Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр.В. 27.08.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, ІV-ти наказателен състав, в публичното заседание на 27.07.2020г., в състав

Председател:ИСКРА КАСАБОВА

 

при секретаря Ц.Ц.в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията НАХД № 384 по описа за 2020г. въз основа на закона и доказателствата

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 – 1 – ДТ от 25.02.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.В., с което на „ПРИСМА 1“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., общ.В., обл.В., ул.„***“ № **, представлявано от Т.И.А. – управител е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4000/четири хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.155 ал.1 от ЗУО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС – гр.В. в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ:

М О Т И В И :

„ПРИСМА 1“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., общ.В., обл.В., ул.„***“ № ***, представлявано от Т.И.А. – управител, е обжалвал НП № 3 – 1 – ДТ от 25.02.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.В., с което на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4000/четири хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.155 ал.1 от ЗУО. В съдебно заседание и чрез процесуален представител адв.М.Л.се иска отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по делото РИОСВ – В., чрез процесуален представител юрисконсулт С.изразява становище за неоснователност на жалбата.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 04.01.2020г. и на 06.01.2020г. във връзка с постъпил сигнал в РИОСВ - В. за складирани големи количества отпадъци с произход от И. на територията на гр.В., била разпоредена проверка на място от служители на органите на РИОСВ – В., главен експерт Д„КПД” Д.В.Т. и началник отдел „КОС“Р.Л.В. съвместно с представители на ОД МВР - В. и ТД „НС“.

По време на проверка бил извършен обход и оглед на територията на *** зона в гр.В., при което на асфалтирана площадка собственост на търговско дружество „ПРИСМА 1“ ЕООД е констатирано нерегламентирано складиране на значителни количества /около 50 тона/ отпадъци представляващи - тонер касети от излязло от употреба оборудване.

Площадката собственост на дружеството се намирала в гр.В. на ул.„***“ № 14. Проверката се извършила в присъствието на   управителя на фирмата - Т.И.А., които съдействал на проверяващите.От предоставените документи по време на проверката се установило, че отпадъкът установен на площадката е с код и наименование, 16 02 16 - компоненти отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от упоменатите в 16 02 15.

По време на проверка се установило и че констатираните  отпадъци представляващи  /тонер касети/ се съхраняват на площ от около 300 кв. м. в биг - бегове, метални касети и в насипно състояние и са с произход внос от И..

В момента на проверката от управителя на „ПРИСМА 1“ ЕООД г-н Т.А. - са предоставени документи, както следва:

/Annex VII information accompanying shipments of waste as referred to in article 3 (2) and (4)/ - в превод - Приложение VII информация, придружаваща превозите на отпадъци съгласно член 3, параграфи 2 и 4/ към Регламент (ЕО) 1013/2006) /Анекси/, от които е видно, че отпадъка е с код и наименование 16 02 16 - компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от упоменатите в 16 02 15.

Съгласно документите товародател на отпадъка е „ON LINE SERVICE“ И., а транспортиращата фирма е „СКБ ТРАНС“ ООД, гр.П., получател е „Еко Ре“ ЕООД, гр.Н.И./с площадка в гр.М., Поземлен имот № 48043.290.59.1/ и посочен код за дейност с отпадъка R 13.

Също така в РИОСВ - В. е предоставен Договор за наем от 03.10.2019г. между „Присма - 1“ЕООД, гр.В. и „Рецикла“ ЕООД, гр.С., съгласно който договор„Присма - 1“ЕООД е предоставила на „Рецикла“ ЕООД, част от собственият си недвижим имот за временно съхранение на материали, собственост на наемателя.  /виж Предмет на договора т.1/

Констатирано било и че „Присма 1“ ЕООД, гр.В. е допуснала отдаване под наем на недвижим имот на дружество„Рецикла“ ЕООД, което не притежава необходимите документи за дейности с отпадъци по чл.35 от ЗУО.

Констатациите от проверката били обективирани в Констативен Протокол №1-ДТ от 04.01.2020г. на РИОСВ – В., въз основа на който актосъставителя Д.В.Т. и в присъствието на свидетелите Р.Л.В. и Д.Б.Х. и на представител на дружеството нарушител бил съставен АУАН №3-1 –ДТ от 06.02.2020г. за нарушение с правна квалификация по чл.155 ал.1 от ЗУО за това, че на 06.01.2020г. дружеството - жалбоподател „Присма - 1“ЕООД, гр.В. е допуснала отдаване под наем на собствен недвижим имот на дружество„Рецикла“ ЕООД, което не притежава необходимите документи за дейности с отпадъци по чл.35 от ЗУО.

В срокът по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ няма постъпили писмени възражения срещу АУАН № 3-1- ДТ/06.02.2020 г.

Въз основа на АУАН №3-1 –ДТ от 06.02.2020г. и при идентично словесно и цифрово описание на нарушението, е било издадено НП № 3 – 1 – ДТ от 25.02.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.В., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 4000 лева за нарушение на чл.155 ал.1 от ЗУО.

 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.В.Т., Р.Л.В. и Д.Б.Х., както и от писмените доказателства приложени подалото  - Жалба, АУАН №3-1 –ДТ от 06.02.2020г., НП № 3 – 1 – ДТ от 25.02.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.В., КП№1-ДТ от 04.01.2020г., пълномощни, Заповед № 40/01.03.2017 г., Договор за наем от 03.10.2019 г. между „Приема 1“ ЕООД и „Рецикла“ ЕООД, обратна разписка, НП № 1 – 2 – ДТ от 17.01.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.В. и НП № 5 – 25 – ДТ от 01.06.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.В.

Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:

На първо място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи по смисъла на ЗАНН и от ЗУО и в рамките на техните правомощия и компетенции съгласно Заповед № 40/01.03.2017г. Същевременно извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

           За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

           Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В този смисъл следва да бъде съобразено и  Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение.

На второ  място съгласно чл.42 т.3  и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН се изисква в АУАН и НП да е посочена датата на извършване на нарушението, но докато в АУАН дата на извършване на нарушението е конкретно посочена като - 06.01.2020г., в издаденото НП, такова посочване изобщо липсва в НП единствено се твърди, че на 04.01.2020г. е извършена проверка.

Видно от КП  и от показанията на свидетелите няма как нарушението да е извършено на – 06.01.2020г., след като същото е било открито два дни по рано на – 04.01.2020г., вярно е че на – 06.01.2020г. е извършвана повторна проверка на място, но по отношение на същата по делото освен показанията на свидетелите няма други доказателства. Изводимо от изложеното е че на – 06.01.2020г. няма как да е извършено твърдяното в АУАН и НП деяние. Да то е открито на 04.01.2020г. и е възможно  да е извършено в някакъв предходен по отношение на извършената проверка момент, или в деня на проверката, но е невъзможно да е извършено на дата след установената за начална на проверката. 

За това и посоченото в писмената защита от страна на наказващият орган, че е посочена точната дата на извършване на нарушението също е невярно. По делото липсват доказателства кога и на коя точно дата, с какви автомобили и от кои превозвачи е осъществено стоварването на констатираните около 50т. отпадъци на площадката стопанисвана и собственост на наказаното лице, като с оглед обема на складираните отпадъци е възможно това да е станало не на една конкретна дата, а за няколко дни т.е. в /период от време/.

Ако наказващият орган си беше направил труда да изиска пътни листове, товарителници и други относими към предмета на доказване документи от лицето собственик на отпадъците/което е лице е различно от настоящият жалбоподател/, щеше да установи не само кога т.е. на коя дата е извършено твърдяното нарушение, но и от кое конкретно лице/ФЛ или ЮЛ/. При това положение следва, че посочената в АУАН,  като дата на нарушението - 06.01.2020г. и липсващата такава в НП не изпълва изискванията на закона, и по конкретно на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно посочване на датата на нарушението.

До колкото АУАН има обвинителна функция и отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административно-наказателното производство, в които и нарушителят следва да организира защитата си, то е необходимо АУАН и НП да са в единство по между си както по отношение на обстоятелствата отразени в тях така и по отношение на правната квалификация касаеща повдигнатото обвинение, което се счита за предявено още със съставянето на АУАН. Изготвяйки НП в чиято обстоятелствена и санкционна част се твърди едно административно нарушение, без да е отразена дата на извършване на нарушението, респективно в АУАН се твърди нарушение с конкретно посочена дата на извършването, наказващият орган на практика е предявил на дружеството жалбоподател ново обвинение различно от повдигнатото с АУАН и го е санкционирал за деяние, фактическо различно от описаното в съставения АУАН, с което съществено е ограничил правото на защита на наказаното лице.

Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на правилно отразяване на датата на извършване на нарушението в НП, и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи, представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.

 

На следващо място съдът констатира, че неправилното отразяване на датата на извършване на нарушението по същността си се явява липса на датата на нарушението, за което се ангажира адм.наказателната отговорност на наказаното лице. Това нарушение е допуснато от наказващият орган при изготвяне както на АУАН, така и на НП и води и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.5 от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка в необходимата пълнота.

Наказващият орган е длъжен да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението, както и точна правна квалификация - изискване, произтичащо от императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т. 5 и т.6 от ЗАНН.

В конкретния случай, видно от съдържанието на АУАН, като констатирано нарушение е вписано следното: " От страна на „Присма 1“ ЕООД, гр. В. е допуснато отдаване под наем на недвижим имот на дружество, което не притежава необходимите документи за дейности с отпадъци по чл.35 от ЗУО, а като нарушена разпоредба е вписана: чл.155 ал.1 от ЗУО.

Съгласно, разпоредбата на чл.155 ал.1 от ЗУО законодателят е предвидил, че за други нарушения на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, кметовете на общини или длъжностните лица се наказват с "глоба" от 500 до 3 000 лева, а на юридическите лица или на ЕТ се налага "имуществена санкция" от 1 000 до 6 000 лева.

 Очевидно, е че визираната норма непредвижда санкциониране на проявната форма – допустителство при отдаване под наем на недвижим имот на лица, който не притежава документи за дейности с отпадъци по ЗУО. Нещо повече посочената като нарушена разпоредбата на чл.155 ал.1 от ЗУО  не представлява правило за поведение, тъй като нито запретява, нито повелява, каквото и да е. Предвид обстоятелството, че административно наказателната разпоредба не съдържа в себе си каквото и да е правило за поведение, е абсолютно невъзможно нейното нарушаване!  И то по начина твърдян от административнонаказващият орган.

За да бъде приложена санкционната норма на чл.155 ал.1 от ЗУО, е необходимо нейната препращаща обща хипотеза да е обвързана с конкретно посочена норма от ЗУО или Наредба във връзка с него, сочеща на конкретно извършено нарушение, което не е престъпление и за което няма друга приложима санкционна норма.  

Съставеният акт, а след него и НП показват грубо непознаване на правната природа на административното нарушение и неговото наказване.

Съгласно чл.6 от ЗАНН:  „Административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно  и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“

В конкретния случай е безспорно установено единствено, че на 04.01.2020г. на площадка собственост на дружеството жалбоподател намираща се в гр.В. на ул.„***“ № 14 са установени  - отпадъци представляващи  /тонер касети/, който се съхраняват на площ от около 300 кв. м. в биг - бегове, метални касети и в насипно състояние и са с произход внос от И..

Установено е също така че – отпадъците предмет на проверката не са собственост на дружеството нарушител, както и че по силата на Договор за наем от 03.10.2019 г. търговско дружество „Присма 1“ ЕООД  е отдало на „Рецикла“ ЕООД С., за временно и възмездно ползване част от свой недвижим имот представляващ *** площадка намираща се в гр.В. на ул.„***“ № 14, с цел – временно съхранение на материали./виж л.10 от делото/

При това в упоменатия договор никъде не е отбелязано, че съхраняваните материали ще съставляват отпадъци.

Двете дружества са се договорили единствено за съхраняване на материали на отдадената под наем площ от страна на дружеството наемател.

За това извода на АНО, че дружеството нарушител е допуснало съхраняване на отпадъци в собственият си недвижим имот от страна на  дружеството наемател, което не притежава необходимите документи за дейности с отпадъци излиза от контекста на приложеният по делото договор, като доказателство за взаимоотношенията между двете страни по него.   При това неможе да се вмени на дружеството сочено за нарушител при сключване на договор от типа на приложения тоест за наем, да изисква и проверява от ответната страна има ли тя документи за дейности с отпадъци съгласно ЗУО. Дружеството наемодател не притежава никакви контролни функции, че да проверява или да изисква от дружеството –наемател представяне на документи по ЗУО, защото Дружеството наемодател може да изисква само онова, което е уговорено по договор.

В противовес на твърдяното от АНО е че не е безспорно установено, нито деятелността на наказаното дружество, нито твърдяното изпълнително деяние, описано както в АУАН, така и в НП – дружеството  да е допуснало отдаване под наем на недвижим имот на дружество, което не притежава необходимите документи за дейности с отпадъци по чл.35 от ЗУО. По отношение на това не са налице никакви доказателства. Двама  от свидетелите – актосъставителя Т. твърди, че нарушението извършено от дружеството се изразява в това, че е предоставило на друга фирма площадката си и че на нея са складирани нерегламентирани отпадъци, докато свидетелката В. твърди, че нарушението извършено от дружеството се изразява в това, че е предоставило площадката си на друга фирма, която няма необходимите документи и че на площадката са складирани незаконни отпадъци, което разминаване в показанията им ясно говори за това доколко актосъставител и свидетел са наясно, какво точно нарушение са констатирали и в последствие санкционирали.

При това НП е издадено в нарушение и на чл.52 ал.4 ЗАНН, като наказващият орган не е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и без пълноценна преценка на събраните доказателства и разследване на спорните обстоятелства във връзка с ползването на процесния обект, което е довело до неправилно ангажиране отговорността на наказаното лице и издаване на НП в нарушение на материалния закон.

В случая единствената връзка на жалбоподателя,  с констатираните отпадъци, е че дружеството жалбоподател е собственик на въпросната площадка, на която са открити същите, видно от представения договор за наем от 03.10.2019 г. между жалбоподателя и "Рецикла" ЕООД, това обаче не го прави извършил на какво и да е деяние още повече на това, за което му е предявено обвинение.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяната на атакуваното НП, само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

Съгласно константната съдебна практика, за да е описано нарушението следва в обстоятелствените части на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти, които описват извършеното нарушение с неговите обективни и субективни признаци и участието на привлеченото към адм. наказателна отговорност лице в неговото извършване /конкретни действия, съответно бездействия от страна на извършителя/.

Още повече, че в тежест на наказващият орган е да докаже твърдяното нарушение, като се базира на събрани доказателства, а не на предположения, тъй като АУАН не се ползва с презумтивна доказателствена сила. Безспорно в НП липсват доказателства съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.5, предложение последно от ЗАНН, съгласно която наказващият орган е длъжен в НП да опише и доказателствата, които потвърждават нарушението, същият се е задоволил да приключи със задълженията си само с констатиране на соченото нарушение, без да анализира всестранно, всеобхватно и пълно наличните доказателства за същото.

Допуснатите нарушения на разпоредбите на ЗАНН не могат да бъдат санирани, съгласно визираното в чл.53 ал.2 ЗАНН“Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”, тъй като същото касае установяването по безспорен начин на визирано административно нарушение и е гаранция за разкриване на обективната истина в административния процес.

На следващо място съдът констатира още едно допуснато от наказващият орган нарушение на изискванията въведени с ЗАНН, отнасящи се до начина на определяне на размера на наложената санкция.

С издаденото наказателно постановление АНО, на основание чл.155 ал.1 от ЗУО, е наложил за твърдяното като извършено нарушение, имуществена  санкция на дружеството жалбоподател в размер на 4 000 (четири хиляди) лв.

Но както вече се посочи по горе съгласно чл.155 ал.1 от ЗУО законодателят е предвидил, че за други нарушения на този закон, които не съставляват престъпления, ….. на юридическите лица или на ЕТ се налага "имуществена санкция" от 1 000 до 6 000 лева.

Доказателства за смекчаващи и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства не са представени и не са обсъждани от АНО, нито в хода на проведеното административно производство, нито в хода на съдебното следствие по делото. При това за така определеното наказание в НП, липсва каквато и да е мотивировка защо наложената санкция е в размер близък към максималния предвиден в разпоредбата на чл.155 ал.1 от ЗУО,  и то при липсата на данни за други нарушения осъществени от наказаното лице по този закон в този смисъл съдът намира, че определянето на наложената санкция е станало по неясни  критерии. 

Допуснатите процесуални нарушения, посочени по – горе по своя правен характер са съществени и неотстраними от съда по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

         Затова и съдът ОТМЕНЯ обжалваното НП № 3 – 1 – ДТ от 25.02.2020г. на Директор на РИОСВ - гр.В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл.63 ал.1 от  ЗАНН.

При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :