№ 1236
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. С.а
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20253110201673 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. И. Т. с ЕГН
********** от гр.Стара Загора, чрез адв.Вл.Ч., АК-Варна против НП № 442а-175/07.01.2025
г. на началник сектор в ОП 04 РУП Варна, ОД МВР Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно.Твърди се,
че НП е издадено в нарушение на материалния закон, в противоречие с
административнопроизводствените правила и е необосновано.Твърди се, че АУАН е
съставен в нарушение на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като в него не се съдържа точно описание на
нарушението, датата и мястото и обстоятелствата на извършването му, както и
доказателствата, които го потвърждават. Твърди се, че не ставало ясно къде точно е
извършено нарушението, тъй като описания имот е с площ 262984 кв.м. Твърди се, че не
било установено как АНО е установил, че жалбоподателя е паркирал автомобила си върху
сиви дюни.Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.42 от ЗАНН като АУАН е бил
съставен в присъствието само на един свидетел.Твърди се, че АНО не изпълнил
задълженията си по чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, като не е обсъдил подадените възражения и не е
обсъдил дали са събрани смекчаващи и оттегчаващи вината обстоятелства. Твърди се, че
АНО не е обсъдил наличието на знаци, указващи забрана за паркиране,от които да се
разбере, че е защитена зона или морски плаж.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Вл.Ч. АК-Варна, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки от юк А..
1
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 442а-175/12.11.2024 г., административния орган е приел за установено
от фактическа страна, че на 16.08.2024 г. в 11:30 часа в к.к.Шкорпиловци, обл.Д.Чифлик,
обл.Варна в границите на морски плаж „Шкорпиловци-север“, жалбоподателят е паркирал
собствения си автомобил – „Пежо 508“ с рег.№ *** върху сиви дюни в ПИ 83404.502.36 по
КККР на землището на с.Шкорпиловци – нарушение на чл.17а,ал.2 във вр. с чл.30 ал.3 от
ЗУЧК.
Акта бил съставен в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, след като жалбоподателя не се явил
на изпратената му покана. Акта бил предявен на жалбоподателя на 23.11.2024 г., който в
графата бележки и възражения отразил,че описаното не отговаря на фактическата
обстановка.
В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, в което се твърди, че на посочената в
акта дата жалбоподателят не е бил на посоченото в него място.
АНО не възприел направеното възражение и въз основа на съставения АУАН, АНО издал
обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършеното нарушение на
чл.17а,ал.2 от ЗУЧК на осн.чл.30,ал.3 от ЗУЧК административно наказание „глоба” в размер
на 1000 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя С.
С., който посочва, че не е присъствал при установяване на нарушението, а е извършил
проверка по разпределена му преписка.
Св.И. Т. установява, че е присъствала при установяване на нарушението в качеството и на
зам. кмет на Община Долни Чифлик.Твърди, че по сигнал на БНТ е била на място, като
съвместно със старши експерт от Община Долни чифлик и полицейски служители
извършили проверка, като установили паркирани в северната част на плажа автомобили.
След справка със специализираната карта на Българското черноморско крайбрежие
установили, че мястото се води „ сиви дюни“. Изготвили констативен протокол, които бил
изпратен на ОД МВР Варна по компетентност.Към протокола приложили и снимки.
От показанията на св.Ж. се установява, че също е участвала в проверката в качеството и на
старши експерт в Община Долни чифлик.Свидетелката посочва, че са приели, че
автомобилите са паркирани върху " сиви дюни" след направена проверка по кадастралната
карта. Твърди, че е имало поставена забранителна табела, като колите, за да паркират на
посоченото място са минали край нея.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите С., Т. и Ж., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства –писмо от Община
Долни чифлик до Директора на ОД МВР Варна, водно с Констативен протокол от 16.08.2024
2
г.,писмо от Областен управител на Област Варна до директора на РИОСВ Варна, писмо от
Община Долни чифлик до министъра на туризма,писмо от Министерство на туризма до
Областен управител на Област Варна, сигнал до министерството на туризма, ведно с два
броя снимки,справка в централна база КАТ по регистрационен номер на МПС,справка
относно извършена проверка по възражение срещу съставен АУАН № 0563252/12.11.2024
г.,възражения от С. И. Т., писмо от ОД МВР Стара Загора до началника на 04 РУП Варна,
писмо от ОД МВР Стара Загора до началника на 04 РУП ОД МВР Варна, ведно с попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП, покана до С. И. Т., ведно с разписка за връчването и, Заповед
№ 365р-3925/08.08.2019 г. на директора на ОД МВР Варна, извадка от действаща
кадастрална карта на с.Шкорпиловци,СД с всички снимки изготвени във връзка със съставен
констативен протокол от 16.08.2024 г., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от
НПК.
Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в
съдебно заседание от свидетелите С., Т. и Ж., тъй като същите кореспондират с останалите
кредитирани от съда писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор "ОП" в
Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно заповед № 365з-3925/08.08.2019 г. на
Директора на ОД на МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски
орган, оправомощен съгласно същата заповед.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя-
трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия
орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
3
които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в
АУАН и НП.
АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 17а, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.
Първата разпоредба вменява забрана за поставянето на шатри и палатки, както и
преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета
върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено
строителство по ал. 1.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК предвижда санкция за този, който в нарушение на
закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията
на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност
(сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг
закон не е предвидено по-тежко наказание.
От фактическа страна е описано, че на 16.08.2024 г. възз. е паркирал собствения си
автомобил „Пежо 508“ с рег.№ *** върху сиви дюни в границите на морския плаж
"Шкорпиловци–север" в имот № 83404.502.36 по кадастралната карта на с. Шкорпиловци.
Липсва противоречие между описаното от фактическа и правна страна. Фактите изложени в
АУАН са ясни и не оставят никакво съмнение за какво нарушение е привлечена към
административнонаказателна отговорност жалбоподателят - за това, че е паркирал
автомобила си на морския плаж, в границите на сиви дюни.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят Т. е паркирал на морския
плаж в границите на сивите дюни. Още повече, това се установява и от декларацията по чл.
188 от ЗДвП, която е попълнена лично от жалбоподателя и в която е записано, че на
16.08.2024 г. в 11:30 часа лично той е управлявал превозното средство.Съдът намери, че в
АУАН и НП достатъчно е конкретизирано мястото, на което при проверката е бил паркиран
автомобила на жалбоподателя, а и няма ангажирани доказателства МПС-то да е било
паркирано на друго място, което да не е в границите на ПИ 83404.502.36 по КККР на с.
Шкорпиловци.
От приложените писмени доказателства безспорно се установява, че морски плаж
„Шкорпиловци-север“ попада в обхвата и границите на ПИ с идентификатор 83404.502.36 с
НПТ „Крайбрежна плажна ивица“ по кадастралната карта на с.Шкорпиловци, а съгласно
ЗУЧК морски плажове – „Изгрев“- „Хоризонт“, „Шкорпиловци-север“,“Шкорпиловци-
централен“,“Шкорпиловци-юг“ попадат в зона А и са предмет на специализираната карта на
Черноморското крайбрежие.
Неоснователни са възраженията, че липсва яснота, че конкретното място е част от морския
4
плаж и е нямало указателни табели забраняващи паркирането там. Съгласно чл. 6, ал. 2
ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна
ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на
естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на
взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и
пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху
морския плаж.
Съгласно § 1, т. 4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на
пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са
зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни) и облесени дюни.
Поради изключителността на тези природни образувани, които се формират от насипване на
пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър и на растителността върху
някои от тях, поради рядкото им среща на континента, ги правят приоритетни за запазване и
защита, поради което в ЗУЧК са регламентирани забраните за престой и паркиране върху
тях. Фактът, че границите на т. нар. сиви дюни са били обозначени с указателна табела се
потвърждава и от приобщения по делото констативен протокол, изготвен към момента на
проверката. В съответствие с цитираните доказателствени средства е и приобщеният в хода
на производството снимков материал, от който се установява, че процесният автомобил е
паркиран върху настИ. от чакъл, пясък и растителност, което кореспондира и с показанията
на свидетелите Т. и Ж..
В този смисъл състава на съда приема, че процесното МПС, към момента на проверката се е
намирало на част от земната повърхност, която посочената по-горе разпоредба закона
определя като морски плаж, каквото именно е описанието на извършеното нарушение както
в акта, така и в наказателното постановление. Липсата на допълнителна конкретизация, чрез
добавянето на номер на имот по кадастрална карта в НП или GPS координати в НП не е
съществено процесуално нарушение и не води до накърняване правата на жалбоподателя и в
този смисъл направеното в тази насока възражение е неоснователно.
Конкретното нарушение, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя е свързано
с опазването на природните богатства на държавата ни, в конкретния случай
Черноморските дюни, които са едни от най-редките местообитания в България и
Европейският съюз и са предмет на опазване в рамките на европейската екологична мрежа
НАТУРА 2000. Черноморските дюни са включени в приложение I на Закона за опазване на
биологичното разнообразие, Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС , Бернската конвенция,
Червена книга на Република България с категория застрашено местообитание. Основните
заплахи за съществуването на дюните са интензивно развитие на туризма и урбанизацията,
замърсяване на плажната ивица и дюните и др..
Поради горното, съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000 до
3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение на
5
закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията
на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност
(сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг
закон не е предвидено по-тежко наказание.
Съдът намери, че при определяне на размера на наказанието правилно са били взети предвид
като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивника това е първо нарушение,
както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се
съдържат данни за извършени други административни нарушения от въззивника. Именно
поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова
нарушение – 1000 /хиляда/ лв. За съда не съществува възможност да го ревизира и да го
намали под законоустановения минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на
чл. 27 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя касае запретено от закона поведение, свързано с опазването
на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата
плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т. 1/. Прилагането на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у въззивника чувството за
безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен
род, което обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а
именно индивидуална превенция на нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би могло
да се толерира, а следва да се накаже с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на
разпоредбите на българското законодателство.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното НП –
законосъобразенно, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК,
6
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв., съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю. к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80 лв..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 442а-175/07.01.2025 г. на началник сектор в ОП 04 РУП Варна, ОД
МВР Варна,с което на С. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Стара Загора на осн.чл.30,ал.3 от
ЗУЧК е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева за извършено
нарушение на чл.17а ал.2 от ЗУЧК.
ОСЪЖДА С. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Стара Загора да заплати на ОД МВР Варна
сумата от 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7