Определение по дело №1289/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 837
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20192120201289
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   837

 

гр. Бургас, 07.06.2019г.

 

Бургаският районен съд, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                   

                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ           

 

 

при участието на секретаря * и прокурора Димитър Узунов, като разгледа докладваното от съдията НЧД № 1289 по описа на 2019г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 306, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК.

 

Производството по делото е образувано по повод предложението на Бургаска районна прокуратура за определяне на общо, най-тежко наказание по влезли в сила присъди на осъденото лице Х.А.Т., ЕГН **********.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Лицето Х.А.Т., ЕГН ********** е осъждано, както следва:

1. С присъда по НОХД № 86/2014г. на Районен съд-Бургас му е наложено наказание пробация. Деянието е извършено в периода 15.09.2014г.-09.10.2014г. Присъдата е влязла в сила на 21.03.2015г.

2. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 2760/2015г. на Районен съд-Бургас му е наложено наказание обществено порицание. Деянието е извършено на 19.10.2014г. Определението е влязло в сила на 24.09.2015г.

3. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 1392/2016г. на Районен съд-Пазарджик му е наложено наказание пробация. Деянието е извършено на 21.01.2016г. Определението е влязло в сила на 20.07.2016г.

С влязло в сила определение на 12.10.2017г. по НЧД № 696/2017г. на Окръжен съд-Бургас, е заменено отчасти наложеното по НОХД № 1392/2016г. на РС-Пазарджик наказание пробация с наказание лишаване от свобода, като е заменен остатъка от неизтърпяната част от пробацията – 1 година, 1 месец и 13 дни с 6 месеца, 21 дни лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.

4. С присъда по НОХД № 5581/2017г. на Районен съд-Бургас му е наложено лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Деянието е извършено на 01.10.2017г. Присъдата е влязла в сила на 30.01.2018г.

5. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 2961/2018г. на Районен съд-Бургас му е наложено лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Деянието е извършено 08.03.2018г. Определението е влязло в сила на 20.09.2018г.

6. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 581/2019г. на Районен съд-Бургас му е наложено лишаване от свобода за срок от 7 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Деянието е извършено в периода 31.01.2018 г.- 18.02.2018 г. Определението е влязло в сила на 13.03.2019 г.

Прави се искане за приложение на чл. 68 НК.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас поддържа изцяло внесеното предложение.

Защитникът на осъдения - адв. Д.С. – БАК също счита, че са налице представките за определяне на едно общо наказание.

 Осъденият Х.Т. се присъединява към казаното от неговия защитник.

Съдът, като разгледа така постъпилото искане по реда на чл.306, ал.1, т.1  и т. 3 НПК, взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по делото и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009г. на ВКС по тълк. дело № 3/2009г., ОСНК, когато бъдат събрани нови данни за осъжданията на лицето, въпросът за общото наказание, което трябва да бъде наложено, следва да бъде пререшен. Към настоящият момент спрямо Т. е налице ново осъждане, което е предпоставка за последващо групиране на наказанията, които са му били наложени, тъй като са налице условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.

Тук е уместно да се отбележи, че съгласно мотивите на Тълкувателно Решение № 6/30.06.2014г, постановено по т.д. № 6/2013г на ОСНК, при определяне на общото наказание по реда на чл.25, във вр. с чл.23 от НК съдът е длъжен да отчете настъпилата промяна и да съобрази наказанието, което е било действащо към момента на постановяване на Определението, с което се извършва кумулацията (т.е. – настоящето Определение). Ако се определя общо най-тежко наказание в момент, който предхожда влизането в сила на определението по чл.452, ал.3 от НПК, с което се замяна наказанието „Пробация“ с „Лишаване от свобода“, трябва да се приеме, че за конкретното престъпление, включено в съвкупността е в сила наказание „Пробация“ и съобразно същото ще бъде определено и общото най- тежко наказание. Ако моментът на произнасяне следва този, в който е влязло в сила определението по чл.452, ал.3 от НПК, (както е в случая) тогава решаващият съд трябва да отчете наложеното ново, по- тежко наказание „Лишаване от свобода“. В този случай не може да бъде отчитано определеното първоначално наказание „Пробация“, тъй като след приключване на производството по чл. 451-452 от НПК и влизане в сила на съответния съдебен акт, по-лекото наказание не се изтърпява, защото то е заменено с „Лишаване от свобода“. В този случай лицето се счита за осъдено на "Лишаване от свобода"от момента на влизане в сила на определението по чл. 452, ал.3 от НПК, с всички произтичащи от това последици. Една от тези последици /наред с другите като например реабилитацията, погасяване на наложеното наказание и т.н./ е именно възможността за преразглеждане на въпроса за кумулиране на наложените наказания, ако са налице предпоставките по чл. 25, вр. чл. 23 НК, тъй като датата, на която влиза в сила заменящото наказание "Лишаване от свобода" се явява новонастъпил факт. Възприето е също така, че при определяне на общо най-тежко наказание за съвкупност от престъпления, наложени с различни присъди, в тази хипотеза се взима предвид заместващото наказание - "Лишаване от свобода" (определено по реда на чл. 451- 452 от НПК), а не първоначално наложеното наказание "Пробация" - т.3 от Тълкувателното решение. А съгласно т.4 от това Тълкувателно решение, при съпоставяне на престъпленията, с оглед преценката на въпроса в какви съотношения се намират помежду си, по отношение на деяние, за което първоначално е наложено наказание "Пробация", заменено впоследствие с наказание "Лишаване от свобода", се взима предвид моментът на влизане в сила на определението по  чл. 452, ал.3 от НПК ( с което е извършена замяна на наказанието "пробация" с "лишаване от свобода").

Казано по друг начин – в конкретния случай доколкото настоящата кумулация се извършва след влизане в сила на Определението по чл. 452, ал.1 НПК, съдът е длъжен да приеме, че за деянието, извършено на 21.01.2016 г., предмет на НОХД 1392/2016г. на БРС на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни, считано от 12.10.2017г. (когато влиза в сила Определение  от 04.10.2017г. по НЧД № 696/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас) и съобразявайки тези две дати – 21.01.2016г. (датата на извършване на деянието) и 12.10.2017г. (датата на влизане в сила на Определението на БОС), да направи преценка за отношението, в което се намират отделните присъди.

В този смисъл е практиката на съдилищата от цялата страна, както на апелативно, така и на окръжно и районно ниво – Определение № 81 от 8.02.2017 г. на ПАС по в. ч. н. д. № 673/2016 г. (което е особено актуално и приложимо, доколкото разглежда казус, който е бил обсъден и от Окръжен съд – Бургас с Решение № 259 от 2.12.2016 г. на ОС - Бургас по в. ч. н. д. № 753/2016 г.); Решение № 951 от 15.08.2017 г. на СГС по в. ч. н. д. № 1426/2017 г.; Решение № 3308 от 21.06.2016 г. на ОС - Благоевград по в. ч. н. д. № 138/2016 г.; Решение № 317 от 23.11.2016 г. на ОС - Варна по в. ч. н. д. № 1198/2016 г.;  Решение № 72 от 19.09.2017 г. на ОС - Враца по в. ч. н. д. № 480/2017 г.; Решение № 31 от 27.04.2016 г. на ОС - Перник по в. ч. н. д. № 101/2016 г.; Решение № 156 от 30.06.2016 г. на ОС - Плевен по в. ч. н. д. № 400/2016 г.; Решение № 108 от 10.11.2015 г. на ОС - София по в. ч. н. д. № 337/2015 г. и др.

Част от деянията по горепосочените осъждания са извършени преди да е имало влезли в сила присъди, за което и да е от тях, като осъжданията формират три отделни групи.

На първо място, по НОХД № 86/2014г. на Районен съд-Бургас и по НОХД № 2760/2015г. на Районен съд-Бургас, следва да се определи едно общо, най-тежко наказание измежду наложените, а именно „пробация“, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година. Към така определеното наказание, на основание чл. 23, ал. 2 НК следва да бъде присъединено и наказанието „обществено порицание“, наложено по НОХД № 2760/2015г. на Районен съд-Бургас. На основание чл. 25, ал. 2 НК определеното общо най-тежко наказание „пробация“ следва да бъде изцяло приспаднато поради изтърпяването му.

На второ място, по НОХД № 1392/2016г. на Районен съд-Пазарджик и по НОХД № 5581/2017г. на PC- Бургас, следва да се определи едно общо, най-тежко наказание измежду наложените, а именно в размер на 1 година лишаване от свобода. Така определеното общо, най-тежко наказание от 1 година лишаване от свобода на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

Относно направеното от РП – Бургас предложение за привеждане в изпълнение на това общо наказание настоящият състав счита, че вече има влязло в сила определение на БРС, постановено по НЧД № 4468/2018г. по описа на БРС, с което отложеното наказание е било приведено в изпълнение, поради което настоящият състав няма как да преразгледа този въпрос, след като същият вече е бил разрешен от съда.

По-същественото обаче е това, че в производството по приложението на чл. 25 НК, съдът решава въпроса и за това дали общото наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, или следва да бъде отложено. Когато се констатира, че по отношение на някое от осъжданията, при което е бил приложен чл. 66, ал. 1 НК и което осъждане попада в група с други, са налице условията по чл. 68, ал. 1 НК, то не може да бъде определено общо условно наказание. Иначе казано, в настоящия случай е видно, че по отношение на осъжданията по НОХД № 1392/2016г. на Районен съд – Пазарджик и НОХД № 5581/2017г. на Районен съд – Бургас са налице условията по чл. 68, ал. 1 НК, поради което не е необходимо да се постановява привеждане, а директно ще се определи общото наказание да бъде изтърпяно ефективно. В този смисъл е и Решение № 475 от 29.10.2003 г. по н. д. № 284/2003 г., I н. о. на ВКС, в което е посочено, че противоречи на закона определянето на общо условно наказание за съвкупност от престъпления, всички или някои от тях предмет на отделни условни присъди, ако в изпитателен срок е извършено ново престъпление, поради което осъденият следва да изтърпи условното наказание, както и че е нарушение при две предишни условни присъди за престъпления в съвкупност, вместо да се определи за тях общо ефективно наказание, съдът, първо, да отложи условно и него, и после да приложи чл. 68, ал. 1 НК към изпитателния срок на това наказание. В този смисъл са също и Решение № 400 от 26.04.2007 г. на ВКС по к. д. № 16/2007 г., I н. о., Решение № 4 от 15.02.2007 г. на ВКС по н. д. № 664/2006 г., I н. о. и др. Поради това и отделно произнасяне по искане по чл. 68 НК в конкретната хипотеза се явява безпредметно и следва да се остави без разглеждане, тъй като желаният ефект се постига чрез произнасянето по реда на чл. 25 НК.

На трето място, по НОХД № 2961/2018г. на Районен съд-Бургас и по НОХД № 581/2019г. на PC- Бургас, следва да се определи едно общо, най-тежко наказание измежду наложените, а именно в размер на 10 месеца лишаване от свобода. Така определеното общо, най-тежко наказание от 10 месеца лишаване от свобода на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.24 от НК по отношение на така определените общи наказания от 1 година, респ. 10 месеца лишаване от свобода, наложени на Т.. Съгласно Решение № 192/08.06.2009 г. по н.д. № 85/2009 г., н.к., ІІ н.о. на ВКС - приложението на разпоредбата на чл. 24 НК поначало е предвидено като изключение и само за случаите, когато с оглед определените наказания за отделните извършени от един подсъдим престъпления - не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК и съответствие на наказанието с извършеното. В конкретния случай, настоящият състав счита, че казусът не е такъв, доколкото Т. не се явява лице с изключително висока степен на обществена опасност.

На основание чл. 25, ал.2 НК от така определените общи наказания „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, респ. 10 месеца, следва да се приспадне изтърпяната част от наказанията „Лишаване от свобода” от Т. по всяко едно от осъжданията, включени в двете съвкупности, а именно: НОХД № 1392/2016г. на Районен съд – Пазарджик,  НОХД № 5581/2017г. на Районен съд - Бургас и НОХД № 2961/2018 год. на Районен съд – Бургас.

На основание чл. 59, ал.1 НК от така определените общи наказания „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, респ. 10 месеца, следва да се приспадне и времето, през което Т. е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК, във връзка с всяко едно от престъпленията, които са били предмет на НОХД № 1392/2016г. на Районен съд – Пазарджик,  НОХД № 5581/2017г. на Районен съд – Бургас, НОХД № 2961/2018 год. на Районен съд – Бургас и НОХД № 581/2019г. на PC- Бургас.

 

Предвид всичко горепосочено, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал.1 от НК на Х.А.Т. с ЕГН: **********, общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 86/2014г. на Районен съд-Бургас и по НОХД № 2760/2015г. на Районен съд-Бургас, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки:

- Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;

- Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100ч. за срок от една година.

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 2 НК към така определеното най-тежко наказание наказанието „обществено порицание“, наложено му по НОХД № 2760/2015г. на Районен съд-Бургас.

ПРИСПАДА изцяло на основание чл. 25, ал. 2 от НК определеното общо най-тежко наказание „пробация", с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на по 100 часа годишно, поради изтърпяването му по НОХД № 86/2014г. на Районен съд-Бургас на 19.10.2015 г.

ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на осъдения Х.А.Т. с ЕГН: ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 1392/2016г. на Районен съд – Пазарджик и НОХД № 5581/2017г. на Районен съд - Бургас, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното общо, най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година.

ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал.2 НК от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, изтърпяната от Т. част от наказанията „Лишаване от свобода” по НОХД № 1392/2016г. на Районен съд – Пазарджик и НОХД № 5581/2017г. на Районен съд - Бургас.

 ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.1 НК от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА времето, през което Т. е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК, във връзка с всяко едно от престъпленията, които са били предмет на НОХД № 1392/2016г. на Районен съд – Пазарджик и НОХД № 5581/2017г. на Районен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на осъдения Х.А.Т. с ЕГН: ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 2961/2018 год. на Районен съд – Бургас и НОХД № 581/2019г. на PC- Бургас, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното общо, най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал.2 НК от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, изтърпяната от Т. част от наказанията „Лишаване от свобода” по НОХД № 2961/2018 год. на Районен съд – Бургас и НОХД № 581/2019г. на PC- Бургас.

 ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.1 НК от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА времето, през което Т. е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК, във връзка с всяко едно от престъпленията, които са били предмет на НОХД № 2961/2018 год. на Районен съд – Бургас и НОХД № 581/2019г. на PC- Бургас.

ОСТАВЯ без разглеждане искането на прокурора за привеждане в изпълнение на наказанията по НОХД № 1392/2016г. на Районен съд – Пазарджик и НОХД № 5581/2017г. на Районен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Бургаски окръжен съд.

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.