№ 854
гр. Варна, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20233100500908 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. П. П., ЕГН**********,
действащ към момента със съгласието на майка си и законен представител Д.
Г. Д., ЕГН**********, срещу Решение №3911/12.12.2022г. по гр.д.
№9810/2021г. на ВРС, 46-ти с-в,с което е намалено с 42575/172500 ид. части
извършеното в полза на ответника П. П. П., ЕГН**********, дарение с нот.
акт №91/18.02.2014г., том I, нот. дело №84/2014г. на нотариус при ВРС, на
недвижим имот в гр. Варна, ул. „Фредерик Жюлио Кюри“ № 7, вх. Б, ет. 5, ап.
17, с площ 94.40 кв. м., състоящ се от четири стаи, ниша, тоалет, баня, два
коридора и три балкона, представляващ имот с идентификатор
10135.1504.15.1.17 по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащата му таванска
сграда с площ 6.80 кв. м. и изба с площ 11.30 кв. м., заедно и с 5.1040% ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място с площ 681 кв. м., разположено в ПИ 10135.1504.15 по КК и КР на
Варна, и е възстановена запазената част на ищцата Р. П. П.,
ЕГН**********, от гр. ******** от наследството, оставено от баба й Р.Ат.М.,
ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, починала на ********., в размер
на 42575/172500 ид. ч. от същия имот, със същите 42575/172500 ид. части, на
осн. чл.30, ал.1 от ЗН, както и е осъден ответникът за разноски пред ВРС.
В жалбата се твърди, че решението на РС е постановено в нарушение на
1
процесуалните правила (без да се посочва защо), в нарушение на материалния
закон и е необосновано. Въпреки че няма спор за наследственото качество на
страните и за извършваните в периода 1994-2014г. дарения, ВРС е определил
неправилно наследствената маса и с това размера на запазената на ищцата
част, тъй като не е прихванал паричната равностойност на идеалните части,
които биха придобили страните по наследяване от своя надарен приживе
наследодател. А именно – следвало е при определяне на масата да се включи
оценката и на 3/4 ид. части от апартамента в гр.Варна, ул. „Фредерик Жюлио
Кюри“ №7, които през 1994г. Р.М. (починала 2021г.) дарила на сина й П. Хр.
П. (починал през 2016г.). В този случай общата оценка на масата би била
304 075лв., от която запазена част за страните би била 152 037.50лв., а след
приспадане на стойността на дарените ид. части през 1994г. от 130 475лв. би
се достигнало до накърняване на запазената част на Р. П. най-много с
10 781.25лв.По тези причини се моли за отмяна на решението на ВРС и
цялостно отхвърляне на иска по чл.30 ЗН, евентуално за отхвърлянето му над
10 781.25лв., както и за присъждане на разноски за две инстанции. В о.с.з.
въззивникът поддъжа доводите си и искането си до съда.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбата. Счита решението за правилно и обосновано, а въззивната
жалба за неоснователна, за което излага съображения. По основния довод в
жалбата поддържа, че в случая при смъртта на Р.М. внуците й са я наследили
пряко по право на заместване и правото им на запазена част не е част от
наследството на баща им П. Хр. П.; както и че в масата не следва да се
включват сделки назад във времето със същия имот, дарение на който се
атакува по чл.30 от ЗН. Моли за потвърждаване на решението и за разноски
пред въззивната инстанция. В о.с.з. поддържа становището си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано предявен от Р. П. П.,
ЕГН**********, срещу П. П. П., ЕГН**********, чрез , а в хода на делото
със съгласието на майка си Д. Г. Д., иск с правно основание чл.30 от ЗН за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Р.Ат.М.,
починала на ********. чрез намаляване на извършеното от наследодателя
Р.Ат.М. в полза на ответника дарение, обективирано в НА №91/18.02.2014г.,
том I, нот. дело №84/2014г. на нотариус при ВРС, на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Фредерик Жолио Кюри“ № 7, вх. Б, ет. 5, ап. 17,
с площ 94.40 кв. м., състоящ се от четири стаи, ниша, тоалет, баня, два
коридора и три балкона, представляващ имот с идентификатор
10135.1504.15.1.17 по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащата таванска
сграда с площ 6.80 кв. м. и изба с площ 11.30 кв. м., заедно с 5.1040% ид.
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ 681
кв. м., разположено в ПИ 10135.1504.15.
2
В исковата молба се твърди, че ищцата е внучка и наследник по закон
на Р.Ат.М., бивш жител на гр.Варна, нейна баба и майка на баща й П. Хр. П.,
а той починал на *********. С договор за дарение, обективиран в НА № 91,
том I, нот.дело № 84/2014г. Р.Ат.М. се е разпоредила в полза на ответника с
апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Фредерик Жолио Кюри“ № 7, вх. Б,
ет. 5, ап. 17, с площ 94.40 кв. м., състоящ се от четири стаи, ниша, тоалет,
баня, два коридора и три балкона, представляващ имот с идентификатор
10135.1504.15.1.17 по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащата му таванска
сграда с площ 6.80 кв. м. и изба с площ 11.30 кв. м., заедно с 5.1040% ид.
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ 681
кв.м. в ПИ 10135.1504.15. Надареният П. П. П. също е неследник по закон на
дарителя, като внук на Р.Ат.М. и син на П. Хр. П.. Счита се, че извършеното
през 2014г. полза на ответника дарение накърнява запазената част на ищцата
от наследството на Р.Ат.М. с ½ част. Поради това се моли за намаляване на
дарението, възстановяване на запазената част и за разноски. В о.с.з. страната
чрез пълномощника й поддържа твърденията си, без да оспорва твърдението
на ответника в отговора, за извършено от Р.М. в полза на сина й П. Хр. П.
дарение с НА №147/20.06.2002г. на 5.78 кв. м. ид. части от друг поземлен
имот.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. П. П. депозира писмен отговор.
В него той не оспорва, че страните по делото са наследниците по закон на
Р.Ат.М., както и че в негова полза е извършено процесното дарение през
2014г. Оспорва обаче да е накърнена запазената част на ищцата по
съображения, че в наследството е имало и друго имущество. То се е
изразявало в дарения на парични суми на значителна стойност, които са
покривали размера на запазената част на ищцата. Освен това следвало да се
приспадне и извършеното с НА №147/20.06.2002г. от Р.Ат.М. в полза на П.
Хр. П. и В.П. П. дарение на 5.78 кв. м. ид. части от имот с площ 386 кв. м.,
представляващ парцел VII-7 в кв. 620, находящ се в гр. Варна, ул. „Полковник
Свещаров“ № 1. По тези причини моли за отхвърляне на иска по чл.30 ЗН,
както и за съдебни разноски. В първо о.с.з. поддържа изцяло възраженията си
от отговора. В трето о.с.з. пред ВРС на практика оттегля твърдението си за
парични дарения, като изрично признава, че „към момента на смъртта няма
друго имущество към наследствената маса, освен извършените в предходните
периоди дарения, за които са представени документи“ (л.102 от делото на
ВРС) и се отказва от допуснатите му свидетели досежно паричните дарения.
По същество поддържа искането си за отхвърляне на предявения иск,
евентуално за възстановяване запазената част на ищцата само до ¼ ид. част от
наследствената маса.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства
по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на
приложимата към конкретния случай нормативна регламентация, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор по фактите, а от приетите писмени
3
документи се потвърди следната изяснена за случая фактическа обстановка:
Страните по делото са призованите наследници по закон, като внуци, на
Р.Ат.М., починала на 15.06.2021г. Ищцата и ответникът освен това са деца на
П. Хр. П., син на Р.Ат.М., който е починал преди нея, още на *********.
Между тези лица са били извършвани следните във времето сделки:
На 02.11.1994г. (НА №153/1994г.) Р.Ат.М. е дарила на П. Хр. П. всички
притежавани от нея 3/4 ид. части от апартамент №17 в гр.Варна, ул.
„Фредерик Жюлио Кюри“ №7, вх.Б, ет.5, с площ 94.40 кв.м., като останалата
1/4 ид. ч. от жилището била на П. по наследяване.
На 20.06.2002г. (НА №147/2002г.) Р.Ат.М. е дарила на П. Хр. П. и
съпругата му В. П. 5.78 кв.м. ид. части от парцел VII-7 в кв. 620, с площ 386
кв.м. в гр. Варна, ул. „Полк. Свещаров“ №1.
На 28.06.2004г. (НА №89/2004г.) П. Хр. П. дарил „обратно“ на Р.Ат.М.
лично притежаваните (считано след 02.11.1994г.) 100% ид. части от от
апартамент №17 в гр.Варна, ул. „Фредерик Жюлио Кюри“ №7, вх.Б, ет.5, с
площ 94.40 кв.м.
На 18.02.2014г. (НА 91/2014г.) Р.Ат.М. е дарила на внук си - отв. П. П.
П. - целият апартамент №17 в гр. Варна, на ул. „Фредерик Жюлио Кюри“ №7,
вх.Б, ет.5, с площ 94.40 кв.м., а на сина си П. Хр. П. запазила право на
ползване, прекратено със смъртта му през 2016г. Това дарение е предмет на
иска по чл.30 от ЗН.
В хода на делото изрично е признато от ответника, че към момента на
смъртта на Р.М. няма друго имущество към наследствената маса, освен
извършените предходни дарения, за които са представени документи.
По делото са приети първа и повторна тройна СОцЕ за остойностяване
на имотите и частите от такива, предмет на горепосочените дарения, от които
съдът кредитира заключението по повторната с оглед тричленния й състав и с
оглед липсата на оспорване на същата. От нея се установява, че стойността на
апартамент №17 в гр. Варна, на ул. „Фредерик Жюлио Кюри“ №7, вх.Б, ет.5, с
площ 94.40 кв.м, в състоянието му към всяко от даренията, по цени към
датата на откриване на наследството през 2021г., възлиза на 172 500лв., а
пазарната стойност на 5.78 кв. м. ид. части от 286 кв. м., имот №7, парцел VII-
7 в кв. 620 в гр. Варна, ул. „Полк. Свещаров“ №1, в състоянието му към
дарението от 2002г., по цени към откриване на наследството през 2021г.,
възлиза само на 2 200лв., с оглед че се касае за прилежаща земя без
инвестиционна стойност.
При тази безспорна фактическа ситуация ВРС правилно и точно е
приложил нормите на чл.28 и чл.29 от ЗН и е определил запазената на ищцата
част от общата наследствена маса в размер на 1/4 ид. част, които изводи не са
оспорени от въззивника, след което е определил и математическото
изражение на запазената част, спрямо масата на обща стойност 174 700лв.
Процесуалната дейност на въззивния съд не следва да бъде повторение
на първоинстанционното производство, а негово продължение, порад което
втората инстанция не дължи повтаряне на коректно извършените
4
процесуални действия на първата, а само надгражда върху тях (в този смисъл
мотивите по т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС). Съобразно чл.269 от ГПК, тълкуван съвместно с принципа на
диспозитивното начало (чл.6, ал.2 от ГПК), въззивната жалба определя
предмета на спора пред въззивната инстанция и по този начин и обхвата на
дължимата за случая проверка за законосъобразност на обжалвания акт.
Въззивният съд се произнася служебно само по валидността на решението и
по допустимостта му, но в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. С ТР №1/2001г. по тълк. д. №1/2001г. на
ОСГК на ВКС, след което при действието на актуалния ГПК с т.1 от ТР
№1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС се потвърди
принципът, че при проверка на правилността на решение на
първоинстанционния съд, въззивната инстанция по правило е ограничена от
заявените в жалбата оплаквания. Изключение правят случаите, когато следва
да бъде охранен интереса на децата, засегнати от съдопроизводството, както и
случаите на служебно открито нарушение на предвидена в публичен интерес
императивна материалноправна норма.
От горната принципна постановка, обсъдените по-горе безспорни факти
и правни изводи на първоинстанционния съд и релевираните в жалбата
въззивни основания следва изводът, че възведените перд ВОС правни
въпроси са два и те са взаимосвързани, а именно: Дали при установените
факти на три поредни вътрешни прехвърляния на един и същ имот следва в
масата по чл.31 ЗН да се включи и стойността на дарението на ид. част от
същия имот, извършено по- рано, чрез първото от тези три поредни дарения;
Дали извършеното през 1994г. дарение от Р.М. в полза на сина и П. Хр. П.,
́
починал през 2016г., преди нея през 2021г., следва да се приспадне от
запазената част на Р. П., като низходящ по право на заместване, при
условието че дареното през 1994г. е „върнато обратно“ на Р.М. през 2004г. По
тях настоящият състав на въззивния съд намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че видно от
първоинстанционното дело, в срока по чл.131 от ГПК отв. П. П. П. е оспорил
иска по чл.30 ЗН само с възраженията, че в наследството е имало и друго
имущество – дарения на парични суми на значителна стойност, които са
покривали размера на запазената част на ищцата, както и дарение през 2002г.
от Р.М. на П. Хр. П. и В.П. П. на 5.78 кв. м. ид. части от имот с площ 386 кв.
м., парцел VII-7 в кв. 620, в гр. Варна, ул. „Полк. Свещаров“ №1. Нито в
отговора, нито в първото о.с.з. по делото, ответникът не е въвеждал
възражения за включване наследствената маса на „вътрешните“ дарения през
1994г. (от Р.М. на П. Хр.) или от 2004г. обратно (от Хр. на М.). В трето о.с.з.
пред ВРС ответникът е оттеглил дори твърдението за парични дарения, а на
устните състезания е поискал отхвърляне на предявения иск или евентуално
за възстановяване запазената част на ищцата, само до ¼ ид. част от
наследствената маса. При това положение става ясно, че основните две
въззивни основания изобщо не са били въвеждани като възражения срещу
иска при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Ето защо по арг.
от чл.133 от ГПК те не следва да се разрешават за първи път от въззивния съд.
5
Независимо от това настоящият състав на ВОС намира възраженията и
за неоснователни по същество, по следните съображения:
Целта на формиране на наследствената маса по правилата на чл.31 ЗН е
остойностяването на цялото имущество на наследодателя, което е притежавал
или би притежавал, ако не се беше разпоредил безвъзмездно с активи от него
с неоспорени сделки в полза на призованите наследници и с оспореното по
чл.30 от ЗН отчуждение в полза на ответника по иска, след приспадане
задълженията и увеличението по чл.12, ал.2 ЗН. Резултатът съставлява
имуществото, което би било налично към откриване на наследството и би
могло да бъде получно от призованите наследници според предвидените в ЗН
техни квоти. Поради това в масата не се включват отчуждения, които след
последващи ги разпоредителни сделки между същите страни, в крайна сметка
не са запазили първоначалното си действие. По тази причина дарението през
1994г., на 3/4 ид. ч. от процесния апартамент от Р.М. в полза П. Хр. П., не
следва да участва при формиране на масата по чл.31 ЗН в случая, доколкото
през 2004г. П. Хр. П. също е дарил, тоест е „върнал обратно“ на майка си Р.М.
същите получени 3/4 ид. ч., заедно с останалта 1/4 ч. до пълната собственост
върху жилището. Тъй като последната сделка не е оспорена по валидност и по
вещно действие, чрез нея безвъзмездното облагодетелстване на надарения
през 1994г. е отпаднало като ефект, поради което не съставлява компонент на
наследствената маса.
От друга страна нормата на чл.30, ал.1 от ЗН не провежда
разграничение между наследници със запазена част, призовани пряко към
наследяване, и тези, които наследяват по право на заместване, но доколкото в
двата случая правото на наследяване се основава на различни предпоставки,
това различие следва да бъде съобразено при разрешаване на въпроса кои
дарения или завещания подлежат на прихващане. При прякото наследяване от
запазената част на наследника се прихващат даренията и заветите, направени
лично на него от наследодателя. Когато наследодателят се е разпоредил чрез
дарение в полза на свой низходящ, който е починал преди него и е оставил
низходящи, които го заместват в наследяването, те биха били
облагодетелствани от това дарение, само ако то е запазило действието си,
доколкото биха придобили и идеалните части от дарения (на възходящия им)
имот. Само в тази хипотеза следва да се прихване равностойността не само на
даренията и на заветите, направени от наследодателя лично в полза на
низходящите - наследници със запазена част, но и паричната равностойност
на тази идеална част, която те придобиват по наследяване от своя надарен
възходящ, починал преди тях. При настоящия случай обаче, при който
надареният възходящ на страните, преди откриване на наследството му не е
притежавал предходно дареното му от наследодателя и не го е прехвърлил
възмездно на трето лице, то предходно дареното му не е било част от
наследството му и поради това заместващите го по чл.10 от ЗН не биха
получили нищо от него, тоест не биха били облагодетелствани. Затова в този
конкретен случай не следва да се извършва прихващане с предишно във
времето дарение в рамките на веригата от „вътрешни“ прехвърляния с
валидни и неоспорени правни сделки, противно на доводите във въззивната
6
жалба.
При така приетото и при правилно определените от ВРС запазена част
на ищцата и стойностно изражение на същата спрямо накърняването, срещу
които не са заявени въззивни основания и към които ВОС препраща на осн.
чл.272 от ГПК, решението на ВРС се явява правилно и обосновано.
В заключение по изложените съображения и поради съвпадане изводите
на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд, решението на
последния следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адвокатски хонорар от 4000лв.,
срещу който няма направени възражения за прекомерност.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3911/12.12.2022г. по гр.д. №9810/2021г.
на ВРС, 46-ти с-в, с което е намалено с 42575/172500 ид. части извършеното
в полза на отв. П. П. П., ЕГН**********, дарение, обективирано в НА
№91/18.02.2014г., том I, нот. дело №84/2014г. на нотариус при ВРС, на
недвижим имот в гр. Варна, ул. „Фредерик Жюлио Кюри“ № 7, вх. Б, ет. 5, ап.
17, с площ 94.40кв.м., състоящ се от четири стаи, ниша, тоалет, баня, два
коридора и три балкона, представляващ имот с идентификатор
10135.1504.15.1.17 по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащата му таванска
сграда с площ 6.80 кв. м. и изба с площ 11.30 кв. м., заедно и с 5.1040% ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място с площ 681 кв. м., разположено в ПИ 10135.1504.15 по КК и КР на
Варна, и е възстановена запазената част на ищцата Р. П. П.,
ЕГН**********, от наследството, оставено от баба й Р.Ат.М.,
ЕГН**********, бивш жител на гр. Варна, починала на ********., в размер на
42575/172500 ид.ч. от същия имот,със същите 42575/172500 ид. части, на
осн. чл.30, ал.1 ЗН.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН**********, действащ към момента със
съгласието на майка си Д. Г. Д., ЕГН**********, да заплати на Р. П. П.,
ЕГН**********, сумата от 4 000.00лв. – разноски за адв. хонорар в
производството пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8