Р Е Ш Е Н И Е № 112
гр. ВРАЦА, 23.04.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско
отделение в открито заседание на 07.03.2018г., в състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА
при участието на секретаря Ирена Митова,
като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
в.гр. дело N 88 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е
въз основа на подадена от "Интертранс"ООД-гр.Враца въззивна жалба
против решение №653/13.10.2017г.на РС-Враца, постановено по гр.дело
№1501/2017г., В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на П.К.М.
*** сумата от 15000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 30.09.2014г. до датата на предявяване на иска, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания като резултат от претърпяна трудова
злополука на 31.03.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.11.2015г.до окончателното й изплащане. Решението се обжалва и в частта, с
която жалбоподателят е бил осъден да заплати държавна такса и деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете.
Твърди се, че в
обжалваните му части решението е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
както и че е необосновано. Поддържа се, че макар ищецът да не е претендирал
обезщетение за изживени психически и емоционални страдания, в нарушение на
принципа на диспозитивното начало районният съд е присъдил такова обезщетение,
кредитирайки изцяло и безкритично събраните по делото гласни доказателства.
Поддържа се също, че при оценката на гласните доказателства не е приложена
разпоредбата на чл.172 от ГПК, при което са
възприети показания на съпругата на ищеца, които са в противоречие с
приетото по делото експертно заключение, а са и вътрешно противоречиви. Излагат
се също съображения, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на
действително претърпените вреди, като включително съдът не е отчел факта, че за
същата злополука на ищеца веднъж вече е било изплатено обезщетение, отново в
размер на 15000 лв. Сочи се, че са налице събрани доказателства за постепенно
подобряване на здравословното състояние на ищеца и възстановяването му, които
не са отчетени при определяне размера на справедливото обезщетение. Поддържа
се, че обезщетението е определено на базата на необективни критерии-професията
на ищеца и констатираната от медицинските органи негова нетрудоспособност, а от
друга страна не са зачетени начина и обстоятелствата, при които е настъпила
трудовата злополука-ищецът не е спазил правилата за безопасност на труда, не е
взел превантивни мерки, нарушил е ръководството за работа. Районният съд не е
взел предвид така направеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване на
вредите, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до
неправилност на решението. В жалбата се прави също оплакване, че доколкото
ищецът не се позовава на ексцес, то съдът е следвало да зачете постигнатото по
гр.дело №4122/2014г.по описа на РС-Враца споразумение, по силата на което
ищецът се е отказал да търси други обезщетения от ответника. Според
жалбоподателя, съдът е нарушил и разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ, като не е
намалил присъденото обезщетение с обезщетението от общественото осигуряване,
получено от ищеца за неработоспособност.
Иска се отмяна
на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявения иск с присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Препис от
въззивната жалба на „Интертранс”ООД-гр.Враца е бил връчен на ищеца П.М., от
когото в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, че я оспорва.
Излагат се доводи, че правилно и въз основа на съвкупна преценка на
доказателствата, районният съд е приел,
че ищецът търпи вреди и след 30.09.2014г. Поддържа се, че неимуществените вреди
са комплексно понятие, което съдебната практика възприема като съвкупност от
физически и психически страдания, поради което не е необходимо вредите да бъдат
описвани подробно и да бъдат разделени на физически и психически. Оспорват се
твърденията във въззивната жалба на „Интертранс”ООД-гр.Враца, че е налице почти
пълно оздравяване на ищеца, като се твърди, че в действителност е налице трайна
инвалидизация. Поддържа се, че твърдяното от „Интертранс”ООД-гр.Враца
съпричиняване на вредите не е доказано. Иска се увеличаване на присъденото
обезщетение до размер на 30000 лв. и присъждане на направените деловодни
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивна жалба
против решение №653/13.10.2017г.на РС-Враца, постановено по гр.дело
№1501/2017г., в частта му, с която предявеният иск за обезщетение по чл.200 от КТ е бил отхвърлен за сумата над 15000 лв.до пълния предявен размер от 30000 лв.,
е постъпила и от ищеца П.К.М. ***. Твърди се, че в посочената му част решението
е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че присъдения размер на обезщетението за неимуществени
вреди е занижен, тъй като физическите и психически болки и страдания са в голям
обем, ищецът е претърпял нова операция, която не е напълно успешна, получените
травми няма да отшумят за в бъдеще, а ще се усложняват. Иска се отмяна на
решението в отхвърлителната му част и уважаване на предявения иск в пълен
размер.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК „Интертранс”ООД-гр.Враца е подало отговор на въззивната
жалба на П.К.М., с който основателността на жалбата се оспорва. Излагат се
доводи, че в обжалваната от М. част решението на районния съд е правилно и не
страда от посочените в жалбата пороци.
Във въззивните
жалби не се правят доказателствени искания.
При извършената
проверка на редовността и допустимостта на постъпилите въззивни жалби,
настоящият съдебен състав констатира, че същите са подадени срещу обжалваем
съдебен акт в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК. При тези констатации въззивният съд е задължен да се произнесе
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му в обжалваните му
части. Що се отнася до правилността на решението, въззивният контрол е
ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
В случая, в обжалваните му части решение на РС-Враца е валидно и допустимо,
доколкото е постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата
молба и предявения иск.
За да се
произнесе по основателността на жалбите, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен
съд-Враца е бил сезиран с предявен от П.К.М. *** против "Интертранс" ООД
гр.Враца, иск с правно основание чл.200 от КТ, за присъждане на сумата от 30000 лв. обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени и сумата от 24124,73 лв. имуществени вреди, като
резултат от трудова злополука, настъпила на 31.03.2014 год. в Република Франция.
В исковата
молба се твърди, че към датата на трудовата злополука ищецът работел при
ответника по трудов договор на длъжността "водач на товарен
автомобил". Сочи се, че в изпълнение на трудовите си задължения на
31.03.2014 год. ищецът изпълнявал възложен му от ответника превоз на товар с влекач
марка "Ман",модел "400" с рег. №ВР****БХ, с ремаркета R6816 BCK и R6812 BCK. При обезопасяването на товара, ищецът М. паднал от ремаркето, в резултат
на което било причинено счупване и на двата му крака /фрактура на двата крака-
на тибията на десния крак и фрактура на страничното тибиално плато на лявото
коляно/. Фрактурите наложили незабавна опелация на 01.04.2014г., при която били
поставени железни укрепващи импланти и в двата крака- остиосинтеза на дясната
подбедрица и винтове на лявото коляно. Злополуката била призната за трудова с Разпореждане
№14/08.05.2014 год. на НОИ - ТП Враца.
За така
претърпените първоначални вреди-болки и страдания, по силата на решение на
Окръжен съд-Враца от 22.12.2015.по в.гр.дело №517/2015г., в полза на ищеца били
присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 от КТ, в размер на
15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на трудовата злополука до 30.09.2014г.
С исковата
молба ищецът твърди, че като резултат от трудовата злополука продължил да търпи
болки и страдания и след 30.09.2014г. /датата на предявяване на първия иск по
чл.200 от КТ/. Твърди, че още в хода на първоначалното дело от вещото лице са
установени трайни последици от счупването и невъзможност от пълно
възстановяване. Поддържа, че това довело до невъзможност да изпълнява трудовите
си функции, поради което трудовото му правоотношение било прекратено на основание
чл.325, т.9 от КТ, считано от 11.05.2015г. На 05.10.2015г. ищецът отново
постъпил в болница за изваждане на част от укрепващите импланти, но поради констатирани
при операцията сраствания в областта на коляното, не успяли да извадят
болтовете от лявото коляно. Като пряк резултат от получените счупвания на
краката, с решение на ТЕЛК от 02.11.2015г. на ищецът били признати 42%
нетрудоспособност. Поддържа се, че и след датата на първоначалния иск, ищецът
продължава да търпи последици от счупванията, при което накуцва с десния крак и
не може да свива глезена си, поради счупване и на хрущяла. Ходилото на десния крак е почти безчувствено,
а при продължително ходене кракът отича. В резултат от счупването на левия крак
ищецът твърди, че не може да свива крака си и да кляка, при усукване встрани
изпитва силна болка и кракът отича. Обезщетението за неимуществени вреди се
претендира както за болките и страданията, претърпени от ищеца за времето от
30.09.2014г. до датата на предявяване на настоящия иск, така и за болките и
страданията, които ищецът ще търпи и за в бъдеще, с оглед невъзможността за
пълното му възстановяване.
Що се отнася до
претендираните имуществени вреди, ищецът претендира, че същите произтичат от
издадена против него изпълнителна заповед на Публичната администрация на
Шателро, че дължи публично държавно вземане в размер на 12334,78 евро,
равняващи се на 24124,73 лв., представляващи разходите за престоя му в болница
и извършената операция при злополуката.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество "Интертранс"ООД гр.
Враца е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Поддържа
се, че претенцията за присъждане на имуществени вреди е недопустима, тъй като
РС Враца вече се е бил произнесъл по въпроса за имуществените вреди с влязло в
сила решение по гр. дело №4122/2014 год., а вземането на
Пулбичната администрация на Шателро е съществувало и към датата на предявяване
на иска по гр.дело №4122/2014г. Прави се възражение за погасяване на исковете по давност, като се поддържа, че
давността е 3 годишна, съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ и в случая започва да
тече от 31.03.2014г. Твърди се също, че с подписано между страните споразумение
от 26.01.2016 год. са уредени окончателно всички отношения между тях, свързани
със злополуката, поради което следва да се приеме, че ищецът се е отказал от възможността да
претендира имуществени и неимуществени вреди от нея, като се има предвид, че не
претендира ексцес. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че след 30.09.2014 год.
е продължил да изпитва болки и страдания от получените при трудовата злополука
увреждания. Твърди, че в производството по гр.д. №4122/2014 год. на ВрРС е било
установено, че поради характера и мястото на счупванията пълно оздравяване на
ищеца няма да настъпи. Сочи, че е настъпило оздравяване, което е довело до
възстановяване на движението на засегнатите крайници. Оспорва да е налице пряка
причинно следствена връзка между трудовата злополука и необходимостта от
придвижване с патерици до началото на 2015 год. Оспорва се размера на
претенцията за обезщетение на неимуществени вреди като прекомерен. Сочи, че
уврежданията не са довели до трайна загуба на възможността за самостоятелно
придвижване, а ищецът не е провел необходимата рехабилитация, осигуряваща
оздравяването му. Ответникът поддържа също, че не може да носи отговорност за
неправилните действия на лекарите при първата операция, довели до
невъзможността за последващо премахване на всички импланти. Твърди, че болките
и страданията, които е изпитвал М. следва да намаляват с времето, поради което
претендираното обезщетение не отговаря на справедливия размер. Наведен е довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на работника, тъй като същият не е съобразил проведения му
инструктаж за безопасност на труда.
Оспорва се и иска за имуществени вреди, като се твърди, че няма доказателства за влизането в сила на
изпълнителната заповед и за извършено по нея плащане от страна на ищеца.
Отделно от това се поддържа, че в качеството му на гражданин от ЕС, който е
здравноосигурен, ищецът е имал право на безплатна медицинска помощ на
територията на Франция.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателствени средства
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа
страна следното:
Между
страните не се спори, а в тази насока са ангажирани и надлежни писмени
доказателства, че към 31.03.2014г. същите били в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът заемал при ответника длъжността "водач на товарен автомобил". Неи се спори също така, че във
връзка с изпълнението на трудовите си задължения на 31.03.2014г. в Република
Франция ищецът претърпял трудова злополука, изразяваща се в счупване на двата
крака.
Видно от приложените по делото копия от
решение на РС-Враца от 13.05.2015г., постановено по гр.дело №4122/2014г. и
решение на Окръжен съд-Враца от 22.12.2015г., постановено по в.гр.дело
№517/2015г., ищецът предявил против ответника иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди за периода 01.04.2014г.-30.09.2014г. и за сумата от общо
22255,04 лв.обезщетение за претърпени имуществени вреди. В производството по
гр.дело №4122/2014г. ищецът е претендирал неимуществените вреди от датата на
злополуката-31.03.2014г. до датата на предявяване на иска-30.09.2014г., а по
отношение на имуществените е твърдял, че същите се изразяват в разликата между
изплатеното му обезщетение от общественото осигуряване и размера на трудовото
му възнаграждение, както и в разходите за завръщането му от Франция и за лечение
и рехабилитация. Видно от горецитираните решения
на Районен съд-Враца и на Окръжен съд-Враца, претендираните разходи за лечение
и рехабилитация не са свързани с престоя на ищеца в болницата във Франция и
извършената там операция на краката. По силата на същите решения в полза на
ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от
31.03.2014.до 30.09.2014г., в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 30.09.2014г., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2451,12
лв., изразяващи се в разходите за завръщане от Франция и за лечение и
рехабилитация, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2014г.до
окончателното им изплащане. Върху размера на така определените обезщетения са
присъдени и лихви за забава, като съобразно правилата на чл.78 от ГПК страните
са били осъдени взаимно да си заплатят деловодните разноски пред двете съдебни
инстанции.
Съгласно сключено споразумение от
26.01.2016г. /л.48/, страните извършили прихващане на дължимите помежду им суми
по решенията на РС-Враца и ОС-Враца, като приели, че с подписването на същото
споразумение считат отношенията си по повдигнатия пред съда спор по гр.дело
№4122/2014г.на РС-Враца и по в.гр.дело №517/2015г.на ОС-Враца, за окончателно
уредени и няма да имат претенции една към друга за в бъдеще.
Във връзка с твърденията на ищеца за
търпени неимуществени вреди за времето от 30.09.2014г.до датата на предявяване
на настоящия иск и за вредите, които ще продължава да търпи и за в бъдеще, по
делото е представена епикриза, издадена от „МБАЛ-Русе”АД, от която се
установява, че в периода 05.10.2015г.-13.10.2015г.на ищеца е извършена нова
оперативна процедура на долния десен крайник, имаща за цел изваждане на
металните тела, поставени при първоначалната операция от 01.04.2014г.,
извършена във Франция. Видно от представената по делото етапна епикриза за
периода 10.05.2016г.-10.05.2017г.-л.132, ищецът е провел рехабилитация и
раздвижване, в резултат на които обема на движенията се подобрява, но клякането
е невъзможно, десният глезен е със значителен оток и е налице изтръпване в стъпалото.
Както това се установява от представеното
по делото копие от експертно решение №0764 от 02.11.2015 год.на НЕЛК, ищецът е
освидетелстван за оценка на работоспособността, при което е прието, че същият е
с 44% трайно намалена работоспособност, от които 42% са в резултат на трудовата
злополука.
Относно възможността за пълното
възстановяване на ищеца, необходимостта от нови оперативни интервенции и
здравословното му състояние, първоинстанционният съд е назначил и изслушал
съдебно-медицинска експертиза. В първоначално представеното от вещото лице К.
заключение от 20.06.2017г., вещото лице е посочило, че периода на
възстановяване от операцията за премахване на имплантите варира в порядъка от 1
месец до месец и половина. На база на представената медицинска документация
вещото лице е отразило също, че следоперативния период е потекъл гладко и
ищецът е изписан с подобрение. В представеното допълнително заключение от
31.08.2017г., което е изготвено на базата и на личен преглед на ищеца, вещото
лице сочи, че е налице ограничен обем на движенията в дясната глезенна става и
невъзможност за клякане с подпряна до пода пета. Вещото лице констатира също
артрозни изменения в глезенната става на десния крак, което води до остатъчни
последствия във функцията на крака, при което не се очаква пълното
възстановяване на ставата. Прието е, че предвид естеството на счупванията, при
тежки натоварвания или при промяна на времето, ищецът ще търпи болки и в
бъдеще. Що се отнася до състоянието на лявата колянна става, то е констатирано
като нормално по обем на движенията и състояние. Според вещото лице К.,
поставянето на винтове в лявата колянна става е било наложително при първата
операция от 01.04.2014г. и риск при тяхното премахване не съществува. Общото
заключение на вещото лице е, че към настоящия момент ищецът е в състояние да се
придвижва самостоятелно, без чужда помощ, макар да накуцва леко.
Пред
първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства.
От показанията
на св.Н.М., съпруга на ищеца се установява, че непосредствено след инцидента
той се е предвижвал с инвалидна количка, а самостоятелно е започнал да се движи
едва 9-10 месеца след претърпяната от него трудова злополука. През октомври
2015 год. постъпил в болница в гр.Русе за премахване на поставените импланти.Според
свидетелката, имало е усложнения, кракът му е бил отекъл, установено е било
срастване на коляното от имплантите и не е могъл да стъпва на десния си крак. В
периода на възстановяване се е налагало да му помага за ежедневните му нужди,
както и при прегледи при лекари и изследвания. Ищецът вече се придвижва
самостоятелно, но накуцва. Изпитвал е големи притеснения, поради несигурността
дали ще може да осигурява семейството си в бъдеще, както е правил преди
трудовата злополука. Поради травмата не могъл да отиде на първия учебен ден на
дъщеря им, от което и двамата изпитали силна тъга. Изпитвал е срам и
притеснение, че се налага жена му да му помага за всичко, както и да поеме
основните грижи за тяхното дете и издръжка на семейството им. Променил се много
след претърпяната травма, вече не можел да бъде физически активен и да
спортува, което било типично за него преди това. Куцал, изпитвал болки, едва
преди 7 месеца започнал отново да работи, като шофьор, извършващ международни
превози на товари, но поради затрудненията в движението, се наложило да работи
на "товарен хладилник", за да не се налага да се качва на автомобила
при товаренето му.
Св. Г.Г. познава
ищеца и съпругата му повече от 20 години. След злополуката във Франция, се
придвижвал само с инвалидна количка, не излизал от дома си освен за прегледи.
При излизането му се налагало да му помагат поне 4-5 човека, което го
притеснявало. Наложило се близки и приятели на семейството да участват в
грижите за детето, защото се наложило съпругата му да работи на две места за
осигуряване издръжката на семейството. Ищецът се променил много след
злополуката, притеснявал се, че не може да издържа семейството си, станал
по-затворен и необщителен. Според свидетелката, М. е започнал да се предвижва
самостоятелно през началото на 2016 год. При придвижването си сега накуцвал с
десния крак. След първоначалното лечение във Франция била проведена
рехабилитация в продължение на около три месеца, след махане на гипса, в периода
2014-2015 год., която била заплащана от ищеца и съпругата му.
С оглед
възражението на ответника за наличието на изплатени на ищеца обезщетения по
общественото осигуряване, по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице по тази експертиза се установява, че
ищецът е получил парично обезщетение за
временна неработоспособност за трудова злополука и след 30.09.2014 год. до
31.08.2017 год. в общ размер на 3 300,40 лева.
При така възприетата фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Като
взе предвид наведените във въззивните жалби оплаквания, съдът намира, че
въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия между страните спор за
дължимостта и размера на претендираните от ищеца неимуществени вреди от трудова
злополука за периода 30.09.2014г.-31.03.2017г., искът за които е предявен в
размер на 30 000 лв.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е
безвиновна и е свързана единствено с настъпилия вредоносен резултат. Следва
обаче вредоносния резултат да е пряка и непосредствена последица от трудовата
злополука, а последната да е във функционална връзка с работата. Ето защо, в
условията на пълно главно доказване ищецът дължи установяване на следните предпоставки:
трудова злополука, вреда и причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди.
Макар и
имаща безвиновен характер, отговорността по чл.200 от КТ може да бъде изключена
или ограничена при наличието на някоя от предпоставките по чл.201 от КТ. Когато
увреждането е причинено умишлено от работника, тогава отговорността на
работодателя изцяло се изключва-чл.201, ал.1 от КТ, но ако е налице допринасяне
на вредата, в резултат на допусната от работника груба небрежност,
отговорността на работодателя не се изключва, а само се намалява-чл.201, ал.2
от КТ. Доколкото терминът “груба небрежност”
е еднозначен в правната теория, то и в хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ
този термин означава такова действие на работника, при което той предвижда
настъпването на неблагоприятните последици, но не надява, че същите няма да
настъпят или че ще успее да предотврати настъпването им. В съдебната практика и теорията няма спор, че не
всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстващо на
самонадеяността по терминологията на наказателното право. За да е налице груба
небрежност следва пострадалия да е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще
успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото,
но самото доказване на грубата небрежност е в процесуална тежест на ответника.
Въззивният съд намира, че в разглеждания случай
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за обезщетение за
неимуществени вреди, са доказани. Между страните няма спор, а в тази насока са
представени и съответните писмени доказателства, че е налице претърпяна от
ищеца трудова злополука на 31.03.2014г. и че тази злополука е във функционална
връзка с работата му при ответника. Доказано от ищеца е и настъпването на вреди
в периода 30.09.2014г.-31.03.2017г., които са пряка и непосредствена последица
от трудовата злополука. За посочения период ищецът е претърпял нова оперативна
интервенция безусловно свързана с причинените от злополуката счупвания на долните
крайници, изпитвал е болки както от втората операция, така и от самите
последици от травмите-отоци, невъзможност за свободно движение на единия глезен,
първоначална невъзможност да кляка, накуцване. По делото е установено, че към
настоящия момент състоянието на ищеца е значително подобрено и той се придвижва
самостоятелно и без чужда помощ, като обаче не може да се очаква пълно
възстановяване на глезена на десния крак, а и за в бъдеще ще изпитва болки при
тежки физически натоварвания или при промяна на времето.
С оглед на събраните по делото
доказателства-експертно заключение на НЕЛК и съдебно-медицинска експертиза,
съдът намира за установено и наличието на причинна връзка между злополуката и причинените вреди.
Описаните по-горе вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и самата
трайно намалена неработоспособност на ищеца, съставляват резултат единствено от
злополуката, поради което тези вреди подлежат на репариране по реда на чл.200
от КТ.
Въззивният състав намира, че в разглеждания случай районният съд правилно
не е разгледал възражението на ответника „Интертранс”ООД за намаляване на
отговорността по реда на чл.201, ал.2 от КТ. Възражение за съпричиняване,
поради груба небрежност, работодателят е направил и в производството по
предходното гр.дело №4122/2014г.на РС-Враца, като в същото производство съдът е
разгледал възражението по същество и е приел същото за неоснователно. На тази
база съдът по гр.дело №4122/2014г. е приел, че отговорността следва да бъде
реализирана по реда на чл.200, ал.1 от КТ в пълен обем и е присъдил обезщетение
за неимуществени вреди, макар и за друг период, съответстващо на общите
критерии по чл.52 от ЗЗД. Следователно, формирана е сила на пресъдено нещо, че
отговорността се носи в пълен обем, като по този начин се преклудира възможността
така посочения факт за обема на отговорността да бъде оспорван отново,
включително и чрез възражение по новия иск.
При тези съображения въпросът, който следва да бъде решен във въззивното
производство остава този за размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди и съответствието му с изискванията по чл.52 от ЗЗД. Разглеждайки този
въпрос в контекста на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
присъдения от РС-Враца размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен.
Периодът, за който се търсят вредите-претърпени болки и страдания, е от
30.09.2014г. занапред, включително и за болките и страданията, които ищецът ще
продължава на търпи и за в бъдеще. Поддържания в исковата молба вид и характер
на вредите се изразява в претърпени от ищеца болки и страдания както от самото
счупване на двата крака и от състоянието им след първата операция /в случая
състоянието им след 30.09.2014г/, така и от последвалата втора операция за
премахване на металните импланти, съответно от признатото състояние на трайна
нетрудоспособност. За претърпяването на болки и страдания от посочения вид и
характер ищецът действително е ангажирал доказателства-съдебно медицинска
експертиза, епикриза, решение на НЕЛК и свидетелски показания, от които се установява,
че оздравителния период от първата операция продължил около 9-10 месеца, през
което време ищецът се придвижвал с помощни средства, краката му отичали и
изтръпвали, а болки изпитвал и през нощта. Установи се също, че
възстановителния период от втората операция бил от около 1 месец до месец и
половина /заключение на съдебно-медицинската експертиза/, след което
състоянието на ищеца трайно се подобрявало до пълното възстановяване на левия
крак. След приключването на втория
оздравителен период последиците, които ищецът е продължил да търпи и ще търпи
за в бъдеще се изразяват развитието на артрозни промени в дясната глезенна
става, водещи до ограничен обем на движението й без очакване за пълно
възстановяване, както и леко накуцване в дясно.
Вземайки предвид изложеното, съдът намира, че при определянето на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, от една страна
следва да се отчете, че периодът, в който претендираните вреди са търпени
интензивно, е този от 30.09.2014г.до началото на 2016г., когато е приключил
оздравителния период. През този период ищецът не е можел да се движи
самостоятелно, търпял е физически болки и страдания от самата травма и от
последвалата втора операция, не е можел да кляка. В същия аспект следва да се отчете настъпилия
допълнителен негативен ефект от злополуката, а именно развитието на артрозни
изменения в дясната глезенна става, остатъчното накуцване, както и това, че и
за в бъдеще ще се изпитват болки при определени случаи-тежко физическо
натоварване или промяна на времето. От друга страна обаче следва да се отчете,
че е настъпило пълно възстановяване на левия крак, че ищецът е напълно способен
да се движи самостоятелно и да работи, като последното обстоятелство се
потвърждава и от показанията на неговата съпруга-св.Н.М., според която от м.май
2017г. ищецът отново работи като шофьор на товарен хладилник в Испания. Не е
настъпило последващо влошаване на здравословното състояние на ищеца, пряко
свързано с получените при деликта увреждания, а напротив, състоянието му трайно
и постепенно се подобрява, поради което вредите, които са търпени след началото
на 2016г. и ще се търпят за в бъдеще, са с нисък интензитет и обем.
Основателно се явява направеното в жалбата на „Интертранс”ООД оплакване за
допуснато от РС-Враца нарушение на материалния закон-неприлагане на
разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ. Съгласно
нормата на чл.200, ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. Посочената разпоредба изрично
приравнява имуществените и неимуществените вреди, възлагайки върху работодателя
разликата между действителната им стойност и стойността на обезщетението от
общественото осигуряване. По тази причина, при определяне размера на дължимото
от работодателя обезщетение, следва получените от ищеца обезщетения от
общественото осигуряване, които в случая са сумата от 3300,40 лв. да бъдат
приспаднати от стойностното изражение на претърпените неимуществени вреди. След
извършването на това приспадане и с оглед изложените по-горе съображения, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението, което следва да бъде понесено
от работодателя-ответник, възлиза на сумата от 8000 лв. Необходимо е да се
отбележи, че при определянето на този размер се отчитат единствено вредите,
чието обезщетяване е поискано с исковата молба- болки и страдания от физическо
естество. Не се претендират вреди,
изразяващи се в неудобства, притеснения, че ищецът не може да осигурява семейството
си, тъга, срам и пр., за които макар да име данни /свидетелски показания/, не
могат да бъдат включени в размера на обезщетението, тъй като не са заявени с
иска.
Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба на
работодателя „Интертранс”ООД доводи за недължимост на обезщетението на
основание сключеното между страните споразумение от 26.01.2016г. Това
споразумение има за предмет единствено отношенията между страните, свързани с
предходното съдебно производство и претендираните в него вреди. По никакъв
начин споразумението не урежда нито вредите, настъпили от 30.09.2014г.до датата
на споразумението, нито вредите, които са настъпили след сключването му. Както
граматически, така и логически, употребения в чл.6 от споразумението финален израз
„…и страните заявяват, че няма да имат
претенции една спрямо друга за в бъдеще” не може да се тълкува като отказ
от права, тъй като е неразделно свързан с ясно изразената от страните воля в
началото на същото изречение, че се касае до отношенията, свързани с
повдигнатия спор по гр.дело №4122/2014г.на РС-Враца и в.гр.дело №517/2015г.на
ОС-Враца. Що се отнася пък до вредите след датата на подписване на
споразумението, предварителния отказ от обезщетение за тях е недействителен и
няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на обезщетение, доколкото е
направен преди настъпването на вредите. В този смисъл е решение
№43/15.03.2011г.на ВКС по дело №414/2010г. ІІ т.о.
По така изложените съображения, въззивният състав намира, че в частта му, с
която ответника „Интертранс”ООД е осъден да заплати на ищеца П.М. обезщетение
за неимуществени вреди за периода от 30.09.2014г.до датата на предявяване на
иска-31.03.2017г., в размер над 8000 лв. до уважения размер от 15000 лв. ще
следва да бъде отменено и за същата част, представляваща разликата от 8000
лв.до 15000 лв. искът ще следва да бъде отхвърлен. В частта му, с която
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за сумата
над 15000 лв.до предявения размер от 30000 лв., обжалваното решение ще следва
да се потвърди.
С оглед така възприетия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
обжалваното решение ще следва да бъде отменено и в частта му, с която на
основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр.с чл.38, ал.2 от ЗА ответника „Интертранс”ООД
е осъден да заплати на адв.А.М. сумата над
523 лв. до присъдения размер от 980 лв. Решението ще следва да се отмени и в
частта му, с която ответника
„Интертранс”ООД е осъден да заплати по сметка на РС-Враца държавна такса и
разноски в размер над 400 лв. За
производството пред първата инстанция ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника допълнително сумата от 366,63 лв.деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
За производството пред въззивната инстанция „Интертранс”ООД претендира
деловодни разноски в размер на 2400 лв.с ДДС, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 300 лв.заплатена държавна такса.
Видно от представените адвокатски пълномощни-л.10 и л.27 от в.гр.дело
№660/2017г.на ВОС, от общо претендираното възнаграждение от 2400 лв.,
възнаграждение в размер на 1200 лв.с ДДС
е договорено и изплатено за подаването на въззивната жалба на
„Интертранс”ООД, а също 1200 лв.с ДДС са договорени и изплатени за защита и
представителство във връзка с въззивната жалба на ищеца П.М..
От страна на жалбоподателя П.М. е направено възражение за прекомерност на
заплатените от „Интертранс”ООД адвокатски хонорари, което съдът намира за
неоснователно. В разглеждания случай материалният интерес, върху който е
определено заплатеното от „Интертранс”ООД адвокатско възнаграждение по
подадената от дружеството въззивна жалба е 15000 лв., като също 15 000 лв.
е материалния интерес, по който се осъществява защитата против подадената от
ищеца М. въззивна жалба. Съгласно препращащата разпоредба на чл.7, ал.1, т.1, in fine от Наредба
№1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения , за процесуално
представителство, защита и съдействие по трудови дела с определен интерес,
адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата. Съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.
възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В случая
интереса по подадената от „Интертранс”ООД въззивна жалба е 15000 лв., поради
което минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 980 лв. без
ДДС, съответно на сумата от 1176 лв. с ДДС. В същия размер е и минималното
възнаграждение, което се предвижда за защита против жалбата на ищеца П.М.. Тъй
като двете договорени възнаграждения надвишават минимално /с 24 лв./
нормативния минимум, то следва да се приеме, че същите не са прекомерни. При
този извод, деловодните разноски /заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение/, които следва да се присъдят в полза на „Интертранс”ООД във
връзка с подадената от него въззивна жалба, съобразно уважената част от
жалбата, възлизат на сумата от 800 лв. Тъй като подадената от ищеца П.М.
въззивна жалба е изцяло неоснователна, на основание чл.78, ал.3 от ГПК той ще
следва да бъде осъден да заплати на „Интертранс”ООД деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 1200 лв.с ДДС.
Съобразно отхвърлената част от жалбата на „Интертранс”ООД, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, на адв.А.М., като пълномощник на
ищеца П.М., ще следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
457,33 лв.
В частта му, с която районният съд се е произнесъл по претенцията на ищеца за имуществени вреди, решението не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила и не е предмет на въззивния контрол.
Водим от
изложеното, Врачански окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №653/13.10.2017г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №1501/2017г.,
В ЧАСТТА МУ, с която „Интертранс”ООД-гр.Враца, с ЕИК ***** е осъдено да заплати
на П.К.М. ***, с ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди над 8000 лв./осем хиляди лева/ и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като недоказан предявеният от П.К.М. ***, с ЕГН ********** против
„Интертранс”ООД-гр.Враца, с ЕИК *****, иск по чл.200 от КТ за неимуществени
вреди след 30.09.2014г., за разликата
над 8000 лв.до 15000 лв.
ОТМЕНЯ решение №653/13.10.2017г.на РС-Враца, постановено по гр.дело
№1501/2017г., И В ЧАСТТА МУ, с която
„Интертранс”ООД-гр.Враца, с ЕИК ***** е осъдено да заплати по сметка на Районен
съд-Враца държавна такса и разноски над
400 лв./четиристотин лева/.
ОТМЕНЯ решение №653/13.10.2017г.на РС-Враца, постановено по гр.дело
№1501/2017г., И В ЧАСТТА МУ, с която
„Интертранс”ООД-гр.Враца, с ЕИК ***** е осъдено да заплати на адв.А.М. сумата над
523 лв.
ОСЪЖДА П.К.М. ***, с ЕГН ********** да
заплати на „Интертранс”ООД-гр.Враца, с ЕИК **** допълнителни разноски за
производството пред районния съд, в размер на 366,63 лв./триста шестдесет и
шест лева и шестдесет и три стотинки/
ПОТВЪРЖДАВА решение №653/13.10.2017г.на РС-Враца, постановено по гр.дело
№1501/2017г. в останалата му обжалвана част, с която предявеният от П.К.М. ***,
с ЕГН ********** против „Интертранс”ООД-гр.Враца, с ЕИК ****, иск по чл.200 от КТ за неимуществени вреди след 30.09.2014г.,
е бил отхвърлен за сумата над 15000 лв.
ОСЪЖДА
П.К.М. ***,
с ЕГН ********** да заплати на „Интертранс”ООД-гр.Враца, с ЕИК *********,
деловодни разноски в размер на общо 2000 лв./две хиляди лева/ за производството
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК във
вр.с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, „Интертранс”ООД-гр.Враца, с ЕИК
********* да заплати на адвокат А.М. с адрес *** сумата от 457,33 лв. /четиристотин петдесет и седем
лева и тридесет и три стотинки/ адвокатско възнаграждение за производството
пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.