Р
Е Ш Е Н И Е
№ 61 20.06.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Я.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен
наказателен състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветдесета
година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА
МАРХОЛЕВА
секретар М. Коматарова
прокурор Д. Люцканов
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 27 по описа на ЯОС за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Р.А.М. против
Присъда № 151/12.11.2018 г. постановена по НОХД № 428/2018
г. по описа на Районен съд - Я., с която въззивникът е признат за виновен за това, че на **.**.****
г. за времето от 16:56 часа до 18:01 часа в гр. Я., действайки в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – шофьор на лекотоварен
автомобил в „***“ ЕООД, гр. С., е присвоил чужди пари в общ размер на 3671.29
лв., собственост на „***“ ЕООД, гр. С., представлявано от А. Б. В., връчени му
в това му качество и поверени му да ги управлява, като се е разпоредил с тях –закупил
стоки на обща стойност 3671.29 лв., поради което и на основание чл. 201, вр.
чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, ЯРС го осъдил на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
„Лишаване от свобода” и на основание чл. 66, ал. 1 от НК – отложил изтърпяването
на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. С атакувания съдебен акт ЯРС е осъдил подс. Р.А.М. ДА ЗАПЛАТИ
на „***” ЕООД - С. причинените с престъплението имуществени вреди в размер на
3671.29 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от **.**.**** г. до
окончателното им изплащане, както и да заплати направените по делото разноски в
размер на 82.16 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на
ОДМВР - Я., 200 лв. вносими по сметката на НБПП - С., както и държавна такса в
размер на 146.85 лв. върху уважения размер на гражданския иск, вносима в полза
на съдебната власт по сметката на ЯРС. Също така подс. Р.А.М. е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД – С. направените по делото разноски в размер на 450 лева.
ЯРС е разпоредил иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. USB-флаш
памет, като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила да БЪДЕ
УНИЩОЖЕНО.
Във въззивна жалба се сочи, че постановената Присъда №
151/12.11.2018г. по НОХД № 428/2018 г. по описа на Районен съд – Я. е неправилна,
необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване правото на защита, както и неправилно
приложение на материалния закон. В съдебно заседание
жалбата се поддържа, като защитникът изразява становище, че от доказателствата по
делото се установява, че процесната парична сума са закупени движими вещи за
което е издадена фактура на търговското дружество. Сочи, че в мотивите ЯРС е
приел, че подс. М. е „решил да присвои пари, собственост на „***” ЕООД като си
закупи стоки с предоставената му служебна дебитна карта”, без да се налице
доказателства по делото, че М. е взел решение с парите на дружеството да си
закупи стоки. Защитникът твърди, че при закупуването на инверторния климатик е
издадена фактура на името на дружеството и съгласно този документ, тази вещ е
собственост на търговското дружество, а не на М., като наред с това в
магазините стоките са заплатени безкасово – с карта, собственост на дружеството.
Развива съждения, че ако подс. М. е демонстрирал намерението си да присвои
чуждите пари, той не би закупувал стоките като плаща безкасово с картата на
дружеството. Сочи се също, че изводът на първоинстанционния, че инкриминираните
суми са излезли от патримониума на търговското дружество, за закупуването на
вещи в полза на подс. М. не е аргументиран, както и че свидетелските показания са
дадени от служители, на които търговското дружество е работодател. Твърди се
че, по делото безспорно е установено с писмени доказателства, че с карти и на
други служители, извън работното време (а не както твърдят свидетелите, че със
служебните карти се е боравило само в работно време), са закупувани стоки от
различни търговски обекти без имат предназначение по предмета на дейност на
дружеството и това е една обичайна практика, а не за извънреден случай.
Поддържа се, че обясненията на обвиняемия са възприети едностранно от единствено
като защитна позиция на подсъдимия и това е довело и до неправилното ангажиране
и на наказателна отговорност му за извършените действия. Излагат се доводи, че извън
всякаква житейска логика е подсъдимият да дойде за собствена сметка от гр. С.
до гр. Я., за да си „закупува” стоки със служебната карта, каквито стоки
несъмнено има в магазини на същите вериги в гр. С..
По тези съображение, защитникът пледира за отмяна на
атакувания съдебен акт и постановяване на нова оправдателна присъда, или алтернативно
– за неговото изменение в посока намаление на наказанието.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна
и счита, че обжалваната присъда, като законосъобразна и обоснована, следва да
бъде потвърдена.
Въззиваемата страна „***” ЕООД – С.,
чрез редовно
упълномощен повереник намира жалбата за неоснователна и счита, че обжалваната
присъда, като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена в
гражданската част, ведно с произтичащите законни последици.
Ямболският окръжен
съд констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за
установена фактическа обстановка, по същество правилно възприета и от
първоинстанционния съд, основното в която е следното:
Подсъдимият Р.А.М. работил, по силата на
Трудов договор № *-****/**.**.**** г., като „шофьор на лекотоварен автомобил“ в „***“
ЕООД С., представлявано от А. Б. В.. Дружеството имало сметка в „П. Б.“ ЕАД и
на името на Р.М. била издадена дебитна карта № **** хххх хххх ****, с която той
да извършва плащания чрез ПОС-терминални устройства. Съгласно т. ІІІ - 5 от
Длъжностната характеристика М. носел отговорност за предоставената му дебитна
карта за разплащане към доставчици срещу издадена фактура с касов бон. Съботите
и неделите били почивни дни за дружеството и процесната като картата се
предоставяла за използване само в работно време (понеделник – петък, 9 – 18 ч).
Подс. М. решил да присвои пари, собственост на „***“
ЕООД, като със служебна дебитна карта си закупи стоки. На **.**.**** г. – събота
, в гр. Я. в 16.56 ч. в магазин на фирма „К. 94“ ЕООД гр. Я., той закупил 1 бр.
инверторен климатик „Daikin FTXM/RXM
35M2V1B“ – външно и вътрешно тяло и адаптер „Daikin BRP 069A43 WI FI“ на стойност 1787.40 лв. и платил със средства от служебна
дебитната карта на „***“ ЕООД. За извършената покупка била издадена фактура на името
„***“ ЕООД и касов бон. На същата дата в магазин на „Т. - Б.“ ЕАД в гр. Я., в 18.01 ч. подсъдимият
закупил телевизор „Самсунг 40“ , модел UE - 40J5100
на стойност 639 лв., настолен компютър KTN модел SKY GAMER на
стойност 949 лв., кабел НАМА 11959 HDMI 3.0 м на стойност 10.99 лв., клавиатура и
мишка за компютър марка LOGITECH, модел DESKTOP MK220WS
на обща стойност 49.90 лв. и монитор за компютър
ACER 24 на
стойност 235 лв. – всичко на обща стойност 1883.89 лв., за които заплатил със средства
от процесната дебитна карта. За извършената покупка му бил издаден касов бон.
След като управителят на „***“ ЕООД (свид. А.В.) и
свид. П. Б. (касиер-счетоводител) установили, че на **.**.** г. има извършени
две плащания със служебната карта поверена на М. на обща стойност 3671.29 лв.
бил проведен телефонен разговор с подсъдимия. Той заявил на управителят на „***“
ЕООД, че тези пари му се дължат и че повече няма да работи за дружеството. Със
Заповед № **/**.**.**** г., по взаимно съгласие, било прекратено трудовото
правоотношение на М. ***.
Видно от заключението на изслушаната по делото
видео-техническа експертиза на територията на паркинга на „***“ ЕООД в гр. С.
за периода от **.**.** ч. до **.**.** ч. на **.**.**** г. не са извършвани товаро-разтоварителни
дейностите и не се усъмнява влизане на територията на охранявания обект.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ
ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка
въз основа на: отчасти на обясненията на
подсъдимия Р.М., от показанията на свидетелите А. В., П. Б., Х. М., А.Б., К. М.,
писменото заключение на изслушаната по делото видеотехническа експертиза и
разпита в съдебно заседание на вещото лице Р. В., приложените по делото писмени
доказателства: Писмо изх. № ****/**.**.****г на „П. Б.“ ЕАД, Трудов договор № *-****/**.**.****г,
длъжностна характеристика, писмо изх. № **/**.**.**** на „К.-94“ ЕООД Я.,
Фактура № *********/**.**.**, авизо местен превод, детайлна информация за
транзакции с получател „К. - 94“ ЕООД, Отчет по сметка, заявление за напускане
по взаимно съгласие и предизвестие, справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62 ал.5 КТ,Заповед № **/**.**.**, допълнително трудово споразумение от *.**.****,
Заповед №**/**.**.****, Декларация от Р.М. от **.**.**** г., Протокол № **/**.**.****г,
Служебна бележка № **/**.**.** за проведен начален инструктаж по безопасност и
здраве, писмо изх. № ****/*.**.**** на П. Б.
Б. ЕАД, Протокол за получаване на банкова карта от **.**.**, справка
рег. № ****-*****/**.**.** относно наличие на данни за обекти в АИС „Пътна
карта“, Справка рег № ****-*****/**.**.** относно наличие на данни за обекти
АИС „Пътна карта“, Писмо от **.**.****г от Т. Б.“ ЕАД Я., извлечение от банкова
сметка *** Р.М., писмо изх. № **/**.*****,
на „***“ ЕООД, пътни листи на всички коли в периода **.**.**-**.**.**, договор
за услуга „Теленор авто-парк Решения“, писмо от *.**.**** на Хипермаркет Т. гр.
Я., справка за съдимост.
Въззивният състав изцяло подкрепя
доказателствения анализ на ЯРС, възприема всички изводи безкритично и счита за
ненужно да ги преповтаря подробно. Тук следва да се отбележи, че процесуалният
закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не задължава въззивния съд
да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ
на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие
с някои от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче
мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически
положения, въззивният съд не е задължен да анализира отново тази
съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този смисъл Решение
№ 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС, Решение № 10/21.02.2019 г. по
НВОХД № 268/2018 г. на Апелативен съд – Б. и др.).
ЯОС ще акцентира че правилно, при установяване
на горната фактическа обстановка решаващият съд не е дал вяра на обясненията на
подсъдимия в частта им, в която се твърди, че е бил изпратен в гр. Я. от
управителя В. и закупил процесната техника по негови указания. В тази им част
обясненията на подсъдимия противоречат на показанията на всички разпитани по
делото свидетели и от данните, намиращи се в пътните листи на служебните
автомобил и данните от GPS системата на два от
автомобилите и отчетлива съставляват защитна версия. Правилно ЯРС е установил,
че свид. В. не е давал указания на подсъдимия да пътува до гр. Я. и да закупува
каквото и да било, че събота и неделя не са работни за работниците и
служителите на „***“ ЕООД с изключение на охраната (подкрепени от показанията
на свид. Б., свид. М., свид. Б. и свид. М., както и от съдържането на Длъжностната
характеристика досежно работната време – т. ІІІ-5). Безспорно по делото е
установено, че служители на ощетеното дружество не пътуват извън С., извод
подкрепен и от данните от GPS системата на двата
автомобилите и данните от трафичните камери на ОД МВР.
Също така вярно и с аргументи които ЯОС напълни
поделя и намира за ненужно да преповтаря, първата инстанция не е приела за
достоверни твърденията на подсъдимия: че е пътувал до гр. Я. със служебен
автомобил „О.-А.“ с ДК № ** **** **; че вечерта на **.**.**** г., в офиса на
дружеството, той предал вещите на управителя; че вечерта на **.**.** между него
и свид. В., пред офиса, имало скандалът затова, за част от стоките подсъдимият
взел фактура на негово име, а не на името на юридическото лице. Твърдението на
подсъдимия М., че и с другите две дебитни карти издадени по разплащателната
сметка на дружеството са закупувани стоки, които нямат връзка с предмета му на
дейност е неотносимо към предмета на доказване.
ЯОС намира, че всички
доказателствата, кредитирани от ЯРС (и настоящия състав), по същество са
безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин
установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При правилно приета фактическа обстановка,
районният съд е направил обосновани правни изводи, че и от обективна, и от
субективна страна подсъдимият М. извършил престъпление по чл. 201, вр. чл. 26
ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение, като на **.**.**** г. за времето
от 16.56 ч. до 18.01 ч. в гр. Я., действайки в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице шофьор лекотоварен автомобил в
„***“ ЕООД гр. С., е присвоил чужди пари в общ размер на 3671.29 лв. ,
собственост на „***“ ЕООД гр. С., представлявано от А. Б. В., връчени му в това
му качество и поверени му да ги управлява, като се е разпоредил с тях – закупил
стоки на обща стойност 3671.29 лева.
От обективна страна
Авторството на подсъдимия на всяко едно от
деянията, включени в продължаваното престъпление и всички обективните елементи
от състава на престъплението, ЯОС счита за доказани по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. Съгласно съдебната практика престъпление
по чл. 201 и сл. от НК е налице когато длъжностно лице се разпореди с
повереното или връчено му имущество като свое, в своя или на другиго
полза в нарушение на служебните си задължения. От
обективна страна на процесната престъпление
подсъдимият знаейки, че е длъжностно лице по смисъла на закона е
присвоил чужди пари връчени му в това му качество. Деянието му се изразява във
външно проявена проява на отношение към поверено нему имущество в качеството на
длъжностно лице и се изразява в противозаконно разпореждане с пари банковата
дебитна карта. Безспорно е налице противозаконно отклоняване на инкриминираната
сума от патримониума на ощетеното дружество – т.е. касае се за присвояване на
дружествени пари. Безспорен
е фактът, че подс. М. е имал качеството на длъжностно лице по чл. 93 т. 1 НК – по
трудов договор е бил назначен на длъжност шофьор лекотоварен автомобил и в това
му качество му е била възложена да изпълнява дейност срещу заплащане, свързана
с пазенето и управлението на имущество на дружеството, в това число и
намиращите се по дебитната карта парични средства, собственост на „***“ ЕООД. Инкриминираните
пари са били собственост на дружеството и са били в разпореждане на подсъдимия
чрез предоставената му дебитна карта. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие и се е изразило в противозаконно разпореждане на подсъдимия с вещите,
предмет на престъплението в свой интерес, а именно чрез неправомерно
закупуване, посредством предоставената му служебна дебитна карта на движими
вещи, без за последното да е налице разпореждане на управителя на дружеството,
като за част от вещите (тези закупени от магазин на „Т.“) липсва издадена
фактура. Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която
се твърди, че е закупил процесните вещи, в резултат на разпореждане на
управителя на „***“ ЕООД, като дадените
в тази насока обяснения са в противоречие с показанията на всички
разпитани по делото свидетели.
В случая, както точно е преценил ЯРС, се касае за
продължавано престъпление, с включени две деяния, всяко осъществяващо основния
състав на престъплението длъжностно присвояване, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
От субективна страна
Престъплението
е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК, обективиран
в действията му. Логично, като човек с
достатъчен житейски опит
той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като
е осъществил целенасочени и съзнателни волеви действия, в израз на
намерението му да присвои процесните пари с които да закупи вещи. Съзнавал е всички елементи
от състава на престъплението, това, че извършва противоправно и
общественоопасно деяние, целял е настъпването на престъпните последици и пряко се е насочил към тях. Съзнавал е и, че намиращите се в негова фактическа власт средства
са чужди (на дружество „***“ ЕООД), разбирал е, че същите са му предоставени в
качеството му на длъжностно лице единствено за да извършва разплащания чрез
ПОС-терминални устройства към доставчици срещу издадена фактура с касов бон.
Логично е съзнавал и това, че няма правомощия да извършва разпоредителни
действия извън възложеното, както и е бил наясно, че като закупи вещи за себе
си, свои пари от поверената му дебитна карта, но е целял именно това. Следователно, налице е и интелектуалния
момент на умисъл за присвояване, тъй като дееца е съзнавал, че владее парите
като длъжностно лице с конкретна цел, но въпреки това се е разпоредил с тях и
несъмнено собственикът – ощетеното дружество „***“ ЕООД, след действията на
подсъдимите не е могъл да упражнява правото си върху предмета на
престъплението.
Причини за извършване
на престъплението е желанието на подсъдимия да се облагодетелства по престъпен
начин и незачитане от негова страна на правовия ред установен в страната.
ПО
ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Задълбочено и всестранно в мотивите ЯРС е анализирал
всички доказателствени източници. Подложил ги е на прецизна
съпоставка, отстранил е констатираните в гласните доказателства противоречия,
изрично е посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира, като е посочил
причините за тяхното игнориране, направил е правилна оценка за достатъчност,
годност и достоверност на обвинителните доказателствени материали. Мотиви
на първата инстанция съдържат категорични и убедително аргументирани становища
по всички основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата –
първоинстанционният съд е изложил подробно своите съображения относно
обективната и субективната съставомерност на престъплението и
участието на подс. М. в него. Ерго – мотивите на осъдителната присъда отговарят
на поставените към тях с процесуалната разпоредба на чл. 305, ал. 3 от НПК
предписания. Те позволяват на въззивната съдебна инстанция да проследи
изграждането на вътрешното съдийско убеждение и да установи действителната воля
на първостепенният съд при решаването на правния спор. Изложени са съображения,
с оглед на които съдът е счел за безспорно установени релевантните за спора
обстоятелства, имащи съществено значение за неговото решаване, като в детайли и
последователно са описани действията на подсъдимия, които обосновават
осъщественото от него изпълнително деяние на формалното престъпление по чл. 201, вр. чл. 26 ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение. В този смисъл неоснователно е възражението, че в
мотивите ЯРС е приел, че подс. М. е „решил да присвои пари, собственост на „***”
ЕООД като си закупи стоки с предоставената му служебна дебитна карта”, без да
се налице доказателства по делото, че М. е взел решение с парите на дружеството
да си закупи стоки. Съобразно трайната съдебна практика, за умисъла на дееца се
съди по обективни факти които могат да обосноват извод за субективното
психическо отношение на дееца към престъпния резултат. Всички обективни
обстоятелства по делото сочат именно за формирано у подсъдимия решение да
присвои процесните пари, с които да си закупи стоките.
Защитникът твърди, че при закупуването на инверторния
климатик, е издадена фактура на името на дружеството и съгласно този документ
тази вещ е собственост на търговското дружество, а не на М., като наред с това
в магазините стоките са заплатени безкасово – с карта, собственост на
дружеството. Развива съждения, че ако подс. М. е демонстрирал намерението си да
присвои чуждите пари, той не би закупувал стоките като плаща безкасово с картата
на дружеството. По този начин той не манифестирал отношението си към
изхарчената за покупките сума като към своя и паричната наличност по сметката
на тази служебна карта е надхвърляла стойността на тези вещи, като остатъкът е
останал непокътнат от М., както и че изводът на първоинстанционния, че
инкриминираните суми са излезли от патримониума на търговското дружество, за
закупуването на вещи в полза на подс. М. не е аргументиран. Това възражение е
несъстоятелно. Както се посочи напред в изложението, в безспорно по делото е
установено, че в резултат на присвоителните действия на подсъдимия собственикът
на паричните средства „***” ЕООД е загубил възможността да се разпорежда с тях.
Неоснователно е и възражението, че свидетелските показания са
дадени от служители, на които търговското дружество е работодател, ерго – са
заинтересувани от изхода на делото. Тези
показания са дадени след като свидетелите са предупредени за наказателната отговорност
по чл. 290 НК и няма данни те да са лъжесвидетелствали, като показанията им не са
вътрешно противоречиви, не са изолирани, а тъкмо напротив – те са в унисон целокупния
събран доказателствен материал, поради следва да се кредитират.
Обстоятелството, че с карти и на други служители, извън
работното време са закупувани стоки от различни търговски обекти – хранителни
магазини, строителни магазини, магазини за компютри, дори от аптеки и няма
данни да има образувани други производства, свързани със злоупотреби със
средства на дружеството, което налага извод за една обичайна практика, а не за
извънреден случай, е абсолютно ирелевантно в конкретния случай.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 201, ал. 1 НК, Законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода за срок до осем години. Решаващият
съд на основание чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, е наложил на
подсъдимия наказание от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като го определил под
средния предвиден в закона размер. Правилно ЯРС е приел, че в случая е налице превес
на смекчаващите отговорността им обстоятелства, като е отчел чистото
съдебно минало на подсъдимия и дадените обяснения в хода на съдебното следствие
но е съобразил и високата степента на
обществена опасност на извършеното престъпление, обуславяща се от
размера на присвоеното имущество и броя на деянията включени в състава на
продължаваното престъпление. Както правилно е посочил ЯРС, тези фактори като
комплекс, не дават основание смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства да се приемат за многобройни или за изключителни по своя
характер, така щото да му бъде определено наказание при условията на чл. 55,
ал. 1 от НК, а така също и по-леки от конкретното такова. ЯОС споделя извода на
първоинстанционния съд, че наложеното на подсъдимия наказание е необходимо и
достатъчно да окаже поправително и възпиращо въздействие както него, така и
върху останалите членове на обществото.
Относно начина на изтърпяване на наказанието, въззивният
съд прие, че в случая института на условното осъждане е приложен правилно, като
решаващият съд е съобразил чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на конкретното
наказание лишаване от свобода. ЯОС също
счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е наложително той да
търпи ефективно наложеното му наказание, което би било оказване на ненужна
пенитенциарна репресия по отношение на личностите им. Целите по чл. 36 от НК ще
се постигнат и при отлагане на изпълнението на наказанията им, без той да бъде изолиран
от обществото.
Правилно, предвид личността на подсъдимия, първостепенният
съдът е определил и изпитателния срок – от три години.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При предвидените за това условия в НПК и по
надлежния ред ощетеното ЮЛ „***“ ЕООД И. Д. е било конституирано като
граждански ищец по делото и първостепенният съд е приел за съвместно
разглеждане предявения против подс. М. граждански иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната
лихва. За да се ангажира гражданската отговорност на подсъдим за
непозволено увреждане, в адхезионния процес следва да се установи
едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния
фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД,
а именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на
деянието и вина на автора. В случая, предвид изхода на делото, решаващият съд
законосъобразно е приел, че несъмнено е доказано наличието на всички изброени
елементи от визирания фактически състав и предявения иск е доказан по своето
основание и размер несъмнено и категорично и е постановил подсъдимият да
заплати на гражданския ищец обезщетение в размер на 3671.29 лв. равняващо се на
присвоените парични средства, и предвид аксесорността на това иска – ведно със
законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Правилно, на основание чл. 111, ал. 1 от НПК,
първостепенният съд е постановил веществено доказателство USB флаш
памет, като вещ без стойност, след влизане на присъдата да бъде унищожено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При
този изход на делото, законосъобразно, в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК,
в тежест на подсъдимия са присъдени и направените по делото разноски в размер на
82.16 лв. вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОД МВР – Я.,
200 лв., вносими в полза на НБПП – С., както и държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на
146.85 лева. Правилно ЯРС е осъдил подс. М. да заплати на гражданския ищец
направените по делото разноски в размер на 450 лева.
В
производството пред въззивната инстанция гражданският ищец „***” ЕООД – С.,
видно от Договор за правна защита и съдействие от **.**.**** г. сер. Я № **********,
е направил разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение на повереник. Предвид
искането на въззиваемата страна и изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, в тежест на подс. Р.А.М., следва да се присъдят и тези разноски.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр.
чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 151/12.11.2018 г. постановена по НОХД № 428/2018 г. по описа на Районен съд – Я..
ОСЪЖДА Р.А.М.
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД – С., направените във въззивното
производство пред ЯОС разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: _________________________
ЧЛЕНОВЕ: ________________________
________________________