Номер 294427.10.2020 г.Град Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Б.Трети въззивен граждански състав
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
Секретар:Мая Димитрова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200500768 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. М. К. , Б.,
ул.“..“№16, вх.А,против решение №2321/10.03.20г на РС-Б. по гр.д.
№2985/18г, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл.
ГПК.
С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен отрицателния
установителен иск и в полза на ответното дружество са присъдени разноските
на делото.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция,
ведно със всички произтичащи от това последици.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакувания акт, за което също подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и
3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне
на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ
на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че по молба изх.№5663/13.12.05г на „..“ЕАДД е вписана законна
ипотека върху 3МЖС, от която първи етаж се състои три стаи, антре и баня с
тоалетна, втори етаж - четири стаи, антре и две тераси, трети етаж- четири
стаи, баня с тоалетна и една тераса, която сграда е построена в поземлен имот
пл.№880, който заедно с имот пл.№879 образуват УПИ XII, в кв.33 по плана
на III микрорайон на Б., съгласно ЗРП и кадастрален план, одобрени със
Заповед № 890/10.11.1997г при граници (съседи) на УПИ по скица: улица „..“,
УПИ ХІII,пл.№ 881, УПИ VІІ,пл.№ 882, УПИ VIII пл.№878, УПИ X пл.
№№874 и 875 и УПИ XXII пл.№873(вж.у-ние изх.№1944/01.12.15г на СВ-
Б.).По тези въпроси не се спори, както и че ипотеката обезпечава всички
описани вземания по банков кредит за покупка на дял от недвижим имот на
Л.К., като ипотекирания имот е описан по горния начин(вж. договора за
кредит за покупка на недвижим имот от 09.12.05г).
Установени са също и вещноправните отношения досежно
ипотекирания имот.С нотариален акт №85/05г въззивника е признат за
собственик по давност на ¾ ид.ч., въззиваемия Р.К. - на ¼ ид.ч. от 2ЖС,
построена през 1956г със застроена площ 60.37 кв.м. и разгърната застроена
площ 120.64 кв.м., която обаче е описана като триетажна жилищна: първи
етаж, състоящ се от две стаи, антре и баня с тоалетна, втори етаж - три стаи,
ведно с пристройка към първи и втори етаж от по една стая, представляващ
неразделна част от етажите и трети етаж, състоящ се от четири стаи, баня с
тоалетна, антре и тераса, която сграда е построена в имот пл.№880, който
заедно с имот пл.№879 образуват урегулиран поземлен имот XII в кв.33 по
плана на III микрорайон на Б., съгласно ЗРП и кадастрален план, одобрени
със заповед № 890/10.11.1997г при подброно описани граници(съседи).
Впоследствие жалбоподателя продава на втория въззиваем горните
идеални части от жилищната сграда в УПИ ХІІ, кв.33 по плана на Б., отново
с описан трети етаж(вж. нотариален акт №183/05г).С нотариален акт №74/08г
2
купувача се легитимира за едноличен собственик на отделните обекти във
въпросната сграда, като за апартамент №3 изрично е посочено, че е „изграден
на трети етаж в триетажната жилищна сграда“, като в заключителната част се
сочи, че обектите са изградени в „триетажна жилищна сграда“,находяща се в
ПИ№№880 и 879, образуващи п.ХІІ, кв.33 по плана на ІІІ Микрорайон на Б..
По силата на решение №170/01.09.11г на БОС по гр.д.№192/11г е
развалена покупко-продажбата, материализирана в нотариален акт №183/05г,
а с неприсъствено решение №684/14.02.14г на БОС по гр.д.№482/13г е
признато за установено по отношение на въззиваемия Л.К., че жалбоподателя
Б.К. е собственик на ¾ ид.ч. от 2ЖС.
По молба изх.№4454/09.11.15г на „Б.“ЕАД на осн.чл.172, ал.1 ЗЗД е
подновено вписването на законната ипотека върху 3МЖС, описан и в
първоначалната молба за вписване(вж. у-ние вх.№1944/01.12.15г на СВ-Б.).
Анализирана е и съдебно-техническата експертиза, с която вещото лице
установява, че ипотекираната сграда е изградена в им.пл.№880, който с им.пл.
№879 образуват п.ХІІ в кв.33 по плана за ІІІ Микрорайон на Б. по КРП от
1997г.Експерта е категоричен, че така описания имот е идентичен с този под
ипотекираната сграда, която по план и на място установява, че е 2МЖС,
състояща се от приземен етаж(а не партер), втори етаж и таван – подпокривно
пространство от едната да другата страна.Към не я е изградена пристройка от
северната страна, която няма общо със сградата.
От гр.д.№528/16г по описа на БРС е видно, че с влязло в сила решение
№6175/21.07.17г след триинстанционен контрол, са отхвърлени като
неоснователни исковете на въззивника срещу настоящите ответници за
установяване недопустимостта на вписването на подновената ипотека,
атакувана и в настоящото производство.
При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките на
чл.90, ал.1,пр.3 ЗКИР, вр. с чл.88 ЗКИР, отхвърляйки иска за признаване за
установено вписването на несъществуващо обстоятелство.Изложените в тази
връзка мотиви се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани
на закона, теорията и константната съдебна практика, поради което
преповтарянето име е безпредметно и по арг. на чл.272 ГПК препраща към
3
тях.
Несъстоятелни са доводите за недопустимост на обжалваното решение,
обосновани с твърдението, че в мотивите си решаващия състав е обсъждал
иск, различен от предявения.РС законосъобразно е определил предмета на
делото и правната му квалификация(вж. и определение №1197/12.03.19г по
в.ч.гр.д.№96/19г),в съответствие с които е разгледал повдигнатия правен
спор.Според мотивите и диспозитива предявеният иск е отхвърлен като
недоказан и неоснователен,поради което са неоснователни развитите в тази
насока доводи на жалбоподателя.
Неоснователни са оплакванията, свеждащи се до неправилност на
атакувания акт.Анализа на доказателственият материал налага извода, че
както при първоначалното вписване на ипотеката, така и при подновяването
по чл.172, ал.1 ЗЗД, ипотекирания имот е надлежно индивидуализиран в
нужната степен и отговаря на изискванията на чл.166, ал.2 ЗЗД, както и на
условията на чл.170 ЗЗД.Същият е описан с точното му местоположение,
граници(съседи), площ, вид, предназначение и пр. белези, които ведно с
конкретизацията на поземлените имоти и квартала чрез техните номера и
плана на Б.,са достатъчни за обосноваване тъждеството на ипотекирания с
реално съществуващия на място.На това сочи още тълкуването по реда на
чл.20 ЗЗД на кредитния договор от 09.12.05г, което разкрива действителната
воля и цел на страните, ясно и недвусмислено насочени към реално
обезпечаване вземанията на банката чрез ипотекиране именно жилищната
сграда, изградена в УПИ ХІІ, кв.3 по плана на ІІІ Микрорайон на Б.,
идентичен с ипотекирания имот(вж. експертизата).Принадлежността на
ипотекирания имот към патримониума на кредитополучателя в релевантния
момент - момента в който ипотеката ще възпроизведе действие, не е
спорна(вж. и нотариални актове),поради което е спазен и чл.167, ал.3 ЗЗД,
целящ осуетяване ипотекирането на чужд имот без съгласие на неговия
собственик.
Освен това, обстоятелството, че към релевантия момент процесната
жилищна сграда е описана като триетажна в нотариалните актове,
легитимиращи Б. и Л.К.и за собственици, (вж. НА№№85/05г, 183/05г,74/08г),
което не е оспорено в нито един момент от процеса, допълнително
4
опровергава въззивната теза за несъществуването на сградата от молбите
досежно вписването на ипотеката.Нещо повече - нотариалните актове,
материализиращи волеизавлянеията на Б. и Л.К.и съдържа извънсъдебно
признаниа на наизгодни факти.
Несъстоятелността на ищцовата теза се обуславя също и от процесите
между Б. и Л. К.и относно сградата, вкл. за установяване недопустимостта на
вписване на подновената ипотека(вж.решенията по гр.д.№192/11г, по гр.д.
№482/13г по описа на БОС и гр.д.№528/16г по описа на БРС), от воденето на
които би липсвал не само правен, но и житейски интерес, в случай че Л.К. е
дал съгласие за ипотекирането на сграда, различна от тази в УПИ ХІІ.
Ето защо само по-себе си формалното разминаването в етажността на
сградата, не води автоматично до вписване на несъществуващо обстоятелство
по см. на чл.90, ал.1, пр.3 ЗКИР, след като посочените признаци са
достатъчни за определяне пространствени предели на правото на
собственост.Още повече, че нормата на чл.167, ал.2 ЗЗД не съдържа изрично
задължителните белези за индивидуализацията на ипотекирания имот.За
пълнота следва да се отбележи, че етажността не е нито единстевния, нито
решаващия индивидуализирращ признак на сградите.
Не се установиха други накърнени изисквания по ПВп при вписване на
атакуваната ипотека.Напротив, както при първоначалното вписване, така и
при подновяването му, заинтересования кредитор е процедирал в строго
съответствие с действащите по време норми от цитирания правилник, поради
което атакуваните действия не са опорочени.
В контекста на изложеното атакувания акт се явява правилен и
законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло(вж.Р140/10.09.12г
по гр.д.№329/10г, ІІ т.о.; Опр.№437/23.06.20г по т.д.№2489/19г, ІІ т.о.; Опр.
№84/04.03.20г по гр.д.№3539/19г, І ГО на ВКС и др.).
В горното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните,вкл. наведените в писмените становища, които са от значение за
правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на разноски за настоящата
инстанция единствено на банката за юрисконсулт, които по арг. на чл.78, ал.8
5
ГПК въззивния състав определя на 200лв, изхождайки от фактическата и
правна сложност на делото, обема на осъществената защита, приключването
на делото ведно открито с.з.
Водим от горното Б.ския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2321/10.03.20г на РС-Б. по гр.д.
№2985/18г.
ОСЪЖДА Б. М. К. , Б., ул.“..“№16, вх.А, да заплати на „Б.“ЕАД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в гр.С., р-н ..“№19, сумата от 200лв,
представляващи направени по делото разноски за юрисконсулт пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6