РЕШЕНИЕ

 

№……../14.07.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова…………………………………………..и в присъствието на прокурор...........………………………………………………………………...........................като разгледа докладваното от   съдия Байнова   Адм. дело № 297 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от Х.Т.П. ***, с посочен съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)  №20-1253-000039 от 08.01.2020г. , издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност  на оспорения акт, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че липсва ясно и конкретно изложение на фактическите обстоятелства, на които се основава ЗППАМ, респ. че заповедта не е мотивирана. Не ставало ясно дали посочените в заповедта четири наказателни постановления са връчени, при какви условия и от кога са влезли в сила. Самите НП били само с посочена дата на издаване. Предвид възможността за служебно възстановяване на контролни точки при изтекли две години без нарушение, следвало да е ясно кога всяко от НП е влязло в сила за проследяване изпълнението на това задължение. В заповедта не било посочено също кой е издателят на НП, за да бъдат изискани като доказателства. Следвало също да се има предвид, че отнетото СУМПС №********* било издадено през 2014г., т.е. след издаване на последното от упоменатите в оспорената заповед НП, когато именно ОДМВР констатирало, че жалбоподателят е правоспособен водач.

По изложените съображения се  иска отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Излагат се доводи за настъпила погасителна давност по чл.82 ал.3 от ЗАНН относно изпълнението на визираните в заповедта НП доколкото отнемането на контролни точки е последица от извършеното нарушение и наложеното наказание. Претендират се разноски.

Ответникът – Началник  сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното писмо вх.№1774/17.03.2020г., с което жалбата е изпратена до съда, се изразява становище за отхвърлянето ѝ.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С обжалваната ЗППАМ  №20-1253-000039 от 08.01.2020г. , издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково, на Х.Т.П. е наложена ПАМ по чл.171 т.4 от ЗДвП , а именно „временно отнемане на СУМПС на водач, изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП“. В мотивите на заповедта е прието от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя като са посочени наказателните постановления, въз основа на които това е станало. Видно от отбелязването в заповедта, същата е връчена на адресата си на 25.02.2020г.

 Жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е подадена по пощата чрез административния орган, където е заведена с вх.№ 272000-4281/06.03.2020г.

По делото са представени заверени копия на три от посочените в оспорената заповед наказателни постановления, а именно:

-         НП №1933 от 04.09.2012г., връчено на настоящия оспорващ чрез съпругата му С. Д. Д. на 07.10.2012г. и влязло в сила на 15.10.2012г., с което се отнемат 14 контролни точки

-         НП №743 от 28.04.2011г., връчено на жалбоподателя на 20.05.2013г.  и влязло в сила на 28.05.2013г., с което се отнемат 12 контролни точки

-         НП №1100 от 15.05.2008г., връчено на жалбоподателя на 25.06.2014г. и влязло в сила на 03.07.2014г., с което се отнемат  7 контролни точки

Представен е Картон на НП №1542 от 14.08.2009г. като видно от писмо рег.№271р-

3811/07.02.2020г. на РУ-Харманли, същото е влязло в законна сила на 17.05.2013г. и с него са отнети 6 контролни точки, а заверено копие не може да бъде предоставено, поради унищожаване на архива с НП до 2009г., включително.

Представена е и Справка за нарушител/водач за Х.Т.П., в която са отразени съставените срещу него АУАН за нарушения по ЗДвП и издадените въз основа на тях НП, издадени фишове и ЗППАМ. В същата е отразено следното : „отнети точки от влезли в сила НП – 39” и  „ общо отнети точки – 39”.

В Справката, в раздел „Действия“ са направени отразявания за издаваните на жалбоподателя СУМПС, вкл. отнетото с процесната заповед СУМПС №*********, издадено на 24.07.2014г. и валидно до 24.07.2024г. , с посочен статус в БДС: невалиден и статус в АНД: за отнемане. Справката е подписана и заверена с печат на ОДМВР – Хасково.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване  административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.  

Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №906/20.03.2019г. , Директорът на ОДМВР-Хасково е оправомощил Началника на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР Хасково да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.4 от посочената разпоредба.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП.  

Неоснователно е оплакването за липса на ясно и конкретно изложение на фактическите обстоятелства, на които се основава заповедта. В същата са посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, като е посочил освен това и наказателните постановления, въз основа на които те са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП. Съдът счита, че така отразеното удовлетворява изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за посочване на фактически основания за издаване на акта и е достатъчно за извършване на преценка за материалната му законосъобразност. Непосочването на датата на връчване и влизане в сила на визираните в заповедта НП, както и непосочването на издателя им, не обосновава извод за немотивираност на оспорения акт.

При издаване на оспорената заповед не се констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

            Относно съответствието на оспорената заповед с  материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171 т.4 от ЗДвП, посочен като правно основание за издаване на акта, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП, а именно когато са му отнети всички контролни точки, същото губи правоспособността си и е длъжно да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.  Видно от цитираната разпоредба, за да издаде заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законовоизискуеми предпоставки : на лицето – водач на МПС, да са отнети максималният брой контролни точки и същото да не е върнало свидетелството си за управление в МВР.

В случая не се установява тези предпоставки да са налице.

Не се доказва от административния орган, че към датата на издаване на оспорената заповед на жалбоподателя са отнети максималният брой контролни точки .

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба контролните точки се отнемат на въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като в същото се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

Идентични разпоредби по отношение общия брой на първоначално получаваните контролни точки от притежател на СУМПС-39, както и относно начина на отнемането им се съдържат и в предходно действащата Наредба № Iз-1959/27.12.2007г., в сила от 15.02.2008 г.

С оглед горепосочената регламентация се налага извод, че за да се установи по несъмнен начин отнемането на контролни  точки от водач на МПС, респ.  техният брой, е необходимо по делото да бъде представено и прието като писмено доказателство съответното влязло в сила наказателно постановление, представляващо официален документ, в което тези факти са отразени. Справката за нарушител/водач и картоните на НП установяват единствено вписването на определени факти в информационната система. Фактите, посочени в справката или в картоните на НП може действително да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно установени е необходимо да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателствени средства. Липсата на документа, въз основа на който е извършено отнемането на контролните точки означава, че липсва основание за тяхното отнемане, защото законодателят изрично е определил акта, чрез който контролните точки се отнемат. Вписванията в информационната система на органа не могат да заместят липсващото наказателно постановление. Съществуването на нормативни задължения, свързани със срока на съхранение на наказателните постановления, не може да доведе до промяна на доказателственото средство, чрез което се доказва отнемането на контролни точки. Справката за нарушител, съотв. картона на НП, не са  годни доказателства за установяване отнемането на контролни точки. В този смисъл е последната актуална практика на Върховният административен съд, изразена в решение № 10588 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8381/2017 г., VII о., Решение № 3965 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 420/2017 г., VII о., Решение № 1361 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10056/2018 г., VIII о. и др. Тази практика на касационната инстанция е трайна, с нея се преодолява съществуващата доскорошна противоречива такава на административните съдилища и на Върховният административен съд относно това кои доказателства са годни за установяване отнемането на контролни точки, поради което настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с нея.

В случая от представените по делото 3 бр. наказателни постановления се установява, че на оспорващия са отнети общо 33 к. т. Останалото, цитирано в оспорената заповед НП не е представено, поради унищожаването му, поради което съобразно гореизложените мотиви следва да се приеме, че по делото е останал недоказан фактът на отнетите с него точки.  При това положение, следва да се приеме, че към датата на издаване на оспорената заповед броят на доказано отнетите от жалбоподателя контролни точки не е равен или по-голям от 39, при което за него не е възникнало задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

По изложените съображения оспорената заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК следва да се отмени.

Само за пълнота на мотивите и във връзка с оплакването на жалбоподателя , че наказанията, наложени с визираните в оспорената заповед наказателни постановления са погасени по давност, респ. погасена е възможността за отнемане на контролни точки,  съдът намира за необходимо да посочи следното:      

Действително след изтичане на абсолютния давностен срок по чл.82 ал.3 от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, освен ако е  налице изключението по ал.4 на същата разпоредба.  Дори и да се приеме, че  наложените наказания са погасени по давност, това обстоятелство няма отношение към законосъобразността  на оспорената заповед.  Изземването на свидетелство за управление е принудителна административна мярка, чието прилагане не е обвързано с изтичането на определен срок, а е обусловено единствено от факта на изчерпване на контролните точки на водача. Самото отнемане на контролни точки от своя страна не е административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН и по отношение на него не намират приложение сроковете по чл.82 от ЗАНН.  Независимо от несподелянето на това оплакване, крайният извод за незаконосъобразност на оспорената заповед не се променя.

С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на оспорващия да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите  са в размер на 310.00 лева, от които 10.00 лева  внесена държавна такса и 300.00 лева договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат, съгласно Договор за правна защита  и съдействие от 25.02.2020г.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1253-000039 от 08.01.2020г. , издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Х.Т.П. ***, с посочен съдебен адрес *** направените по делото разноски в размер 310.00 (триста и десет) лева.

            Решението не подлежи на обжалване.                           

                                                                                                   

                                                                                           Съдия: