№ 1999
гр. Пазарджик, 25.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Г.ев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело №
20235220102230 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът С. Х. Х. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание,
не се явява лично. За него се явява адв. П. П., редовно упълномощен да го
представлява с пълномощно приложено по делото.
Ответникът Хебър КООП АД – редовно уведомени предходното съдебно
заседание, за тях се явява адв. Г. М., редовно упълномощен да ги представлява
с пълномощно приложено по делото.
Третото лице помагач И. И. Ш. – редовно уведомен от предходното
съдебно заседание, явява се в съдебната зала.
Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, явява се в съдебната зала.
АДВ.П.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.
Моля да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
Съдът докладва на страните депозирано допълнително заключение на
извършена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Б. Д. с вх.№ 25675
от 17.10.2024г. Заключението е представено в законоустановените срокове по
1
ГПК.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА
Б. С. Д. – на 53 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л.Д.: Уважаеми господин Председател, известна ми е наказателната
отговорност която нося. Представям заключение което поддържам. Открих
техническа грешка на страница 20 от заключението, в абзаца който е над
„Заключителна част“ общия размер на посочените задължения към
31.12.2021г. възлиза на 590615,46 лв. същото и на страница 23, последен ред в
общ размер на 590651,46 лв. към 31.12.2021г.
В отговора на задача 2. на страница 21 за втората група фактури е
записано, че не може да се твърди дали е осчетоводено плащане и са посочени
кои са фактури. Относно тези пет фактури, съм подробно обяснила в
констативно – съобразителната част по задача 2, но в отговор на така
поставения въпрос обяснявам, че в дружеството са предоставени служебни
аванси под формата на парични средства в брой на подотчетно лице, в случая
И. Ш., като при отчитането на служебните аванси не са описани в
счетоводната система номерата на фактурите по които се плаща, т.е това са
парични средства, които са получени в брой срещу които са отчетени фактури
за покупки. Докато при РКО, номерата на фактурите се изписват на гърба на
РКО. В случая, когато са предоставени средства под формата на служебен
аванс и след това са отразени счетоводни записвания, при които се отчита
служебни аванс с плащане по фактури, в счетоводно-информационната
система на дружеството не се въвеждат номерата на съответните фактури по
които е погасено задължението. За това съм описала подробно в констативно
– съобразителната част, специално към тези доставчици какво отчитане е
имало от подотчетното лице за погасени фактури платени в брой, като поради
липса на изписване на номерата не може да се твърди за кои точно фактури се
отнася самото плащане. Тези фактури е възможно да са били платени в брой,
не говорим за банково плащане, става въпрос за фактури в брой.
2
На страница 13, таблица 2 – служебно предоставените аванси са от
изтеглените парични средства в брой от разплащателната сметка на
дружеството, т.е подотчетното лице ги е получило в брой от разплащателната
сметка, те не са излезли от касата, защото не е пусната операция че са влезли в
касата. След това за да се закрие самият разчет с подотчетното лице,
подотчетното лице, предполагам, е предоставило фактури, които са платени в
брой, но след като не са изписани номерата на тези фактури в счетоводната
операция, няма как да се твърди, че тези плащания не включват и тези
фактури. З това, за тези за които категорично е установено, че не са платени от
хронологичната справка на сметка 401- доставчици, съм дала категоричен
отговор, че не са платени. Тези, които са отчетени като плащане със средства
от служебен аванс на подотчетно лице, не може да се твърди, защото там не са
описани номерата на фактурите при отчитането.
Доставчиците, тези които са по процесните фактури приложени към отговора
на И. Ш., които са предмет на изследване в задача първа, към тези доставчици
"Хебър Кооп" АД е имал значителни като размер задължения в началото на
периода и когато се отчитат погасени задължения към конкретните
доставчици със средства от предоставен служебен аванс, в самата операция се
включват плащания по незнайно на брой фактури, защото те не се описват.
Например - дружеството дължи пари на „Пролет“ ЕООД в началото на месец
ноември. По конкретно: Първия доставчик, който ми попада е Вам Петрол
ЕООД, началното салдо, т.е задължението към конкретния доставчик към
01.11. е 5889лв., като има счетоводна операция за отчетени пари под формата
на служебен аванс през 2022г. на името на И. Ш. на 22.02. - 422,40лв. Никъде
не е описано тези 422,40лв. по кои фактури е самото плащане. Фактурите се
осчетоводяват една по една, докато плащането е плащане по няколко на брой
фактури, без да се конкретизира кои са техните номера.
В счетоводната система, когато се представи фактура за осчетоводяване, тя се
осчетоводява фактура по фактура, в случая с „Вам Петрол“ ЕООД за ноември
месец има много фактури с различни стойности – 16лв., 80лв., дребни суми и
изведнъж се плаща една сума от 422лв.Задълженията се осчетоводяват едно по
едно, а погасяването на задълженията се осчетоводява с една обща сума. Няма
как да се каже в общата сума по кои фактури е погасеното задължение. Би
трябвало да имат авансови отчети, които съм изискала при проверката на
3
място, ходила съм два пъти в „Хебър Кооп АД“, те търсиха папка с авансови
отчети, където би следвало всеки авансов отчет да се описва по кои фактури се
погасява задължението, но не успяха да открият такава папка, за може да се
конкретизира всички суми, които са платени от получения служебен аванс, по
кои фактури е плащането. Аз съм обяснила, за месеците ноември и декември
И. Ш. от получените пари като служебен аванс 20193,21 лв. са отчетени като
погасени задължения към доставчици – т.е за 20193,21 лв. е представил
фактури, които са платени в брой за да се погасят задължения към доставчици,
но не са представени документи в които е описано с тези 20193,21 лв. по кои
фактури са съответните плащания. Това нещо не се отразява в счетоводната
система на „Хебър Кооп АД“.
Ако има погасена сума към някой доставчик, то тази сума се вижда като една
обща сума, колко е остатъка за плащане към съответния доставчик. Пак казвам
фактурите се осчетоводяват една по една, а плащанията се осчетоводяват
общо с една операция с една сума. В самата счетоводна система не се отразява
по кои фактури е плащането. Евентуално, би следвало да се отразява в авансов
отчет, който не е представен, защото не успяха да намерят такава папка в
счетоводството. Както на РКО, всеки РКО с определена сума на гърба на РКО
са описани фактурите които се заплащат, това което съм възпроизвела в
таблица 2. В таблица 2 са само плащанията от каса. И в тях през 2021г. са
отчитани фактури от 2020г., 2019г., но ако на РКО е записано по коя фактура
се отнася съответното плащане, за авансовите отчети липсва така
информация, не е представена, за това не мога да кажа тези фактури за
20193,21 лв. по кои точно фактури се отнасят.
Изследвала съм доставчик по доставчик задълженията. За тези които
категорично съм установила, че няма осчетоводено плащане, съм описала.
Тези, които са осчетоводени с отчетен служебен аванс, няма как да твърдя
дали са платени, защото не се вижда съответното осчетоводено плащане по
кои фактури се отнася.
В счетоводството не се отразява плащането, има счетоводни софтуеъри, при
въвеждането на фактурата след това плащането се закрива съответната
фактура, води се като аналитичност. В счетоводството на „Хебър Кооп“ АД не
се води плащане отделно фактура по фактура, ред по ред се осчетоводяват
самите фактури, а после плащането се отразява счетоводно с една обща сума,
4
която обхваща няколко фактури. Това се вижда и от РКО, там където има
номера на фактури - РКО е осчетоводен с една обща сума – 1180лв. и вътре са
описани по кои фактури се плаща и на кой доставчик. При авансовия отчет
има само обща сума, и не е описано в счетоводната програма по кои фактури
е. Те са закрити съответните партиди с доставчикът с обща сума, но фактура
по фактура не се отразява счетоводно плащането. Може с авансовия отчет да
се установи към кои доставчици са намалели задълженията, но не може да се
установи по кои фактури.
Не мога да кажа дали се спазва хронологията в счетоводството, има фактури в
касата, които са отчетени като платени през 2021г., а фактурите са
осчетоводени през 2019г. Това са фактури, които са платени в брой. От
счетоводството на „Хебър Кооп“ АД не са ми казали, защо има такива
фактури, счетоводителката, която е водила тогава счетоводството, вече не е
там.
Не съм изследвала въпроса, дали доставчика който е издал тази фактура през
2019г., дали има по-късно издадени фактури, които да са платени по-рано, а в
последствие да е осчетоводено плащане по по-късна фактура. Мога да погледа
– да, в РКО №12 от 27.01.2021г. на „Вам Петрол“ ЕООД има плащане по
фактура от 18.01.2021г. и след това имаме на „Вам Петрол“ ЕООД на
16.03.2021г. плащане по фактура от 2019г. – това са редове 28,58,59,60 от
таблица 2. Като например на редове 58,59,60 са платени две фактури от 2019г.
и една от 2021г. – така са описани.
В хронологичната счетоводна справка на сметка 503 – разплащателна сметка
са отразени операции директно кредита на разплащателната сметка по дебита
на сметка 422 подотчетни лица, т.е тези пари, които са изтеглени са
осчетоводени като получен служебен аванс.
Не успяха да намерят папката с авансовите отчети, два пъти ходих, не ми
беше представена.
Не мога да кажа дали тези средства – разликата от 1500 лв. до 17000лв. по
фактурите, са средства излели от дружеството към момента на плащането или
са средства, които в последствие излизат от дружеството за да бъдат
оправдани първоначално излезли от другаде средства за тях. Това което съм
констатирала със сигурност е, че И. Ш. е получавал служебни аванси ноември
и декември. От тези служебни аванси за 20193,21лв. са отчетени фактури, но
5
не мога да кажа кои са тези отчетени фактури и дали са издадени през 2019г.
или 2021г., защото има и такива случай където в РКО за 2021г. са отчитани
фактури издавани през 2019г. За това съм написала, че не мога да дам
категоричен отговор какъв е произхода на средствата, с които са платени тези
фактури, със сигурност има отчетени фактури в брой за 20193,21лв. през
месец декември по счетоводни данни. Дали тези пари са използвани за
момента да се плаща, по тези фактури които са приложени в отговора на И. Ш.
или са отчетени фактури, които са платени назад във времето, не мога да кажа
с какви парични средства, това няма как да твърдя и за това съм написала
така, че не мога да дам обоснован извод с какъв произход са средствата с които
са платени фактурите. Сумите са получени като служебен аванс, но дали с
този служебен аванс са платени точно тези фактури, които са приложени към
отговора на И. Ш. и са издадени ноември и декември 2021г. или срещу тези
пари. Които е получил като служебен аванс е отчел фактури, които са
издадени в по-ранен етап, аз няма как да твърдя такова нещо, защото няма
авансов отчет. Той може да е отчел фактури, както тук в касата се вижда, че са
отчитани фактури много по –назад, които са били с касов бон, че са платени в
брой. Те са издавани през 2019г., но плащането е отразено през 2021г. През
2021г. за ноември и декември И. Ш. е отчел фактури за 20193,21 лв. и това не
са тези фактури, които стоят неплатени. Аз не мога да кажа с какви средства
са платени. Аз мога да кажа това което мога да констатирам със сигурност.
Той срещу тези фактури, които са отчетени като отчетен служебен аванс, аз
не мога да кажа, защото няма такава информация, какви фактури той е
представил. Може да е представил фактури от 2019г., 2020г., както има
конкретно описани фактури в касата на РКО, и за тези фактури, които са
издадени през 2019г. и 2020г. паричните средства са получени назад във
времето за да се платят в брой. Докато ноември и декември има 20193,21 лв.
отчетени, сега срещи тези 20193,21 лв. какви фaктури са представени и кога
са били издадени и кога са били платени, това не може да го каже настоящето
изследване, защото липсва авансов отчет.
От 01.11.2021г. до 31.12.2021г. са изтеглени 42530лв. и са отчетени
42571,18лв., При отчитането на тези 42571,18лв., не са за тези неплатени
фактури. Тези фактури не са платени категорично. Аз съм изследвала
движението по аналитичните сметки на съответните доставчици.
Счетоводно не е отразено плащане по фактурите, които съм описала, че не
6
отчетено плащане, за тях категорично съм отразила, че няма плащане.
Аз съм гледала всички възможни извлечения, които може да са на аналитично
ниво, като общи салда, като суми за плащане и за тях категорично съм
установила, че няма отразено плащане.
Предмет на изследване са 20 фактури, тези 20 фактури са приложени към
отговора на И. Ш. и към всяка от тях има приложен фискален бон. Това
означава, че е регистрирана като операция която ще бъде отразено плащане в
брой. На стр.6 от заключението, чл.118 ал.3 от Закона за ДДС, който казва, че
Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой. Тези фактури са регистрирани операции по които ще се плаща в брой.
Аз цитирам както точно означава фискалния бон. Фактурите, които са
приложени са с приложен фискални бонове към тях. Това означава, че в
търговски обект е регистрирана продажба/доставка на стоки и услуги, която се
плаща в брой. Самото плащане може да е с карта, с ваучер, с чек… Би
трябвало да е платено. Не мога да кажа дали би могло да се издаде касов бон
без да е платено. Означава че в търговския обект е регистрирано продажба по
която се плаща в брой. Дали действително са дадени пари или е платено с
карта, няма как да кажа. Това означава фискален бон към фактурата, че има
регистрирана в търговския обект операция по която се плаща в брой.
Предполагам, че е платено, но няма как да съм сигурна. Не мога да кажа дали
е възможно да е издаден фискален бон, а да не е платено. Не мога да кажа,
дали издадени фактури 2019г. и платени 2021г. и това е коректно. Аз съм
констатирала така както е в момента и както е извършено счетоводството в
„Хебър Кооп“ АД, как точно е ставало отчитането, може би г-н Ш. трябва да
Ви отговори, защото в счетоводството аз мога да констатирам това което е
документално е документирано там на място, като счетоводни операции, като
счетоводни документи, като начин по който е описано. Как е ставало самото
отчитане и защо е допускано 2021г. да се отчита платена фактура издадена
2019г. аз не мога да кажа. Това е което съм констатирала. Всички фактури се
представя в счетоводството независимо как е платена за да бъде регистрирана
като стопанска операция и да бъде регистрирана в дневниците за покупко-
продажби по Закона за ДДС. Самите плащания не се отразяват на фактурата,
да се закрива с плащане на еди-коя си дата, а се осчетоводява с една
7
счетоводна операция. За това не може да се обвърже самата конкретна
фактура ако не е написано на РКО коя фактура се плаща или не е записано
името на доставчика, има и такива РКО, които са издадени на конкретния
доставчик. И там е записано номера на фактурата и може да се проследи, но
само документално, самия документ трябва да се провери. В счетоводната
система, когато са повече фактури, не им изписват номерата. Счетоводните
операции трябва да се отразяват хронологично в системата и в момента на
тяхното извършване. Те като приходи и разходи, в конкретния случай като
материални активи и материални запаси, те са си отразили счетоводните
операции към момента на данъчния период в който са възникнали, но самото
плащане са го отразили някъде напред във времето. Но защо е станало така не
мога да кажа. Не мога да кажа дали е допустимо. Не мога да кажа как е
ставало отчитането на служебните аванси, но аз лично не го намирам за
допустимо.
АДВ.П.: Уважаеми господин Председател, с всички направени
пояснения днес мисля, че може да се приеме заключението.
АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, аз предоставям на Съда.
СЪДЪТ след като изслуша на становищата на страните и подробните
разяснения, които бяха дадени от вещото лице в настоящето съдебно
заседание, счита, че вещото лице е успяло доколкото счетоводните документи,
които са били обект на експертизата са позволили да отговори на въпросите
който са били поставени от страните в рамките на възложената с
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Съдът счита, че представеното
допълнително експертно заключение е обосновано, компетентно изготвено и
към настоящия момент невъзникват съмнения относно неговата правилност,
поради което същото следва да се приеме по делото.
Воден от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице Б. С. Д. да се изплати възнаграждение в
размер на 400лв. съгласно представената справка-декларация, като 200лв., да
се изплатят от внесения депозит от ищцовата страна.
8
ЗАДЪЛЖАВА в едноседмичен срок, считано от настоящето съдебно
заседание да довнесе още 200 лв. за изплащане на възнаграждението на
вещото лице в цялост.
АДВ.П.: Към миналото съдебно заседание ищецът беше възпрепятстван
да се яви, но аз съм се подвел, защото в определението на съда в последния
път е записано само името на И. Ш. и аз съм останал с грешно впечатление.
Ако прецените, че делото може да бъде отложено за неговия разпит, ще
положа усИ. следващия път да се яви.
АДВ.М.: Ние държим на изслушването на лицето. Това е петото дело от
една поредица дела. Никъде ищците не се явяват, може би само с изключение
на едно дело. Държим на неговото изслушване, като аз бих помолил за
следващото съдебно заседание да се разпореди с евентуално предупреждение
за глоба на ищецът, и ако може да разпитаме ищецът съвместно с третото
лице помагач. Държа на едновременно изслушване на двамата. Считам, че е
наложително с оглед установяване на действителното положение на нещата,
виждате от материалите по делото как доста неща не съответстват на това,
което е трябвало да бъде. Имаме претенции за договори за заем, които не са
осчетоводени, подавани са годишни финансови отчети без тази задължения,
подписани от третото лице помагач. Има ревизионен акт подписан от третото
лице помагач, където не фигурират задълженията към трети лица и изведнъж
се появяват такива задължения в петото дело. Имаме дело с пет договора за
заем, с два договора за заем – същите, всички са преминали през РС
Пазарджик. От тази гледна точка, аз считам, че по-добре би било в едно
заседание да бъдат изслушани ищецът и третото лице помагач.
АДВ.П.: От процесуална – правна гледна точка не съществува нито
задължение, нито възможност за наложителен съвместен разпит, защото в
случая става въпрос за страни, не за свидетели. Очна ставка е недопустима при
това положение и в този няма никаква законова причина това да се прави в
едно съдебно заседание.
Некоректно се твърди, че само по едно дело е воден ищецът, по всички други
дела мисля, че са водени и Д.М. и А.Д. и Г. С.., това абсолютно не е вярно.
Това неявяване в случай не може да бъде казано, че е някаква системно
нежелание за даване на обяснение. Ако прецените, че е наложителен този
разпит нямам против да бъде отложено делото.
9
СЪДЪТ след като се запозна със становищата на страните съобрази
следното: със свое определение по насрочване на делото №663 от 12.03.2024г.
съдът е разпоредил на ищецът да се яви лично в насроченото съдебно
заседание и на основание чл.176 от ГПК даде обяснение за обстоятелството по
делото. Въпросите на които ищецът би следвало да отговори са били посочени
изрично в доказателствената част на отговора на исковата молба и по точно в
точка 4 от същата.
Ищецът е бил предупреден надлежно от съда че в случай на неявяване, съдът
може да приеме за доказани обстоятелствата за изясняване на които страната
не се явила или е отказала да отговори без основателна причина. В конкретния
случай до настоящият момент ищецът не се е явил пред съда за да даде
отговор на поставените въпроси, като съдът не намира основание да
предупреди ищецът, че в случай на неявяване ще му се наложи глоба или
друга санкция, тъй като законът е категоричен в това отношение и в случай на
неявяване на ищецът, съдът би могъл да приеме за доказани обстоятелствата
за изясняването на които страната не се е явила. В този смисъл, съдът намира
за необходимо да предупреди още веднъж ищецът Х., че ако не се яви в
следващото открито съдебно заседания по делото, на основание чл.176, ал.3 от
ГПК съдът би могъл да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването
на които страната не се е явила.
По отношение на необходимостта от извършването на съвместно изслушване
на Ш. и Х., съдът счита, че токова не е необходимо тъй като както бе посочено
и от процесуалният представител на ищцовата страна, същите са страни по
делото, поради което двамата не биха могли да бъдат поставяни в очна ставка.
Третото лице помагач Ш. се явява за втори път в настоящето съдебно
заседание, като в предходното съдебно заседание не бе изслушан поради
обективни причини, но съдът счита че в днешното съдебно заседание следва
да изслуша по реда на чл.176 от ГПК, явИ.т се И. Ш..
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.176, ал.3 от ГПК ПРЕДУПРЕЖДАВА ищецът С. Х. Х.,
че в случай на неявяване без основателна причина в следващото съдебно
заседание по делото, съдът би могъл да приеме за доказани обстоятелствата,
за изясняването на които страната не се е явила.
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна да бъде
проведено съвместно изслушване на И. И. Ш. и С. Х. Х., което да бъде
проведено в едно съдебно заседание.
На основание чл.176 ГПК съдът счита, че следва да пристъпи към
изслушване на третото лице помагач И. И. Ш..
И. И. Ш.: Запознат съм с въпросите на които трябва да отговоря.
По въпрос №1 от получената призовка мога да отговоря следното: На тези
дати са подписани тези договори, всичко е конкретно и ясно, аз съм посочил и
в отговора, който съм дал по делото.
Да разкажа малко предистория. По принцип дейността на дружеството е
търговия на едро, от неговото основаване, и търговската дейност във
всички разновидности в практиката се базира на определени правила.
Това, което сме успели да извоюваме през годините, както и в
обществените поръчки има винаги срок на разсрочено плащане. По
принцип и узаконено вече разплащането между фирмите е един месец –
30 календарни дни. Такъв беше и срока на обществената поръчка, която
е предмет на една голяма част от нашата дейност. В практиката и в
историята вече се говори за голяма междуфирмена задлъжнялост, и ние
не бяхме встрани от тази тенденция, което в значителна степен, особено
при обективните условия, които се развиха в последните години и най-
вече след Ковид пандемията, много фирми прекратиха тази практика,
виха производството, затвориха производства, търговските бази и
дистрибутори също поставиха нови условия за фирмените отношения,
започнаха да се поставят условия за плащане в момента на получаване
на стоката. Това допълнително ни създаде напрежение в работата и
малкия финансов ресурс с който разполагахме не ни даваше основания
да можем ритмично да си изпълним задълженията, ние всяка седмица
получаваме заявки, тъй като на обществената поръчка беше предмет
доставка на хранителни продукти за детските заведения на територията
на Община Пазарджик. Това създаде затруднение и бяхме принудени да
търсим допълнителни форми на стимулиране под формата на
краткосрочни заеми от различни източници, които във времето, в
рамките на годината или на месец, ние ги погасявахме и за това се
получава и малко закъснение при отчитането на определени фактури.
11
Основния проблем, от където ни идва забавянето са предходни периоди
за които ние имаме издаден изпълнителен лист за Община Септември -
120 000 лв., текущи задължение на Община Пазарджик – 150 000 лв.,
вътрешни задължения от кооперативни организации – 150 000 лв. това
са суми, които са присъдени, но не са получени. По пътя на логиката,
ние кандидатстваме, защото вече доста години сме изпълнители на
обществени поръчки и си имаме доверие и имаме самочувствие, че
можем да се справим и възложителите предпочитат нашата фирма,
което е „трън“ в окото на други конкуренти.
Имали сме нужда от текущи парични средства и са получени на датите, на
които аз съм бил изпълнителен директор и съм ги получил тези суми, на тези
дати са предадени сумите.
По логика сме имали предвидени допълнителни постъпления, които не се
случиха, имахме предварителна уговорка да трансформираме една част от
капитала на дружеството от недвижима във финансова, с което щяхме да
излезем от тази ситуация, но хората получиха някакъв стрес и се отказаха от
тази сделка и се наложи, за да запазим ритъма на изпълнение на обществената
поръчка и да не търпим допълнителни икономически санкции, и най-вече от
морална и социална гледна точка, за да сме коректни към Общината и
детските заведения, тъй като това сме го правили много години, но не сме
допускали никога да има лош акцент върху нашата дейност и нашите
отношения, за което сме поощрявани и сме канени за всяка една обществена
поръчка.
Тези суми не са върнати до момента до който аз бях изпълнителен директор,
поради тази причини които споменах. Това наложи ползването на такива
краткосрочни заеми, това не са банкови заеми, които трябва да се узаконят,
това са малки суми, ние сме ползвали и по-малки суми и по-големи но сме
имали ритъм на разплащане.
Другото конкретно, което искам да кажа и на базата на тези разисквания с
вещото лице, е че срещу тези суми съм предоставял списък със закупените
фактури и стоки с фискален бон, с тези суми аз съм закупил тези стоки.
Същите стоки и фактури са предоставени в счетоводството в рамките на
месеца, какъвто е закона. Всички доставени стоки се описват, приемат се и се
осчетоводяват. Това е направено съгласно закона и са включени в съответните
12
дневници за покупки и продажби.
Упоменатите фактури с оригиналните фискални бонове са предоставени в
счетоводството, те са осчетоводени и съществуват в нашето счетоводство
като неплатени. От това, което чух от вещото лице, също става ясно, че тези
фактури нямат следа че са платени от касата на дружеството. И по отношение
на това, което вещото лице не може да констатира поради това, че не са й
предоставени всички счетоводни документи, аз трябва да Ви кажа, че сумите,
които съм теглил като представител на дружеството, аз нямам никакви
задължения към дружеството. Всички суми които са теглени в рамките на
един месец са отчетени с фактури до стойността, която е теглена за месеца.
Това се прави всеки месец. В този авансов отчет по определени дати се
представят РКО, на гърба на всеки РКО се записват номерата и размера на
фактурата, до тази размер който е упоменат в авансовия отчет. Няма такава
паника и такова явления да се води някакво счетоводство “тука има - тука
няма“. Всичко е осчетоводено, всички фактури платени в брой са отразени в
касата. Тези фактури, които са по списъка в двата договора са осчетоводени и
не са платени от касата на дружеството.
По въпрос №2 мога да кажа, че това са стари бланки, които съм ползвал преди
известно време, от едни приятели от гр.София, такава фирма която извършва
такива услуги и считам, че са били актуални. Аз съм ги предоставил на
заемодателя, подписани са пред мен, получил съм парите, пачата с който съм
разполагал докато съм бил изпълнителен директор съм го положил в момента
в който съм получил сумите. Подписани са в гр. Пазарджик, не си спомням
точно къде. Консултантска е фирмата която ми е предоставила преди време
тези бланки. Не мога да Ви кажа, коя е фирмата, това е конфиденциална
информация.
По въпрос №3 мога да отговоря, че причината тези договори, както сме ги
упоменали, те играят ролята на разписка, те не са договори за една година или
за дълъг период, не е банков кредит. Това са текущи финансови помощи, аз
като такива ги приемам и те се връщат в рамките на отчетния период, те не
остават за следваща годили или за дълъг период напред, тъй като съм имал
предвид, че в рамките на два – три месеца, тези суми ще ги върна и не е
необходимо те да се отразяват. Те си минава през касата, фактурите се отчитат
надлежно както се прави и за това не сме ги осчетоводявали. Всички останали
13
договори над 10 000 лв., всичко е осчетоводено и всичко е със следа в
счетоводството.
Не са отразени и в годишния финансов отчет поради същата причина. Та са с
временен характер. Използвани са изключително за стопанската дейност, не са
използвани за закупуване на някакви прищявки, конкретно за всеки договор аз
съм посочил какво за какво е използвано.
Имаме да получаваме 300 000лв.
Не са отразени поради това, че са под 10 000 лв., по принцип всички кредитни
операции които са над 10 000 лв. трябва да се декларират в НАП, това което
сме взели ние са временни финансови помощи.
АДВ.М.: Аз нямам други искания, но считам, че по реда на чл.90 от ГПК
може да бъде указвано на ищецът, че в случай че не се яви по делото може да
му бъде наложена глоба, защото тези въпроси, които ние сме формулирали, те
не са формулирани по начин в който да приемем след това, че са доказани
фактите за които той не е дал обяснение. Това са факти, които ние искаме да
чуем от него и тяхното предназначение е ние да искаме доказателства за тях.
Т.е. няма как да приложим разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК, с оглед
характера на въпроса и тези отговора на тези въпроси ще ни служат
евентуално за да направим доказателствени искания. Прилагайки санкциите
по чл.176, ал. 3 от ГПК ние няма да имаме такава възможност. Ние държим да
се яви ищецът и да отговори на поставените въпроси. Считам, че може да
наложим глоба по реда на чл.89, ал.1, т.2 от ГПК.
АДВ.П.: Считам, че по реда на чл.89, ал.1, т.2 от ГПК не може да бъде
наложена глоба, когато става въпрос за страна по делото. По тази причина
съществуват и по-специални разпоредби в същата глава. Ако трябва да бъдем
коректни, по реда на чл.92а, би могло да се наложи такава глоба, но само при
положение, че възникнат неоснователни причини за отлагане на делото или
пък трябва да се покриват разноски. Преценете Вие дали е необходимо да бъде
наложен такъв стимул на страната. Така или иначе най-голямата санкция за
неявяване е приложението на чл.176, ал.3 от ГПК, че може да се приеме за
доказано това, което е отказал или затруднила съда като доказателство.
Оставям на Ваша преценка, но със сигурност не е това реда, който сочи
ответната страна.
СЪДЪТ след като се запозна с направеното от ответната страна искане
14
счита, че същото е неоснователно. Разпоредбата на чл.89, ал.1, т.2 от ГПК,
която дава възможност на съда да наложи глоба за неизпълнение на
разпорежданията на съда според настоящият съдебен състав касае изпълнение
на разпореждане на съда дадени в съдебно заседание, които да не бъдат
изпълнени от присъстващите или страните в съдебно заседание. Случая не е
такъв, а по реда на чл.92а от ГПК съдът би могъл да наложи глоба на страна,
която неоснователно причини отлагане на делото. В случая съдът не би могъл
да задължи ищецът или да го принуди да се яви за да даде обяснения, като
единствената и най-тежката санкция в случай на неявяване е приложението на
разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК като съдът изрично предупреди
ищцовата страна в случай на неявяване в следващото открито съдебно
заседание по делото съдът би могъл да приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняването на които страната не се е явила.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна да бъде
предупреден ищецът, че в случай на неявяване ще му бъде наложена глоба по
реда на чл. 89 ГПК или чл.92а ГПК.
СЪДЪТ счита, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна,
поради, което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.11.2024г. от 09:00 часа., за която
дата и час страните се считат за уведомени от днес.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:25 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15