РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Сливница , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Н. Николов
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Н. Николов Административно
наказателно дело № 20201890200312 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното: А. Ж. Т., ЕГН ********** от град П., ул. „С.“, **,
обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-1204-003893 от 24.01.2020 г. на
Началник Група към ОДМВР – София, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП, затова, че на 10.12.2019г. в 17.00 часа, на ПП № 1-8 в района на 01-ви км. на
ГКПП „Калотина“ вход леки автомобили, управлява товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“,
с френски рег. № **, като при извършена проверка се установило, че МПС не е
регистрирано по надлежния ред в Р България, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като
претендира същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, като по делото е постъпила писмена защита от същия, в която се излагат
аргументи по съществото на правния спор.
Административнонаказващият орган – ОДМВР София, редовно уведомен, не
изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита в която се излагат
съображения за неоснователност на така подадената жалба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че на посочената в НП и АУАН, дата, място и време,
жалбоподателят управлявал описаното МПС, като е преминал през границата на страната и
е влязъл на територията на Р България. При извършена проверка от граничен служител,
водача представил на същия френско СРМПС № ****, което според ст. Инспектор Ц.М.
(видно от докладна записка л. 13 от делото) от РДГП – Драгоман било анулирано. Поради
горното последния потърсил съдействието на служители на ОДМВР - София, с-р „Пътна
полиция“, като на място се отзовали свидетелите И. Т. Т. и М. Б. К.. Последния твърди, че
при проверка на документите на автомобила се установило, че същото било анулирано от
френските власти, чрез ръкописно изписване върху него на две успоредни черти и
посочване на датата, на която същото е дерегистрирано. За посоченото нарушение,
свидетелят Т., съставил на жалбоподателя АУАН № 58348. Актът бил връчен срещу подпис
на водача, като същия не направил възражения в него и отразил, че е запознат със
съдържанието му. По преписката не е представена справка за твърдяната от свидетелите
дерегистрация на автомобила.
Копие от френско СРМПС № **е приложено към административно наказателната
преписка – л. 7 от делото.
На база съставения АУАН и доказателства АНО е издал обжалваното НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като
нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице
е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На
първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На
второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от
което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде
установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени
формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на
административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и
2
издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат
предвидените в закона реквизити.
Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление от формална страна съдържат
изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на императивни
разпоредби на ЗАНН.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение, изготвен от
компетентно длъжностно лице от съответния административен орган, което има права да
осъществява функции по контрол по ЗДвП - актът е съставен от св. И.Т. в качеството му на
мл. автоконтрольор при ОДМВР - София, при спазване разпоредбите на. чл. 37, ал. 1 от
ЗАНН.
Според обстоятелствената част на наказателното постановление управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил регистриран на територията на Р Франция, а впоследствие е
бил отчислен от службата за регистрация в посочената държава и не е бил регистриран в
службата за регистрация в България. Констатацията, че автомобилът е бил дерегистриран
във Франция, се подкрепя единствено от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, като в кориците на административно наказателната преписка, такива
доказателства липсват.
Не се спори в производството, че санкционираното лице е представило пред
служителите на Гранична полиция, френско свидетелство за регистрация на автомобила.
Както беше посочено по - горе обаче, липсват данни по преписката да са представени
доказателства, че автомобилът действително е бил отчислен от френските власти. Липсват
също така и данни, дали от съответните компетентни власти е изисквана официална справка
свързана с актуалната регистрация на процесния автомобил в Р Франция.
Предвид изложеното по-горе не може да се приеме за доказано обстоятелството, че
регистрацията на автомобила във Франция е била прекратена към момента на установяване
на твърдяното нарушение.
Тук е мястото да се отбележи, че задължение на административно наказващия
орган е да ангажира достатъчно по обем и качество доказателства от които да бъде
установено по несъмнен и безпротиворечив начин описаното в НП нарушение. В случая,
както беше посочено по – горе, не са посочени номерът на рамата на управлявания от
жалбоподателя автомобил /доколкото при наличието на твърдения за липса на регистрация
3
по установения ред, това е основният индивидуализиращ белег на МПС/, фактическото и
правното основание, по силата на което е прекратена регистрацията на този автомобил във
Франция, както и актът за прекратяване на регистрацията на автомобила и компетентният
орган на Френската република, който е издал този акт. Освен че водят до нарушаване на
правото на защита на санкционираното лице, посочените пропуски изправят съда пред
невъзможност да прецени законосъобразността на издаденото наказателното постановление,
както и да провери правилно ли е приложен материалния закон, досежно възприетата от
АНО фактическа обстановка, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя
автомобил е била прекратена към посочената в наказателното постановление дата на
вмененото нарушение. Следва също така да бъде посочено, че отбелязването върху талона
на автомобила с ръкописен текст на френски език „VENDU“ /продаден/, само по себе си не
означава, дерегистрация на автомобила, а единствено установява трансформация на
собствеността. За да бъде прекратена неговата регистрация е необходим конкретен акт на
съответната компетентна администрация, според който по недвусмислен начин да се налага
извода, че поставените регистрационни табели са невалидни и съответно движението на
автомобила с тях го квалифицира като такъв, който не е регистриран по надлежния ред.
В този смисъл обжалваното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата
на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, като не са посочени доказателствата които потвърждават
извършването му. В конкретния случай такива липсват по делото и не са ангажирани в хода
на АНП.
Горното налага извода, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-1204-
003893 от 24.01.2020 г. на Началник Група към ОДМВР – София, с което на А. Ж. Т., ЕГН
********** от град П., ул. „С.“, **, за нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП,
затова, че на 10.12.2019г. в 17.00 часа, на ПП № 1-8 в района на 01-ви км. на ГКПП
„Калотина“ вход леки автомобили, управлява товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“, с
френски рег. № **, като при извършена проверка се установило, че МПС не е регистрирано
по надлежния ред в Р България, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3 пр. 1
от ЗДвП, му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
4
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5