РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Велико Търново, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 192 по описа на АСВТ за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба, подадена от П.С.С. с ЕГН **********, адрес ***,
чрез *** Б., срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
/АУЗД/ с № 207/2016-1 от 18.11.2016 г., издаден от началника на отдел „МП“ в
Община Лясковец. Актът се оспорва само в частта му, с която за недвижим имот с
партиден № 8301301410002 – земя и сграда в ***, за данъчен период 2012 г. са
начислени данък върху недвижимите имоти в размер на 51,35 лв. и лихва 22,02 лв.
и такса битови отпадъци в размер на 111,22 лв. и лихва в размер на 47,67 лева.
Иска се обявяване нищожността на АУЗД в тази му част, тъй като за същите
публични общински вземания е налице влязъл в сила предходен административен акт
– АУЗД №210/ 02.07.2013 г., издаден от инспектор в Дирекция „БФПИОГС – отдел
Местни приходи“ в Община Лясковец. Искането е мотивирано с аргумента, че
повторно установяване на задължения за същия данъчен период, обект и субект на
облагане е лишено от фактическо и правно основание и е недопустимо. Влезлият в
сила АУЗД се ползва със стабилитет, изключващ правомощието на органа по
приходите да извърши ново установяване на същото данъчно задължение с нов АУЗД
в производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Това съставлява отрицателна
процесуална предпоставка и създава риск за субекта на задължението да заплати
повече от веднъж едно и също данъчно задължение. От съда се иска да обяви
нищожността на оспорения АУЗД и да присъди сторените разноски. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си по делото,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията, изложени в нея и по
допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания.
Ответникът, началникът на Отдел „Местни приходи“ в Община
Лясковец, чрез пълномощника си по делото *** Г., оспорва жалбата с
доводи подробно изложени в представен писмен отговор. На първо място моли
жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради липса на
правен интерес, доколкото образуваното изпълнително дело срещу П.С. за събиране
на общинските задължения по първия АУЗД от 2013 г. е прекратено. Подчертава, че
към настоящия момент е налице един единствен титул, установяващ процесното
публично общинско вземане за 2012 г., поради което няма засягане на права и
законни интереси. Алтернативно развива доводи за неосновтелност на подадената
жалба поради липсата на пороци, засягащи валидността на акта за установяване на
задължения в оспорената му част. Счита, че след като изпълнителното дело е
прекратено по искане на оспорващата, която впоследствие е инициирала и
настоящото производство, то се касае за злоупотреба с право, целяща да се избегне
изобщо плащането на публичното общинско вземане за 2012 г. По тези съображения
моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
Видно от
Нотариален акт № 924, том V, рег. № 3946, дело № 626 от 09.09.2005 г. на
нотариус № 284 с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, П.С.С. е
закупила Урегулиран поземлен имот VIII – КОО заедно с
построената в него триетажна масивна комбинирана сграда, находящ се в с.
Джулюница, общ. Лясковец, ул. „Цар Освободител“. С Декларация вх. № **********/
08.11.2005 г. по чл. 14, чл. 27 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби
на ЗМДТ, С. е декларирала в Данъчна служба – Лясковец придобития недвижим имот.
След извършена
проверка по чл. 107 и чл. 166, ал. 1 от ДОПК, чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 96 от ЗМДТ и въз основа на декларираното в общинската администрация срещу П.С. е
издаден Акт № 210/ 02.07.2013 г. от орган по приходите при Община Лясковец за
установяване на публично общинско вземане за данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за 2011 г. и за 2012 г., за два имота в с. Джулюница. Единият
от имотите е именно описаният по-горе, находящ се Джулюница, ул. „Цар
Освободител“, за който е установен данък сгради за 2012 г. в размер на 51,35
лв., такса битови отпадъци в размер на 111,22 лв. и съответните лихви за
просрочие. Няма данни и не се твърди актът да е бил оспорен и е влязъл в сила
на на 13.05.2014 година. За събиране на установеното с този АУЗД публично
вземане до П.С. е изпратена Покана № РСЗ-02-3437/ 02.07.2014 г. от Община
Лясковец, за доброволно изпълнение. Последвало е образуване на Изпълнително
дело № 20157280400271 по описа на частен съдебен изпълнител № 728 с район на
действие Великотърновски окръжен съд. Не се твърди и не се доказва да са
постъпвали плащания по изпълнителното дело. Видно от Съобщение изх. № 584/
20.01.2021 г. на ЧСИ, на 19.01.2021 г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по молба на длъжника, тъй като повече от
две години взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия. Няма
данни прекратителното постановление на частния съдебен изпълнител да е
обжалвано от взискателя.
През 2016 г.
от общинската приходна администрация отново е извършена проверка за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в резултат на която на П.С.
е съставен процесният Акт № 207/2016-1 от 18.11.2016 г. от началник Отдел
„Местни приходи“ в Община Лясковец, оправомощен за това по силата на кметска
Заповед № 321/ 05.03.2014 година. С акта са установени задължения за данък
върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за два имота в с. Джулюница,
в това число данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за
данъчен период 2012 г. и дължимата лихва върху тях за имота на ул. „Цар
Освободител“. Размерът на установените задължения съвпада с размера по
предходния акт. АУЗД е изпратен на задълженото лице по пощата на 21.11.2016 г.,
но видно от обратната разписка, пратката се е върнала непотърсена. От
разпечатка от интернет сайта на Община Лясковец се установява, че на 16.12.2016
г. е публикувано съобщение до П.С.. На същата дата в Отдел „Местни приходи“ в
Община Лясковец е поставено съобщение, което е свалено на 03.01.2017 година.
Саморъчно изписано отбелязване за поставянето и свалянето се съдържа на самото
съобщение. В преписката не се откриват протоколи за действията на
администрацията. Тъй като С. не се е явила в указания в съобщението срок, АУЗД
е приложен към преписката по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК.
На 02.02.2021
г. в Община Лясковец е постъпила Жалба вх. № Ж-1 от П.С. срещу АУЗД №
207/2016-1 от 18.11.2016 г., с искане за обявяване на нищожността му в частта
относно установените задължения за данък сгради и такса битови отпадъци за
данъчен период 2012 г. и начислените лихви върху тях за недвижим имот,
представляващ земя и сграда с партиден № 8301301410002 с адрес в ***. С Решение
№ 1/ 18.02.2021 г. на заместник-кмета на Община Лясковец жалбата е оставена без
разглеждане като просрочена и производството по нея е прекратено. Липсват
доказателства за връчване на решението. На 24.03.2021 г. е последвало директно
изпращане по пощата на жалба в Административен съд – Велико Търново. Въз основа
на нея е образувано настоящото дело.
С придружително писмо от 07.04.2021 г.
ответникът е представил в АСВТ документите, съдържащи се в административната
преписка, коментирани по-горе. Други доказателства не са приобщени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, прави следните изводи:
По делото не се установява датата на
връчване на решението, произнесено от горестоящия административен орган по
административен ред. Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен
акт, до компетентния да я разгледа съд. Това обуславя нейната допустимост за
разглеждане по същество.
Освен
изложените съображения за допустимост, следва да се посочи и следното. Обжалваният АУЗД е бил изпратен за връчване по реда на
чл. 29, ал. 3 от ДОПК – с писмо с обратна разписка чрез
лицензиран пощенски оператор, но не е бил
редовно връчен на получателя. Това е така, тъй като извършеното отбелязване в
обратната разписка за връчването посочва обстоятелство /непотърсен/, което не попада в хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ДОПК, която визира начина на удостоверяване на връчването. След това органите
по приходите на Община Лясковец са пристъпили към връчване по ред на чл. 32 от ДОПК
в нарушение на правилата
за това. В преписката не се откриват протоколи за поне две
посещения през 7 дни на адреса на лицето по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ДОПК.
Няма данни заедно с поставяне на съобщението органът по приходите да е изпратил
и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е
посочило електронен адрес, както регламентира чл. 32, ал. 5 от ДОПК. Тоест нито едно от изискванията в посочената разпоредба не е
било налице, нито относимите
обстоятелства са удостоверени по начина, указан в ал. 2 на чл. 32 от ДОПК, като не се твърди наличие на изключението по ал. 3 на чл.
32 от ДОПК. При това положение, при липса на законово регламентираните
предпоставки за приложение на процедурата по чл. 32 от ДОПК и при неспазване
на процедурата за това, в конкретния
случай съобщението не може да се счита за редовно връчено. Липсват доказателства
за предприети действия по връчването чрез останалите посочени в чл. 30 от ДОПК
способи, не се и твърдят такива от ответната страна. Поради това подадената
жалба срещу АУЗД с вх. №
Ж-1/ 02.02.2021 г. по описа на Община Лясковец не
е била просрочена. Няма произнасяне по същество
от горестоящия орган.
Съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето на
решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на
ревизионния акт в обжалваната част, който текст намира приложение в
случая по силата на препращащите разпоредби на чл. 144, ал. 2 от ДОПК, вр. с
чл. 4, ал. 1, изр. посл. от ЗМДТ. Жалбата до съда, задвижила настоящото
производство, съдържа единствено искане за обявяване на нищожност на АУЗД,
което не е ограничено във времето, поради което на още едно основание съдът
намира жалбата за допустима. Заявените от ответника съображения в обратния
смисъл са неоснователни.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Настоящият
състав намира, че обжалваният акт е издаден при допуснато особено съществено
нарушение на процесуални правила, обуславящо неговата нищожност. Както се
посочи, от съдържащите се в преписката документи е видно, че през 2013 г. се е
развила административна процедура, приключила с издаването на административен
акт – Акт за установяване на публично общинско вземане за данък недвижими имоти
и такса битови отпадъци № 210/ 02.07.2013 г. на инспектор в Дирекция „БФПИОГС“
– отдел Местни приходи“ в Община Лясковец. Въпросният акт е мотивиран с
разпоредбите на чл. 107 и чл. 166, ал. 1 от ДОПК, чл. 9б и чл. 4, ал. 1 и ал. 3
от ЗМДТ. Издаден е от оправомощен за това орган, при изрично овластяване от
кмета на Община Лясковец по силата на Заповед № 733/ 30.05.2008 г. и е влязъл в
сила без оспорване, нещо повече, впоследствие установените с него задължения са
били предмет на производство по принудително изпълнение.
Видно
както от мотивната, така и от разпоредителната част на въпросния АУЗД от 2013
г., на П.С.С. са установени задължения по отношение на имот в ***, за 2012 г.
за данък сгради – 51,35 лв. и такса битови отпадъци – 111,22 лв., върху които
са начислени лихви. Не е спорно между страните по делото, че с процесния АУЗ от
2016 г. на жалбоподателката са установени идентични по вид и обем задължения. Обжалваният АУЗ е издаден от компетентен орган предвид Заповед №321/
05.03.2014 г. на кмета на Община Лясковец, като с него в
оспорената му част са определени задължения за
данъци върху недвижимия имот в *** за 2012 г.,
както следва: данък сгради – 51,35 лв. и такса битови отпадъци – 111,22 лв.,
върху които са начислени лихви. Тоест налице е предходен влязъл в сила
индивидуален административен акт, издаден от същия орган, към същия адресат и
със същия предмет на разпореждане, което съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК
съставлява пречка за образуване и провеждане на последващо административно
производство.
Забраната
за преуреждане на установени със стабилен административен акт правоотношения не
е абсолютна, като съгласно чл. 99 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не
е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал.
Отмяна/изменение на влязъл в сила административен акт обаче може да бъде
предприето само при наличието на изрично и изчерпателно посочените в същата
норма основания, по искане на ограничен кръг от субекти /чл. 100 и чл. 101 от АПК/ и след провеждане на нарочно административно производство, инициирано в
законоопределени преклузивни срокове /чл. 102 и чл. 103 от АПК/. Както се
посочи, в случая първият административен акт е влязъл в сила през 2014 г., от
ответника не се твърди и от наличните в преписката доказателства не се
установява наличието на някое от основанията за отмяна по чл. 99 от АПК, а и
оспореният АУЗ не е издаден след провеждане такова административно
производство. Същевременно, както се посочи, въз основа на първия АУЗ през 2015
г. е образувано изпълнително дело.
Като
краен извод от изложеното настоящият състав намира, че издавайки оспорения акт
за установяване на задължения, органът по приходите при Община Лясковец е
допуснал както особено съществено нарушение на процесуални правила, така и
нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Административният орган е
започнал, провел и приключил производството при наличието на влязъл в сила
индивидуален административен акт със същите предмет и страни, липсата на
какъвто съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, представлява условие за
допустимост на това производство, т.е. абсолютна процесуална пречка пред
неговото развитие. От ответника не е проведено производство по чл. 99 и сл. от АПК, а и не се твърдят или установяват посочените от закона основания за
такова. В резултат на коментираното нарушение в крайна сметка е издаден
оспореният акт и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 99 от АПК, при това, уреждайки правоотношения по вид и обем абсолютно идентични с
тези в предхождащия влязъл в сила ИАА, на същите правни основания и със същия
правен резултат. Според настоящия състав, описаните пороци са особено
съществени, тъй като всички процесуални действия в хода на административното
производство са недопустими, а крайният административен акт фактически е лишен
от предмет и като такъв не може да произведе валидни правни последици.
Обжалваният АУЗ страда от пороци, обуславящи неговата нищожност, която следва
да бъде обявена с настоящото съдебно решение.
Изложените
съображения за прекратеното изпълнително дело, липсата на плащания от страна на
задълженото лице и възраженията за злоупотреба с право от страна на
жалбоподателката съдът намира за неоснователни. Изпълнителното дело е
прекратено поради това, че повече от
две години взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия.
Недопустимо е да се търси обяснение за пасивното поведение на ответника чрез
вменяване на злоупотреба с право на задължения субект, който всъщност брани
правата и законните си интереси, упражнявайки разписаните в закона възможности
за това. Нещо повече, няма данни общинската администрация да е обжалвала
прекратителното постановление на ЧСИ. Влезлият в сила акт от 2013 г. не
може да бъде игнориран от административния орган, издал процесния АУЗ, и
повторният му опит за вменяване на С. на въпросните задължения за данъци и
такси е ирелевантен за стабилитета на първоначалния акт. Доколкото в случая е
налице повторно произнасяне на административния орган – орган по приходите при
Община – Лясковец, по въпрос, за който има влязъл в сила акт, следва да се
обяви нищожността на оспорения в настоящото производство АУЗ.
При този изход на делото, на ответника не следва да
бъдат присъждани разноски. На основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, поискани в съдебно
заседание, в размер общо на 310,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и
300,00 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
Договор за правна защита и съдействие от 22.03.2021 г. /л. 4 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. от ЗМДТ, съдът
Р Е Ш
И :
Обявява за нищожен по жалба, подадена от П.С.С. с ЕГН **********, адрес ***, Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 207/2016-1 от 18.11.2016 г., издаден от началника на Отдел „МП“ в Община Лясковец, в частта му, с която за недвижим имот с партиден №8301301410002 – земя и сграда в ***, за данъчен период 2012 г. са начислени данък върху недвижимите имоти в размер на 51,35 лв. и лихва 22,02 лв., и такса битови отпадъци в размер на 111,22 лв. и лихва в размер на 47,67 лева
Осъжда Община Лясковец да заплати на П.С.С. с ЕГН **********,
адрес ***, разноски по делото в размер на 310,00 /триста и десет/
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
Административен
съдия: