Мотиви по
НОХД № 661/2011 г. по описа на Плевенски РС:
Обвинението е против подсъдимия Ш.Р.Р., ЕГН ********** за това, че на 26.12.2010 година в село Тодорово, Плевенска област,
в немаловажен случай и при условията на повторност, след като се сговорили
предварително с Р.С.М. ***, чрез използване на технически средства - 1 брой
маркуч и 3 броя пластмасови туби, се опитали да отнемат чужди движими вещи - 70 литра
дизелово гориво на обща стойност 162.40 лева от владението на собственика
„ВЕКТОР М" ООД град Плевен, без съгласието на представителния
орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието останало недовършено поради независещи от тях причини, престъпление
по чл.195,
ал.1 т.4 предложение 2-ро, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.18, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК и против подсъдимия Р.С.М., ЕГН ********** за това, че на 26.12.2010 година в село Тодорово, Плевенска област, в немаловажен случай
и при условията на повторност, след като се сговорили
предварително с Ш.Р.Р.
***, чрез използване на технически средства - 1 брой маркуч и 3 броя
пластмасови туби, се опитали да отнемат чужди движими вещи - 70 литра дизелово
гориво на обща стойност 162.40 лева от владението на собственика „ВЕКТОР
М" ООД град Плевен, без съгласието на представителния орган на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието останало
недовършено поради независещи от тях причини, престъпление по чл.195, ал.1 т.4
предложение 2-ро, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 във
вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Представителят
на РП – Плевен поддържа обвинението като намира, че подсъдимите Ш.Р.Р. и Р.С.М. са извършили инкриминираното деяние – предмет на повдигнатото
спрямо тях обвинение. Счита, че фактическата обстановка е потвърдена, пледира за
осъдителни присъди спрамо двамата подсъдими като предлага на всеки от тях да
бъде наложено наказание ЛС, всяко от които да се отложи с подходящ според съда
ИС.
Подсъдимият Ш.Р.Р. се явява в съдебно заседание лично и с упълномощения си
защитник адв.Л.Г. от ПлАК. Не признава вината си като
дава обяснения съобразно възприетата от него защитна позиция. Защитникът моли
съда спрямо Ш.Р. да бъде постановена оправдателна
присъда.
Подсъдимият Р.С.М. се явява в съдебно заседание лично и с упълномощения си защитник
адв.Л.Г. от ПлАК. Признава вината си като дава обяснения съобразно възприетата
от него защитна позиция. Защитникът моли съда спрямо Р.М. да бъде постановена оправдателна присъда.
В наказателното производство няма предявен граждански
иск и конституирани граждански ищец и частен обвинител.
Съдът като
съобрази становището на страните и събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Р.С.М. е роден на *** ***, живущ ***, **, български гражданин, с начално образование, неженен,
не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Ш.Р.Р. е роден на *** ***, живущ ***, ***, български гражданин, с основно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
На 26.12.2010 година,
вечерта, в село Тодорово, Плевенска област подсъдимите Р. и М. се сговорили да извършат
кражба на дизелово
гориво от стопанския двор, стопанисван от „ВЕКТОР М" ООД град Плевен, с управител свидетеля Д.И.М..
В изпълнение на
предварително взетото и обмислено решение подсъдимите Р. и М. отишли до стопанския двор, като носели със себе си 1 брой пластмасова туба с вместимост
30 литра, 2 броя пластмасови туби с
вместимост 20 литра и 1 брой гумен маркуч. Приближили се до хале, където бил паркиран трактор „Кейс". Двамата подсъдими отвинтили капачката на резервоара
на трактора, която не била заключена,
поставили гумения маркуч и започнали да източват дизелово гориво в една
от тубите.
В този момент подсъдимите
Р. и М. били видени от служителя във „ВЕКТОР М" ООД град Плевен свидетеля Г.С.Х., който бил дежурен
и извършвал обход на стопанския двор. Свидетелят Х. разпознал двамата подсъдими, тъй
като ги познавал и ги бил виждал в селото, а и познавал и баща им – свидетеля Р.Ш.. Подсъдимите Р. и М. побягнали и успели да избягат, като оставили на място
трите туби и гумения маркуч. Свидетелят Х. уведомил за случилото се по телефона
свидетеля В.М.М.,
който също работел във „ВЕКТОР М" ООД град Плевен. Свидетелят М. от своя страна
съобщил на управителя на
дружеството- свидетеля Д.М.. Бил подаден сигнал и до органите на полицията. Свидетелите М. и М., заедно с полицейският служител от Второ РУ „Полиция"
град Плевен - свидетелят Г.Х.Д. веднага отишли на място в стопанския двор в
село Тодорово.
По повод горното
било образувано досъдебно производство № Д-14/2011 г. по описа на РП-Плевен.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства
– от изцяло кредитираните показания на свидетелите Д.М., Г.Х., Г.Д., В.М., А.П.,
А. Г., А. Л., Т.Н., частично от показанията на Р.Ш., както и материалите по ДП
№Д-14/11г. по описа на РП-Плевен присъединени към делото по реда на чл.283 от НПК и в конкретност протокол за
доброволно предаване на л.24 с фотоалбум, трудов договор и допълнително
споразумение на л.64, 65 досежно св.Г.Х., заповед относно утвърждаване на
типови длъжностни характеристики на л.39-43 и типова длъжностна х-ка на
длъжността полицейски инспектор на л.44-47, както и справка от ОДМВР на л.38 видно
от която на процесната дата св.Г.Д. е заемал длъжността полицейски инспектор
към ОДМВР Плевен, справки №10605/01.07.2011г. на л.65-66 и № 19331/24.11.2011г.
на л.88-89 на МОБИЛТЕЛ ЕАД, София, свидетелства за съдимост, заключението на
в.л. А.П. по назначената съдебно-оценителна експертиза.
Съдът възприема и кредитира
изцяло показанията на свидетеля Д.М., от
които се установява на първо място качеството му на управител и собственик на
Вектор М ООД, гр.Плевен, обработвааща 15 000 дка земеделска земя в т.ч и в
землището на с.Тодорово, обл.Плевенска, че тъй като живеел постоянно в Плевен, му
се обадил в тъмната част на денонощието на процесната дата св.В.М. за
извършване на кражба на дизелово гориво от стопанския двор на фирмата в
с.Тодорово, както и сигнализирането от негова страна на св.Г.Д. ***. Пак от
показанията на св.М. е видно споделеното му от св.Г.Х. след като пристигнал на
място в стопанския двор че по време на рутинния обход в качеството му на пазач
на машините в стопанския двор на фирмата видял и разпознал категорично двамата
подсъдими които познавал по физиономия и за които знаел че са децата на св.Р.Ш.
известен в селото в т.ч. и на него самия като “**”. Св.М. твърди в показанията
си че при пистигането си място видял три туби, от които две празни и една пълна
с гумен маркуч в нея от едниния край, а
другия в резервоара на намиращ се в непозредствена близост до тях
трактор “Кейс”. В заключение св.Д.М. заявява че стопанския двор е осветен в
достатъчна степен и видимостта е ясна в т.ч. и по това време на денонощието.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.М. като
намира, че същите са обективни и намират логическа опора както в показанията на
свидетелите и в конкретност Г.Х., В.М. и Г.Д., така и в ценения от съда писмен доказателствен
материал, в т.ч. приложеният по делото и кредитиран протокол за доброволно
предаване.
Съдът възприема и кредитира
изцяло показанията на свидетеля Г.Х. от
които се установява на първо място
местоработата му във “Вектор М”ООД,
гр.Плевен като пазач на селскостопански машини намиращи се в стопанския двор на
фирмата в с..Тодорово, обл.Плевен, че обекта е около 15 дка, ограден с телена
мрежа, а лампите осветяват в досатъчна степен охраняваната от него площ “като
ден”/цитат от показанията му/. Пак от показанията на свидетеля Х. се установява
че на процесната дата видял в категоричност двамата подсидими които познавал но
не поименно, физиономически, като децата на “**”, че познавал баща им – св.Р.Ш.
когото посочва и в залата от 15 години. Така видно от показанията на свидетеля
“Г.Х.:”.. Запалих
една цигара и излязох навън. През това време виждам че има някой и тръгнах към трактора, който е най новият.
Трактора е “Кейс”. След като погледнах към резервоара видях, че капачката му
е отвита, пред него имаше три туби. Те
/обръща се към подсъдимите/ бяха клекнали пред
гумите на трактора. Аз ги попитах какво правите и те побягнаха. Познавам ги, но не им знам
имената. Виждам ги всеки ден като карам камина. Баща им също го познаваме може
би от 15 години. На баща им му викат “***”,
но не му знам името. Имах собствен
камион и съм му возил тухли когато си правеше къщата. Не съм имал проблеми с
баща им. Знам, че му викат “***”. Това
са лицата /сочи подсъдимите/...” От показанията на св.Х. е видно още че бил
заплашван от бащата на подсъдимите да си оттегли показанията, а също и че е
споделил това на св. А. Л. Свидетелят Х. твърди още в показанията
си че оградната мрежа на хелето, което нямало врати била намерена на другия ден
разрязана с оформена дупка за влизане. В заключение свидетелят Х. заявява че
след като не могъл да каже на полицейския инспектор в селото - св.Д. точните
имена на лицата които категорично видял и разпознал да точат нафта процесната
вечер, а ги познавал само физиономично като “децата на ***” бил помолен от него
да ги покаже по снимки в компютърана му което и направил.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.Х. като
намира, че същите са обективни и също намират логическа опора както в
показанията на свидетелите, така и в ценения от съда писмен доказателствен материал.
От показанията на св.В.М. се установява местоработата
му като монтьор във “Вектор М” ООД, Плевен, че на процесната дата която
свидетлят не си спомня в категоричност, в тъмната част на денонощието преди
поленощ му се обадил св.Г.Х. с думите “В., бързо точат Кейса”, споделеното му
от Х. че видял “на *** циганетата” в близост до
трактора “Кейс”. Пак от показанията на свидетеля се установява че когато
пристигнал на място със св. Д.М. когото уведомил незабавно, видял на земята до
трактора три туби, от които едната пълна и с маркуч в нея и петно от гориево на
земята до тях. Свидетелят М. заявява и споделеното му от Х. че “**” му е предлагал пари за да си промени
показанията и че го е заплашвал ако не го стори.
От показанията на св. Г.Д. се установява дължността му
като РПИ на с.Тодорово в т.ч и на процесната дата, че именно тогава, като
свидетелят не помни точно датата, в тъмната част на деннонощието му се обадил
св.Д.М. че в халето му находящо се в с.Тодорово е проникнато и е направен опит
за кражба на дизелово гориво от един от тракторите, че след отиването му на място
снел обаснения от св.Г.Х. който му споделил че видял “на ** синовете” да точат
нафтата, които познава но не поименно, а само физиономично. Св.Д. твърди че при
посещение на място още същата вечер в халето видал туби с маркуч, а също и споделеното му от св.Х. че
св.Р.Ш. му е предлагал пари да се откаже от показанията си както и че е
отправял заплахи кам него.
От показанията на св.Т.Н. се установява на първо място
местоработата му като опреативен работник по делото, че снел обяснения от св.Г.Х.,
споделеното му от последния че именно подсъдимите са опитали да точат нафта от
трактор в стопански двор находящ се в с.Радишево, като същите са имали туби и
маркуч и че след като той излязъл в двора те го видели и избягали.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М., Д. и Н. като намира, че същите са обективни и намират
логическа опора в ценения от съда доказателствен материал.
От показанията на свидетеля А. Л. се установява
местоработата му във “Вектор М” ООД Плевен като тракторист, че на неустановена
дата след процесния опит за кражба на дизелово гориво бил в стяя във фирмата в
която стая бил и св.Г.Х., когато телефонът на Х. звъннал и той казал “ще се
видим на делото”. Пак от показанията на Л. се установява споделеното му от Х.
след приключване на разговора че “Негъра” го е притеснявал като му предлагал
пари да си оттегли жалбата срещу синовете му.
Съдът кредитира и показанията на св.А.П. и А. Г., които не установяват
релевантни досежно предмета на делото факти но съдът ги кредитира доколкото не
портиворечат на ценената от съда доказателствена основа.
Съдът цени показанията
св.Р.Ш. в частта в която твърди че прякорът
с който е известен в с.Тодорово е “***”, както и че е баща на подсъдимите, а
също и че се е обаждал на св.Г.Х., доколкото в тази част съответстват на
ценените гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на св.Ш. в
останалата част, а именно че в обаждането му до Х. последният му искал пари за
да се откаже от показанията си, както и че на процесната дата подсъдимите Р.М.
и Ш.Р. са си били вкъщи и не са напускали дома си във връзка със семеен празник,
доколкото противоречат на останалите ценени доказателства, като следва да се
посочи че св.Ш. е баща на подсъдимите и в некредитираната част съдът откри
индиция за заинтересованост.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите М.М., Ю.Ш.,
З.Ш., М.Ш. и С.Ш. в които твърдят че на процесната дата са били заедно с тях и
последните не били напускали дома си в който имало празненство по повод семеен
празник като в показанията на тези свидетели съдът също откри зоинтересованост
предвид това че всеки от тях е в роднински или приятелски отношения с
подсъдимите, като откритата индиция за заинтересованост и поради противоречието
им на ценения доказателствен материал мотивира съда да ги изключи от него. Следва
да се посочи че показанията на описаните
свидетели съответстват единствено и само на показанията на св.Р.Ш./баща на
подсъдимите/ и на обясненията на самите подсъдими, които пък в обясненията си
отричат да са присъствали на мястото на извършване на деянието. Съдът не
кредитира и обясненията на подсъдимите Р. и М. доколкото освен че противоречат
на показанията на свидетелите – в конкретност показанията на св.Г.Х. – очевидец
на извършеното от тях деяние, следва да се посочи че обясненията на подсъдим са
не само доказателствено средство, но и средство за защита.
Съдът цени и приложения по делото протокол за
доброволно предаване на л.24 от делото
като изготвен от компетентен орган, неоспорен и съответстващ на ценената
доказателстевна основа, неоспорените трудов
договор и допълнително споразумение на л.64, 65 досежно св.Г.Х., видно от които
длъжността му в процесната фирма е “пазач”, заповед относно утвърждаване на
типови длъжностни характеристики на л.39-43 и типова длъжностна х-ка на
длъжността “полицейски инспектор”, както и справка от ОДМВР видно от която на
процесната дата св.Г.Д. е заемал длъжността полицейски инспектор към ОДМВР
Плевен.
Съдът кредитира като неоспорени и приложените по
делото справки №10605/01.07.2011г. на л.65-66 и № 19331/24.11.2011г. на л.88-89
на МОБИЛТЕЛ ЕАД, София, макар същите да не установяват релевантни по делото
факти. Следва да се посочи че видно от посочените две справки действително
имената на лицата не са сред тези от чиито номера са налице изходящи
повиквания, но това не води до категоричния извод че обаждане от св.Р.Ш. не е
имало спрямо свидетеля Г.Х. още повече че Ш. също твърди наличие на такова
обаждане макар да сочи различно съдържание на разговора. А известно, е че обаждания които изхождат от скрит
номер например каквото принципно би могло да бъде това на Ш. към Х. не се
записва в паметта на телефона, съответно и в справката на съответния мобилен
опреатор.
В хода на досъдебното производство е изготвена
съдебно-оценителна експертиза, от вещото лице А.П., експертното заключение по
която като неоспорено и компетентно изготвено, обективно и пълно се кредитира
от съда.
Предвид изложеното съдът намира, че се събраха
доказателства които да обосноват по категоричен начин, че подсъдимия Ш.Р.Р., ЕГН ********** ***, в немаловажен случай и при условията на повторност, след като се сговорили предварително с Р.С.М. ***, чрез използване на
технически средства - 1 брой маркуч и 3 броя пластмасови
туби, се опитали да отнемат чужди движими вещи - 70 литра дизелово гориво на обща стойност 162.40 лева от владението на
собственика „ВЕКТОР М" ООД град Плевен, без съгласието на представителния орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието останало недовършено поради независещи от
тях причини, престъпление по чл.195, ал.1
т.4 предложение 2-ро, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във
вр. с чл.28, ал.1 от НК и че подсъдимия Р.С.М., ЕГН ********** ***, в немаловажен случай и при условията на повторност, след като се сговорили предварително с Ш.Р.Р. ***, чрез използване на технически средства -
1 брой маркуч и 3 броя пластмасови туби, се опитали да отнемат чужди движими
вещи - 70 литра дизелово гориво на обща стойност 162.40 лева от владението на
собственика „ВЕКТОР М" ООД град Плевен, без съгласието на представителния
орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието
останало недовършено поради независещи от тях причини, престъпление по чл.195,
ал.1 т.4 предложение 2-ро, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18,
ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
От обективна страна двамата
подсъдими са направили опит, който е останал недовършен по независещи от тях
причини да отнемат предмета на престъплението от владението на на собственика
„ВЕКТОР М" ООД град Плевен, без съгласието на представителния орган на
дружеството. Подс.М.
и С. са взели решението за извършване на кражбата като са съгласували
престъпната си воля известно време преди деянието като са се снабдили
предварително с необходимите за това технически средства - 3 бр. пластмасови туби
и един брой маркуч, което снабдяване както и обстоятелството че самите действия
се осъществяват през нощта, обосновава предварителното формиране на волята им,
а не непосредствено преди деянието, което пък квалифицира деянието като такова
във вр. с т.5 на чл.195 НК. Снабдяването на подсъдимите с и използването от тях
на необходимите им технически средства - 3 бр. пластвмасови туби и един брой
маркуч квалифицира деянието като такова във вр. т.4 предл.2 на чл.195 НК.
От субективна страна налице е извършено деяние, което
е извършено от подсъдимите М. и С. виновно, при форма на вината – пряк умисъл –
всеки от тях е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Освен
това всеки от двамата подсъдими е съзнавал участието на другия в изпълнителното
деяние при предварително съгласуване на волята известно време преди деянието.
Що се отнася до възражението че на свидетеля Г.Х. са
били показвани снимки на лица от компютъра на св.Г.Д. – полицейски инспектор на
с.Тодорово, обл. Плевен, за това не се спори, доколкото св.Г.Х. като очевидец
на деянието на подсъдимите ги е видял но тъй като ги познава само
физиономически като синове на “**”, познава от години и маща им като жители на
едно и също село, разглеждането на самите снимки от Х. е било извършено единствено
с оглед установяване имената на лицата - извършили престъплението, които
категорично са били разпознати, а не с оглед установяване на конкретните лица,
а именно подсъдимите които св.Х. посочва и в съдебната зала и които познава
единствено по физиономия като синове на св.Ш. с прякор “***”. Познанството
между двамата се потвърди и от показанията на последния както беше посочено и
по –горе в аналаза на показанията.
По отношение на възражението че св.Г.Д. не следва да
бъде свидетел, следва да се посочи че същият е полицейски инспектор който не е
извършвал разследване по делото, като в тази връзка съдът съобрази изрично изброените
в чл.52 вр.чл.194, ал.3 вр.чл.212, ал.2 НПК лица които попадат в категорията “Разследващи
органи”, а св.Г.Д. категорично не попада
сред тях.
Ето защо съдът призна подсъдимите: Ш.Р.Р., ЕГН ********** за виновен в това, че на 26.12.2010 година в село Тодорово, Плевенска област,
в немаловажен случай и при условията на повторност, след като се сговорили
предварително с Р.С.М. ***, чрез използване на технически средства - 1 брой
маркуч и 3 броя пластмасови туби, се опитали да отнемат чужди движими вещи - 70 литра
дизелово гориво на обща стойност 162.40 лева от владението на собственика
„ВЕКТОР М" ООД град Плевен, без съгласието на представителния
орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието останало недовършено поради независещи от тях причини, престъпление
по чл.195,
ал.1 т.4 предложение 2-ро, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.18, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК и Р.С.М., ЕГН ********** за виновен в това,
че на 26.12.2010 година в село Тодорово, Плевенска област,
в немаловажен случай и при условията на повторност, след като се сговорили предварително с Ш.Р.Р. ***, чрез използване на технически средства -
1 брой маркуч и 3 броя пластмасови туби, се опитали да отнемат чужди движими
вещи - 70 литра дизелово гориво на обща стойност 162.40 лева от владението на
собственика „ВЕКТОР М" ООД град Плевен, без съгласието на представителния
орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието
останало недовършено поради независещи от тях причини, престъпление по чл.195,
ал.1 т.4 предложение 2-ро, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18,
ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради
което ги осъди както следва:
Подсъдимият Ш.Р.Р. със снета самоличност на на основание чл.195, ал.1 т.4
предложение 2-ро, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1,
във вр. с чл.
54 от НК
на наказание ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи с
тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият Р.С.М. със снета самоличност основание чл.195, ал.1 т.4 предложение 2-ро, т.5 и т.7, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл. 54 от НК
на наказание ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи с
тригодишен изпитателен срок.
Съдът намери че при отсъствието на отегчаващи
отгворността обстоятелства и при наличие на смекчаващи такива спрямо двамата
подсъдими – млада възраст и ниска стойност на предмета на престъплението, с
наложените наказания биха се изпълнили целите както на генералната така и на
индивидуалната превенция.
На основание чл. 53, ал.
Іб.”а” от НК следва да бъдат отнети веществените доказателства - 1 брой
пластмасова туба с вместимост 30 литра, 2 броя пластмасови туби с вместимост 20
литра и 1 брой гумен маркуч, /които са на съхранение във Второ РУП-гр.Плевен/ в
полза на държавата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Ш.Р.Р., със снета по-горе самоличност, следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Плевенски районен съд направените деловодни
разноски в размер общо на 20,00 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия подсъдимия Р.С.М., със снета по-горе
самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд направените
деловодни разноски в размер общо на 20,00
лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: