Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………. 2021
година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание,
проведено на 14.07.2021 г. при
участието на секретаря Камелия Александрова изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 1073/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 186 от ЗДДС.
Образувано е по жалба
на „Е.“ ЕООД, представлявано от Е.Г.З.,
срещу Заповед № 110-ФК/10.05.2021 г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на ПАМ.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на наложената мярка. Същата се счита за
неоснователно наложена. Твърдят се нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, като такова се изтъква неправилно
описание на фактите.
Твърди се липсата на факти, осъществяващи хипотезата на цитираните
в заповедта конкретни текстове от двата нормативни акта – Наредба № Н-18/2006
г. и ЗДДС. Релевирано е бланкетно твърдение за порочност на оспорената
заповед, аргументирано с две конкретни
решения на ВАС – Решение № 14406/20.11.2020 г., постановено от тричленен състав
на ВАС по адм д.№ 8705/2019 г. и Решение № 4931/19.04.2021 г. постановено от 5
-членен състав на ВАС по адм. д. №1803/2021г. Според разбирането на оспорващото
дружество с цитираните съдебни актове е
призната незаконосъобразността на текстове от Наредба Н-18/2006 г., по която му е наложена ПАМ с оспорената
заповед.
Въз основа на
изложеното и претендираната незаконосъобразност на заповедта е формиран петитум
с искане за нейната отмяна.
Ответникът в
представени по делото писмени бележки оспорва релевираните в жалбата доводи.
счита, констатираното нарушение за
безспорно установено, при този случай административния орган действа в
условията на обвързана компетентност. Счита заповедта за законосъобразно
издадена, моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След анализ
на събраните по делото доказателствата и при съобразяване на
доводите, релевирани от на страните съдът приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е
подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
На 30.04.2021
г. в търговски обект – магазин за месо , находящ се в гр. Варна, бул. „Кирил и
Методий“ № 31, стопанисван от „Е.“ ЕООД инспектори
от ТД на НАП Варна извършили проверка, по време на която
констатирали, че при осъществена контролна продажба
на стока –1,067 кг кайма на
обща стойност 9.60 лв, лв., платени в брой на продавач консултант, не бил издаден ФБ от монтираното в обекта
ФУ, с което търговецът нарушил
разпоредбите на чл. 25, ал.1 ,эт.1 във
връзка с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. и чл. 118 , ал.1 от ЗДДС.
При проверката е установена
касова наличност в размер на 236 лв. и положителна
разлика от 11,80 лв. между нея и отчетената фискална наличност, което е видно от съставения опис на паричните
средства, изведените и приложени по делото дневен
финансов отчет от 30.04.2021 г., фискални бонове за същата дата до момента на
проверката, периодичен отчет.
Констатациите си проверяващите обективирали в протокол № 0435458 /30.04.2021 г., впоследствие бил съставен и АУАН № F611177/11.05.2021 г., който възпроизвежда същата фактическа обстановка. Връчен е на представляващия дружеството лично на същата дата, подписан без възражения.
Горното съдът приема като
мълчаливо признание от страна на
търговеца за извършеното нарушение.
Въз основа на
доказателства, събрани в хода на проверката, началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
Варна издал Заповед № 110-ФК/10.05.2021 г., с която на основание чл. 186 от ЗДДС наложил на търговеца ПАМ – запечатване
на стопанисвания от него търговски
обект забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни
на основание чл. 187 ал.1 от същия закон.
По правото:
Правното
основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "б" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не спази
реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за
приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за
управление на търговската дейност.
При налагане на ПАМ по реда на чл.
186,ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпа
до същия обект/обекти - чл. 187,
ал.1 от същия закон.
Видно е, че втората мярка не може да има
самостоятелно приложение, макар и да е уредена в отделна правна норма – тя е
обвързана от налагането на първата мярка, цели да гарантира реалното и
действие. Поради това налагането им
е кумулативно заложено от
законодателя.. След като е така, то компетентността на органа за прилагане на чл. 186 от ЗДДС се разпростира и е валидна и
относно мярката по чл. 187 от същия закон и не е необходимо изричното и отделно
възлагане.
Относно материалната
законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът намира, че не
е нарушена процедурата по налагане на принудителна административна мярка.
Оспорената заповед е изцяло съобразена с
разпоредбите на материалноправните норми, съответства и на целта на закона. Издадена
е на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от същия закон.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС
фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност.
Издаването
на фискален бон е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или
услуги в търговски обект по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Към момента на проверката дневният финансов
отчет за 30.04.2021 г. сочи 224.20 лв. общ оборот, фактическата наличност в касата е в размер на
236 лв. лв. и касов бон за извършената продажба на описанната стока на стойност
от 9.60 лв. не е издаден.
Тези факти формално се оспорват от
задълженото лице, но не бяха оборени в хода на съдебното производство.
При обвързващата доказателствена сила на протокола
и другите съставени от органи по
приходите документи, (съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК), отразените в него факти се считат за
действително осъществили се, доколкото търговецът не ангажира доказателства, които да ги оборят.
Горното води до извод за наличие на първата и
съществена материалноправна предпоставка за прилагането на процесната
мярка - както се каза и по-горе
търговецът не оспорва извършеното деяние, съставляващо административно
нарушение и изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален
бон) за извършена от него продажба на описаната в заповедта стока, на посочената дата и в същия търговски обект.
Този юридически факт поражда правомощието на органа по
приходите да приложи съответната ПАМ по запечатване на обекта, като в този
случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
Релевираният в жалбата довод за порочност за
заповедта, обосноваващ се с цитираните съдебни
актове на ВАС – Решение № 14406/20.11.2020 г. по адм. д. № 8705/2019 г. и
Решение № 4931/19.04.2021 г. постановено от петчленен състав на ВАС, е
изцяло неоснователен. Цитираните две
решения имат за предмет съвсем различни разпоредби от Наредба Н-18/2006 г., не касаят относимите за разглеждания случай
конкретни разпоредби от Наредбата – чл.
25, ал.1, т.1 и чл. 3, ал.1 от
същата са с непроменена редакция към датата момента на установяване на
нарушението и до момента. Поради това позоваването на оспорващия на тези
решения в конкретния случая е лишено от логика и смисъл.
Оспорената заповед съдържа ясни мотиви
относно срока, за който се налага заповедта - констатация, че при проверката е
установена положителна касова наличност, както и предходно нарушение на Наредба №
Н-18/2006 г., установено с влязло в сила наказателно постановление № 279521-F16218/28.07.2017 г.
При така изложените обстоятелства срок на
мярката от 14 дни / около средата на законовоопределената мярка на срока от 1
до 30 дни/ съответства на целта на закона и не може да бъде прието, че е
нарушен принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК.
Предвид приетия по спора краен правен резултат
и своевременно направеното от процесуалния представите на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за
основателно, следва да се уважи в размер, съобразен с чл. 78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172,
ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Варна представлявано от Е.Г.З., срещу Заповед № 110-ФК/10.05.2021 г.,
издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП за налагане на ПАМ.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК
ОСЪЖДА „Е.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Варна, представлявано от Е.Г.З., „да заплати на ЦУ на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер от 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова