№ 651
гр. Габрово, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500411 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против
Разпореждане от 03.07.2022г. постановено по ч.гр.д. №1188/2022г. на PC Габрово, в частта,
в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за сумата от 570.30 лева лихва за забава за периода от 28.08.2019г.( датата на
предсрочната изискуемост) до 28.06.2022г.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно обосновал отказа си да уважи искането
за присъждане на законна лихва, като заключил, че законна лихва се дължи само з
неизплатена главница и договорно възнаграждение и че претендираната е прекомерна без
да присъди каквато и да било сума. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му
част и да постанови да се издаде заповед да изпълнение относно отхвърлените вземания.
Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България"
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Б. Ц. В.., за сумата от 2 931.57 лева от които: неплатена главница в размер на
944.03 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 256.26 лева, дължимо за
периода 20.11.2018г. - 28.08.2019г. ; неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1050.42 лева., 20.00 лева - неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 04.11.2018г. до 28.08.2019г., 90.56 лева -
лихва за забава за периода от 21.09.2018г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до
28.08.2019г. (датата на предсрочната изискуемост), 570.30 лева -законна лихва за периода
28.08.2019г.-(датата на предсрочна изискуемост) до 28.06.2022 г., законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, като за периода 13.03.2020г.
1
13.07.2020г. не била начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИППП.
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит
№**********/17.08.2018г. Тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя
характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че искането за присъждане на
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както и искането за заплащане на
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането е неоснователно, като клаузите
относно тези услуги вероятно противоречат на чл.10А, ал.2 ЗПК, тъй като са свързани с
управление на кредита, а по отношение на претендираната лихва за забава съдът е приел, че
същата се дължи единствено върху просрочените главници. Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва, която към процесния период е 10% годишно
или за целия период е не повече от 20 %, а в конкретния случай обезщетението за забава
било в значително по-висок размер(около 46%), поради което договорната клауза за
заплащане на това обезщетение е нищожно на осн. чл.26, ал.1, пp. 1 ЗЗД - поради
противоречие със закона.
Видно от Заявлението по чл. 410 от ГПК и приложения към него Договор за
потребителски кредит №**********/17.08.2018г. в общия размер на претендираната сума е
включена и цена на закупен пакет допълнителни услуги, за които кредитополучателя дължи
заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. В случая се касае за
допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите
са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези
допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по тях противоречат на
добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, тъй като същите по своето
естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в
ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума за пакет допълнителни
услуги е недължима.
В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е посочил
върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница, договорна лихва и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на
вземането, се начисляват претендираните мораторна и законна лихва, поради което
настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на формиране размера им.
Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са
формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото
производство няма правомощия да преизчислява законната лихва при отхвърляне на част от
заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на
жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на
конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.
Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата
инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 03.07.2022 г., инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 595/03.07.2022 г. по ч.гр.д. №
1188/2022г. по описа на Районен съд Габрово, в частта, с която е отхвърлено искането за
2
присъждане на сумата от 570.30 лева-законна лихва за периода 28.08.2019г.- (датата на
предсрочна изискуемост) до 28.06.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3