РЕШЕНИЕ
№ 5859
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110141922 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 12.08.2022 г., от Ц. Н. Ц. против
............., уточнена с молба от 12.08.2022 г., в която са изложени твърдения, че в полза на
ответника срещу ищеца, действащ в качеството си на .............. – заличен търговец, е издаден
изпълнителен лист от 19.10.2006 г. по гр. д. № 10568/2004 г. по описа на СРС за сумата в
размер на 406,32 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от 26.10.2004 г. до
погасяване на вземането, която към момента на подаване на исковата молба възлиза на
802,33 лева, и изпълнителен лист от 06.02.2009г., издаден по гр. д. № 5498/2006 г. по описа
на СРС, за сумата в размер на 2222,85 лева, представляваща неустойка и 342,11 лева,
представляваща съдебни разноски. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа,
че за принудително събиране на вземанията по екзекутивните титули са образувани изп.
дело № 20098380402165 и изп. дело № 20098380402164 по описа на ЧСИ ............, по които
след 12.11.2010 г. не са предприемани изпълнителни действия. В исковата молба са
изложени твърдения, че към момента на подаване на молба от ответника за образуване на
изп. дело № 20221860400053 по описа на ДСИ .......... И.а, с район на действие Районен съд –
гр. Пирдоп, вземанията са погасени по давност. При така наведените твърдения е направено
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумите, за които са издадени изпълнителни листа по гр. д. № 10568/2004 г. по
описа на СРС и гр. д. № 5498/2006 г. по описа на СРС. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва предявения иск. С подадения отговор са оспорени изложените в
исковата молба фактически твърдения и заявените правни изводи. Процесуалният
представител на страната поддържа, че в хода на образуваните изпълнителни производства
за принудително събиране на сумите по процесните изпълнителни листа са предприети
изпълнителни действия, с които е прекъсната давността. В допълнение е отбелязано, че
независимо от обстоятелството, че по наложените запори върху вземания на длъжника не са
1
събрани суми, с налагането им давността по процесните вземания е прекъсната. Направено
е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
По допустимостта на производството, съдът приема следното:
Съгласно трайната съдебна практика намерила израз в Решение № 80/26.07.2012г. по
т. д. № 287/2011 г. по описа на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в
редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017
г./, признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата
правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по
правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т.е.
единствено в пределите на собствения му персоналитет. Така всеки един едноличен
търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения,
винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от
упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени
отношения, в които той влиза в частния си живот. От изложеното следва, че с
регистрирането на едно физическо лице като едноличен търговец не възниква нов правен
субект, а само се придава допълнително качество на физическото лице, във връзка с
участието му в търговския оборот. Съдът намира, че със заличаване на едноличния търговец
основание § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ отпада това допълнително качество, като правният
субект / физическото лице/ продължава да съществува. Предвид изложеното съдът намира,
че процесуално легитимираният ищец по делото е физическото лице Ц. Н. Ц.. В подкрепа на
изложеното разбиране са Определение № 4438/27.02.2014г. по в.ч.гр.д. № 14186/2013г. по
описа на СГС, II – В въззивен състав и Решение № 3103/18.04.2016г. по в.гр.д. №
12702/20185г. по описа на СГС, IV – A въззивен състав.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.
Страните не спорят, а и от представеното по делото Решение от 10.07.2006 г.
постановено по гр. д. № 10568/2004 г. по описа на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 72 състав, се установява, че .............. е осъден да заплати на .............
сумата в размер на 406,32 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от
26.10.2004 г. до погасяване на вземането. Съдебният акт е влязъл в сила на 08.08.2006 г., от
който момент на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнал да тече петгодишен давностен срок
за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 19.10.2006 г.
Давността относно вземането, установено с влязло в сила решение по гр. д. №
10568/2004 г. по описа на СРС, II ГО, 72 състав, е прекъсната с подаване на молба от
11.06.2009 г. за образуване на производство на принудително събиране на сумата, в която е
налице посочване на изпълнителен способ ( запор върху вземания на длъжника към трети
лица, запор на движими вещи на длъжника и възбрана върху недвижими имоти). По
молбата е образувано изп. дело № 20098380402164 по описа на ЧСИ ............. Със запорни
съобщения от 23.06.2009 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в търговски
банки в страната. С нарочно писмо от ........... от 09.07.2009 г. е потвърдено, че длъжникът е
клиент на банката, наложен е запор върху банковата му сметка и при наличие на суми по
нея запорът ще бъде изпълнен. С нарочно писмо от ......... е потвърдено наличие на открита
банкова сметка на името на длъжника в банката. Със запорно съобщение до ................. от
23.05.2010 г. е наложен запор върху вземания на длъжника. Със запорно съобщение до
Районен съд – гр. Пирдоп от 27.05.2010 г. е наложен запор върху вземания на длъжника. С
постановление от 20.06.2022 г. съдебният изпълнител прекратил производството на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и вдигнал наложените запори върху вземания на
длъжника.
2
Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по гр. д. № 5498/2006 г.
по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 56 състав, се установява,
че с влязло в сила на 16.11.2008 г. Решение по в. гр. д. № 1081/2007 г. по описа на СГС, IV –
Г въззивен състав, .............. е осъден да заплати на ............. сумата в размер на 2222,85 лева,
представляваща неустойка и сумата в размер на 342,11 лева, представляваща съдебни
разноски. Считано от влизане в сила на съдебния акт на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
започнал да тече петгодишен давностен срок относно вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист от 06.02.2009 г.
Давността относно вземането, установено с влязло в сила Решение по в. гр. д. №
1081/2007 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав, е прекъсната с подаване на молба от
11.06.2009 г. за образуване на производство на принудително събиране на сумата, в която е
налице посочване на изпълнителен способ ( запор върху вземания на длъжника към трети
лица, запор на движими вещи на длъжника и възбрана върху недвижими имоти). По
молбата е образувано изп. дело № 20098380402165 по описа на ЧСИ ............. Със запорни
съобщения от 23.06.2009 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в търговски
банки в страната. С нарочно писмо от ........... от 09.07.2009 г. е потвърдено, че длъжникът е
клиент на банката, наложен е запор върху банковата му сметка и при наличие на суми по
нея запорът ще бъде изпълнен. С нарочно писмо от ......... е потвърдено наличие на открита
банкова сметка на името на длъжника в банката. Със запорно съобщение до Районен съд –
гр. Пирдоп от 27.05.2010 г. е наложен запор върху вземания на длъжника. С постановление
от 20.06.2022 г. съдебният изпълнител прекратил производството на основание чл. 433, ал.
1, т. 2 ГПК и вдигнал наложените запори върху вземания на длъжника.
Съдът намира, че с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника по двете
образувани срещу него изпълнителни производства давността относно процесните вземания
е прекъсната. Следва да бъде разяснено, че не е необходимо предприемане на действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ или предприетото действие да е
успешно, за да се счита давността прекъсната. Извод в подкрепа на изложеното следва и от
разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г.
на ОСГТК, съгласно които изпращане на запорно съобщение до банка в хипотеза, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът
няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но
длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя. Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното
съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се
счита за наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК.
Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие
от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката до датата на погасяване на
задълженията на длъжника – титуляр на сметката, реализиране на изпълнителния способ и
удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на
обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното
производство. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника
до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване
на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите
постъпления. Запорът върху вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма
наличност, т. е. когато салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на
връчване на запорното съобщение на банката, и има действие по отношение на
постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо
изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката, в който смисъл
е и Решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. на II т. о. на ВКС. Запорът се счита
наложен от получаване на запорното съобщение и има действие до настъпване на някое от
посочените по-горе обстоятелства, поради което запорът в хипотезата на наложен запор
върху банкова сметка на длъжника, без значение от наличностите по същата, е
изпълнително действие с траен характер и непрекъснато действие – така Решение № 265013
от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6531/2020 г. В хипотезата на изпълнително действие с
3
траен характер, непрекъснат ефект и правно действие не са необходими нито нови искания
на взискателя, нито следващи действия на съдебния изпълнител, поради което
двугодишният срок на перемпцията на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1,
т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона ( ТР № 47/1965 г. на
ОСГК на ВС) не може да изтече, защото при осъществен изпълнителен способ взискателят и
овластеният от него съдебен изпълнител нямат интерес и необходимост от предприемане на
други изпълнителни способи. Изпълнителното действие „налагане на запор“ с оглед трайния
си характер е препятствало изтичане на давностния срок до вдигане на запорите с
постановление от 20.06.2022 г., от който момент е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок за вземанията.
Давностният срок относно вземанията е прекъснат с подаване на молба от 19.07.2022
г. за образуване на производство за принудително събиране на сумите, за които са издадени
процесните изпълнителни листове, която съдържа посочване на конкретни изпълнителни
способи. По молбата е образувано изп. дело № 20221860400053 по описа на ДСИ .......... И.а,
с район на действие Районен съд – гр. Пирдоп, като от сочената дата е започнал да тече нов
давностен срок, който не е изтекъл към момента на постановяване на настоящия съдебен
акт, поради което предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК се явява
неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. ............ срещу
............., БУЛСТАТ ............, с адрес в гр. .............., иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
като погасени по давност сумата в размер на 406,32 лева, представляваща главница, ведно
със законна лихва от 26.10.2004 г. до погасяване на вземането, която към момента на
подаване на исковата молба възлиза на 802,33 лева, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 19.10.2006 г. по гр. д. № 10568/2004 г. по описа на СРС и сумата в размер на 2222,85
лева, представляваща неустойка и сумата в размер на 342,11 лева, представляваща съдебни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.02.2009 г. по гр. д. № 5498/2006
г. по описа на СРС, които изпълнителни титули са издадени срещу Ц. Н. Ц., действащ в
качеството си на .............. – заличен търговец, считано от 01.01.2012 г.
ОСЪЖДА Ц. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. ............, да заплати .............,
БУЛСТАТ ............, с адрес в гр. ............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на
100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4