ще ползва упълномощен защитник за своя сметка, като е
отказал назначаването на служебен такъв. В тази връзка съдът не намира, че
правата на ищеца в досъдебното производство са били нарушени, тъй като
последният сам е заявил, че желае да упълномощи защитник за своя, но не го е
сторил и е отказал назначаването на служебен такъв, с което органите на
досъдебното производство в достатъчна степен са изпълнили задълженията си
по чл.72, ал.5 ЗМВР, като следва да се отбележи, че хипотезите на
задържането по чл.72, ал.1 ЗМВР, не са сред императивно посочените от чл.94
НПК, при които на лицето следва да бъде назначен защитник с оглед
обезпечаване на правата му по досъдебното производство. Следва да се
отбележи и че ищецът не се е възползвал от правото си по чл.72, ал.4, вр. с
ал.1 ЗМВР, а именно да обжалва осъщественото спрямо него задържане по
реда на този закон, което представлява допълнителна, предвидена от
законодателя процесуална възможност за гарантиране на правата и законните
интереси на задържаните лица.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпитите на св.М. и
св.М., не се доказаха по безспорен начин твърденията на ищеца, изложени в
обстоятелствената част от исковата молба, че задържането му било
осъществено показно, пред всички негови колеги на работното му място, като
пред всички му били поставени белезници и бил отведен от служители РУ на
МВР и на Дирекция “Вътрешна сигурност” при МВР. Съдът не кредитира
показанията на св. М. в частта им, относно фактите и обстоятелствата,
изложени от същия и свързани именно с начина на задържането и отвеждането
на ищеца. На първо място, както и самият свидетел сочи, същите факти и
обстоятелства не са били непосредствено възприети от него, като се
информирал от казаното от колеги на ищеца, от самия ищец и от медиите. На
следващо място, в обясненията си, дадени на досъдебното производство,
приобщено като част от доказателствената съвкупност по настоящото дело, на
л.251 от делото, св. М. сочи в отговор на въпроса на разследващите познава ли
ищеца и св. Н. М. и в какви отношения са, че познава същите, тъй като са
негови връстници, знае че работят в “***********та”, но “не са ми споделяли
8
служебните си проблеми, общуваме само като младежи-съселяни”. Като
споделеното от същия свидетел, поражда основателни съмнения у настоящия
съдебен състав относно достоверността на показанията на същия, поради
което съдът не ги кредитира като обективни относно фактите и
обстоятелствата, свързани със задържането на ищеца и с предприетите спрямо
него процесуални действия. Показанията на същия свидетел следва да бъдат
кредитирани единствено в частта им относно непосредствените впечатления
на този свидетел при общуването му с ищеца.
По отношение на показанията на св. Н.М., съдът намира, че от анализа на
същите и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, не се
установяват твърденията, изложени в исковата молба и свързани с фактите и
обстоятелствата по задържането на ищеца. Свидетелят посочва, че
действително в поделението, където работили с ищеца, дошли служители на
Дирекция “Вътрешна сигурност” при МВР, като през време на провеждания
инструктаж, прочели неговото име и името на ищеца и ги уведомили, че ги
задържат, поставили им белезници, взели им служебното оръжие и
служебните карти и ги отвели за разпит в различни помещения. От
показанията на разпитания свидетел -очевидец, не се установи осъществените
спрямо ищеца, действия по задържането му, по своя интензитет и начин на
осъществяване да са в нарушение на правата му по чл.5 от ЕКЗПЧОС. Съдът,
макар и да кредитира показанията на този свидетел, в посочената част, отчита
и обстоятелството, че същият е бил задържан по реда на ЗМВР, по подозрения
в съпричастност в извършването на деянието, за което е водено ДП№
****/2016г., както и спрямо същия са били осъществени процесуално-
следствени действия, поради което би могло да се счита, че в известна степен
възпроизвеждат негативното му отношение спрямо ответника по настоящото
производство. По отношение на показанията на св. М., в частта им относно
действията, извършени спрямо ищеца, извън тези по задържането -
извършеното претърсване в дома му, на които свидетелят е присъствал и е
възприел непосредствено, съдът не дава вяра, тъй като както самият свидетел
сочи е придобил впечатление за техния характер и интензитет от медиите.
