№ 12
гр. Велико Търново, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500411 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260020/22.02.2021 г. по гр.д. № 34/2020 г. Габровският окръжен съд е
осъдил ЗК „Лев Инс“ гр. София да заплати на Р.Т. Б. от гр. Габрово, действаща със
съгласието на майка си Т. Г. Б., сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие от ПТП, настъпило на 27.05.2017 г. с МПС „Шевролет“ с ДК № ЕВ 15****,
управлявано от Х. Г. и застраховано при ответника по „Гражданска отговорност за
автомобилисти“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 15.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 162.09 лв.
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.01.2020
г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявеният иск за неимуществени вреди
за разликата от 30 000 до пълния му предявен размер от 65 000 лв., като неоснователен и
недоказан. С решението ЗК „Лев Инс“ е осъдено да заплати на адв. Г.Н. адвокатско
възнаграждение в размер на 1730 лв. на основание чл. 38 от ЗА; на Р.Б. да заплати разноски
по делото в размер на 484,62 лв., а по сметка на Габровския окръжен съд да заплати
държавна такса и разноски за експертизи общо в размер на 1200 лв. С решението съдът е
осъдил Р.Б. разноски в размер на 349.99 лв.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от ищцата Р.Т. Б., действаща лично и
със съгласието на майка си Т. Г. Б. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
1
неимуществени вреди за разликата от 30 000 до 55 000 лв. и в частта, с която се присъжда
законната лихва върху уважената част, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 15.01.2020 г. Направено е оплакване, че съдът неправилно е постановил, че справедливото
обезщетение възлиза на сумата от 30 000 лв., като не е съобразил всички обстоятелства,
които имат значение за определяне на това обезщетение. В жалбата са изложени подробно
обстоятелствата във връзка с причинените на ищцата увреждания, предприетото лечение,
периодът на възстановяване и други неблагоприятни последици. Искането е да се отмени
решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 30 000 лв. до 55 000
лв. и да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати допълнително
сумата от 25 000 лв., както и да се присъди законната лихва за имуществените и
неимуществените вреди от датата на уведомяване на ответника – 19.07.2017 г.
От ответната страна ЗК „Лев Инс“ не е постъпил отговор на въззивната жалба.
По делото е постъпила насрещна жалба от ответника ЗК „Лев Инс“ срещу решението
в частта му, с която исковата претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата над
15 000 лв. Оплакването е, че в обжалваната част решението е неправилно поради
противоречие с принципа за справедливост, необосновано и несъобразено с приноса на
ищеца за възникване на вреди. Застрахователното дружество счита, че по делото не са
ангажирани доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в толкова значителен размер, поради което счита, че решението в
обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 45 и 52 от ЗЗД,
както и в отклонение от задължителната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г. В
насрещната въззивна жалба са изложени подробни съображения, относно оплакването, че
решението е неправилно и в частта относно произнасянето по заявеното от страна на
ответника възражение за съпричиняване на ищцата за възникване на травми при
осъществяване на процесния транспортен инцидент. Искането е да се отмени решението в
обжалваната част и да се отхвърли исковата претенция за разликата над 15 000 до 30 000 лв.
От ответницата по насрещната въззивна жалба Радостина Т. Б. от гр. Габрово,
действаща със съгласието на майка си Т. Г. Б., не е постъпил писмен отговор.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивните жалби
оплаквания и данните по делото, приема за установено следното:
Пред Габровския окръжен съд са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ от Р.Т. Б., действаща със съгласието на майка си Т. Г. Б. против ЗК „Лев инс“ АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. и имуществени
вреди в размер на 162.09, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 27.05.2017
г.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД-гр.София е оспорил исковете. В отговора на исковата
молба е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
От фактическа страна се установява следното:
2
На 27.05.2017 г. е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Шевролет Авео“ с ДК №
ЕВ 15****, управляван от Х. Г., движейки се по ул. „Юрий Венелин“ в посока площад
„Игото“, шофьорът изгубва контрол над лекия автомобил, вследствие на което напуска
пътното платно, преминава през десния тротоар и пада от голяма височина в коритото на р.
Янтра.
Установява се от заключението на съдебно автотехническата експертиза, че водачът
на лекия автомобил, потегляйки след спиране на пешеходна пътека, започва отклонение
надясно, като напуска пътното платно за движение, изминавайки 17 м. през тротоара и
затревената площ, движейки се със скорост около 8-12 км/час, пада в коритото на р. Янтра
от височина 3.70 м. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, водачът на
лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то. Установено е по
делото и не се оспорва от страните, че ищцата е била пътничка в автомобила и пътувала на
задната седалка. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
автомобилите „Шевролет Авео“ са оборудвани с инерционни диагонални предпазни колани
за водача, предния пътник и всички пътници на задната седалка. Според заключението на
същата експертиза, предпазният колан е средство за пасивна защита, предназначено за
удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място, при случай на внезапно
спиране при авария или челен удар. Използването на предпазните колани предотвратява
предвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното
им стълкновение с частите на интериора, или с други пасажери. Движението на масовия
център на тялото без предпазен колан при удар, вследствие на инерционната сила, е напред в
посоката на движение на автомобила, до удар в преграда, част от интериора на автомобила
или друго тяло. При поставен предпазен колан движението на тялото ще бъде минимално в
посоката на движение на автомобила. В заключението на автотехническата експертиза се
посочва, че пострадалата е дете навършило скоро 12 години, като в материалите поделото
няма данни за теглото и ръста й и експертизата не може да даде еднозначен отговор дали
обезопасителния колан би предпазил или наранил пострадалата. В съдебно заседание пред
първостепенния съд, вещото лице инж.Х. посочва, че ако детето е с ръст по-нисък от 150 см,
поставянето на колана би могло да му нанесе увреждания. Това е свързано с преминаването
на едната част на колана в близост до шията, като така може да му пречупи врата, заради
това не е препоръчително да се използват самостоятелно обезопасителни колани, според
ЗдВП. Вещото лице е заявило, че няма данни за ръста на пострадалото дете.
Между страните не е спорно, че по отношение на лек автомобил „Шевролет Авео“ с
ДК № ЕВ 15****, към датата на процесното ПТП, е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество
Р.Т. Б. е предявила извънсъдебно претенцията си за заплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди във връзка с процесното ПТП.
По молбата при ответното застрахователно дружество е образувана щета № 0000-1000-03-
17-7448/21.07.2017 г., видно от представеното писмо на застрахователното дружество до
ищцата от 8.01.2018г., с което е уведомена, че след разглеждане на представените по
3
преписката документи и се определя застрахователно обезщетение общо в размер на
12060.09лв. Ищцата не е подписала споразумение за изплащане на горното обезщетение.
От представената по делото Епикриза от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД-гр.Габрово е
видно, че ищцата Р.Б. , 12 годишна е била на лечение от 27.05.2017г. до 30.05.2017г. в
хирургично отделение, след като при ПТП получава травма на глава и лява ръка.
Окончателната диагноза е контузия на главата с мозъчно сътресение и счупване на лявата
раменна кост.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от С. Р., се
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: 1. счупване
на горната част на лявата раменна кост, което е причинило трайно затруднение на
движението на горния ляв крайник за срок от около три месеца и при срок на обездвижване
един месец, като лечението на това увреждане е било консервативно; 2. причинени са били
на ищцата и по-леки травматични увреждания на меките тъкани на лицето, изразяващи се в
охлузване в срединната неокосмена челна област между веждите на площ от около 2/1.5 см.,
кръвонасядане на гърба на носа и повърхностно охлузване с кафеникави залющващи се
корички, охлузване на предната повърхност на лявата ушна мида близо до външния й ръб и
леко над ушната висулка; малка раничка на гърба на дясната длан; малка раничка на гърба
на крайната сгъвка на втори пръст; 3. вследствие травмата на главата ищцата получила
мозъчно сътресение, най-вероятно без загуба на съзнание /сама напуснала автомобила
веднага след произшествието/. По повод на мозъчното сътресение е проведено
медикаментозно лечение в хирургично отделение на МБАЛ – Габрово от 25.05.2017 г. до
30.05.2017 г. Установява се от заключението на същата експертиза, че около два месеца след
произшествието, ищцата имала главоболие и световъртеж с отслабващ интензитет, при
спазване на подходящ хигиенно-диетичен режим. За счупването на лявата раменна кост на
ищцата е проведено консервативно лечение, изразяващо се в имобилизация на левия горен
крайник за срок от един месец и последваща рехабилитация. Възможността на по-
пълноценно използване на левия горен крайник е била налице не по-малко от три месеца
след травмата. Поради порочно зарастване на фрагментите/зарастване под ъгъл и завъртане
на горния фрагмент по надлъжната му ос/ е нарушено нормалното анатомично
съотношение на структурите в раменната става, което е довело до болка при движение в
ставата и намален обем на движение в същата, както и до скъсяване на левия горен крайник,
които са налични и към момента на изготвяне на заключението. След извършени
консултации е препоръчано продължаване на рехабилитацията /физиотерапевтични
процедури, плуване, санаториално лечение/. Съгласно заключението на медицинската
експертиза, налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и описаните по-
горе увреждания на ищцата. Травматичните увреждания в областта на меките тъкани на
лицето са получени при удар на същото в предната седалка на автомобила. Травмата на
лявата раменна кост е причинена при падане на ищцата наляво в купето на автомобила и
директен удар на горната част на лявата мишница в задната лява врата на автомобила
/автомобилът, в който е пътувала ищцата, е установил движението си в коритото на р.
4
Янтра, обръщайки се на лявата си странична част/. Предпазният колан предотвратява
придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно
възможностите за контакт с части на купето или други пътници. Съгласно заключението на
медицинската експертиза при поставен предпазен колан не би следвало да настъпи
съприкосновение между лицето на пострадалата и предната седалка, или пострадалата да
изпадне от мястото, където се е намирала /на задната седалка в дясно/ върху лявата врата,
което да причини счупване на лявата раменна кост. Това би било възможно, ако тялото на
ищцата при обръщане на автомобила наляво, се изхлузи от поставения предпазен колан.
Според заключението на медицинската експертиза, касае се за момиче на 12 години, най-
вероятно с ръст под 150 см., при което не е препоръчително да се използва самостоятелно
обезопасителен колан, видно от автотехническата експертиза. Според заключението на
медицинската експертиза, оздравителният процес за възстановяване на възможността за
използване на левия горен крайник при извършване на обичайни ежедневни дейности, е
приключил за около три месеца. Отбелязано е в заключението, че ищцата си служи
преимуществено с лявата ръка и това води до по-значителни неудобства. Поради порочното
зарастване на костните фрагменти, което е довело до нарушаване на анатомичната
конфигурация в лявата раменна става, болковият синдром и ограниченията на движенията в
ставата, продължават и към настоящия момент. Съгласно заключението на медицинската
експертиза, ищцата се е нуждаела изцяло от чужда помощ през първия месец след
инцидента, когато горният ляв крайник е бил напълно обездвижен и още два месеца след
снемане на имобилизацията, главно при обличане. При ищцата е било необходимо
провеждането на рехабилитация, като такава е необходимо да се провежда и към настоящия
момент, с оглед намаляване на съществуващия болков синдром в лявата раменна става и
подобряване на обема на движение в ставата. В съдебно заседание пред първостепенния съд
вещото лице д-р Р., изготвило медицинската експертиза изяснява, че поради порочното
зарастване на костните фрагменти е нарушена анатомичната цялост на ставата и е налице
относително скъсяване на крайника. В резултат на това е намалена мускулната сила в лявата
раменна става, нарушено е завъртането на левия горен крайник около надлъжната ос в
пълен обем с около 29 градуса и е намалена възможността за вдигане на крайника над
нивото на раменния пояс в пълен обем, като преодоляването на тези нарушения е
невъзможно, именно поради порочното зарастване, което остава постоянно.Според вещото
лице тази ограниченост на движенията, не позволява на ищцата да увисне на ръцете си, не
може да има спортни занимания, физически упражнения, тенис и др., като и че в бъдещ
период няма как да се възстанови. Според вещото лице болковият синдром се повлиява само
временно, като това е целта на физиотерапията.
От заключението на назначената и приета от първостепенния съд съдебно-
психологическа експертиза се установява, че при станалото ПТП ищцата е преживяла остро
психично разстройство, което се характеризира с внезапно настъпващи промени, водещи до:
свръхчувствителност към критика или отхвърляне; самоналагане на социална изолация;
изключителна стеснителност в социални ситуации; избягване на междуличностни
взаимоотношения; чувство за неадекватност; променена самооценка; недоверие към другите.
5
Според вещото лице подобни състояния са преодолими, преимуществено с подходяща
психотерапия и отзвучават по-бързо, или по-бавно, в зависимост от структурата на
личността и по-точно в зависимост от ценностната система, интереси, мотивация и др. В
експертизата се посочва, че пострадалото лице има проведено лечение на ляв горен крайник
и е лекувано основно във физиологичен аспект. Не са ангажирани подходящи психотера‐
певтични техники за възможно повлияване на значимия дистрес. Данните от проведения
тест за тревожност указват необходимост от прием на медикаменти за овладяване на
тревожната симптоматика. Заключението на експерта е, че в момента ищцата е с характерни
симптоми на посттравматично стресово разстройство и епизоди на паник атаки. Налице са
емоционални затруднения с преживяване на дълбока тъка и спотаен гняв; ограничения в
социалното общуване; повишена тревожност; променена самооценка; стеснен кръг на
ценности и интереси и понижени възможности за социално функциониране. Според
експерта възможно е също така след продължителен период на ремисия /време, през което
лицето е практически здраво и адаптирано/, ново събитие да провокира и отключи
овладяната по-рано болестна симптоматика. Към момента на изготвяне на заключението не
малко симптоми за паник атаки и ПТСР са туширани и приглушени, като прогнозата на
вещото лице за в бъдеще: относими към оптимална перспектива, са подходяща
психотерапия и по преценка на специалист – медикаменти. Посочената болестна
симптоматика отзвучава при отделните хора за различен период от време, от месеци, до
няколко години.
По делото е разпитана като свидетел майката на ищцата – свидетелката Т. Б.. От
показанията й се установява, че дъщеря й е претърпяла пътен инцидент на 27.05.2017 г. и
тогава е била ученичка в пети клас. Детето й се обадило от спешна помощ и когато
пристигнала при него, то било мокро, мръсно и кално, имало охлузвания по лицето и ухото
и казвало „много ме боли ръката“. Разказала й, че след пешеходната пътека на моста,
изведнъж колата потеглила към реката и не си спомня самото падане, защото си е ударила
главата в предната седалка, поради което загубила съзнание. Дъщеря й се събудила във
водата от студената вода и не си спомня как е излязла. Не си спомняла откъде е излязла
дали от прозорец или от врата. Страхувала се и започнала да вика за помощ. Много хора
били на моста, снимали я с телефони, от което тя още повече се уплашила. Много хора я
гледали, но никой нищо не е помогнал. След това полицай се спуснал при нея и започнал да
я успокоява и след идването на пожарната, по стълбата я издигнал нагоре Свидетелката
посочва, че след прегледа е установено, че лявата раменна кост на дъщеря й е счупена, а тя
си служела преимуществено с лявата ръка. След първия ден в болницата ищцата отказала да
я посещава, който и да било, тъй като не искала да я виждат. Отказвала да спи сама за около
два месеца след инцидента. Ръката много я боляла, дразнела я светлината. През лятото на
2017 г. ищцата отказвала да се среща с приятели, които я търсели. Свидетелката Бочурова
установява, че след свалянето на гипса, се установило, че ръката е зараснала на криво,
заради което на ищцата била предписана физиотерапия, която те изпълнили, но въпреки
това тя изпитвала болки при движение на ръката нагоре, напред, настрани и назад. През
6
2018 г. в час по физическо я заболява ръката и по повод на това потърсили специалист в
София. Там препоръчали на ищцата операция, но специалист от Плевен изразил становище,
че доколкото не са засегнати нерви, не следва да се извършва оперативна интервенция.
Свидетелката Т. Б. установява, че дъщеря й след инцидента има много страхове-е страхува
от тъмно, като най-силно изразения страх е пътуването с автомобил. Не обича да разказва за
инцидента.Когато навън чува свистене на гуми се тряска, изпотяват й се ръцете, широко се
разтварят очите. През 2017 г. ищцата не се е върнала на училище след инцидента, но с
оформените оценки до произшествието е завършила пети клас. В първите месеци след
произшествието майката е правила всичко за дъщеря си, тъй като лявата ръка за нея била
действаща, а не можела да си служи с нея. Свидетелката Бочурова установява, че преди
произшествието дъщеря й била много жизнерадостна, отворена, не се страхувала от нови
контакти. След произшествието общува с едни и същи деца, страхува се и не иска да се
запознава с други, на иска да се записва на никакви извънкласни форми. Преди е ходела на
танци, не е имало проблем с пътувания, разходки, а сега не обича да пътува и рядко пътува.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата вследствие на ПТП на 27.05.2017г. е уважен за сумата от 15 000 лв., е влязло в сила
като необжалвано. Решението е влязло в сила и за присъденото на ищцата обезщетение за
имуществени вреди. Решението, в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над 55 000 лв. до 65 000 лв. е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на въззивното производство е решението, с което искът за неимуществени
вреди е уважен за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. и в частта, с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000лв. до 55 000лв., както и
решението в частта, с която е определена за начален момент на законната лихва върху
присъдените с решението обезщетения за неимуществени и имуществени вреди датата
15.01.2020г., като се претендира присъждане на законната лихва от 19.07.2017г.-датата на
уведомяване на застрахователя. Решението в тази част е валидно и допустимо.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу ответното застрахователно
дружество за обезщетяване на претърпените вреди от увреденото лице – Р.Т. Б..
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са наличието на
деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Установява се по делото от приложените писмени доказателства-констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед и автотехническата експертиза,
приета от първостепенния съд, че настъпилото на 27.05.2017г. ПТП е поради виновното и
противоправно поведение на Х. Г., управлявал лек автомобил „Шевролет Авео“ с ДК № ЕВ
7
15****, застрахован при ответника. Същият е нарушил правилата за движение по пътищата
като се отклонил от пътя, напуснал е пътното платно, преминал е през десния тротоар и е
паднал от голяма височина в река Янтра.
Налице е влязло в сила решение по отношение основанието на предявените искове за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от застрахователя.
В случая страните спорят относно размера на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди и относно наличието на съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен еквивалент не само
на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при преценка на конкретните
обстоятелства – характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения и др.
Утвърдилата се съдебна практика приема, че при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за
размера на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент/момента на увреждането/.
При определяне размера на дължимото на ищцата Р.Т. Б. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания въззивният съд взе предвид
следните обстоятелства: броя и вида на уврежданията – 1. счупване на горната част на
лявата раменна кост, което е причинило трайно затруднение на движението на горния ляв
крайник за срок от около три месеца и при срок на обездвижване един месец; 2. леки
травматични увреждания на меките тъкани на лицето, изразяващи се в охлузване в
срединната неокосмена челна област между веждите на площ от около 2/1.5 см.,
кръвонасядане на гърба на носа и повърхностно охлузване с кафеникави залющващи се
корички, охлузване на предната повърхност на лявата ушна мида близо до външния й ръб и
леко над ушната висулка; малка раничка на гърба на дясната длан; малка раничка на гърба
на крайната сгъвка на втори пръст; 3. травмата на главата с мозъчно сътресение, най-
вероятно без загуба на съзнание /сама напуснала автомобила веднага след произшествието/;
проведеното лечение: непосредствено след произшествието ищцата е била на лечение в
болница в продължение на три дни, след което е била на домашно лечение, като за
счупването на раменната кост на левия горен крайник е проведено консервативно лечение
/имобилизация за срок от един месец/ и последваща рехабилитация, а за мозъчното
сътресение лечението е било медикаментозно; изпитваните от ищцата болки и страдания,
които първоначално са били много силни; наличието на главоболие и световъртеж в
продължение на около два месеца; изпитваните от пострадалата неудобства в ежедневието
поради невъзможността да се обслужва с лявата ръка/ тя е доминантна при ищцата/;
8
неудобствата от необходимостта ищцата да бъде обслужвана и подпомагана от своята майка
в период от около три месеца; периода на възстановяване-3 месеца за възстановяване
възможността за използване на левия горен крайник при извършване на обичайните
ежедневни дейности; остатъчните явления в областта на травмата на левия горен крайник-
поради порочно зарастване на фрагментите/зарастване под ъгъл и завъртане на горния
фрагмент по надлъжната му ос/ е нарушено нормалното анатомично съотношение на
структурите в раменната става, което е довело до болка при движение в ставата и намален
обем на движение в същата, както и до скъсяване на левия горен крайник, които са налични
и към момента; отражението на инцидента върху психоемоционалното състояние на ищцата
- при станалото ПТП ищцата е преживяла остро психично разстройство, което се
характеризира с внезапно настъпващи промени, водещи до: свръхчувствителност към
критика или отхвърляне; самоналагане на социална изолация; изключителна стеснителност
в социални ситуации; избягване на междуличностни взаимоотношения; чувство за
неадекватност; променена самооценка; недоверие към другите, както и обстоятелството, че
и в момента ищцата е с характерни симптоми на посттравматично стресово разстройство и
епизоди на паник атаки; ниската възраст на ищцата към момента на произшествието-12
години; обстоятелствата, при които са причинени уврежданията – пътувайки в таксиметров
автомобил на задната седалка, автомобилът излязъл извън пътя и паднал от 3.70 м в река
Янтра.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в страната към
момента на увреждането-27.05.2017г. и съобразно критерия за справедливост по чл.52 от
ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде определено обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 30 000 лв. Този размер на
обезщетение представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Не са налице предпоставки в случая за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в по-висок размер от посочения. Първоинстанционният съд при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди също е съобразил горните
обстоятелства, като е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000
лв. и не са налице обстоятелства, които да не са били съобразени от първата инстанция.
В производството пред първоинстанционния съд ответното застрахователно
дружество е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата поради липса на обезопасяване чрез поставяне на предпазен обезопасителен колан
по време на превоза. Възражението се поддържа и пред въззивната инстанция.
Установено е по делото и не се оспорва от страните, че по време на произшествието
ищцата, която е 12 годишна, е пътувала в таксиметров лек автомобил на задната седалка.
Установено е от автотехническата експертиза, че лекият автомобил, в който е пътувала
ищцата е оборудван с инерционни диагонални предпазни колани за водача, предния пътник
и всички пътници на задната седалка. В заключението на същата експертиза се посочва, че
пострадалата е дете навършило скоро 12 години, като в материалите по делото няма данни
за теглото и ръста й и експертизата не може да даде еднозначен отговор дали
9
обезопасителния колан би предпазил или наранил пострадалата. В съдебно заседание пред
първостепенния съд, вещото лице инж.Х. посочва, че ако детето е с ръст по-нисък от 150 см,
поставянето на колана, би могло да му нанесе увреждания. Това е свързано с преминаването
на едната част на колана в близост до шията, като така може да му пречупи врата. Заради
това не е препоръчително да се използват самостоятелно обезопасителни колани, според
ЗдВП. Заключението на медицинската експертиза е, че при поставен предпазен колан, не
биха се получили травмите на лицевата част на главата, както и счупването на лявата
раменна кост, но в същата експертиза се прави уточнението, че в случая се касае за момиче
на 12 години, най-вероятно с ръст под 150 см, при което не е препоръчително да се използва
самостоятелно обезопасителен колан. Вещото лице д-р Р., изготвил медицинската
експертиза, пред първостепенния съд изяснява, че е видял лично ищцата и тя не е висока и
най-вероятно към датата на процесното ПТП е била с ръст около 150 см. При тези данни за
възрастта и ръста на ищцата, вещото лице Р., посочва, че в случая обезопасителния колан е
за възрастно лице, със съответния по-висок ръст и съответно тегло, при което коланът ще
изиграе своята роля.
С оглед на посочените заключения на автотехническата експертиза и медицинската
експертиза, въззивният съд приема, че в случая възражението за съпричиняване не е
доказано.
Заключението на медицинската експертиза, че ако имаше предпазен колан,
уврежданията не биха настъпили, се отнася в случай, че се касае за възрастен, но в случая
пострадалата е дете на 12 години, при което по статистически данни ръстът може да е
малко под или над 150 см/разяснения на вещото лице Р. в съдебно заседание/.
По делото не е установено чрез пълно и главно доказване, че в случая ищцата, която е
малолетна - на 12 години и с ръст вероятно под 150 см, е имала установено от закона
задължение да пътува с предпазен колан в таксиметровия автомобил. В разпоредбите
чл.137а-137д от Закона за движение по пътищата са регламентирани системите за
обезопасяване на деца, които са съобразени с ръста на детето. За деца с ръст под 150 см.,
които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2, N3 се използват
системи за обезопасяване на деца от пълния и непълния клас, съобразен с теглото на детето.
Освен това съгласно чл.137в ал.4 от ЗДвП в таксиметрови автомобили, които не са
оборудвани със системи за обезопасяване на деца, деца с ръст под 150 см се превозват на
седалка, която не е предна. Следователно изискването на закона за превозването на деца с
ръст под 150 см в таксиметров автомобил е сведено само до това те да се превозват на
седалка, която е предна, но не е въведено изискване за ползването на предпазния колан.
В случая не е установен с точност ръста на ищцата към момента на произшествието,
но вещото лице, изготвило медицинската експертиза посочва, че най-вероятно ищцата е с
ръст под 150 см. към момента на произшествието. Експертите от автотехническата и от
медицинската експертиза с оглед възрастта на пострадалата и ръста й, който вероятно е под
150 см, считат, че не може да се даде еднозначен отговор, че коланът би я предпазил, да не
10
получи уврежданията. Напротив и двамата експерти намират, че при поставен предпазен
колан, съществува възможност ищцата да получи по-големи увреждания.
За да бъде уважено възражението за съпричиняване, следва да се установи по пътя на
пълно и главно доказване, че категорично крайният вредоносен резултат би бил
предотвратен в случай на поставен предпазен колан. В случая това не е сторено. Ето защо
възражението за съпричиняване не следва да бъде уважавано.
С оглед на горните изводи обжалваното решение, в частта, с която ответното
застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв. следва да се потвърди.
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 30 000 лв. до 55 000 лв. също следва да се потвърди.
Предмет на спора пред настоящата инстанция е и решението, в частта относно
началния момент на присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени
и за имуществени вреди, който според ищцата следва да бъде 19.07.2017г., а не
15.01.2020г./от датата на предявяване на исковата молба/, както е присъдил първостепенният
съд.
В чл.493 ал.1 т.5 от КЗ по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по
чл.429 ал.2 т.2 при ограниченията по чл. чл.429 ал.3 от КЗ-само в рамките на
застрахователната сума/лимита на отговорност/ и за периода с начало от уведомяването на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. С разпоредбата на чл.494 т.10 от КЗ са
изключени от застрахователно покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429 ал.2
и ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429 ал.3 от КЗ. Следователно не се покриват
лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
В случая процесното ПТП, при което е увредена ищцата Р.Б. е настъпило на
27.05.2017г.
По делото няма данни кога застрахования е уведомил застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие.
По делото не са ангажирани доказателства кога ищцата е предявила претенцията си
за обезщетяване пред застрахователя. Не е представено писмото до застрахователя, с което
се предявява претенцията за обезщетяване. Твърдението на жалбоподателката Р.Б., че
ответното застрахователно дружество е било уведомено на 19.07.2017г., не е доказано.
Видно е обаче от писмото на ответника до ищцата, с което й отговаря на искането за
обезщетяване, че щетата по процесната застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ е образувана на 21.07.2017г. Следователно към тази дата претенцията на
ищцата за обезщетяване е била заявена пред застрахователя. По делото няма доказателства
за по-ранна дата от тази, на която е била образувана щетата при застрахователя, поради
което за дата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице следва да се
11
приеме 21.07.2017г.
С оглед разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ вр.с чл.493 ал.1 т.5 от КЗ в разглеждания
случай, застрахователят дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 162.09 лв., считано от 21.07.2017г.-датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице. Лихвата за забава върху присъдените на
ищцата обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и на обезщетение за
имуществени вреди от 162.09 лв. на основание чл.429 ал.3 от КЗ се дължи, считано от
21.07.2017г. до 15.01.2020г., доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за
неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. В случая не е налице такова
надхвърляне на застрахователната сума.
Ето защо в случая лихвата за забава върху присъденото обезщетението за
неимуществени вреди от 30 000 лв. и върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди от 162.09 лв. следва да се присъди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя – 21.07.2017г.
Решението в частта, с която е определен за начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъдената сума от 30 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди и върху присъдената сума за имуществени вреди от 162.09лв., датата 15.01.2020г.,
следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което началния момент, от
който се начислява законната лихва върху присъдените от окръжния съд обезщетения за
неимуществени вреди 30 000 лв. и за имуществени вреди 162.09 лв., е датата 21.07.2017г.
С оглед изхода на спора на адвокат Г.И. Н. от Габровска адвокатска колегия –
процесуален представител на жалбоподателката Р.Т. Б. следва на основание чл.38 ал.2 от ЗА
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 352.24 лв., съобразно уважената част
от жалбата, за производството пред настоящата инстанция. Това възнаграждение е дължимо
от ЗК „Лев инс“.АД-гр.София.
При този изход на спора ЗК „Лев инс“.АД-гр.София следва да бъде осъдено да
заплати на Р.Т. Б., действаща със съгласието на майка си Т. Г. Б., сумата от 32.70 лв. за
направените по делото разноски за настоящата инстанция, съобразно уважената част от
въззивната й жалба.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260020 от 22.02.2021г. на Окръжен съд-Габрово, постановено
по гр.д. № 34/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която датата 15.01.2020г. е
определена като начален момент, от който се начислява законната лихва върху присъдената
в полза на Р.Т. Б. от гр. Габрово, действаща със съгласието на майка си Т. Г. Б. сума от
12
30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от ПТП,
настъпило 27.05.2017 г., дължима от ЗК „Лев инс“ АД-гр.София, вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ датата 21.07.2017г. като начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъдената в полза на Р.Т. Б. от гр. Габрово, действаща със
съгласието на майка си Т. Г. Б., сума от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие от ПТП, настъпило 27.05.2017 г., дължима от
ЗК „Лев инс“ АД-гр.София, съобразно решение № 260020 от 22.02.2021г. на Окръжен съд-
Габрово, постановено по гр.д. № 34/2020г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ решение № 260020 от 22.02.2021г. на Окръжен съд-Габрово, постановено
по гр.д. № 34/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която датата 15.01.2020г. е
определена като начален момент, от който се начислява законната лихва върху присъдената
в полза на Р.Т. Б. от гр. Габрово, действаща със съгласието на майка си Т. Г. Б. сума от
162.09 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие от ПТП,
настъпило 27.05.2017 г., дължима от ЗК „Лев инс“ АД-гр.София, вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ датата 21.07.2017г. като начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъдената в полза на Р.Т. Б. от гр. Габрово, действаща със
съгласието на майка си Т. Г. Б., сума от 162.09 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие от ПТП, настъпило 27.05.2017 г., дължима от
ЗК „Лев инс“ АД-гр.София, съобразно решение № 260020 от 22.02.2021г. на Окръжен съд-
Габрово, постановено по гр.д. № 34/2020г. по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020 от 22.02.2021г. на Окръжен съд-Габрово,
постановено по гр.д. № 34/2020г. по описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД-гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Черни връх“ № 51Д, да заплати на адвокат
Г.И. Н. от Габровска адвокатска колегия сумата от 352.24 лв., представляваща
възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за осъществено процесуално
представителство на Р.Т. Б. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД-гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Черни връх“ № 51Д, да заплати на Р.Т. Б.
с ЕГН ********** от гр.Габрово, ********, действаща със съгласието на майка си Т. Г. Б.,
сумата 32.70 лв. за направените по делото разноски за настоящата инстанция, съобразно
уважената част от въззивната й жалба.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14