РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 05.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 829 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Н.С., ЕГН: **********,***4,
против Наказателно
постановление № 2019-1818-01-2059, издадено на 12.08.2019 г. от Началник
сектор в РУ - Пазарджик при ОДМВР - Пазарджик, с което на същата за нарушение на чл.
64, ал. 4 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1
от ЗМВР е наложено наказание "глоба" в размер на 500 лв.
С подадената жалба се атакува
наказателното постановление, като са
изложени бланкетни възражения за нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Алтернативно се иска приложение на чл. 28 от ЗАНН и отмяна на
издаденото НП.
В съдебно
заседание жалбоподателят чрез процесуалния
си представител - адв. М. поддържа
изложените в жалбата доводи за незаконосъобразсност на издаденото НП и развива
допълнителни такива в представени писмени бележки. Претендира присъждането на
сторените от жалбоподателката разноски.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - РУ – Пазарджик при ОДМВР –
Пазарджик не изпраща представител в
съдебно заседание. От редовно упълномощен юрисконсулт на дирекцията е
депозирано писмено становище с изложение по същество на спора и с искане за
потвърждаване на издаденото НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
алтернативно е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателката
П.С. и свид. А.Г.И. ***, като жалбоподателката е стринка на мъжа на
свид. И.. Отношенията между жалбоподателката и семейството на свид. А.И. били
влошени поради имотен спор.
Жалбоподателката и синът й – свид. И.С.Б.отглеждали
три кучета, които живеели на двора на къщата им и ходели отвързани, когато
свид. Б.извеждал овцете на паша. На няколко пъти възниквали разправии между
жалбоподателката С. и свид. И. по повод на пуснатите кучета на С. и Б., за
което А.И. подала жалба в полицията в РУ – Пазарджик. По повод на подадената
жалба била образувана преписка с вх. № 181800-11308/2019 г. по описа на РУ –
Пазарджик, в хода на която свид. Д.П., заемащ длъжност „младши експерт“ в РУ –
Пазарджик, предупредил П.С. с протокол за предупреждение от 19.06.2018 г. да не
се саморазправя, да не отправя обидни думи и закани към А.Г.И. и да държи
кучетата си затворени в двора. Преди да състави протоколът за предупреждение,
свид. П. е предупреждавал устно жалбоподателката да не се саморазправя със
свид. И..
На 20.07.2019 г. свид. Б.тръгнал с овцете на паша,
когато свид. Г. излезнала на улицата с детето си, за да отидат на центъра на
селото. Кучетата на свид. Б.се спуснали към Г., с което я уплашили, но не я
ухапали. В това време се показала и жалбоподателката С. и двете със свид. Г. се
скарали заради пуснатите кучета, като жалбоподателката започнала да обижда Г.,
наричайки я крадла.
Свид. Г. отново се оплакала в полицията от П.С.. При
това положение свид. Д.П. съставил на жалбоподателката АУАН с бл. № 883286/30.07.2019
г., в който приел, че П.С. е извършила нарушение на чл. 65 от ЗМВР. Актът бил
надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателката, която го подписала без
възражения.
Въз основа на
акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката
на 27.05.2020 г., видно от инкорпорираната в НП разписка, надлежно оформена. Жалбата против НП била подадена от
санкционираното лице чрез АНО на 28.05.2020 г., поради което
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Д.П., на
свидетелите А.И. и И.Б., както и от обясненията на самата жалоподателка. Свид. П.
не е бил свидетел на разправиите между жалбоподателката и свид. Г., като същият
е издал разпорежданията до жалбоподателката въз основа на снетите обяснения от А.И.
и нейният мъж – В. С.. От показанията на свидетелите Б., И. и обясненията на
жалбоподателката се изяснява какви са отношенията между страните в спора. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, като ги намира за обективни и
достоверни и подкрепящи се от писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по
същество жалбата се явява основателна,
но по съображения, различни от изложените в нея.
При извършената служебна проверка и с оглед
възраженията на страната настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен от
материално и териториално компетентно лице – служител на длъжност „младши
експерт“ в РУ – Пазарджик при ОДМВР - Пазарджик. Обжалваното НП също е издадено
от компетентен орган, притежаващ правомощие за това по силата на Заповед № РД 8121з-1371/111.11.2015
г. на Министъра на вътрешните работи, надлежно приобщена и приложена по делото
/л. 8/. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
поради което съдът не споделя възражението на пълномощника на жалбоподателката
за съставяне на АУАН след изтичане на предвидения тримесечен срок. В АУАН е
посочено, че нарушението е извършено на 20.07.2019 г., като това обстоятелство
не се опроверга в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, а
самият акт е съставен на 30.07.2019 г., т.е. в рамките на тримесечния законов
срок от откриване на нарушителя.
При извършената проверка за законосъобразност на
обжалвания акт, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото са налице несъответствия както между описанието на нарушението,
дадено в АУАН и в НП, така и по отношение на дадената правна квалификация, което
е довело до опорочаване на административнонаказателното производство и до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Констатираните
нарушения обосновават отмяната на обжалвания акт, като съображенията за това са
следните:
В обстоятелствената част на АУАН нарушението е описано
буквално по следния начин: „Горепосоченото лице, след като е предупредено
писмено и му е разпоредено устно да не се саморазправя, да не отправя обидни
думи и закани към А.Г.И. ***, като по случая е имало регистрирана преписка в РУ
– Пазарджик с № 181800-7313/2018 г., е продължила да се заканва на А.И.. По
случая има нова преписка с вх. № 181800-11308/2019 г.“ Така даденото описание
на нарушението в АУАН не е пълно, доколкото липсва отразяване на обстоятелството
кой точно е издал останалите неизпълнени писмено разпореждане и устно разпореждане, доколкото съставомерността на деянието изисква разпореждането да бъде дадено само и единствено от полицейски орган в изпълнение на функциите му. Липсва
посочване на три имена и длъжност на лицето, издало разпореждането, което от
своя страна съставлява нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и директно рефлектира върху правото на защита на
жалбоподателката, тъй като за последната не става ясно въз
основа на какви факти се приема да е осъществила нарушението.
Освен това в АУАН нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 65 от ЗМВР, като следва да се посочи, че тази правна норма е обща
и предвижда възможност полицейските органи да предупреждават устно или писмено
лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши
престъпление или нарушение на обществения ред, но в нея не се съдържа
задължение към адресатите на разпореждането да го изпълняват, репс. не се
съдържа конкретно правило за поведение, което може да бъде нарушено.
Впоследствие описанието на нарушението е допълнено със
съставомерни признаци от обективна страна в издаденото въз основа на акта НП,
където вече е посочено, че П.С. не е изпълнила отдадените й полицейски
разпореждания от мл. полицейски инспектори Д.П. и С.С.в качеството им на
полицейски орган. Също така в НП е възприето още, че жалбоподателката, въпреки
отправените й предупреждения и разпореждания, е продължила освен да се заканва,
както е посочено в АУАН, но и да обижда А.И. – обстоятелство, което липсва в
съставения АУАН. Освен това АНО е възприел и различна правна квалификация на
вмененото на жалбоподателката нарушение, като е приел, че същото изпълва
състава на чл. 64, ал. 4, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМВР. Съдът
намира, че с внесените допълнения в НП, отнасящи се до обективни признаци от
състава на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и с променената
правна квалификация на деянието се е стигнало до съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото с АУАН обвинение.
В теорията и в съдебната практика се приема, че предвид характера и
предназначението на акта за установяване на административно нарушение, същият е
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката
между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и
право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на
АУАН.
Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналог на присъдата в наказателното производство, като от тази му същност
следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите
завишени изисквания, както към АУАН.
Обезпечаване и гарантирането на правото на защита на
наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите фактически и
правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН. Вярно е че
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН предвижда възможност за издаване на НП и
когато в АУАН са допуснати пороци, стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина, като приложението на
чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити или пороци
при издаването му, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци
от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата
правна квалификация. Този ред за саниране на процесуални нарушения, допуснати
при издаване на АУАН се явява неприложим, когато в същия не са описани пълно,
точно и ясно всички съставомерни факти, когато не са посочени нарушените правни
норми или е определена погрешна правна квалификация.
Ако се приеме, че по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат
да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на съставомерните
признаци на деянието и неговата правна квалификация, на практика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото надлежно предявяване за запознаване от страна на нарушителя.
Гореизложеното налага извода, че ако
в АУАН са допуснати пороци при описание на съставомерните признаци на
нарушението или при посочване на правната квалификация, НП подлежи безусловно
на отмяна, доколкото правото на защита на наказания субект е непоправимо
накърнено при предявяване на вмененото нарушение и този процесуален порок е
неотстраним по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН.
В процесния случай при издаването на НП се е стигнало
до съществено разминаване между констатираното нарушение с АУАН и нарушението,
за което е санкционирано наказаното лице, което разминаване е както по
отношение на съставомерните признаци от обективна страна на деянието, така и в
дадената правна квалификация.
Както вече се посочи по-горе констатираното
разминаване е довело до съществено накърняване на правото на защита на
жалбоподателката и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.
На следващо място, дори и да не бяха налице
констатирание от съда съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП, настоящата инстанция намира, че процесния случай съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В процесния случай конкретиката
на самото деяние и обстоятелствата по неговото извършване разкриват смекчаващи
обстоятелства, които определят казуса с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Това се
определя на първо място от спецификата на отношенията между жалбоподателката и
семейството на А.И., станали повод за издаване на полицейските разпореждания.
Установи се по делото, че отношенията им поначало са влошени предвид наличието
на спор за имот помежду им, като провокации изхождат и от двете страни, но
както обясни и актосъставителят в разпита си пред съда, същият е предупреждавал
писмено единствено жалбоподателката да не се саморазправя, доколкото е работил
по подадени жалби от страна на А.И. и мъжът й. В този смисъл, макар и укоримо
поведението на жалбоподателката не е самоцелно, а провокирано от обтегнатите
отношения, в които се намира с роднините си.
На следващо място следва да се отчете и личността на
дееца - жалбоподателката е в сравнително
напреднала възраст, пенсионер по инвалидност, с ниска пенсия, като наложената й
санкция в размер на 500 лв. се явява прекомерно висока предвид материалното й
положение и предвид занижената степен на обществена опасност на деянието.
Отделно от това липсват и данни разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на санкционираното лице и същата да е
предупреждавана, че при повторно извършване на същото по вид административно
нарушение ще й бъде наложено административно наказание. Административнонаказващият
орган е следвало да не наказва жалбоподателката, а само да я предупреди, че при
повторно нарушение ще й бъде наложена глоба, като маловажните случаи на
административни нарушения не се наказват и административното производство се
прекратява по заповед на административнонаказващия орган, когато са налице
обективни предпоставки за това.
Освен това съдът намира, че освобождаването от
административно-наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в
противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а тъкмо обратното -
предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение
ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая и би въздействало
предупредително и превъзпитателно на нарушителя към спазване на установения
правов ред. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г., постановено по тълкувателно нак. дело № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането
от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието
на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН право на разноски има жалбоподателката, като своевременно искане в тази
насока е направено от нейния пълномощник. От съдържанието на приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 09.07.2020 г. се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева) жалбоподателката
е заплатила в брой. Не следва да бъде уважавано направеното от АНО възражение
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорор, доколкото същият е
съобразен с минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното ОДМВР - Пазарджик следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателката посочените по-горе
съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 2019-1818-01-2059, издадено на 12.08.2019 г. от Началник
сектор в РУ - Пазарджик при ОДМВР - Пазарджик, с което на П.Н.С., ЕГН: **********,***4, за нарушение на чл. 64, ал. 4 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от
ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено наказание
"глоба" в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик да заплати П.Н.С., ЕГН: **********,***4,
сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: