РЕШЕНИЕ
№ 1719
гр.
Пловдив, 09.08.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXV състав, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 2416 по описа за 2018
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за
закрила на детето (ЗЗДет) и чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона
за закрила на детето (ППЗЗДет).
Образувано е по жалбата на Р.Н.Т., с ЕГН **********,***
против Задължително предписание № П/Д-РВ-РД-001 от 01.06.2018 г. на Директора
на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/- Родопи при АСП, потвърдено
с Решение № 16-РД04-0454 от 06.07.2018 г. на Директора на Регионална дирекция
за социално подпомагане /РДСП / - Пловдив.
Жалбоподателката оспорва задължителното предписание като
незаконосъобразно и издадено в несъответствие с материалноправните разпоредби.
В с.з. от 25.04.2019г. е направено уточнение на жалбата, като са изложение
възражения по всяка една от точките на предписанието. По точка 1 е посочено, че
Т. ***, а по т.2 че тъй като активностите в центъра за социална рехабилитация
са в рамките на работното време на майката, тя е обективно затруднена да води
детето, поради което то е водено от нейния партньор или неговата майка, а от
месец май е счетено, че не е в интерес на детето продължаването му на
посещението на сесиите по този начин и в работното време на Т.. По точка 3 от
предписанието е направено възражение, че Т. е участвала на съвместни срещи с
бащата в обсъждане на проблемите и грижите за детето, и че не е препятствала
такива срещи, включително и за обсъждане на лятната ваканция на дете с бащата.
Що се отнася до точка 4 от предписанията, според жалбоподателката единствения
случай, в който не е спазен режимът на лични отношения между бащата и детето
(както е в съдебното решение), детето е било на училищна екскурзия, като се
изтъква, че за това й е наложена глоба, но същата е отменена. Оспорено е и
задължението по точка 5 от предписанието, като е изтъкнато, че липсва очертан
предмет на социалната услуга. Моли за отмяна на оспорвания административен акт. Представя
писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
"Социално подпомагане" Родопи при АСП, лично и чрез процесуалния си представител юриск. С. - Г., оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – П.Х.Т., чрез процесуалния си представител адв. А., счита жалбата за
неоснователна. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Относно допустимостта на жалбата, следва да се
отбележи, че по делото няма приложени доказателства относно датата на връчване
на жалбоподателката на решението с което е потвърдено задължителното
предписание. Поради това съдът приема оспорването за направено в преклузивния
срок от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което жалбата
е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С решение № 2238/27.05.2013г. по гр.д. №
6681 от 2013г. на Пловдивски районен съд е утвърдено постигнатото между П.Х.Т.
и Р.Н. Т. споразумение по чл.51 от СК, като упражняването на родителските права
спрямо роденото по време на брака дете Г.П.Т. са предоставени на майката. Със
същото решение е определен и режимът на лични отношения между бащата и детето.
Няма спор, че от 2013г. жалбоподателката
живее на семейни начала с Я. Т., като на 08.01.2017г. двамата са сключили
граждански брак.
Дирекция "Социално подпомагане" Родопи
работи по случая на детето Г.П.Т. (роден 2009 г.) от 03.01.2017 г. във връзка
със следните рискове: изострени взаимоотношения между родителите на детето;
детето е свидетел на конфликти между родителите и между бащата и втория съпруг
на майката.
От 19.01.2017г. в продължение на 6 месеца
родителите и детето са ползвали социални услуги в Център за социална
рехабилитация и интеграция на деца от рискови групи /ЦСРИДРГ/ при фонд ИГА, а
от 19.10.2017г. в продължение на 4 месеца - в Център за социална рехабилитация и
интеграция за подкрепа на деца за развиване на умения за самостоятелен живот и
превенция на рисково поведение /ЦСРИ/.
Видно от приложеното по делото решение №
1674 от 25.05.2017г. по дело № 17847/2016г. на Пловдивски районен съд, спрямо П.Т.
и С.Ц. (майка на П.Т.) са приложени мерки по ЗЗДН за защита на Р.Н.Т. и Г.П.Т..
На 20.03.2018г. е изготвен доклад за
резултати от предоставена социална услуга, изготвен от медицински психолог
(лист 211-220).
На 29.03.2018г. е издадено второ
направление за ползване на социални услуги със срок 3 месеца в ЦСРИ гр.Пловдив.
На 04.04.2018г. между Доставчика сдружение
„Консултантско бюро Напредък7“ гр.Пловдив и Г.П.Т., представляван от Р.Н.Т. и П.Х.Т.
е сключен Договор за ползване на социални услуги (лист 406-408) със срок 3
месеца. Договорът е подписан от родителите на Г.П.Т.. Приложен е и индивидуален
план от 23.04.2018г. (лист 409-411) също подписан от Р.Н.Т. и П.Х.Т., в който в
таблица е посочена регулярността на сесиите, както следва: психологическо
консултиране и подкрепа за детето – месец април - 1 сесия, месец май - 2 сесии
и месец юни - 2 сесии; индивидуално консултиране на родителите – един път
месечно, като при заявка от страна на родителите могат да бъдат реализирани и
срещи, извън договорения график с оглед интереса на детето; индивидуално консултиране
на Я. Т. – един път месечно; работа с подкрепящи мрежи – при необходимост.
На 14.05.2018г. в ОЗД Родопи е проведена екипна среща
по случая на детето Г.П.Т., на която са присъствали НО ЗД, управителя на ЦСРИ,
както и КСР – ЦСРИ, психолог от ЦСРИ и ВСР на детето, а директорът на ДСП –
Родопи не е присъствал. За срещата е изготвен протокол (на лист 304-305 по
делото), в който са отразени следните констатации: на 14.05.2018г. Р.Т. е
информирала КСР от ЦСРИ, че детето е болно и е невъзможно да се проведе сесия,
и самата Т. е потвърдила среща за 18.05.2018г. На същата среща психолога в ЦСРИ
е обсъдил поведението на детето от проведената на 23.04.2018г. среща. Взети са
следните решения: да се промени плана за действие; да се промени интензитета на
сесиите в ЦСРИ; да се изготви оценка на риска от насилие; да се провеждат сесии
с психолог във връзка с претърпян инцидент с бащата.
По делото е приложен и Протокол от среща с институция
от 22.05.2018г.(лист 295 по делото), в който е отразено, че не са осъществени
срещи с психолога и детето и индивидуална среща с майката и бащата, както и че
потвърдената за 18.05.2018г. от Т. среща с детето не е проведена, като от
страна на Т. не е осъществен контакт за договаряне на нови дати. Посочено е
също, че от страна на Т. не е спазена уговорката за телефонно обаждане. Като
резултат в протокола е отразено, че работата по случая продължава и се очаква
г-жа Т. да спази уговорката и да прояви инициатива.
На 31.05.2018г. социален работник в отдел „Закрила на
детето“– Н.Ж.К. е изготвила социален доклад (на лист 49-50 по делото),
съгласуван с началник отдел „Закрила на детето“, в който е посочено, че майката
не изпълнява в пълната си цялост решението на ПРС от 2013г. за осъществяване на
личните контакти на детето с бащата и не се придържа към поетите ангажименти и
не сътрудничи за изпълнението на целите и дейностите, съгласно разписания от
всички заинтересовани страни план за действие от 20.03.2018г. Със социалния
доклад е предложено на Р.Т. да бъде издадено предписание.
На 01.06.2018г. е издадено оспореното в настоящото
производство Задължително предписание на Директора на ДСП Родопи при АСП, като
е посочено правно основание чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗД във връзка с чл.18 от ППЗЗД.
В задължителните предписания е указано на майката: първо - да съдейства на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Родопи,
за изпълнение на планираните дейности, заложени в Плана за действие; второ – да посещава и да осигури
присъствието на детето Г.П.Т. в Център за социална рехабилитация и интеграция
за подкрепа на деца за развиване на умения за самостоятелен живот и превенция
на рисково поведение, съгласно изготвения в ЦСРИ график за провеждане на
индивидуални сесии; трето – да
участва в обсъждане на проблемите и грижите за детето на съвместни срещи с
бащата, в това число планиране на пребиваване на детето при бащата през лятната
ваканция; четвърто – да съдейства за
осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето, както е
постановено в съдебното решение; и пето
– след приключване на предоставените социални услуги за детето в Центъра за
социална рехабилитация и интеграция за подкрепа на деца за развиване на умения
за самостоятелен живот и превенция на рисково поведение да се подаде заявление
за предоставяне на услуги за детето Г.П.Т.. Като мотиви за издаване на
предписанието е цитиран подписания от Р.Н.Т. и П.Т. договор за ползване на
социални услуги, и е посочено, че на проведени на 14.05.2018г. и 22.05.2018г.
срещи по случая с представители от ЦСРИ – гр.Пловдив е отчетено, че
психологическите сесии с детето и индивидуалните сесии с майката не се
осъществяват, съгласно изготвените индивидуален план за социални услуги и
график за срещи. Посочено е недостатъчно съдействие от страна на майката на
детето, неспазване на изготвения график за провеждане на индивидуални сесии с
детето и майката, както и че режимът на лични контакти на Г. Т. с баща му не се
спазва в пълния му обем. Според мотивите на предписанието, майката не се
придържа към поетите ангажименти, съгласно разписания от всички заинтересовани
страни план за действие от 20.03.2018г. Според Директора на ДСП Родопи,
неизпълнението на планираните мерки и действия се отразяват негативно върху
психическото и емоционално състояние на детето.
Задължителното предписание е обжалвано по
административен ред (жалбата е на лист 76 и сл. по делото). По така подадената
жалба е изготвено становище на началник отдел „Закрила на детето“ изх. № СЛ/Д-РВ-РД/178-051 от 29.06.2018г.
(лист 29 и сл. по делото), в което подробно е описано поведението на г-жа Т.
към служителите от отдел „Закрила на детето“ и на ДСП Родопи, като е предложено
да бъде потърсена съдебна отговорност на г-жа Т. за отправени клевети към
служителите, както и че следва да бъде осигурено записващо устройство, за да
бъдат пресечени опитите за злепоставяне на служителите от отдела и преиначаване
на съдържанието на разговорите. Изразено е мнение, че не се възразява случаят
да бъде прехвърлен на друга дирекция, в случай че се прецени изчерпване на
доверието между клиент и отдел „Закрила на детето“. В заключение е посочено, че
издаденото задължително предписание е добре обосновано и правилно.
С решение № 16-РД04-0454 от 06.07.2018 г. на Директора
на РДСП – Пловдив е отхвърлил жалбата на Р.Н.Т. срещу задължително предписание
№ П/Д-РВ-РД-001 от 01.06.2018 г. на Директора на ДСП- Родопи при АСП, като
неоснователна. Освен обстоятелствата и мотивите отразени в задължителното
предписание, в решението е посочено, че е налице издадено Постановление на ДСИ
от 21.06.2018г., с което на г-жа Т. е наложена глоба за неизпълнението да
предаде детето на бащата, съобразно режима на лични отношения, съгласно
изпълнителен лист на 01.05.2018г. В заключение в решението е посочено, че
издаденото задължително предписание е правилно и законосъобразно, като по този
начин е обоснована необходимостта от структуриране на работата и изпълнение на
задълженията на всички заинтересовани страни.
На лист 415 по делото е приложен график на
срещите по случая на детето Г.П.Т., в който е отбелязано, следното:
- психологическо консултиране и подкрепа
за детето, както следва: на 23.04.2018г., на 14.05.2018г. – отменена
здр.причини, и като непотвърдени са отбелязани следните дати: 28.05.2018г.,
11.06.2018г. и 25.06.2018г.;
- информиране и консултиране на майката,
както следва: 23.04.2018г., а датата 18.05.2018г. е отбелязана като отменена;
- информиране и консултиране на бащата,
както следва: 24.04.2018г., 15.05.2018г. – отменена здр.причини, 30.05.2018г.
по негова инициатива и 15.06.2018г.
На лист 303 по делото е приложено заверено
копие на амбулаторен лист от 14.05.2018г., в който е отразено, че Г.П.Т. е с
диагноза: остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена, както и че на
Р.Т. е издаден болничен лист от 14.05.2018г. до 16.05.2018г. (същият е приложен
по делото на лист 367). А на лист 368 е приложена медицинска бележка, която да
послужи пред училищните власти, издадена на Г.П.Т., в която е посочено, че
последния се нуждае от домашно лечение за периода 17-21.05.2018г.
От страна на ответника в хода на съдебното
производство са представени протоколи от проведени преди подписване на договора
за предоставяне на социални услуги (от 04.04.2018г)
срещи с Р.Т., Я. Т., както и с Г. Т. и П.Т., както и: Протокол от проведена
среща в с.М. от 17.05.2018г. на началник отдел ЗД и социален работник при
ДСП Родопи с детето по повод три сигнала от П.Т. и един сигнал от Р.Т.; втори
протокол от 17.05.2018г. от проведена среща в с.М. между началник отдел ЗД и Р.Т..
Представени са и протоколи от срещи, проведени след датата на издаване на оспорените задължителни
предписания. На лист 221-228 по делото е приложен протокол от преглед на плана
за действие от 21.09.2018г. по случая на детето Г.П.Т., както и заключителен
доклад от 09.07.2018г. за предоставяне
на услуги в ЦСРИ, Пловдив (лист 192-206) по същия случай.
От страна на жалбоподателката в хода на съдебното
производство са представени множество документи, сред които жалба и сигнал до
ДСП, психологическо становище, характеристика на ученик, постановления на ДСИ,
съдебно-психологична експертиза по гр.дело 1548/2017г. на Пловдивски окръжен
съд, както и Решение № 1066 от
24.07.2018г. по гр.дело № 1677/2018г. на Пловдивски окръжен съд (лист 137-139),
с което е отменено Постановление на ДСИ от 21.06.2018г., с което на Р.Т. е
наложена глоба на основание чл.528 ал.5 от ГПК във вр. с чл.527 ал.3 от ГПК.
По искане на жалбоподателката по делото е допусната и
приета съдебно аудио-техническа експертиза, относно автентичността на аудио
запис (на оптичен носител – CD, приложен на лист 249 по делото) на телефонен
разговор между Н.Ж.К. (социален работник) и Р.Т.. Вещото лице инж. С.М. е
описало името и размерът на файла на представения електронен носител и е
посочил, че аудиозаписа е едноканален (моно), като няма следи от манипулация. В
експертното заключение е изложено, че на записа се чува разговор между двама
човека и е описано съдържанието. В съдебно заседание от 17.01.2019г., вещото
лице сочи, че не е проверил и в момента не може да каже, какви са свойствата на
файла, както и че свойствата на файла няма да са меродавни, защото се записват
от информационната система и могат да се
манипулират, но твърди, че слушайки записа не открива да има следи от
манипулация. Според инж. М. записът няма маркери, за да не може да се прави рязане
и наместване на записа. Вещото лице заявява, че е идентифицирал имената
единствено въз основа на разговора, както и че те се подразбират от
съдържанието на разговора. Не е снемал сравнителни образци на гласовете.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните.
В съдебно заседание на 04.06.2019г. са разпитани свидетелите
А.В.С., Н.Ж.К., Я.А.Т. и С.Г.Т..
А.В.С. – началник отдел от 1 юни 2018 г., която сочи,
че е пряко ангажирана като водещ социален работник по случая, а преди нея водещ
социален работник е била Н.К..Заявява, че е присъствала на екипни срещи с
колегите й, които са работили директно с детето и, че е направила едно
посещение на адреса. Твърди, че е констатирано, че всички планове, които са
подписани от страните не се изпълняват. Според С. детето е в риск, защото
отношенията между родителите са изключително изострени, което е установено по
време на общи срещи, както и от това, което казва единият родител и което казва
другият. Твърди, че само един път е ходила в дома на детето, а именно на 17 май
2018г. с Н.К. по повод постъпили сигнали и от майката и от бащата, съдържащи
данни за психическо насили насилие върху детето. По време на проверката е
присъствала майката която помолили да ги остави за кратко време сами с детето.
При проверката било констатирано, че няма преки данни за упражнено психическо
насилие, но когато детето се налага да говори за родителите то се затваряло и
когато го попитали дали има желание да посещава социални услуги, е отговорило
„мама да каже“. Свидетелката сочи, че по време на срещата детето било в много
добро настроение, отворен за разговор, но се затварял в момента, в който
трябвало да говорят за родителите. Според С. по инициатива на майката и на
бащата започнали да се занимават с това дете, като не си спомня кой първи е
входирал заявлението, като не изключва възможността да са били в един и същи
ден. Сочи, че социалният доклад от 31 май 2018 г. който е основание за
издаването на предварително предписание не е възложен, както и че докладът не е
даден на родителите за запознаване, защото това е вътрешен документ. Твърди, че
заключенията по изпълнение на плановете за социална услуга и наблюденията се
представят на родителите, като на Р. са й представяни, и на 2 пъти е
уведомявана, че може да посети отдела и да се запознае със съдържанието на
доклада. След предявяване на писмо от 23.05.2018г. адресирано до П.Т. на л. 115
от делото, в съдебно заседание свидетелката, заявява че едва ли тя е съм
изготвила писмото, тъй като към тази дата случая все още не е бил прехвърлен
към нея. Сочи, че не го е изготвила лично, но е наясно. По отношение на
задължително предписание С. твърди, че преценката да се издаде е не само по
повод постъпилите сигнали и срещата на 17 май 2018 г., а е в резултат на
систематичното поведение на адресата на този акт. Посочва, че Р.Т. е създавала
пречки и, че в последния момент се обаждала, че няма възможност, защото е на
работа. По отношение на срещите на детето с психолог, С. твърди, че детето е
ходило без майката, водено от други
хора. Посочва, че Р. първоначално отлагала срещата, след което я отменяла. От
планирани 4 или 5 срещи, според свидетелката е проведена само една и то за
подписване на договора, сключен с доставчика за социални услуги. С. сочи, че 8
месеца след изтичане заповедта за защита, детето не е осъществявало контакт с
баща си, както и че е имало трудности детето да се среща с баща си и връзката е
била прекъсната.
Свидетелят Н.Ж.К. – социален работник с Г. от януари
2017 г. до началото на юни 2018 г., сочи, че служебните й задължения са да
организира и осъществява срещи и да наблюдава дали детето се обгрижва правилно,
което ставало с посещения, разговори и срещи с родителите на база на плана.
Твърди, че в плана за действие се записва, че детето ще ползва услуги към даден
доставчик, а за да се извършват тези услуги се подписва договор. Според К. по
случая с Г. един път месечно получават информация от доставчика на услуги какво
се е случило по случая, на 3 месеца получават междинен доклад, а на 6 месеца -
заключителен доклад. Посочва, че е посещавала детето в дома му и че първото
посещение е било януари 2017 г., като тогава детето е било объркано, но майката
е полагала нормални и адекватни грижи. Според К. Я. Т., съпругът на Р.Т. полага
абсолютно необходимите грижи, които трябва се полагат за дете, както и че е
водил детето на срещите. По отношение на режимът на лични отношения между
бащата и детето, свидетелката заявява, че са били възобновени 3 месеца след
изтичане на ограничителната заповед, като с нейна помощ и със съдействието на
Началник отдела първата среща се провела на обществено място в присъствието на
двамата родители и лично на К.. След това детето започнало да приспива при
бащата и наблюдаващите случая от доставчик на услуги не изказвали притеснение и
отказ на детето да посещава баща си. Като повод за издаване на задължителни
предписания К. посочва съпротивата на майката през месец май да спази договора
за социални услуги. Твърди, че през април са проведени 2 срещи, като една от
тях е сключването на договора, а през май месец няма нито една проведена среща.
Задължителните предписания били по предложение на К., тъй като според
последната към момента на издаване на задължителните предписания, Г. все още
бил дете в риск, защото комуникацията между родителите не била така
необходимата, за да даде спокойствие на детето. Свидетелката посочва, че е
оставала след работно време за да може да протече една среща нормално, както и
че при другите случаи самите доставчици издават служебна бележка, която се дава
на работодателя за проведена среща с родител, но това не е било поискано от Р.Т..
След предявяване на плана за действие от 20.03.2018г. на л. 42-45 от делото, в
съдебно заседание свидетелката, заявява, че именно това е планът, мерките по който е предписано да се спазват в
изготвянето на предложението за издаване на оспорвания административен акт.
Свидетелят
Я.А.Т. – съпруг на Р. Т. заявява, че Г.
живее в домът му от 2013 г., заедно с майка си. Проблем с контактите на бащата
с детето възникнал през 2016 г., след извършен побой от бащата над съпругата му
и над него. Твърди, че с помощта на социалните работници, най-вече г-жа К. и не
на последно място с помощта на Р. се възстановили контактите на бащата с
детето. Според свидетеля, Р. е поискала да ползва социалната услуга за
възстановяване на контактите на детето с баща му, но по негов спомен самото
дете не изразявало така силно желание. Сочи, че бащата взимал детето точно по
режим на контакти, като се разбирали с Р. по телефона. Т. твърди, че присъствал
на предаване на детето и на връщане на детето, по желанието на съпругата му.
Сочи, че когато Р. поискала нов план на социални услуги към ЦСРИ, той бил
ангажиран да води детето в центъра, като съпругата ми е била от време на време
с него. Сочи, че упражнява свободна професия и може да излиза от работа и да
води детето да се види с баща му. Т. не си спомня да е имало неосъществена
среща в ДСП Родопи по нежелание на Р..
Твърди, че детето е боледувало и е имало случай, когато детето точно
през месец май било на екскурзия от училище, за която Т. предварително
уведомила Т.. Според свидетеля Г. изпитва притеснение да ходи при социалните
работници в настоящия момент и има негативно отношение, като лично детето го
молило да направи нещо да не ходят там. Счита, че има необяснимия натиск към Р.
да ползва услугите по договора, както и че според него детето няма нужда от
това, защото детето се вижда с баща си. По отношение на срещите между Г. и баща
му, Т. твърди, че са започнали след изтичане на заповедта, като първата среща
се случила с помощта на г-жа К., чрез агенцията.
Свидетелят С.Г.Т. – свекърва на Р. сочи, че е
присъствала на среща със социалните работници в нейния дом на 17 май 2018
година, като и преди това е имало, но ги е посрещала Р.. Твърди, че С. е
проявила арогантно отношение към Р. с няколко реплики и че й казала повече да
не подава сигнали, след което Р. се разплакала. Свидетелката твърди, че детето
не е искало да работи с г-жа С.. По отношение на срещите с бащата, твърди, че
понякога и тя е предавала детето, но по-често майката заедно с Я.. С. Т.
заявява, че имат повече от нормални отношения с бащата, като до 2016 г.
контактите между бащата и детето били прекрасни, а след побоя който организирал
П. на Р. и сина й Я. на улицата пред детето, отношенията се влошили.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
На първо място следва да се отбележи, че на основание
чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК предмет на спора е издаденото задължително
предписание, а не решението на директора на РДСП - Пловдив, с което е
потвърдено. По аргумент на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, само когато при
оспорване по административен ред, административния акт е изменен, отменен и
въпросът е решен по същество, решението на по - горестоящия административен
орган подлежи на оспорване.
Оспореното предписание е издадено от материално и
териториално компетентен орган по чл.18, ал.4 от ППЗЗДет, а именно Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" Родопи.
Оспореното
задължително предписание е издадено в изискуемата форма и при липса на
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Що де отнася
до съответствието с материалноправните разпоредби, съдът счита следното:
В разпоредбата на чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет., посочена
като правно основание за издаване на процесното предписание е предвидено, че
Дирекция „Социално подпомагане“ извършва проверки по жалби и сигнали за
нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването
им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В
чл.18, ал.1 от ППЗЗДет е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна
среда /изброени в чл.23 ЗЗДет/ е да бъдат подпомогнати детето и семейството в
зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, а съгласно
ал.2, мерките предвидени в чл.23 от закона, се прилагат съгласно изготвения
план за действие. Според ал.3 на чл.18, мерките за закрила на детето могат да
се осъществяват и чрез социални услуги. Чл.18, ал.4 от ППЗДет предвижда, че при
отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на
лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник,
водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава
задължително предписание.
С оспорения административен акт на жалбоподателката са
дадени 5 преписания.
По първото и второто предписание, с които на жалбоподателката е
указано да съдейства на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Родопи, за
изпълнение на планираните дейности, заложени в Плана за действие, както и да посещава
и да осигури присъствието на детето Г.П.Т. в Център за социална рехабилитация и
интеграция за подкрепа на деца за развиване на умения за самостоятелен живот и
превенция на рисково поведение, съгласно изготвения в ЦСРИ график, съдът следва
да отбележи, че изводите на административния орган в тази връзка са обосновани от
нарушаването на определените по график срещи по предоставяне на социална услуга,
за които осигуряване на присъствието на детето е отговорна жалбоподателката. В
тази връзка следва да се отбележи, че предмет на настоящото дело са само
планираните дейности по график до 01.06.2018г., тъй като оспореното
задължително предписание е издадено именно на тази дата. Дали са изпълнени
останалите дейности заложени в договорения график по изготвения индивидуален
план от 23.04.2018г. (лист 409-411) за месец юли не са предмет на настоящото
дело и не следва да бъдат коментирани.
От приложения на лист 415 по делото график на срещите
по случая на детето Г.П.Т. за месеците април и май е отбелязано, следното: психологическо консултиране и подкрепа за
детето, както следва: на 23.04.2018г., на 14.05.2018г. – отменена
здр.причини, и като непотвърдена е отбелязана датата 28.05.2018г.;
информиране и консултиране на майката, както следва: 23.04.2018г., а
датата 18.05.2018г. е отбелязана като отменена. Що се отнася до датата 14.05.2018г.
по делото са представени амбулаторен лист от преглед на детето от същата дата и
болничен лист от 14.05.2018г. до 16.05.2018г. издаден на Р.Т. по повод
диагнозата на Г.П.Т. остра инфекция на горните дихателни пътища, поради което
следва несъмнения извод, че за неявяването на детето на срещата на тази дата
има обективна невъзможност/ извинителна причина.
Видно от графика на срещите датата 18.05.2018г. е
отбелязана като отменена. В тази връзка следва да се отбележи, че от
приложените по делото доказателства се установява, че на 17.05.2018г. в село М.,
А.С. (началник отдел) и Н.К. (социален
работник) са провели среща с Р.Т., както и с детето Г. Т., която е във връзка с
постъпил сигнал. Със приетата по делото съдебно-техническа експертиза, относно
автентичността на аудио запис (на оптичен носител – CD, приложен на лист 249 по
делото) на телефонен разговор между Н.Ж.К. (социален работник) и Р.Т., за който
се установи, че няма следи от манипулация, вещото лице е възпроизвело
съдържанието на разговора, от който безспорно се установява, готовността и
желанието на Р.Т. да присъства на срещата в село М., но от друга страна се
установява и нейното притеснение за отсъствието й от работа. Пак от разговора
се установява, че К., сочи че срещата трябва да се проведе в рамките на
работното време, а Р.Т. заявява, че е на работа до пет часа и към 5:30 – 6 часа
ще си бъде у дома. В отговор на последното К. казва на Р. да се постарае да се
прибере по-рано. Според съда, притеснението на Р.Т. за отсъствието й от работа
е нормална човешка реакция. Във връзка с твърденията на К., че при другите
случаи самите доставчици на социални услуги издават служебна бележка, която се
дава на работодателя за проведена среща с родител, а това не е било поискано от
Р.Т., тук е мястото да се отбележи, че по делото няма данни, а и не се твърди
от ответника на Т. да е указана тази възможност за издаване на служебна
бележка.
Що се отнася до датата 28.05.2018г. предвидена в
графика за психологическо консултиране и подкрепа за детето, същата е
отбелязана като непотвърдена, като не става ясно каква е причината за това и
дали Р.Т. е информирана, че именно 28 май е предвидена дата за изпълнение на
индивидуалния план.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите С. и К.,
в частта им относно „съпротивата“ на Р. и това, че същата е „създавала пречки“
за провеждане на срещите през месец май. Изложените от посочените свидетели
твърдения, не са подкрепени от конкретни факти, още повече както стана ясно за
отлагане на срещата на 14.05.2018г. е имало обективна причина. Както и свидетелките
твърдят, при обажданията на Р., последната е сочила, че няма възможност, защото
е на работа.
Видно от приложеното на лист 29 и сл. по делото,
становище на началник отдел „Закрила на детето“ изх. № СЛ/Д-РВ-РД/178-051 от
29.06.2018г., на проведената на 23.02.2018г. среща, г-жа Р.Т. е изразила
готовност да ползва услуги и да осигури присъствието на детето. Не е без
значение и обстоятелството, че предоставянето на социални услуги е започнало по
инициатива и на майката и на бащата на Г. Т., като в показанията си,
свидетелката С. сочи, че не си спомня кой първи е входирал заявление, като не
изключва възможността да е станало и в един и същи ден.
Ето защо настоящия съдебен състав, счита, че
оспореното предписание в т.1 и т.2 е незаконосъобразно. Установения факт на
затруднение п ри осъществяване на срещите по договорен график не може да е
основание за издаване на коментираното предписание в тази част, доколкото
установява се,че майката е ангажирана с работно време и не й е указвана
възможност за издаване на служебна бележка,която да послужи пред работодателя,
нито е търсен друг компромисен вариант.
По точка 3 и 4 от оспореното задължително предписание, с което на Р.Т. е указано да
участва в обсъждане на проблемите и грижите за детето на съвместни срещи с
бащата, в това число планиране на пребиваване на детето при бащата през лятната
ваканция, както и да съдейства за осъществяване на режима на лични отношения
между бащата и детето, както е постановено в съдебното решение, съдът счита
следното:
Безспорно установено по делото е, че родителите на детето
са разведени, като упражняването на родителските права е предоставено на
майката, а на бащата е определен режим на лични контакти. Детето живее в дома
на втория съпруг на майка си – Я. Т..
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, в частта
за безспорно създадените лоши отношения и съществуващи конфликти между Р.Т. и
бившият й съпруг П.Т..
По делото няма конкретни
данни за отказ на жалбоподателката да съдейства за осъществяване на режима на
лични отношения между бащата и детето, както е постановено в съдебно решение №
2238/27.05.2013г. по гр.д. № 6681 от 2013г. на Пловдивски районен съд.
Напротив, видно от приложените на лист 299, 300, 316,
318 и 320-322 по делото сигнали на самия П.Т. до ДСП – Родопи, се установява,
че същият е вземал детето, както от с.М., така и от училище. Твърденията на П.Т.
в подадените от него сигнали са в насока емоционален натиск и психически
контрол на Р.Т. над детето, както и за присъствието на Я. Т. при предаване на
детето на П.Т.. Съдействието на Р. за осъществяване на режима на лични
отношения между бащата и детето се установява и от показанията на разпитаните
по делото свидетели, които в тази част съдът кредитира като безпротиворечиви,
последователни и подкрепени от други събрани по делото доказателства, а именно
сигналите на П.Т.. Така в показанията си, свидетелят К. сочи, че режимът на
лични отношения между бащата и детето, са били възобновени 3 месеца след
изтичане на ограничителната заповед, като именно с нейна помощ и със
съдействието на Началник отдела първата среща се провела на обществено място в
присъствието на двамата родители и лично на К.. К. заявява, че след това детето
започнало да приспива при бащата. Свидетелят Я. Т. сочи, че бащата взимал
детето точно по режим на контакти, като се разбирали с Р. по телефона, както и
че самият той присъствал на предаване на детето и на връщане на детето, по
желанието на съпругата му. Аналогични са и показанията на С. Т., че понякога и
тя е предавала детето, но по-често майката заедно с Я..
Влошените отношения между родителите на Г. Т. създават
затруднения при предаването на детето на бащата във връзка с осъществяване на
режима на лични отношения, което се установява и от приложения на лист 329 по
делото Протокол от екипна среща на мултидисциплинарен екип от 16.02.2018г., в
който е посочено, че по думи на кмета на с.М. при посещение на г-н Т. в с.М. се
стигало до обиждания и викане на полиция. В протокола е отразено също, че
винаги когато бащата идва в с.М. се вика кмета за да няма проблеми.
На лист 140-148 по делото е приложено Постановление на
ДСИ от 21.06.2018г., с което на Р.Т. е наложена глоба на основание чл.528 ал.5
от ГПК във вр. с чл.527 ал.3 от ГПК за неизпълнение на съдебно решение №
2238/27.05.2013г. по гр.д. № 6681 от 2013г. на Пловдивски районен съд, по което
е издаден изпълнителен лист от 21.06.2013г. за определения от съда режим за
осъществяване на лични отношения между бащата П.Т. и детето Г. Т., но
постановлението е отменено с Решение №
1066 от 24.07.2018г. по гр.дело № 1677/2018г. на Пловдивски окръжен съд (лист
137-139), като в мотивите на решението е посочено, че не е налице виновно
неизпълнение на майката на задължението за предаване на детето за осъществяване
на лични контакти с бащата, тъй като на процесната дата – 01.05.2018г. детето е
било на училищна екскурзия.
По делото няма данни за издадени други постановления
на Р.Т. за налагане на глоба по чл.528 ал.5 от ГПК във вр. с чл.527 ал.3 от ГПК
за неизпълнение на съдебно решение № 2238/27.05.2013г. по гр.д. № 6681 от
2013г. на Пловдивски районен съд.
Изложеното по-горе не обосновава необходимост от
издаване на задължително предписание на Р.Т. да участва в обсъждане на
проблемите и грижите за детето на съвместни срещи с бащата, в това число
планиране на пребиваване на детето при бащата през лятната ваканция, както и да
съдейства за осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето,
както е постановено в съдебното решение.
С оглед на изложеното, съдът намира за
незаконосъобразно оспореното задължително предписание в частта по т.3 и т.4.
Основателни са възраженията на жалбоподателката и по
отношение на т.5 от оспореното в настоящото производство предписание, а
именно след приключване на предоставените социални услуги за детето в Центъра
за социална рехабилитация и интеграция за подкрепа на деца за развиване на
умения за самостоятелен живот и превенция на рисково поведение, Р.Т. да се
подаде заявление за предоставяне на услуги за детето Г.П.Т..
Съгласно чл.21 ал.1 т.5 от Закона за закрила на
детето, Дирекция „Социално подпомагане“ предоставя
информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и
родителите на нуждаещите се деца.
Според чл.23 т.2 на същия закон в приложимата в случая
редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.), мерките за закрила в семейна
среда се изразяват в насочване към подходящи социални услуги в общността, а
съгласно чл. 24. ал.1 мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от дирекция
"Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците,
попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както
и по преценка на дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от
доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално
подпомагане". Следователно в нормата на чл.24 от ЗЗДет законодателят
изрично е изброил случаите при които дирекция "Социално подпомагане"
предприема мерки за закрила, но никъде не е въведено нормативно задължение
родителят да подаде заявление за предоставяне на социални услуги на детето, още
по-малко пък да подаде заявление по време на предоставяне на такива социални
услуги, какъвто е настоящия случай. В тази връзка следва да се отбележи, че
задължителното предписание е издадено на 01.06.2018г., към който момент е
действал сключеният между Доставчика сдружение „Консултантско бюро Напредък7“
гр.Пловдив и Г.П.Т., представляван от Р.Н.Т. и П.Х.Т. е сключен Договор за
ползване на социални услуги със срок 3 месеца и към който момент не са били
осъществени сесиите посочени в индивидуален план от 23.04.2018г. Логично е
необходимостта от предоставяне на допълнителни услуги за детето Г.П.Т., да бъде
преценена след изтичане на посочения договор и след изготвяне на доклад за
резултатите от предоставянето на социалната услуга по договора.
По тези
съображения съдът намира,че не са налице законовите предпоставки, предвидени в
чл. 18, ал. 4 от ППЗЗС за издаване на оспореното задължително предписание,
което води извода за неговата незаконосъобразност.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 143, ал.1 във връзка с
§1,т.6 от ДР на АПК, следва на жалбоподателката да се
присъдят сторените по делото разноски в размер на 10 лв.-
държавна такса, 200лв. депозит за вещо лице и 400лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, според представения договор за правна
защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Задължително
предписание № П/Д-РВ-РД-001 от 01.06.2018 г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" - Родопи при АСП, потвърдено с Решение №
16-РД04-0454 от 06.07.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане - Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати
на Р.Н.Т., с ЕГН **********,*** сумата от 610/шестстотин и десет/ лева разноски.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: