№ 29693
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110124734 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Т. С., с която срещу "Ф. е предявен
иск за нищожност на договор за предоставяне на гаранция, сключен с ответника на
30.06.2023 г. във връзка с договор за кредит № 4839309/30.06.2023 г., сключен с "И. и
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5 лева като част от претенция с общ размер
170, 64 лева.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за предоставяне на гаранция с
който се е задължил да заплати възнаграждение на ответника, платимо на равни
вноски, ведно с погасителната вноска по договора за кредит. Твърди да е погасил
изцяло задълженията си по договора за кредит. Навежда доводи за нищожност на
договора за гаранция поради заобикаляне на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК /доколкото
договорът за кредит и договорът за предоставяне на поръчителство били свързани
сделки/, поради начална липса на основание, поради противоречие с добрите нрави
/нееквивалентност на престациите на страните по същия/. До съда е отправено искане
за прогласяване нищожността на договора на заявените с исковата молба основания,
както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, като част от
претенция с общ размер от 170,64 лева, като недължимо платена по процесния
договор, прогласяването на нищожността на който се иска. Заявява искане за
привличане на "И. като трето лице помагач, което впоследствие е оттеглено, както и
доказателствени искания по реда на чл. 186 ГПК, чл. 190 ГПК и чл. 195 ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната недопустимост и
неоснователност. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес да предявява
установителен иск за нищожност на процесния договор. Дава пример, че страна, която
разполага с осъдителен иск, който би й предоставил по-ефективна защита, няма правен
интерес от предявяване на установителен иск. В тази връзка поддържа, че
предявяването на процесните искове представлява злоупотреба с права. Намира
исковата молба за нередовна - не ставало ясно как е формиран размерът на
предявените претенции, като в тази връзка се иска от съда да даде указания на
страната да уточни предявената като частична претенция какво представлява. Оспорва
исковете по основателност, като поддържа, че договорът не е нищожен на сочените в
исковата молба основания, нито с него се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
1
тъй като посочената разпоредба не е приложима към процесното правоотношение.
Счита, че възнаграждението е получено на годно правно основание. Противопоставя
се на доказателствените искания на ищеца, като счита, че ищецът следва да представи
изисканите по реда на чл. 190 ГПК документи, а не да заявява доказателствени
искания по този процесуален ред. Искането, отправено до съда, е да отхвърли
предявените искове. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на
съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2, пр., пр. 3 и ал. 2,
пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По
предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника
е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради накърняване на
добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за
предотвратяване на несправедливото обогатяване, че със същия договор, като сключен
за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит със
същия номер и същата дата се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че
договорът е сключен при изначална липса на основание, като в тежест на ищеца е да
обори презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и
че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи заплащането
на сума в размер на 5 лева, а в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за задържане на полученото плащане.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че
следва да се отделят следните обстоятелства: че ищецът е сключил с "И. договор за
потребителски кредит № 839309/30.06.2023 г., че между страните по делото е бил
сключен договор за предоставяне на гаранция, с който ищецът се е задължил да
заплати на ответника възнаграждение.
С цел избягване извършването на ненеобходими разноски съдът намира, че
следва да укаже на страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението ДА
ИЗЛОЖАТ становищата си каква сума ищецът твърди да е заплатил на ответника във
връзка с договора за гаранция, а ответникът да е получил от ищеца във връзка със
същия договор. В случай че между страните тези обстоятелства не са спорни, то и
ненеобходимо ще бъде изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Ето защо по
това искане съдът ще се произнесе в закрито заседание след изтичане на
предоставения на страните срок.
Съдът следва да укаже на ответника алтернативно на горното да представи
справка за извършените от ищеца плащания по процесния договор за предоставяне на
гаранция.
Останалите искания на страните по доказателствата се явяват ненеобходими и
следва да се оставят без уважение.
Отводът за недопустимост на производството, релевиран от ответника с отговора
на исковата молба, е неоснователен. Страната по един договор разполага с правен
интерес да иска от съда прогласяване на неговата нищожност, като само на това
основание съдът не може да приеме, че се касае за злоупотреба с право, още повече в
случая е предявен осъдителен иск за връщане на платеното по договора,
прогласяването на нищожността на който се иска. Исковете са допустими и следва да
2
бъдат разгледани от съда, като възраженията на ответника, че е налице злоупотреба с
право съдът ще цени по съществото на спора.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или друг начин за
доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
На ответника следва да се укаже да представи документ за заплатена по сметка на
СРС държавна такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 0,80 лева за
изготвяне на препис от отговора за връчването му на ищеца.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия
указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
УКАЗВА на страните в двуседмичен срок от съобщението писмено да изложат
становищата си по конкретния размер на сумата, която ищецът твърди да е
заплатил на ответника във връзка с договора за гаранция, а ответникът да е
получил от ищеца във връзка със същия договор.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в двуседмичен срок от
съобщението да представи по делото справка от счетоводството си за заплатените от
страна на ищеца по процесния договор суми. УКАЗВА на ответника, че при
непредставяне на документа в указания срок, съдът ще цени поведението на страната
съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателственото искане на ищеца
изслушване заключение на съдебно-счетоводна експертиза за закрито заседание след
изтичане на предоставения на страните двуседмичен срок за становище.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на предоставения на страните срок
за становище за произнасяне по искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца като
ненеобходими.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2024 г.
от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства -
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.
3
78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и
служебно изготвен препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да представи по
делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в
размер на сумата от 0,80 лева - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при
неизпълнение - съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението ДА ПОСОЧАТ
ел.адрес за връчване на съдебни книжа, призовки и съобщения, доколкото и
двете страни извършват действия в ел.форма в производството.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4