№ 298
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20231110168614 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление на „фирма“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК спрямо А. М. М. за парични вземания, сред
които 91,71лв., представляващи разходи „за ползване на човешки ресурси“.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
Претендираните такси, представляващи разходи „за ангажиране на човешки
ресурси“ също са уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, което не допуска фирмарът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по
кредита представлява част от неговото управление. Също така, разноски за адвокатско
възнаграждение се дължат в съдебното производство и то при уважаване на исковата
претенция. Всякакви извънсъдебни разноски заплатени за консултации, съвети, писма,
покани и т.н. остават за сметка на лицето, което ги е направило. Освен това, по
същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за неизпълнение на
задължението за плащане на вноските в срок. С така уговорената клауза се цели
заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК ограничение относно максимално
допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя. Изпадането на
длъжника в забава обуславя правото на фирмара да търси единствено мораторна лихва
за периода съизмерима само с лимитирания размер на законната лихва, като всякакви
други договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения, независимо от тяхното
наименование като „такси“, „разходи“ „разноски“ и др., които по същността си имат за
цел обезщетяване на същата вреда за фирмара от настъпилата забава, са нищожни
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за посочените суми.
На заявителя следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част
от заявлението.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 358362/13.12.2023г., подадено от „фирма“ ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. М. М. за
сумата от 91,71лв., представляваща разходи за ползване на човешки ресурс.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземания може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2