№ 13642
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110160915 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „ТС“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при условията
на разделна отговорност против А. Х. С. и Ю. Б. С. за сумата 1565,79 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. - м.
04.2021 г. в имот, находящ се в гр. С с абонатен №........, сумата 315,75 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 02.06.2022 г., сумата 60,77 лева - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2021 г. и сумата 11,65 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.06.2022 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №31482/2022
г., по описа на СРС, 168 състав, като сумите се претендират при следните квоти: А. Х. С. -
1/2 и Ю. Б. С. -1/2.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като
собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно
получаваните фактури, който е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане
на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която
се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която
следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и
общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се
намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ,
извършващо дяловото разпределение. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали идентични отговори, наименовани
възражения, в които заявяват, че на 19.05.2022 г. преди издаване заповедта за изпълнение са
заплатили сумата по изравнителната сметка на „Т“ за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
Претендират присъждането на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т“ ЕООД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и
главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да
заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия.
Ответниците не оспорват, че са собственици на имота, до който ищецът твърди да е
доставял топлинна енергия. Това се установява и от приетия по делото договор за продажба
на държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 05.08.1993 г., съгласно който
А. Х. С. и Ю. Б. С. купуват недвижим имот, представляващ апартамент №3 , находящ се в
гр. С с прилежащото избено помещение №3 и 4.78% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Предвид притежаваното право на
собственост върху имота през процесния период съдът счита, че се установява ответниците
да са потребители на топлинна енергия, с които е възникнало облигационното отношение с
предмет продажбата на топлинна енергия. Съдържанието на това правоотношение е уредено
от Общите условия (ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и
действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени
доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от
писменото им приемане от страна на потребителите, противно на възраженията на
ответника. Общите условия го обвързват дори и без да ги е приела изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото през процесния период
е ползвана топлинна енергия (ТЕ) за отопление на имот и такава е била начислявана от
ищеца, като е начислявана и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. През периода до имота
не е доставяна и ползвана ТЕ за битово горещо водоснабдяване. За периода м.05.2019 г. –
м.04.2020 г. ТЕ за отопление на имот е определяна посредством дистанционен отчет на
показанията на 5 броя ИРРО, монтирани на 5 радиатора в имота като 1 броя радиатор е
демонтиран (затапен). Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката
към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на
сградата – етажна собственост. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се
2
установява, че за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. стойността на потребената топлинна
енергия е в размер на 2605,80 лева.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на 19.05.2022
г. ответниците са заплатили сума в размер на 1040,00 лева, с която ищецът е погасил
задължения за периода м.05.2019 г. –м.04.2020 г., за които е издадена обща фактура
№********** от 31.07.2020 г. на стойност 1320,34 лева. Според заключението за периода
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. е издадена обща фактура №********** от 31.07.2021 г. на
стойност 1285,46 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимата от ответниците сума за
топлинна енергия за процесния период възлиза на 1565,79 лева. Сумата за дялово
разпределение е 60,77 лева, а лихвата върху сумата за топлинна енергия 315,75 лева, а върху
задължението за дялово разпределение 11.65 лева.
По делото е прието като доказателство копие на вносна бележка от 19.05.2022 г. за
сумата 1040,00 лева, платени за периода 01.05.2020 г. д- 30.04.2021 г. , които предвид
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че са били съобразени от
ищеца като заплатени преди депозиране на исковата молба в съда и не са включени в
исковата му претенция за главница за топлинна енергия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковата претенция на ищеца за главница за
топлинна енергия се явява основателна в претендирания размер от 1565,79 лева, в който
смисъл е и заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Към дължимите суми за топлинна енергия от ответниците следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
м.05.2017 г. до м.04.2021 г., възлизащи на 60,77 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, поради което
исковата претенция на ищеца следва да се уважи в цялост.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение не се
оспорва от ответниците и доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, то са
налице основанията да бъде уважена и тази искова претенция на ищеца.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от
11,65 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
3
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 634,27 лева - за
платена държавна такса, за депозити за вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото
производство и сумата 88,54 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство.
Ответниците претендират присъждане на разноски за производството без да представят
доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А Х. С. ЕГН ********** и Ю. Б. С. ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. С дължат на „ТС“ ЕАД, ЕИК ....... със седалище и адрес
на управление: гр. С на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1565,79 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г. в имот,
находящ се в гр. С с абонатен №........, сумата 315,75 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
02.06.2022 г., сумата 60,77 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2021 г. и ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.06.2022 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №31482/2022 г., по описа на
СРС, 168 състав, като сумите се претендират при следните квоти: А. Х. С. - 1/2 и Ю. Б. С. -
1/2 като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. по чл. 422 ГПК вр. ал. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 11,65 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г.,, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №31482/2022 г., по описа на СРС, 168 състав като
неоснователен.
ОСЪЖДА А Х. С. ЕГН ********** и Ю. Б. С. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
С да заплатят на „ТС“ ЕАД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. С на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 634,27 лева – разноски в настоящото производство и
сумата 88,54 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ТС” ЕАД – „Т“ ЕООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4