Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 25.09.2019 г.

 

     СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:            ПЛАМЕН КОЛЕВ

                                                                                                             НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

  

     Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 7619/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      СГС е сезиран с частна жалба от Е.Д.Г., действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Д. Г., срещу решение от 16.05.2019 г. на СРС, 158 с-в, по гр.дело N 17681/19 г., с което е отказано да се разреши сключване на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане. Според частния жалбоподател обжалваното решение е незаконосъобразно, защото здравословното състояние на ограничено запретеното лице изисква разходи за покриване на различни потребности – лекарства и лице, което да е непрекъснато до нея, а получаваната пенсия покриват само най-неотложните финансови потребности. Поддържа се, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не уврежда интересите на лицето, а ще осигури по цялостни грижи за здравето и допълнителни средства за лечение, облекло и храна. Жилището на лицето е в много лошо състояние и е наложителен ремонт, защото е негодно за обитаване, поради което не може да се получават доходи. Иска се да се отмени обжалваното решение и да се разреши сключването на поискания договор.

 

    Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.538 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

 

    Според въззивния съд обжалваният отказ да се издаде разрешение за сключване на договор, с който ограничено запретеното лице ще прехвърли правото на собственост върху имот срещу задължение на приобретателите да му предоставят издръжка и гледане, е незаконосъобразен.

    Молителят Е.Д.Г. е поставена под ограничено запрещение, защото страда от шизофренно разстройство, параноидна форма, емоционално-волева промяна на личността  от sch. Тип, а това сочи, че попада сред кръга от лице, визирани в пар.1,т.2 ЗХУ като „хора с трайни увреждания“. Психическите заболявания, от които страда лицето и поради които не може самостоятелно да се грижи за своите работи, обуславят и извод, че този договор с оглед характера на дължимата по него престация „не противоречи на интереса“ на лицето, защото с него ще се гарантира получаването на издръжка и гледане.

     Важно е да се отбележи, че в случая със сделката не се изчерпва имуществото на ограничено запретеното лице, защото освен имота, който ще се прехвърли срещу задължението за издръжка и гледане, лицето притежава и правото на собственост върху ½ ид.част от друг недв.имот във вилна зона „Симеоново-Драгалевци“, в който живее заедно със своя брат /попечител/ и съпругата му. Следователно разпоредителната сделка няма да рефлектира негативно в имуществената сфера на лицето, което е кредитор по насрещната престация за издръжка и гледане, но и притежава право върху 1/2ид.част от друг жилищен имот, който по силата на чл.31 ал.1 ЗС може да ползва по предназначение, респ. да получава обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС или припадаща се част от доходите от него – чл.30 ал.3 ЗС.

     Задълженията на попечителя по чл. 164 и чл. 165 ал. 2 и 4 спрямо поставеното под ограничено запрещение лице включва и полагането на грижи за личността на ограничено запретеното лице, но не включва задължение за осигуряване на материални средства за неговата издръжка от имуществото на попечителя. Дейността на попечителя и на заместник-попечителя е почетна и безвъзмездна и се изразява в изразяване на съгласие за извършването на действия с имуществото на поставеното под ограничено запрещение лице, но попечителят не е длъжен да осигурява такива средства от собственото си имущество за осигуряването на издръжка на поставеното под ограничено запрещение.

    Средствата за издръжка на поставения под запрещение следва да се осигуряват по възможност от неговото собствено имущество - пенсия, която е в размер на 810,15 лв. и финансова помощ по ЗХУ от 53,38 лв., които средства според уточнителната молба от 09.05.2019 г. са достатъчни за покриване на текущите нужди, но процесният договор гарантира както предоставяне на издръжка, така и осигуряване на по-широк кръг от лични грижи, поради което се налага изводът, че договорът не противоречи на интереса на поставеното под ограничено запрещение лице.

   Обстоятелството, че един от приобретателите по сделката е заместник-попечител не е пречка да се издаде разрешение, защото в СК липсва подобна забрана. Поемането на договорни задължения от страна на заместник-попечителя /единият приобретател/ за гледане и издръжка на поставеното под ограничено запрещение лице чрез договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот не противоречи на задълженията му по чл.169 ал.1 и ал.2, вр. с чл.168 ал.2 СК. Не е необходимо другият приобретател да живее в обитаваното от лицето жилище, доколкото липсва договора клауза за съвместно живеене. Не е необходимо и да се прави разграничение кой от приобретателите какво точно ще престира, доколкото задължението е общо и „неделимо“.

     Не съществува правна, а и житейска логика, за непоставени под запрещение лица, които сами могат да се грижат за своите работи, да е налице интерес и нужда от осигуряване на издръжка и гледане чрез сключване на алеаторен договор, а за ограничено запретено лице, което страда от психическо заболяване и е в неравностойно положение, да се приеме, че такъв договор, гарантиращ му получаване на необходимите грижи, противоречи на неговите интереси.

     Въззивният съд достига до извода, че договорът не противоречи на интересите за ограничено запретеното лице, като отчита обстоятелството, че с договора ще се запази ограниченото вещно право на ползване върху прехвърления имот пожизнено, която договорна клауза не само ще му гарантира възможността фактически да ползва жилището по предназначение, но и правото като носител на ограничено вещно право на ползване да отдава под наем имота и да извлича ползи от него.

     Отчита се и обстоятелството, че при придобиване на имота ще възникне СИО върху ½ ид.част от него, в която участие ще има попечителят, който е съпруг на единия приобретател – П.М.Г., но при евентуално неизпълнение на задължението и нужда от съдебна защита на ограничено запретения с иск по чл.87 ал.1 ЗЗД нормата на чл.169 ал.3, вр. с ал.1 СК предвижда възможност за назначаване на особен представител, който да даде съгласие за предявяване на иска.

    Преценката в съвкупност на установените по делото факти не сочи планираната сделка да противоречи на интересите на лицето. Действително същото получава пенсия и финансова помощ, които са достатъчни за покриване на битовите му нужди, но това не изключва възможността да си гарантира получаване на издръжка и чрез договора, чрез който ще се осигури и полагане на лични грижи и осигуряване на специфични медицински нужди. Както се спомена по-горе, с договора се запазва правото на ползване, т.е прехвърля се „гола собственост“, а това гарантира фактическо ползване на имота от прехвърлителя, а и възможността да извлича доходи.

    С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да се отмени и да се разреши сключване на процесната разпоредителна сделка с имущество на ограничено запретеното лице.

     Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

      ОТМЕНЯ   решение от 16.05.2019 г. на СРС, 158 с-в, по гр.дело N 17681/19 г. и вместо това постановява:

      РАЗРЕШАВА на Е.Д.Г. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Д.Г. ЕГН **********, да сключи договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,  с който ще прехвърли в полза на П.М.Г. ЕГН ********** и на А.А.Г. ЕГН **********, по ½ ид.част от правото на собственост върху апартамент N  3, находящ се в гр.София, кв.“Лозенец“, ул.“********вх.********, със застроена площ от 102,85 кв.м., при граници – стълбище, апартамент N 4, улица “Кожух планина“, двор,  заедно с избено помещение N 3, при граници – коридор, мазе N 2 и двор, ведно с 6,130 % ид.части от общите части на сградата от правото на строеж върху местото, срещу което приобретателите П.М.Г. и А.А.Г. се задължават да осигурят на прехвърлителя Е.Д.Г. цялата необходима издръжка и всички необходими грижи според нуждите на прехвърлителя чрез полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда, като осигуряват необходимите грижи, облекло според сезона /дрехи и обувки/, необходимите храна и напитки, пазаруване, готвене и почистване; необходимия специфичен режим на лечение с оглед заболяванията на прехвърлителя; почистване и подреждане; режийни разноски, включително и плащане на данъци, такси и други разходи за притежаваните от прехвърлителя имоти, а прехвърлителят Е.Д.Г. си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху посочения по-горе имот.ю

 

      Решението е окончателно.

                                                                                                                                         

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.