Определение по дело №33/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред Б. е образувано по жалба на М. Х. З. чрез адвокат В. Ем. срещу постановление от 25.09.2015 година на прокурор при ОП – Б., с което на обвиняемия по ДП №314/2015 год. ЗМ – 509/2015 год. по описа на РУП – П. /пр. пр. №3679 от 2015 год. по описа на ОП – Б./ З. е наложена забрана за напускане пределите на страната. В жалбата се оспорва необходимостта от налагането на подобна мярка, още повече, че липсват мотиви в прокурорския акт, които да обосновават налагането й. На плоскостта само и единствено на повдигнато обвинение за извършване на престъпление, с което е причинена смърт, не може да се обоснове накърняването на конституционно закрепени човешки права, без да се обоснове и то с нужната конкретика необходимостта от такъв подход. В конкретния казус обвиняемият е с известен адрес и се е явил при призоваването му от разследващия орган, което за момента изключва опасността от укриването му и съответно налагането на посочената мярка на процесуална принуда. Иска се отменяването на забраната за напускане на пределите на страната спрямо обвиняемия, включително и поради липсата на мотиви в атакувания акт, които да оправдаят налагането й.

Към жалба са приложени материалите по ДП №314/2015 год. ЗМ – 509/2015 год. по описа на РУП – П..

След запознаване с материалите по посоченото ДП и преценка на основателността на доводите, изтъкнати в жалбата, ОС намира за установено следното:

Досъдебно производство с №314/2015 год. ЗМ – 509/2015 год. по описа на РУП – П. е образувано по реда на чл.212, ал.3 от НПК срещу неизвестен извършител за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до смъртта на две лица – престъпление по чл.343, ал.3, б. „б” във вр. с чл.343, ал.1, б. „в” от НК. Малко по-късно във времето на М. Х. З. е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б. „б” във вр. с чл.343, ал.1, б. „в”пр.1 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и във вр. с чл.5, ал.3, чл.20, ал.2 и чл.23, ал.1 от ЗДвП. Обвинение за независимо съпричинителство на причинения престъпен резултат от станалото пътно транспортно произшествие е повдигнато и на още едно лице. Спрямо З. е взета мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. От материалите по досъдебното производство се установява, че са извършени множество процесуални действия- разпитани са свидетели очевидци, както и пристигнали малко след катастрофата, назначени и изпълнени са множество експертизи като се чака заключението по тройната автотехническа експертиза. З. е с установен адрес в [населено място], ул. „Вр. К.” №.., на който е бил призован за повдигане и предявяване на обвинение. Същият е с чисто съдебно минало и липсват данни, че с поведението си е възпрепятствал разследването като се е укривал или пък не се е явявал при призоваване.

При тези безспорно установени данни към момента, депозираната жалба срещу атакувания прокурорски акт е напълно основателна. Забраната за напускане на пределите на Р Б съгласно чл.68 от НПК цели да обезпечи законосъобразното развитие и приключване на образувано досъдебно производство като попречи на обвиненото лице да напусне по законов път страната. Предпоставка за налагане на тази мярка за процесуална принуда е обвинение за тежко умишлено престъпление /чл.93, т.7 от НК/ или за престъпление, с което е причинена смърт, какъвто е и настоящия случай. Извън тази формална предпоставка задължително следва да са налице и допълнително данни и то доказателствено подкрепени, които да позволяват да се направи обосновано предположение, че е реална опасността лицето да напусне пределите на страната и с това да попречи на своевременното приключване на наказателното производство или реализация на евентуалната му наказателна отговорност. Само за яснота съдът отбелязва, че в редица случаи данни в тази посока могат да се изведат и от начина на извършване на самото престъпление, включително и от поведението на лицето по време на извършването му, и непосредствено след това. От материалите по цитираното досъдебно производство не може да се заключи, че без налагането на тази допълнителна мярка за процесуална принуда, опасността З. да напусне страната и да се укрие в чужбина е реална. Затова и налагането й при наличните доказателства не е оправдано. Ако при постановяване на своето постановление прокурорът беше обсъдил събраната до момента в хода на разследването информация, вероятно би стигнал до същите изводи. Като е коментирал само и единствено наличието на формалната предпоставка по чл.68, ал.1 от НПК /наличие на престъпление, с което е причинена смърт/, без да обсъди въобще налице ли са данни в посочената по-горе насока, той е постановил един порочен акт, забраната по който следва да бъде изцяло отменена.

Водим от горното и на основание чл.68, ал.6 във вр. с ал.5 от НПК ОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА наложената на обвиняемия по ДП №314/2015 год. ЗМ – 509/2015 год. по описа на РУП – П. /пр. пр. №3679 от 2015 год. по описа на ОП – Б./ М. Х. З. с постановление от 25.09.2015 година на прокурор при ОП – Б. забрана за напускане на пределите на Р Б.

Незабавно да бъдат уведомени страните, както и органите на МВР.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: