Решение по дело №15482/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 10.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на пети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №15482 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от „Д.“ ЕООД срещу „Е.Е.Д.Т.“ООД с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 694.26 лева, представляваща главница за продадени стоки, за които са издадени Фактури №№36458/27.08.2019г. на стойност 94.66 лева; 36485/29.08.2019г. на стойност 263.14 лева; 36569/10.09.1019г. на стойност 72.60 лева; 37079/18.11.2019г. на стойност 876 лева; 37143/26.11.2019г. на стойност 486.67 лева; 37144/26.11.2019г.; 37149/26.11.2019г. на стойност 52 лева; 37177/29.11.2019г. на стойност 7 866.60 лева; 37192/30.11.2019г. на стойност 32.40 лева; 37210/04.12.2019г. на стойност 49.80 лева; 37226/05.12.2019г. на стойност 115.73 лева; 37373/30.12.2019г. на стойност 98.40 лева; 37488/16.01.2020г. на стойност 76.44 лева , както и сумата от 989.05 лева, представляваща мораторна лихва за периода, считано от падежа на всяка фактура до 01.12.2020г.

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на продавач е продал стоки от асортимента листа на ответника. За всяка доставка се съставяла стокова разписка, като доставките били подписани и приети от ответника, като сделката се обективирала в данъчен документ – фактура. Съгласно чл.327 ТЗ ответникът следвало да заплаща цената на получените стоки като договорката за срока на плащане за всяка една от извършваните доставки бил договорен първоначално в 30 дневен срок. Впоследствие с Анекс №1 поради просрочване на плащанията срокът бил изменен в петдневен от издаване на фактурата. Задължението на ответника възлизало на 10 683.31 лева. Стоките, предмет на продажбата са подробно описани в опис, приложен към исковата молба.

Въпреки многобройните разговори проведени с представители на ответното дружество дължимите суми не били заплатени. Изпратена била покана за доброволно изпълнение с изх.№1638/12.08.2020г. по куриер с обратна разписка, която не била получена от ответника.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В о.с.з. ищецът чрез процесуалния си представител отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 ГПК.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Съдът счита, че с оглед посочените с исковата молба обстоятелства и приложените с нея писмени доказателства:фактури и стокови разписки, предявеният иск е вероятно основателен.

На горните съображения, съдът намира, че са налице неизпълнени задължения от страна на ответника, като предявената искова претенция следва да бъде уважена в претендирания размер, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на основание чл.239,ал.2 ГПК.

По разноските :

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноските, реализирани в размер от 442 лева за заплатена държавна такса и 850 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

Претендираните от ищеца разноски в размер на 72 лева по образуване на изпълнително дело, изпращане на книжа в изпълнителното производство и налагане на запор не подлежат на присъждане в настоящото производство. Съобразно т.5 от ТР №6/2013г., постановено по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на присъждане с решението по съществото на спора подлежат направените от страната разноски в обезпечителното производство, което производство е различно от изпълнителното такова. В този смисъл е формирана практика на ВКС, в която се приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато тези по налагане на допуснатите обезпечителни мерки са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /Определение № 336/21.07.2016г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.о. , Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др./

Воден от горното съдът :

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Е.Е.Д.Т.“ООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ст. Д. Д. да заплати на „Д.“ЕООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ст. М. М. сумата от 1292 /хиляда двеста деветдесет и два/ лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	261547
Дата:	10 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия:	Камелия Диянова Василева

Дело:	20203110115482
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	2 декември 2020 г.

Решение по дело №15482/2020 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта