№ 92
гр. Търговище, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500152 по описа за 2023 година
Производството по в.гр.д.№152/2023г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба на ответника Териториално
поделение на СИДП-Шумен-Държавно ловно стопанство „Ч.Л.“-гр.Попово,
ЕИК ******** против решение №91/27.04.2023г., постановено по гр.д.
№674/2022г. на Районен съд-Попово, с което са уважени предявените от
ищцата С. И. К. от гр.Попово, действаща чрез процесуалния си представител
адв.К. Димова от АК-Русе искове по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване
незаконността на уволнението й със заповед №8/27.07.2022г. на директора и
неговата отмяна; по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. чл. 225, ал.1
от КТ за заплащане за обезщетение за оставане без работа за периода от
28.07.2022г. до 28.01.2023г. в размер на 12 600 лв., ведно със законната
лихва, считано от 23.09.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
като на ищцата са присъдени направените по делото разноски в размер на
1 600лв., а по сметка на съда-държавна такса в размер на 634лв. и разноски за
вещо лице в размер на 100 лв.С доводи за нарушения на закона и
необоснованост, въззивникът моли за неговата отмяна и отхвърляне на
1
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ са обосновани с
обстоятелствата, че уволнението на ищцата със заповед №8/27.07.2022г. на
Директора на ТП на ДЛС„Ч.Л.“-гр.Попово по чл.328, ал.1, т.8 от КТ-поради
възстановяване на работа на незаконно уволнен служител, заемал преди това
същата длъжност, е извършено в нарушение на закона, тъй като длъжността
„лесничей“ е новоразкрита, а не на възстановения служител, както и че
изпълняваните от нея трудови функции не съответстват на тази длъжност,
обуславящо отмяна на уволнението, възстановяването й на длъжността и
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 12 600 лв. за
оставане без работа за периода от 28.07.2022г. до 28.01.2023г.
С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
оспорва основателността на предявените искове с възражения за спазването
на всички изисквания, касаещи законността на уволнението.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
По силата на трудов договор от 23.09.2021г. ищцата е назначена на
длъжността „специалист по лесовъдство“, като на 01.12.2021г. е преназначена
на длъжността „лесничей“, която единствена щатна бройка е новоразкрита по
щатното разписание от 24.11.2021г. Длъжностна характеристика за
длъжността „лесничей“ не й е връчвана, като същата продължила да
изпълнява и предишните си трудови задължения на длъжността „специалист
по лесовъдство“, издавайки позволителни за сеч и освидетелствайки сечища,
съгласно заповед №260/18.10.2021г. на директора.
До 18.09.2020г. в стопанството е имало две щатни бройки за
„лесничей“, които са съкратени, като служителите са възстановени по съдебен
ред на работа и единият от тях се е явил да заеме предишната си длъжност на
19.07.2022г., обусловило уволнението на ищцата и настоящия правен спор за
2
законността му.
При така установените обстоятелства, след като ищцата е назначена на
длъжност, която не е съществувала в предишното щатно разписание, то се
касае за нова длъжност и е налице пречка за уволнение по чл.328, ал.1, т.8 от
КТ, която хипотеза изисква служителят да е заел длъжността на уволнен
служител, като за спазване правата на последния работодателят е длъжен да
разкрие нова щатна бройка в длъжностното разписание, което не е сторил.Но
дори и да се приеме, че са налице формалните предпоставки на закона, тъй
като и старата, и новата длъжност са за „лесничей“, то изпълняваните от
ищцата трудови функции се различават от тези по длъжностната
характеристика и не е възможно да се приеме, че тя заемала длъжността на
възстановения служител, тъй като е изпълнявала и задълженията на
„специалист по лесовъдство“, обуславящо извод за незаконност на
уволнението по чл.328, ал.1, т.8 от КТ, поради което предявените искове по
чл.344, ал.1-3 от КТ са доказани по основание и в установения от вещото лице
размер на обезщетението, обжалваното решение на първоинстанционния съд
е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва
да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 1 600
лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №91/27.04.2023г., постановено по гр.д.
№674/2022г. по описа на Районен съд-Попово, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника Териториално поделение на СИДП-Шумен-
Държавно ловно стопанство „Ч.Л.“-гр.Попово, ЕИК ******** да заплати на
ищцата С. И. К. от гр.Попово, ЕГН:6902 112533 направените по делото във
въззивната инстанция разноски в размер на 1 600 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4