№ 108
гр. Благоевград, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора И. Аль. Ф.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231200600195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
Образувано е въззивна жалба от защитника – адв. Б. от 29.11.2022 год. срещу
присъда № 27 от 16.11.2022 год. по н.о.х.д. № 340/21 год. по описа на РС-Гоце Делчев с
искане да се оправдае подс. П. М. поради общото възразяване за недоказаност на
обвинението за държане на високо рискови наркотични вещества, което не е защитено с
конкретни аргументи. Допълнително защитникът е поискал оправдаването, основано на
аргументи от допълнителна въззивна жалба: недоказаност на обвинителните факти, поради
това, че няма идентичност между иззетите при претърсването от 13.03.2018 год. три бучки
от бяло прахообразно вещество и тези, които са обект на изследване и са описани в
обвинителния акт. В допълнението се сочат и съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в немотивираност на присъдата и неяснотата на обвинителната теза за
количеството на наркотичното вещество, като и нарушения на правилата за събиране на
гласни доказателства, допуснато чрез разпит на тримата полицейски служители, провели
„беседи“-те с подсъдимия. Направено и оплакване за несправедливост на наказанието.
При пледирането си защитникът акцентира на довода за неяснота на обвинителния
акт, като конкретизира: има противоречие между двете му части, защото диспозитивът е за
държането на две отделни количества амфетамин с нетно тегло от 0,53 гр. и от 0,53 гр., а в
обстоятелствената част се сочи, че това са тегла на амфетамин и кофеин. Има и „неяснота“,
създадена от несъответствието, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са
1
посочени три отделни обекта, докато в диспозитива обектите амфетамин са 2 бр. с отдени
нетни тегла. Акцентира и на този за липсата на мотиви, тъй като в тях не е даден отговор на
основното защитното възражението, че няма идентичност между иззетите от таванското
помещение два обекта и изследваните от експертите, поради разликата в нетното им тегло,
респ. непълно незащитено е решението на въпроса за доказаността на деянието.
Прокурорът счита, че обжалваната присъда не страда от пороците, визирани във
въззивната жалба, нито процедурата, по която е достигнато до постановяването й, е
опорочена. Репликира защитника, че повдигнатият въпрос за яснотата на обвинението е
вече решен с изричното произнасянето на окръжния съд, а и той е израз на преднамерено
търсен фактологизъм.
Благоевградският окръжен съд, в пределите на въззивната проверка, за да се
произнесе съобрази следното:
Поради това, че обжалваното осъждане е постановено при повторно разглеждане
на делото от първонистанционния съд след отмяната на присъдата, постановена при
първоначалното разглеждане на делото, доводите на защитника за нарушаване на едно от
основните права на подсъдимия по чл. 55 от НПК да разбере в кекаво е обвинен,
обосноваващо наличието на съществено процесуално нарушение, и този за наличието на
абсолютното такава - липса на мотиви към обжалваната присъда, нямат приоритетна
значимост за обсъждането им, пред тези за претендираните пороци в аналитичната и
оценъчната дейност, допуснати от районния съд, защото забраната по чл. 335, ал.3 от НПК,
дори и когато са налице повторно условията на ал.2 (т. е. когато са налице основанията на
чл.348, ал.2 от НПК – съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.3 т.1 и
т.2 от НПК), налага въззивният съд да реши делото по същество.
Принципно не може да им спор, че нормата на чл. 335, ал.3 от НПК е изрична
законова забрана за съда, действащ като въззивна инстанция, да упражни своето
процесуално правомощие да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд,
независимо от допуснатия процесуален порок при разглеждане и решаване на наказателното
производство. Смисълът на забраната обаче се отнася само до случаите, когато предмет на
въззивните проверки са валидни/годни съдебни актове, а не само когото при извършване на
редовен инстанционен контрол вече е имало едно произнасяне от въззивен съд. Това е така,
защото, когото проверяваният акт не е годен не може да има и произнасяне по същество,
което да бъде контролирано. Произнасяне по същество от контролната инстанция е
допустимо само при валидно постановени от процесуална гледна точка присъда и решение.
В случая годна присъда няма, защото липсва произнасяне на районния съд в
диспозитива й за извършеното в реална съвкупност престъпление по чл. 339 от НК, за което
има обаче обвинение, респ.няма и мотиви.
Освен това връщането на делото на първоинстанционния съд е единствен
възможен подход за законосъобразното му решаване / а и срочно, тъй като именно с
обсъжданата забраната законодателят е отдал приоритет на справедливостта на процеса в
2
контекста на "разумния срок" по чл.6 §1 ЕКПЧОС/, защото липсата на произнасяне в цялост
на обвинението не позволява на въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл.
336, ал.1, т.3 от НПК - да оправдае с нова въззивна присъда подсъдимия за престъплението
по чл. 339 от НК и така с най-благоприятния за него резултат да се компенсира нарушението
на правата му да разбере в какво е бил обвинен и да и да представя доказателства, което ще е
в съответствие и със забраната да не се влоши положението му при липсата на протест
срещу оправдаването му за това престъпление с първата отменена присъда. Това
правомощие е при условие, че подсъдимият е бил осъден от първоинстанционния съд, т.е
при контрол на пъроинстанционен акт, при което въззивният съд не действа като първа
инстанция, а като втора. Произнасянето за пръв път от въззивния съд по обвинението за
престъпление по чл.339 от НК ще е с финален акт, който по същество ще притежава всички
характеристики на първоинстанционен такъв / дори променящ функционалната подсъдност
на разглеждане на делото/ и ще трябва да е постановен след въззивно съдебното следствие,
за да се отстрани нарушението на правата на подсъдимия, който не е узнал, че трябва да се
защитава и срещу обвинението по чл. 339 от НК, защото при започване на съдебното
следствие районният съд и прокурорът са ограничили обвинението само до престъплението
по чл. 354а, ал.3 от НК, като докладът по чл.276, ал.1 от НПК и този на прокурора обхващат
само него.
Недопустимото отпадане от обвинението на едно от престъпленията е поради
неправилността на преценката на районния съдия, че има частично влизане в сила на
присъдата, в частта й за оправдаването по чл. 339, ал.1 от НК с първата присъда. Принципно
влизането в сила е след произнасяне на въззивната инстанция, но не и след такава, което не
слага край на наказателното производство, както е в случая - след цялостна отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, а и основано на изричното тълкуване,
дадено с ТР № 5 от 2018 год., не може да се приеме, че има частично влизане в сила на
присъда, когото обвинението е за съвкупност от престъпления и когато за едно от тях има
оправдаване, срещу което не е подаден протест то да се отмени.
При проверката на частичната присъда въззивният съд констатира, че районният е
допуснал и претендирането от защитника порочно мотивиране на осъждането за
престъплението по чл. 354а, ал.3 НК, защото действително няма нито един аргумент за
неоснователност на основния защитен довод за недоказаност на деянието поради това, че
няма идентичност между това какво е иззето и това какво е изследвано, а и при условие, че
делото е разгледано повторно декларацията на райнния съдия за съгласие със защитника, че
има са нарушени процесуални правилата при събирането на доказателства, без да се посочи
дори кои са те и да се изясни, защото това не засегнало годността им, очертава съществения
пропуск да са анализира доказателсвената съвкупност. Врещенето на делото следва да бъде
използвано и за отстраняване на това съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.
348, ал.1, т.2 от НПК, без то самото да може да обоснова изключение от забраната по чл.
335, ал.3 от НПК, тъй като самото то е отстранимо от въззивната инстанция. Не се налага да
се отстранява нарушение на правото на подсъдимия да разбере в пълнота обвинителната
3
теза, водещо до съществено процесуално нарушение, не само защото вече е настъпила
преклузия за нарушенията в предходната процесуална фаза, като е потвърден от въззивния
съд отказът на районния съд да се прекрати съдебното производство в разпоредителното
заседание, а защото няма противоречие между двете части на обвинителния акт за вида на
държаното високорисково наркотично вещество и за количеството му. За втори път, поради
само се обобщава, че няма неяснота във фактическото и правното обвинение, то е за
държането на амфетамин като две отделни количества, разделени поради различното
съдържание на активно действащото вещество, а дали това е иззетият обект № 3 /две
полиетиленови топчета, едното съдържащо една бучка прахообразно вещество, тежаща 0,8
гр., а второто две бучки с общо тегло от 0,4 гр./ и защото има разминаване в нетното тегло,
установено от експерта, са въпроси, които трябва да се решат съобразно доказателствата.
Непроизнасянето за виновност на цялото обвинение не само води до липса на
годен акт за проверка, но той нарушава и правата на подсъдимия да се защитава и да
обжалва актовете, нарушаващи правния му интерес, който в случая е да се постанови с
присъда поисканото от него оправдаване в цялост на обвинението.
Мотивиран по този начин и на основание чл. 335, ал.2, в случая на чл. 348, ал.3, т. 1 и т.2
от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 27 от 16.11.2022 год. по н.о.х.д. № 340/2021 год. на РС-Гоце
Делчев и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от
стадия предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4