Решение по дело №10022/2017 на Окръжен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 120

 

гр.Габрово, 26.05.2017г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Габровски окръжен съд в публично заседание на четвърти май през  две хиляди и седемнадесета година  в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. КОСЕВА

                                                                   

при секретаря В. К., с участие на прокурора............., като разгледа докладваното от съдия Косева т.д.№ 22 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявеният от Банка Пиреос България"АД иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в общ размер 86 663,76 лева /включваща главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, годишна такса, нотариални такси/, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №1417/2015г. на РС- Ловеч, ведно със законната лихва считано от датата на заявлението- 20.08.2015г. до окончателното й изплащане.

            С определение №45 от 23.02.2017г. по в.ч.гр.д.№63/2017г. Апелативен съд- Велико Търново е изпратил т.д. №53/2016г. по описа на ОС- Ловеч за разглеждане в ОС- Габрово.

            Въз основа на това определение в ОС- Габрово е образувано настоящото т.д.№22/2017г., което е продължило от етапа, до който е разгледано в ОС- Ловеч /да се приеме изготвеното допълнително заключение- справка на л.184-185 от делото и да се постанови съдебен акт/.

            Производството пред Окръжен съд - Ловеч е образувано по искова молба вх. №4039/08.06.2016г. на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 8316ЗЗ691, срещу Н.Л.Б. и П.Р.Б.,***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415 ГПК за признаване на установено, че ответниците дължат на "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД при условията на солидарност следните суми по падежирали изискуеми вноски, а именно: сумата от 29 366.82 лв. /двадесет и девет хиляди триста шестдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща просрочена главница по сключения между страните на 02.06.2008 год. Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 год. и Анексите към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2015 год. до изплащане на вземането; сумата от 44 643.04 лв. /четиридесет и четири хиляди шестстотин четиридесет и три лева и четири стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.02.2012 год. до 30.07.2015 год.; сумата от 11 705.61 лв. /единадесет хиляди седемстотин и пет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от 29.02.2012 год. до 19.08.2015 год.; сумата от 775.49 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща годишна такса за периода от 28.06.2012 год. до 30.07.2015 год.; и сумата от 172.80 лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ - нотариални такси, дължими съгласно общите условия на "Банка Пиреос България" АД.  За вземанията по ч.гр.д. № 1417/2015г. по описа на РС- Ловеч в полза на "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, е издадена заповед № 900/21.08.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

         В исковата молба се излага, че между банката от една страна и от друга- кредитополучател Н.Б. и  П.Б., като солидарен длъжник, на 02.06.2008г. е сключен договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/ 2008г. Сключеният между тях договор е изменян и допълван впоследствие с Анекс № 1/11.06.2009 год., с Анекс № 2/01.07.2011 год., с Анекс № 3/28.07.2011 год. и с Анекс № 4/30.01.2012 год. По силата на сключения между страните договор, на кредитополучателя и ответник по делото Н.Л.Б., е предоставена кредитна линия с лимит от 100 000 лв. /сто хиляди лева/. Съгласно процесният Договор за кредит, кредитната линия се усвоява от кредитополучателя наведнъж или многократно /на части/ до крайния срок за издължаване на кредита. Крайният срок за издължаване на кредита е 60 /шестдесет/ месеца от подписването на процесния Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека 1532/R/2008 год. от 02.06.2008 год., като до края на този срок кредитополучателят се е задължил да погаси всички свои задължения по ползвания кредит, включително главница, представляваща усвоената от кредитния лимит сума, лихви, такси и разноски.

         За обезпечаване точното изпълнение на условията по договора и срочното издължаване на сумите по кредита, с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с Вх. per. № 3757, Акт № 21, том: ІІ, дело № 2155/2008 год. от 03.06.2008 год. на СВ - Ловеч ответниците по делото са учредили в полза на „Банка Пиреос България" АД първа по ред ипотека върху следния свой собствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.513.2301.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, попадащ в сграда № 43952.513.2301.1, разположена в Поземлен имот № 43952.513.2301, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

         Кредитната линия в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/ е била усвоена изцяло от кредитополучателя. Кредитът е усвоен на части, като през 2008 год. банковата сметка на кредитополучателя Н.Л.Б. - банкова сметка с №*** при „Банка Пиреос България" АД, по негово искане многократно е била заверявана от Банката с различни суми до усвояването на целия размер на кредитната линия.

         С Анекс № 1 от 11.06.2009 год. към Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 год., сключен между страните по делото, те са постигнали съгласие отпуснатите от Банката средства под формата на кредитна линия с ипотека да се трансформират в многоцелеви кредит с ипотека. Условията по договора са предоговорени по молба на кредитополучателя до Банката. Размерът на отпуснатия кредит е изменен на 106 996.74 лв. /сто и шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, като главницата се е формирала от усвоената част от кредитната линия и дължимите по договора за кредит просрочени лихви, такси и комисионни, заедно с лихвите, дължими през промоционалния период по Анекса. Към датата на сключване на Анекса кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя. С този Анекс № 1 от 11.06.2009 год. страните са се договорили погасяването на кредита да се извърши на 120 /сто и двадесет/ месечни вноски, включващи в себе си част от главницата и начислената за съответния период лихва. Крайният срок на издължаване на кредита е предоговорен на 120 /сто и двадесет/ месеца, считано от датата на подписване на Анекса.

         С Анекс № 2 от 11.07.2011 год. към Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 год., сключен отново по молба на кредитополучателя до Банката, страните са се договорили, че за обезпечаване точното изпълнение на условията по договора и срочното издължаване на сумите по кредита, ответниците по делото в допълнение към предвидените в процесния договор за кредит обезпечения учредяват в полза на ищеца втора по ред договорна ипотека с материален интерес в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ върху гореописания недвижим имот, тяхна собственост, а именно: самостоятелен обект в сграда  с идентификатор 43952.513.2301.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч. С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с Вх. per. № 4444, Акт № 87, том: I, дело № 1869/2011 год. от 01.07.2011 год. на СВ - Ловеч ответниците по делото са предоставили обезпечението и са учредили в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД въпросната ипотека. Към момента на учредяване на втората по ред ипотека гореописаният недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.513.2301.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, е бил разделен в действащите КККР на два други имота: самостоятелен обект в сграда  с идентификатор 43952.513.2301.1.6 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.513.2301.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч.

         С Анекс № 3 от 28.07.2011 год. към Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 год., сключен също по молба на кредитополучателя до Банката, условията по кредита отново са предоговорени. Страните са се договорили, че към датата на сключване на Анекса /28.07.2011 год./ кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Банката по Договора за кредит, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 15 032.51 лв. и включва просрочена главница, лихви, такси и комисионни. С този  Анекс № 3 от 28.07.2011 год. страните са се споразумели, че общата сума на просрочените задължения се прибавя към редовната главница по процесния договор за кредит, в резултат на което общата сума на главницата е станала в размер на 112 513.77 лв. /сто и дванадесет хиляди петстотин и тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/. Страните са се договорили, че общата сума на главницата в горепосочения размер е изцяло усвоена към датата на подписване на Анекса, а погасяването на кредита да се извърши на 120 /сто и двадесет/ месечни вноски, включващи в себе си част от главницата и начислената за съответния период лихва. Крайният срок на издължаване на кредита е предоговорен на 120 /сто и двадесет/ месеца, считано от датата на подписване на Анекса.

         С Анекс № 4 от 30.01.2012 год. към Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 год. страните са се споразумели, че към датата на сключване на Анекса /30.01.2012 год./ кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към ищеца, произтичащи от процесния Договор за кредит, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 6618.34 лв.

         Въпреки неколкократното предоговаряне на условията по кредита, кредитополучателят продължил да не го обслужва и да не плаща дължимите от него месечни вноски.

         Поради неплащане на дължимите суми съгласно сключения между страните Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека 1532/R/2008 год. от 02.06.2008 год. и Анексите към него, „Банка Пиреос България" АД е изпратила до ответника по делото Н.Л.Б. Нотариална покана с per. № 1080/24.02.2014 год., Акт 32, том: I на Нотариус А.Ц., с per. № 565 на НК, с район на действие: PC - Ловеч, а до ответника по делото П.Р.Б. - Нотариална покана с per. № 1081/24.02.2014 год., Акт 33, том: I на Нотариус А.Ц., с per. № 565 на НК, с район на действие: PC - Ловеч. С изпратените нотариални покани „Банка Пиреос България" АД е предоставила на длъжниците седемдневен срок от получаване им, в които те да заплатят всички дължими и изискуеми суми, заедно с начислената лихва за периода на закъснението, съобразно сключения Договор за банков кредит и Анексите кьм него, като в противен случай, ако след изтичане на срока за изпълнение дължимите просрочени суми, ведно с натрупаната лихва за просрочие, не бъдат заплатени, то цялата сума по кредитната експозиция се обявява за предсрочно и незабавно изискуема. Макар ответниците по делото да не са погасили дължимите към тях суми в предоставения им срок, тъй като адресираните до тях нотариални покани не са им били връчени по надлежния ред от страна на Нотариуса, чрез който са били изпратени, кредитът не е бил обявен от страна на Банката като предсрочно изискуем. В счетоводните регистри на Банката също не е отразена предсрочна изискуемост на процесния кредит.

         Тъй като ответниците по делото са продължили да не плащат дължимите от тях вноски по процесния договор за кредит, "Банка Пиреос България" АД е подала срещу тях пред Районен съд - гр. Ловеч Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с Вх. № 7513/20.08.2015 год. относно дължимите и изискуеми вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, незаплатени от длъжниците по кредита.         Към датата на подаване на заявлението вземането на ищеца по процесния кредит е било в общ размер на 170 404.91 лв. /сто и седемдесет хиляди четиристотин и четири лева и деветдесет и една стотинки/, като ищецът е претендирал само част от общия размер на вземането си, която част възлиза на 86 663.76 лв. /осемдесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/.

         Претендираната от ищеца част от общия размер на вземането му по процесния договор за кредит включва сумите от: 29 366.82 лв. /двадесет и девет хиляди триста шестдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/ просрочена, усвоена и изискуема главница по процесния кредит; 44 643.04 лв. /четиридесет и четири хиляди шестстотин четиридесет и три лева и четири стотинки/ просрочена възнаградителна лихва за периода 29.02.2012 год. до 30.07.2015 год.; 11705.61 лв. /единадесет хиляди седемстотин и пет лева и шестдесет и една стотинки/ наказателна лихва за периода 29.02.2012 год. до 19.08.2015 год.: 775.49 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ годишни такси за периода от 28.06.2012 год. до 30.07.2015 год.; и 172.80 лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ - нотариални такси, дължими съгласно общите условия на "Банка Пиреос България" АД.

         Началната дата на забава за плащане на падежиралите вноски по процесния договор за кредит е 29.02.2012 год., като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК /20.08.2015 год./ не са били платени вноски на 42 /четиридесет и две / поредни падежни дати.

         Въз основа на подаденото от "Банка Пиреос България" АД заявление е било образувано ч.гр.д. № 1417/2015 год. по описа на Районен съд гр. Ловеч, като със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 900/21.08.2015 год. и Изпълнителен лист от 21.08.2015 год., издадени по ч.гр. д. № 1417/2015 год. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, ответниците по делото са осъдени да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България" АД следните суми, дължими по процесния кредит, а именно: сумата от 29 366.82 лв. /двадесет и девет хиляди триста шестдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2015 год. до изплащане на вземането; сумата от 44 643.04 ,ш. /четиридесет и четири хиляди шестстотин четиридесет и три лева и четири стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.02.2012 год. до 30.07.2015 год.; сумата от 11 705.61 лв. /единадесет хиляди седемстотин и пет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от 29.02.2012 год. до 19.08.2015 год.; сумата от 775.49 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща годишна такса за периода от 28.06.2012 год. до 30.07.2015 год.; и сумата от 172.80 лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/- нотариални такси, дължими съгласно общите условия на „Банка Пиреос България" АД.

