О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. Пловдив, 24 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в
закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
като разгледа административно дело №207 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по “ЧАСТНА
ЖАЛБА“ с Вх№1482 от 26.01.2021г. (лист 2) на Н.С.Т., с адрес: ***, 2-ри пост,
стая №81, “СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНИЕ да бъда МАХНАТ
от затвора- гр. Пловдив“.
Респективно, обжалва се отказ на началник на Отдел
“Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ (О“СДВРП“) в
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”), обективиран в писмо с
Рег.№203 от ??.01.2021г. на началник на О“СДВРП“ в ГД“ИН“, да бъде разгледана по
същество молба на Т. с №799 от 09.12.2020г. да бъде преместен в Затвора – Стара
Загора.
Претендира се отмяна на оспорения акт.
По допустимостта на заявеното оспорване настоящият
състав на съда констатира следното:
Писмо с Рег.№203 от ??.01.2021г. на началник на
О“СДВРП“ в ГД“ИН“ (лист17а) е съобщено на жалбоподателя на 08.01.2021г., при
отказ от негова страна да удостоверени това обстоятелство с подписа си, според
нарочно отбелязване върху посоченото писмо.
От своя страна, жалбата (лист 2) е подадена чрез началника
на Затвора – Пловдив на 22.01.2021г., видно от поставения върху същата рег.№,
или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според разпоредбите на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС,
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на главния директор на ГД“ИН“: 1) при включване в обучения, в курсове
за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа –
при изявено желание от лишения от свобода; 2) при настаняване на лечение в
болнично заведение по лекарско предписание; 3) по молба на близките или на лишения
от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти; 4) по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността
на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5) при необходимост с
цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4; в този случай се взема предвид
и желанието на лишения от свобода.
В случая, според нарочна извадка от дневника, воден от
инспекторите СДВР (социални дейности и възпитателна работа) в Затвора – Пловдив
(лист 18) на 09.12.2020г. от жалбоподателя Т. е подадена молба с №799 (неприложена
по делото), с кратко съдържание на молбата “превод
Ст. Загора“.
Изготвено е становище от Е.К. - ИСДВР на 2-ри пост от
11.12.2020г. (лист 17), според което становище инспектор К. подкрепя молбата на
Т. да бъде приведен в Затвор – Стара Загора за определен период от време с цел
лечение.
По делото не са ангажирани доказателства за датата, на
която молбата на Т. постъпва в ГД“ИН“, след което е изготвено процесното писмо.
На следващо място, според писмо с Рег.№203 от
??.01.2021г. на началник на О“СДВРП“ в ГД“ИН“, “… в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ са получени негови жалби,
с искане да бъде преместен да изтърпява наказанието си в друг затвор.
Проверката констатира, че осъденият Т., вече е депозирал до ГДИН и различни институции
множество жалби и молби с идентично съдържание и аргументи, които са били разгледани
по същество. По всички са изготвени отговори и същият е запознат с тях на осн.
на чл.78 от ППЗИНЗС (Правилник на прилагане на Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража). Предвид липсата на нови обстоятелства и на основание
чл.90, ал.5 ЗИНЗС, настоящите молби на лишения от свобода Н.С.Т., остават без
разглеждане“.
По аргумент от разпоредбата на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС,
главният директор на ГД“ИН“ (съответно лицето, на което е делегирано това
правомощие, съгласно чл.63, ал.5 от ЗИНЗС) издава заповед за преместване на лишения
от свобода в друг затвор или издава отказ да бъде преместен лишеният от свобода
в друг затвор.
Нормата на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС е императивна и за
компетентния административен орган е налице задължение да се произнесе със
заповед за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или да издаде
отказ за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг.
Съответно, при липсата на нови обстоятелства, въз
основа на които лишен от свобода да бъде преместен от един затвор в друг, следва
да бъде издаден отказ за това, но не и да се остави без разглеждане постъпило
искане в този смисъл, какъвто е настоящият случай.
Ето защо, настоящият състав на съда намира, че отказът
на началник на О“СДВРП“ в ГД“ИН“ да бъде разгледано по същество искането на Т.
да бъде преместен в друг затвор, респективно оставянето на молба с №799 от
09.12.2020г. на Т. без разглеждане, представлява незаконосъобразен акт, който
следва да бъде отменен.
По делото не са направени искания за присъждане на
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Предвид гореизложеното и на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ отказ на началник на Отдел “Социални дейности и
възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, обективиран в писмо с Рег.№203 от ??.01.2021г., да бъде разгледана
по същество молба на Н.С.Т. с №799 от 09.12.2020г. да бъде преместен в Затвора
– Стара Загора.
ИЗПРАЩА преписката по молба с №799 от 09.12.2020г. на Н.С.Т.
да бъде преместен в Затвора – Стара Загора на началник на Отдел “Социални дейности
и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” за решаване на искането по същество.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/