№ …………......
гр. Варна, ..............................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
С участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при
секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 760 от 2020 г. на АдмС -
Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), представлявана от директора, подадена чрез
ст. юрисконсулт Й.П., против Решение № 2 от 07.01.2020 г., постановено по АНД №
130/2019 г. на Районен съд – Провадия (ПрРС), с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 49 от 08.04.2019 г., издадено от Директора на БДЧР.
С жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на материалния закон. Настоява се, че неправилно ПрРС
приема, че доколкото наказаното лице не е собственик на имот № 054021 в
землището на с. Лакатушница, община Дългопол, където се намира „Марин чешма“, а
собственик е Община Дългопол, както и доколкото липсват доказателства
наказаното лице да е изградило водопроводното отклонение, то неправилно е
ангажирана наказателната му отговорност. Изразява се несъгласие и с извода на
ПрРС, че не е посочена в АУАН нарушената законова разпоредба, което
представлява съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност
наказаното лице да разбере кои точно разпоредби е нарушил. Касаторът изтъква,
че административнонаказателната отговорност на наказаното лице е ангажирана със
съставянето на акт за установяване на административното нарушение (АУАН) за
неизпълнение на предписание – да прекъсне изградено разклонение, монтирано зад
обществена чешма „Марин чешма“, насочено към имота стопанисван от наказаното
лице, с адресат - наказаното лице, и с определен срок – 13.11.2018 г., като
предписанието е получено от адресата на 09.11.2018 г., което предписание
представлява задължителен за изпълнение индивидуален административен акт. Сочи
се, че неизпълнението на дадени предписания от контролните органи по чл. 155,
ал. 1, т. 22 от Закона за водите (ЗВ) се квалифицира като нарушение по чл. 200,
ал. 1, т. 31 от ЗВ, която разпоредба е и санкционна. Настоява се, че
предписанието е дадено на наказаното лице от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, и същото не е изпълнено, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността на адресата на предписанието.
Искането е да се отмени обжалваното решение на ПрРС и да се потвърди НП.
Ответникът – В.М.А., чрез процесуалния си
представител - адв. Д.И., с писмена молба поддържа становище за неоснователност
на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен
акт, като съобразен изцяло със събраните в хода на процеса доказателства.
Искането е да се остави в сила решението на ПрРС, като се прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от касатора.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
основателност на касационната жалба, като се сочи, че при постановяване на
решението ПрРС е допуснал нарушение на закона. Пледира се за отмяна на обжалваното
решението на ПрРС.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени
от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт,
в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата
на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е процесуално допустима.
С отмененото от ПрРС Наказателно
постановление № 49 от 08.04.2019 г., издадено от Директора на БДЧР за извършено от В.М.А. нарушение
на чл. 200, ал. 1, т. 31, във връзка с издадено предписание на основание чл.
155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, на А. е наложена
глоба в размер на 1 000 лева. Нарушението според НП се изразява в това, че
към 13.11.2018 г. – срокът, определен с предписанието по Констативен протокол №
805В/08.11.2018 г. – А. да прекъсне изграденото разклонение, монтирано зад
обществена чешма „Марин чешма“, насочено към имота, стопанисван от А., и към
15.11.2018 г., не е изпълнено предписанието. Посочено е, че нарушението е
извършено на 14.11.2018 г.
ПрРС прави извод, че на основание чл. 200, ал. 1, т.
31 от ЗВ може да се ангажира отговорността на лицето (физическо или
юридическо), което контролният орган е посочил като отговорник за изпълнението
на конкретното предписание, а когато няма посочено конкретно лице като
отговорно за изпълнението на дадено предписание във връзка с изпълнение на
условията по разрешително за водоползване, отговорно лице по силата на чл. 48,
ал. 1, т. 31 от ЗВ е титулярът на разрешителното. За да отмени процесното НП,
въззивният съд приема, че неправилно е ангажирана отговорността на В.М.А., тъй
като от една страна, собственик на имота, където се намира въпросната „Марин
чешма“ е Община Дългопол, а от друга страна, не са налице доказателства, че
именно В.М.А. е изградил водопроводното отклонение и съответно не следва предписанията
на контролния орган да бъдат отправени към него. На следващо място, като
основание за отмяна на НП районният съд сочи обстоятелството, че в АУАН е
посочена като нарушена законовата разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 31 и чл.
155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, които се явяват санкционни, а непосочването на
нарушената законова разпоредба в АУАН е нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и е
съществено процесуално нарушение, тъй като е лишило наказаното лице от
възможност да узнае кои точно разпоредби е нарушило.
Настоящият
състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на
въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон, т.е. не е налице касационното
основание за отмяната му съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
ПрРС е изследвал обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото, но не е извършил правилна преценка на
релевантните факти, които неправилно са изведени от всички относими
доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и неправилно са отнесени
тези фактите към правото.
С нормата на чл. 200, т. 31 от ЗВ е
предвидено административно наказание - глоба, съответно имуществена санкция в
размер от 1 000 до 5 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни или допусне
да не се изпълнят предписанията на контролните органи. В случая посоченото в
графата „Предписания, срокове, отговорници“ в Констативен протокол № 805В от 08.11.2018
г., дадено от Ж.Х. – мл. експерт в БДЧР, представлява именно предписание - предписва
да се прекъсне разклонението, изградено от В.М.А. към имота, стопанисван от
него, като се премахне тръбата, монтирана на водохващането зад „Марин чешма“,
с. Лопушна, община Дългопол, със срок – 13.11.2018 г. и с отговорник: В.М.А.. Предписанието
не е оспорено и е влязло в сила. Като стабилен административен акт, то е
задължително за адресата, а неизпълнението му съставлява нарушение по чл. 200, ал.
1, т. 31 от ЗВ. Наказаното лице не представя по делото доказателства за факта,
че до 13.11.2018 г. е изпълнило даденото му предписание. Доказателства във връзка
с оспорването на факта на извършване на 15.11.2018 г. на проверка на място от
контролните органи за изпълнение на предписанието, също не са ангажирани, респ.
не е оборена доказателствената сила на констативния протокол от 15.11.2018 г.
Доколкото се установява, че не е изпълнено въпросното предписание, то са налице
елементите от състава на нарушението, визирано в чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ.
Законосъобразността на процесното предписание,
което не е неизпълнено от наказаното лице, не подлежи на обсъждане в
производството по налагане на административно наказание за неизпълнението му. Дали
предписанието е насочено към надлежното отговорно лице и дали предписанието е
издадено от компетентен орган са въпроси, които могат да бъдат поставени от
адресата на предписанието в производството по оспорване на предписанието. Изложените
от ПрРС съображенията в обратния смисъл не обосновават извод за
незаконосъобразно ангажиране на отговорността на А. с процесното наказателно
постановление. Обстоятелството, че В. А. А. не е собственик на имота, където се
намира въпросната „Марин чешма“, а само му е отдадено под наем от собственика
съоръжението – картиран извор, както и обстоятелството дали именно А. е
изградил водопроводното отклонение, са без значение за извода за неизпълнение
на предписанието, което както се посочи представлява в случая влязъл в сила
административен акт, създаващ задължения за посоченото в предписанието
отговорно лице - А..
Санкционната нормата на чл. 200, ал. 1, т.
31 от ЗВ съдържа и състав на нарушение, като с посочването й в оспореното наказателно
постановление, вмененото нарушение се явява ясно, надлежно мотивирано и
подведено под правилната правна квалификация. Деянията, обявени за наказуеми с
посочената разпоредба са: неизпълнение или допускане да не се изпълнят
предписанията на контролните органи. В този смисъл неправилно ПрРС приема, че
не е посочена нарушената законова разпоредба и че е налице съществено нарушение
на процесуалните правила – несъобразяване с изискването по чл. 42, т. 5 от ЗАНН, обосноваващо отмяна на наказателното постановление.
При
извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
констатират други пороци. Решението е постановено от законен състав, при
законосъобразно упражнено право на въззивна жалба, но при неправилно приложен
материален закон.
Изложеното обосновава отмяната на
решението на въззивния съд и решаване на делото по същество от касационната
инстанция.
Настоящият състав на съда не установява
съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, което да обуславя отмяната на обжалваното наказателно
постановление. Както АУАН, така и наказателното постановление са съответно
съставен и издадено от компетентни органи, съобразени са сроковете,
регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, като и АУАН, и НП съдържат необходимите
реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По делото безспорно се установява, че
наказаното лице не е изпълнило подлежащото на изпълнение предписание да прекъсне
разклонението, изградено от В.М.А. към имота, стопанисван от него, като се
премахне тръбата, монтирана на водохващането зад „Марин чешма“, с. Лопушна,
община Дългопол, със срок – 13.11.2018 г. и с отговорник: В.М.А., обективирано
в Констативен протокол № 805В/08.11.2018 г. Безспорно се установява по делото
извършването на вмененото административно нарушение – това по чл. 200, ал. 1,
т. 31 от ЗВ, а именно неизпълнение на предписание на контролния орган.
Законосъобразно, при съобразяване на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, от наказващия
орган е определено административното наказание като вид и размер – глоба, в
минимално предвидения размер 1 000 лева.
Не са налице обстоятелства, които да
обосновават квалифицирането на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Деянието не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. Обстоятелствата, че нарушението се явява първо и не са настъпили вредни
последици са смекчаващи обстоятелства, които правилно са съобразени от
наказващия орган при определяне размера на наказанието.
По изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че следва след отмяната на решението на районния съд да потвърди процесното
наказателно постановление.
С оглед изхода на спора не са налице основания за
присъждане в полза на наказаното лице направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение, а касаторът не прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2 от 07.01.2020 г.,
постановено по АНД № 130/2019 г. на Районен съд – Провадия.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
49 от 08.04.2019 г., издадено от Директора на БДЧР, с което на В.М.А. с ЕГН **********,
за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 31, във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ,
на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ е наложена глоба в размер на
1 000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.