         Присъдени са и сторените от заявителя разноски в заповедното производство.

         За принудителното събиране на дължимите суми по молба на „Банка Пиреос България" АД срещу длъжниците е образувано изпълнително дело № 399/2016 год. по описа на частен съдебен изпълнител В.П., с per. № 879 на КЧСИ с район на действие: ОС - Ловеч.

         След връчването на Поканите за доброволно изпълнение по изпълнителното дело от страна на длъжниците Н.Л.Б. и П.Р.Б. са подадени възражения по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1417/2015 год. по описа на Районен съд гр. Ловеч, в които възражения длъжниците са оспорили размера и основанието на вземанията.

         С Разпореждане № 1455/11.04.2016 год., издадено по ч.гр. д. № 1417/2015 год. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, връчено на „Банка Пиреос България" АД на 12.05.2016 год., на основание чл. 415 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по оспорената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ но чл. 417 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението, което е направено с настоящия иск.

         С писмен отговор, чрез процесуалният си представител, ответниците оспорват иска като недопустим и неоснователен. Искът бил недопустим, тъй като договора за кредит е анексиран до 28.07.2021г., съгласно чл.5 от Анекс №3 от 28.07.2012г. и не е  прекратен. Не е настъпила предсрочна изискуемост и такава не е обявявана за заплащане на вноските съгласно погасителния план видно от исковата молба. Ако съдът приеме, че исковете са допустими, те следвало да бъдат отхвърлени изцяло поради неизискуемост и недоказаност.  В договора за кредит и анексите към него не би съобразен индексът SOFIBOR, приложим към кредитите в лева. Абсолютно недопустимо било да се цитира SOFIBOR, който сега е на нулеви и минусови стойности, а в същото време да се посочва 8% като базов лихвен процент на банката, независимо от съгласието на договарящите се /чл.3 от Анекс № 1 към Договора./ Това била неравноправна клауза, съобразно чл.143, ал.1 от ЗЗП, което водело до нейната нищожност съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП /чл.9 от Договора и чл.3 от анекс № 1 и чл. 1 от анекс №3/. Ответниците въвеждат възражение за нищожност на договора, поради противоречието на съществени клаузи с действащото законодателство в страната и ЕС. Твърдят, че е налице нарушение на чл. 3, §1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. Въз основа на подробно изложените в отговора възражения можело  да се обоснове извода, че клаузите за лихвите от договора и анексите са изцяло в полза на банката и в ущърб на кредитополучателите. Те не оставяли възможност за последващо намаляване на лихвата, дори до първоначалния размер, ако лихвата вече е била увеличена, дори и в последствие индекса SOFIBOR значително да е понижил своите нива, тъй като подобна реципрочна хипотеза не е намерила своето отражение в нито една от тези договорни клаузи. Налице било значително неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя в разрез с изискването за добросъвестност, поради клаузите на чл.9 от договора , чл.3 от анекс-1 и чл.1 от анекс-3, които несъмнено били неравноправни съобразно чл.143 ал.1 ЗЗП и това водело до тяхната нищожност съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП. Размера на възнаградителната лихва се дължал на липсата на установена по допустим начин в договора и анексите възможност за едностранна промяна на лихвата от която и да е от страните.

         В допълнителната искова молба банката оспорва изложените възражения в отговора на ответниците и сочи, че :

         В настоящия случай, банката не се е позовавала на предсрочна изискуемост на кредита нито в подаденото от нея заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, нито в предявената по делото Искова молба. Поради необслужване на кредита от страна на ответниците по делото Н.Л.Б. и П.Р.Б., „Банка Пиреос България" АД е изпратила до тях нотариални покани, с които им е предоставила седемдневен срок от получаването им, в които да заплатят всички дължими и изискуеми суми, заедно с начислената лихва за периода на закъснението, съобразно сключения Договор за банков кредит и Анексите към него. Но тъй като тези покани не са били връчени на ответниците по надлежния ред от страна на Нотариуса, чрез който са били изпратени (което кореспондира и с твърденията на ответниците), то не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, съответно в счетоводните регистри на Банката също не е отразено настъпването на такава. В настоящия случай банката е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс само за неплатените от длъжниците падежирали погасителни вноски по кредита до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Клаузите в процесния договор за кредит и анексите към него, не били неравноправни, а уговаряни индивидуално е оглед нуждите на ответниците. По инициатива на ответниците кредитът е предоговарян многократно и са променяни параметрите по него, като анексите към процесния Договор за кредит са сключени по тяхно искане поради невъзможността им да обслужват задълженията си. При предоговарянето на условията по кредита Дружеството-ищец се е съобразявало с техните желания и възможности, а клаузите в договора и анексите към него са уговаряни индивидуално с оглед на нуждите на длъжниците. Част от разпоредбите, визирани в чл. 143 от ЗЗП, на които ответниците се позовавали, не се прилагали в конкретния случай с оглед разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП. Процесният договор за банков кредит като сделка попада в обхвата на предвиденото в чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП изключение, както и в изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 3 от ЗЗП. В тази връзка, в разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП изрично се посочва, че нормата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, на която се позовават ответниците, не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги (по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП) си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвения процент, дължим от потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора. Това право на кредитополучателите и ответници в настоящото производство се уреждало в чл. 2.2., т.6 от представение Общи условия (към които препращат Договорите и Анексите, които ответниците са приели).

         В допълнителният отговор ответниците оспорват твърдението на ищеца за допустимост на иска в хипотезата на чл.60,ал.2,пр.1 от ЗКИ,  тъй като за да се приложи този законов текст длъжниците следва да са уведомени за намерението на банката да предприеме действия по събиране на вземането, а това не било направено. Ако съдът приеме, че иска е допустим, същия е неоснователен и недоказан, тъй като следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, клаузите на общите условия да бъдат прогласени за нищожни и иска да бъде отхвърлен както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата. Налице била разлика по заповедното производство по отношение на претендираната главница, а именно: по и.л. от 21.08.2015г. по ч.гр.д. № 1417/2015г. на JIPC сумата по главницата е 29 336.82 лв, а по исковата молба по настоящето дело е 29 366.82 лв.

         Окръжен съд- Габрово, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

         Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства, че на 02.06.2008г. между Банката- ищец и Н.Б. като кредитополучател и П.Б., като солидарен длъжник, е сключен договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R / 2008г., по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя кредитна линия с лимит 100 000 лева. В в чл. 9, ал.1 от договора е уговорено заплащането на годишна лихва, формирана на база на тримесечния SOFIBOR и надбавка от 6%, а в чл. 11 - задължението за заплащане на годишна такса. Правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от банката е уговорено в чл. 18, като в б. "в" е предвидено пораждането му когато кредитополучателят не е погасил в срок която и да е от дължимите вноски по договора.

         С анекс № 1 от 11.06.2009 г., подписан между страните, същите се съгласяват договора да се трансформира в многоцелеви кредит с ипотека в размер на 106996,74 лева, като главницата се формира от усвоената част от кредитната линия и дължимите по договора за кредит просрочени лихви, такси и комисионни, заедно с лихвите, дължими през промоционалния период по настоящия анекс. Посочено е, че кредита се счита изцяло усвоен.  Уговорено е още в чл. 6, ал.1, че погасяването ще се извърши на 120 месечни вноски, включващи  в себе си част от главницата и начислената за съответният период лихва. В чл. 3 ал.1 е уговорено кредитополучателя да плаща на банката ГЛП в размер на 12,751%, равен на базовия лихвен процент на банката за кредити в лева плюс надбавка 4, 751%, а към датата на подписване на анекса БЛП за кредити в лева е 8%. В чл. 4 е посочено, че за първите 8 месеца / промоционален период/ след подписване на анекса кредитополучателя заплаща намален лихвен процент в размер на 6,06%, а погасяването на главницата ще започне да се извършва след изтичане на гратисен период от 8 месеца, през които ще се дължат само лихви, такси и комисионни. В чл.5 е уговорена годишната такса дължима на банката.

         С последващ анекс № 2 от 01.07.2011г., страните са договорили, че  за обезпечаване точното изпълнение на условията по договора и срочното издължаване на сумите по кредита, ответниците по делото в допълнение към предвидените в процесния договор за кредит обезпечения учредяват в полза на ищеца втора по ред договорна ипотека с материален интерес в размер на 12 000 лв. върху описания недвижим имот, тяхна собственост.

         С анекс № 3/28.07.2011г., страните са се споразумели, че към 28.07.2011г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си, като общата сума на просрочените задължения  е в размер на 15 032,51 лева и включва просрочена главница, лихви, такси и комисионни. Общата сума на просрочените задължения  се прибавя към редовната главница по договора, като общата сума на главницата е в размер на 112 513,77 лева и тази сума се счита за отпусната на кредитополучателя и изцяло усвоена. В чл. 2 от анекса е посочено, че кредитополучателя заплаща на банката  ГЛП в размер на 12,251%, формиран от Базов лихвен процент на банката за кредити в лева плюс надбавка 4,751%, а към момента на подписване на договора стойността на базовия лихвен процент е 7,5%. Уговорено е също, че погасяването на главницата ще започне да се извършва след изтичането на гратисен период от 3 месеца, през който се дължат само лихви, такси, комисионни. Уговорено е, че погасяването на кредита ще се извърши на 120 месечни вноски, съгласно погасителен план, от датата на подписване на анекса. В чл.4 е уговорено обезпечение- втора по ред договорна ипотека, която кредитополучателя  учредява в полза на банката.

         С анекс № 4/30.01.2012г. страните се съгласяват, че към 30.01.12г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към банката, произтичащи от Договора за кредит, като общата сума на просрочените задължения е 6 618,34 лева. В чл.2 страните са се съгласили, че общата сума на просрочените задължения се отлага до 30.01.2012г. 

         За вземанията по Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/ 2008г., изменян и допълван впоследствие с Анекс № 1/11.06.2009 год., с Анекс № 2/01.07.2011 год., с Анекс № 3/28.07.2011 год. и с Анекс № 4/30.01.2012 год., по ч.гр.д. № 1417/2015г. по описа на ЛРС, в полза на "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, е издадена заповед № 900/21.08.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, оспорена в срок от ответниците.

         От приложената по делото заповед № 900/21.08.2015г. се установява, че е разпоредено длъжниците Н.Б. и П.Б. да заплатят солидарно на заявителя сумата от 29 336,82 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 20.08.2015г., 44 643,04 лева договорна лихва, 11 705,61 лева наказателна лихва, 775,49 лева такси, 172,80 лева нотариални такси, 2 333,28 лева разноски. В тази връзка е видно, че е налице разлика по отношение на претендираната главница, а именно: по  заповед №900/21.08.2015г. и изпълнителния лист от 21.08.2015г. по ч.гр.д. № 1417/2015г. на JIPC сумата по главницата е 29 336.82 лв, а в исковата молба по настоящето дело и в заявлението тази сума е 29 366.82 лв. Наличието на тази  разлика от 30 лева относно сумата - главница, посочена в заповедта и изпълнителния лист от една страна и заявлението и исковата молба от друга, не е забелязано от банката, която дори е образувала изпълнително дело по издадения изпълнителен лист и преди това се е запознала със заповедта за незабавно изпълнение. След като банката не е предприела надлежни мерки да се изясни и/ или поправи разминаването в тази сума, следва да понесе последиците от липсата си на внимание. Тъй като настоящото производство е продължение на заповедното и съдът може да се произнася само относно посочените в заповедта за изпълнение суми,  за разликата в сумата на главницата / 30 лева/, посочена в исковата молба, искът по чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. 

         От неоспореното заключение по допуснатата повторна ССЕ, се установява, че към датата на подаване заявлението по чл.417 ГПК размера на дължимата падежирала главница по договора за кредит и анексите към него е 29 366,82 лева. Вещото лице е посочило, че усвоените средства от кредитополучателя по договора за предоставяне на кредитна линия от 02.06.2008г., са както следва:

         на 05.06.2008г - 6000,00 лв, на 11.06.2008г- 3000,00 лв, на 16.06.2008г.- 20000,00 лв, на 18.07.2008г- 20000,00 лв, на 21.08.2008г - 10000,00 лв, на 29.08.2008г-1000,00 лв, на 23.09.2008г - 10000,00 лв, на 02.10.2008г- 6200 лв, на 16.10.2008г- 6000,00 лв, на 27.10.2008г - 4000,00 лв, на 28.10.2008г- 2500,00 лв, на 06.11.2008г- 9800,00-лв, на 06.11.2008г-1500,00 лв.- общ размер на усвоените средства- 100000,00 лв.

         Вещото лице е посочило също, че с подписания на 28.07.2011 г. Анекс № 3, уточненият размер на отпуснатия кредит при подписването му е 112 513,77 лв - главница, като сумата е образувана от редовна главница- 97481,26 лв, просрочена, главница- 8572,28 лв просрочени лихви 5949,41 лв, наказателна лихва- 314,64 лв и просрочени такси 196,18 лв. След сключване на Анекс № 3/28.07.2011г. длъжникът не е правил плащания по главницата. Към 19.08.2015г.- датата на изготвяне на счетоводната справка към заявлението за подаване на искане за заповед за незабавно изпълнение, общият размер на дължимата главница по Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R от 02.06.2008г, съгласно чл.2 от Анекс 3 от 28.07.2011г. към Договора, е в размер на сумата 112 513,77 лв, от които редовна главница- 83 146,95 лв и падежирали главници в размер на 29 366,82 лв. Вещото лице е посочило още, че съгласно  исковата молба по настоящото дело Банката претендира част от общия размер на вземането си за главница, само за периода 29.02.2012г. до 20.08.2015г. /датата на подаване на заявлението/:

         -просрочени усвоени, изискуеми падежирали главници- 29 366,82 лв.

         Вещото лице е изчислило и общият размер на непогасеното вземане на „Банка Пиреос Бългрия" АД от длъжниците Н.Л.Б. с ЕГН ********** и П.Р.Б. с ЕГН ********** по процесния договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532 R 2008г, сключен на 02.06.2008г. и анексите към него, към 19.08.2015г. вкл. и към датата на която е изготвено извлечението по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение- с разбивка на размера на главницата, възнаградителни и наказателни лихви, административни такси и нотариални такси за периода от 29.02.2012г - 20.08.2015г:

         Дължима просрочена падежирала главница - 29 366,82 лв      

Просрочена възнаградителна лихва - 44 643,04 лв

         Наказателна лихва за забава - 11 705,61 лв

         Годишни такси - 775,49 лв

         Нотариални такси - 172,80 лв

         Общ размер на задължението:  86663,76 лв

         Вещото лице е изчислило дължимите    възнаградителни лихви 44643,04 лв за периода 29.02.2012г - 30.07.2015г.; дължимите наказ. лихви 11705,61 лв за периода 29.02.2012г- 20.08.2015г.; дължимите годишни такси 775,49 лв за периода 28.06.2012г.- 30.07.2012г.; дължимите нот.такси- съгл. общите условия на Банката.

         Възнаградителната лихва е изчислена при 12,251 % /7,5 % Базов лихвен % за кредити в лева и надбавка- 4,751%/

         Наказателната лихва е изчислена при 12,251 %  /7,5 % Базов лихвен % за кредити в лева и надбавка- 4,751% / плюс наказателна надбавка от 10%./

         Дължими сума от годишни такси са изчислени съгласно чл.11, б, „б" от Раздел 11 от Договора .