С оглед на осъществения съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, за настоящия съдебен състав се формира правния извод за
липсата на противоправно поведение, извършено спрямо ищеца, което да
обективира нарушение на правата му по чл.5, пар. 1 от ЕКЗПЧОС, на
твърдяните в исковата молба, основания. Поради липсата на този признак от
фактическия състав на отговорността по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, съдът намира,
че не следва да обсъжда наличието на останалите елементи от същия -
наличието на неимуществени вреди в сочения размер, както и причинно-
следствена връзка между твърдяното като противоправно поведение и
вредите. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията
на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация по исковата
претенция, поради осъществяване на твърдяните действия от страна на органи
на МВР и Дирекция “Вътрешна сигурност” към МВР, са изцяло
9
неоснователни. Същите са извършвани в рамките на образуваното досъдебно
производство, като с постановление на наблюдаващия прокурор, съдействието
по подготовката и извършването им е било възложено именно на служители в
тези звена на МВР.
Поради гореизложените съображения, съдът намира исковата претенция за
обезщетение по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за неоснователна и като такава същата
следва да бъде отхвърлена в своята цялост.
1.2. По основателността на исковата претенция с правно основание чл.2,
ал.1, т.2 ЗОДОВ:
От анализа на събраните по делото доказателства, както и от изводите от
правна страна по отношение на основателността на исковата претенция с
правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, съдът намира, че същите са относими
и към претенцията на ищеца по т.2. Както вече бе посочено по-горе, на
ищецът е било разяснено основанието за неговото задържане, като същият е
бил освободен с изтичане на 24 часовия срок, за който е бил задържан.
Ищецът е разполагал с процесуалната си възможност да обжалва задържането
си, както и да ползва защитник, които права са му били надлежно разяснени
от органите на досъдебното производство. По отношение на твърденията на
ищеца за наличие на нарушение на правата му по чл.5, пар. 2-4 от ЕКЗПЧОС,
във връзка с извършваните спрямо него отделни действия по разследването -
извършения личен обиск, както и извършеното претърсване и изземване на
адреса на жилището, което е обитавал в с. Казичане, съдът намира същите за
изцяло неоснователни. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че посочените процесуално-следствени действия спрямо ищеца са
осъществени от компетентните органи, по реда и правилата на НПК, като е
съществено важно да се отбележи, че както извършения личен обиск на
ищеца, така и претърсването и изземването в дома му, са осъществени след
предварително разрешение, дадено от съдебен орган, за което е бил
уведомен както самият ищец преди извършването му, така и всички трети
лица, присъствали на проведените процесуално-следствени действия, като
нито едно от тях не е възразило срещу тяхната законосъобразност в хода на
воденото досъдебно производство, респ. не е сезирало компетентните органи
/наблюдаващият прокурор/. По отношение на изложеното в показанията на
разпитаните по делото свидетели, досежно характера и интензитета на тези
процесуално -следствени действия спрямо ищеца, съдът вече изложи
съображенията си, като счита, че не следва да бъдат преповтаряни.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е
налице противоправно поведение, нарушаващо правата на ищеца по чл.5,
пар.2-4 от ЕКЗПЧОС, като елемент от фактическия състав на отговорността
по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, поради което не следва да обсъжда наличието на
останалите елементи от същия - наличието на неимуществени вреди в сочения
размер, както и причинно-следствена връзка между твърдяното като
противоправно поведение и вредите, както и е възражението на ответната
10
страна за изтекла погасителна давност за същите вземания.
Поради гореизложените съображения, съдът намира исковата претенция за
обезщетение по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за неоснователна и като такава същата
следва да бъде отхвърлена в своята цялост.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.10, ал.1, изр.2
ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските по
производството в размер на 300 лв., за изплатен депозит на вещото лице от
бюджета на съдебната власт.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от Я. К. Л. с ЕГН
**********, срещу **********************, обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от
ЗОДОВ за сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 17.05.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди, в резултат на задържане в
нарушение на чл.5, пар.1 от ЕКЗПЧОС, както и иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата от 11 000 лева, ведно със законната лихва от
17.05.2016г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от нарушаване на
правата му по чл.5, пар.2-4 от ЕКЗПЧОС.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, Я. К. Л. с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 300 лв., разноски за изплатено възнаграждение на
вещото лице, сторени в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11