№ 24700
гр. София, 22.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110169803 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част II ГПК – Общ исков процес (същото не подлежи на
разглеждане по реда на гл. XXV ГПК, с оглед иска по чл. 224 КТ и разпоредбата на чл. 310,
ал. 2 и 3 ГПК).
Образувано е по искова молба на Л. В. М. „Ф 2С“ ООД, уточнена с молби от
17.12.2021г., 20.01.2022г. и 24.02.2022г., като по част от претенциите производството е
прекратено с влезли в сила определения на съда от 26.01.2022г. и 09.03.2022г.
При извършена служебна проверка редовността на исковата молба, в частта по останалите
предявени искове, съдът констатира, че същата е редовна.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. ИЗГОТВЯ доклад по делото, както следва:
1. Ищцата твърди, че е била страна по трудово правоотношение с ответника, по силата
на което заемала длъжността „старша стюардеса, асистент съответствие“. Заявява, че
същото било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ („поради спиране на
работа за повече от 15 дни“) въз основа заповед на работодателя № 175 от 05.10.2021г.,
която й била връчена на 05.10.2021г., като договорът се считал прекратен от
05.11.2021г. Сочи, че с уведомление № 79/24.08.2021 г. ответникът я известил, че е
налице временно суспендиране на свидетелството му за авиационен оператор, поради
което бил установен престой от 21.08.2021 г. Счита, че състоянието на престой
1
следвало да е налице поне 15 дни преди датата на прекратяване, т.е. в периода от
15.10.2021г. до 05.11.2021г. Възразява да е бил налице престой през периода от
13.09.2021г. и от 05.10.2021г., както и през периода от 15.10.2021г. до 05.11.2021г.,
като се позовава на подробен списък от изпълнени от ответника полети. Намира, че по
отношение на нейната длъжност не бил налице престой, тъй като същата изпълнявала
и административни задачи в предприятието (въвеждане, поддържане, ревизиране и
участие в разпространението на Ръководството за работа на кабинния състав – CCOM,
актуализиране на CCOM и всички документи, касаещи дейността на състава в
съответствие с изискванията на европейските регламенти, координиране на дейността
й с ръководител кабинен състав, ръководител съответствие и съвместна работа с
инструкторите на компанията), които изпълнявала в наземни установки извън
провеждането и времетраенето на самолетните полети. Позовава се на липса на
престой и поради това, че в периода от 13.09.2021г. до 21.09.2021г. ползвала платен
годишен отпуск, а в периода от 23.09.2021г. до 01.10.2021г. – отпуск поради временна
неработоспособност. Поддържа, че действителното основание било „намаляване в
обема на работа“, в който случай ответникът следвало да извърши подбор по чл. 329
КТ, какъвто не бил извършен. По изложените съображения смята уволнението за
незаконно, поради което моли за неговата отмяна и за възстановяването й на заеманата
преди уволнението длъжност, както и за осъждане на ответника да заплати следните
суми: 5194,44 лв. – обезщетение за обезщетение за оставането й без работа за периода
от 05.11.2021г. до 05.05.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба - 06.12.2021г. до изплащане на вземането и 432,87 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
2. Ответникът е депозирал отговор извън срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищцата, че не е
налице преустановяване на работата за повече от 15 работни дни. Поддържа, че на
17.08.2021 г. му е била връчена Заповед № 45-01-364/17.08.2021 г., съгласно която
свидетелството му за авиационен оператор било отнето до изпълняване на
задължителни предписания във връзка с констатирани несъответствия, в резултат на
което считано от 20.08.2021 г. дружеството е било лишено от възможността да
упражнява дейността си (изпълнение на полетни операции), като правата му били
възстановени на 16.09.2021г., а първият търговски полет бил извършен едва на
30.09.2021г. Счита, че е без значение дали ищцата е ползвала отпуск, тъй като не
влияе на спирането на работа на работодателя. Възразява да е от значение и това дали
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е възстановена дейността.
Отрича ищцата да е изпълнявала административни задачи, в т.ч. в наземни установки.
Намира уволнението за законосъобразно. Моли за отхвърляне на предявените искове.
3. Предявените конститутивни искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на
ищцата на заеманата до уволнението длъжност са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, респ. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
2
Осъдителният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.
Осъдителният иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е с
правно основание чл. 224 КТ.
4. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения,
на които основава своите искания или възражения.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е в тежест на ищцата да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника, както и че трудовото й правоотношение с ответника е
прекратено, а по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ и че е останала без работа през
посочения от нея период, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение,
определено на база пълен отработен месец.
В тежест на ответника е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено при
наличието на твърдяното от работодателя основание – спиране на работа за повече от 15
работни дни (пълното преустановяване дейността в предприятието или негово поделение,
поради вътрешноорганизационни, технически, икономически и др. причини, без да е от
значение конкретното им проявление, т.е. състояние в което ищцата не е в състояние да
изпълнява задълженията си с оглед преустановената дейност на работодателя).
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ е в тежест на ищцата да докаже прекратяване на трудовото
правоотношение, по което в нейна полза е възникнало правото на платен годишен отпуск с
посочената от нея продължителност, а в тежест на ответника е да докаже ползване от страна
на ищцата на платения годишен отпуск, евентуално заплащане на претендираното
обезщетение.
5. Указва на ищцата, че не сочи доказателства, че е останала без работа за периода от
05.11.2021г. до 05.05.2022г.
6. Предоставя възможност на страните, в 1-месечен срок от съобщението да изразят
становище относно размера на последното брутното трудово възнаграждение,
получено от ищцата на база пълен отработен месец, както и размера на обезщетението
по чл. 224 КТ (изчислено съгласно чл. 177 КТ).
II. 1. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора
към нея писмени доказателства.
2. ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищцата да представи за констатация в първото съдебно
заседание трудовата си книжка в оригинал.
3. ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение (СУ) на ищцата, по силата на което да се снабди
с документите, посочени в т. 2 от доказателствените искания към исковата молба.
4. ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190 ГПК, в 1-месечен срок от съобщението
3
да представи по делото (с препис за другата страна) заверен препис от документите,
посочени в т. 1 от доказателствените искания към исковата молба.
5. ДОПУСКА по един свидетел на всяка от страните, при режим на довеждане, които
следва да бъдат доведени за разпит в първото по делото съдебно заседание.
6. ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза (с оглед указанията по т. I.6. по-горе).
III. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
4
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
IV. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.02.2023г. от 11:15 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата и от писмения
отговор на ответника.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5