            В заключението на вещото лице е обяснено, че от датата на сключване на процесния договор до подписване на Анекс № 1 лихвите /възнаградителни и наказателни/ са начислявани на базата на тримесечния SOFIBOR+ надбавката , а през промоционалния период по 6,06 %, която стойност е по-малка от общата стойност на дотогава прилагания лихвен процент. От 02.02.2010г до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на кредитополучателят са начислявани възнаградителни лихви в размер на 12,251% /Базисен.лихвен % на Банката- 7,5% към тази дата плюс надбавка от 4,751 %, съгласно чл.3 на Анекс 1 и наказателна лихва в размер на 22,251%, съгласно чл.9/3/ от Договора.

         От 02.02.2010г до 29.02.2012г Банката няма претенции за дължимите лихви.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

         Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК.

         С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на спорното вземане, а от своя страна ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

         По делото между страните не е спорен факта на сключването на договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532 R 2008г., трансформиран впоследствие в многоцелеви кредит с ипотека съгласно анекс № 1, както и факта на сключването на последващите анекси, описани по - горе. Не се спори и факта на усвояване на сумата по така предоставения кредит. От заключението на вещото лице се установява, че след сключване на анекс №3/28.07.2011г. длъжникът не е правил плащания по главницата.  Дължимата сума от падежиралите главници 29 366,82 лева с начална дата на забава 29.02.2012г.  е образувана от неиздължени вноски от 29.02.2012г.  до 30.07.2015г. /заповедното производство е образувано на 20.08.2015г. и включва само падежирали вземания/.  Поради изложеното неоснователно е възражението от ответната страна, че искът е недопустим, тъй като не била настъпила предсрочна изискуемост на кредита и такава не е обявявана. Банката, както е посочила в исковата си молба и в допълнителната такава, не претендира сумите по целият кредит, нито твърди, че същият е обявен за предсрочно изискуем. Напротив- изрично е посочила, че претендира само падежиралите дължими суми по договора за кредит до подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Следователно искът е допустим, а възражението на ответниците е неоснователно и не кореспондира с претенцията на ищеца. Цитираните в отговорите на ответниците чл.60 ал.2 пр.2 ЗКИ и ТР №4/2014г. по т.д.№4/2013г. ВКС  касаят хипотезата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а в случая, както е посочено по- горе, кредита на Н. Б. не е обявен за предсрочно изискуем, за да изпраща банката уведомление /да обявява на длъжника  предсрочната изискуемост/.

            С подписване на Анексите по договора за кредит е преструктуриран дълга или експозицията, съгласно чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите операции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, обн., ДВ бр. 38 от 11.04.2008г. Не е спорно, че кредитополучателя е изпълнявал първоначално поетото задължение, а впоследствие е забавил изпълнението, поради което се е наложило неговото преструктуриране със сключените анекси. Това е видно още при сключване на анекс №1/ 11.06.2009г., с който размера на кредита е изменен на 106 996,74 лева, като главницата се формира от усвоената част от кредитната линия и дължимите по договора просрочени лихви, такси и комисионни. От заключението на вещото лице е видно, че  сумата 106 996,74 лева  е образувана от 99 880 лева главница, текуща лихва 424,44 лева, просрочени лихви 2 123,34 лева, капитализирани лихви- 4 568,96 лева. От заключението на вещото лице се установява, че след сключване на анекс №3/28.07.2011г. длъжникът не е правил плащания по главницата.  На 01.02.2012г. кредитополучателят е направил последната вноска по обслужването на кредита в размер на 2000 лева, с които Банката е погасила просрочени лихви в размер на 1995  лева натрупани след 01.08.2011г. Т.е. с анекс №3/ 28.07.2011г. страните са уговорили, че редовния дълг включва редовна главница, просрочена главница, просрочени лихви такси и комисионни, уговорили са промени и в лихвения процент- чл. 2 от анекса, поради което, при липса на забрана следва да се приеме, че уговорката им е действителна, а лихвата е начислена върху тази преструктурирана главница. С извършеното преструктуриране всъщност се формира едно ново по размер задължение, което е допълнително за кредитополучателя и по необходимост е свързано с неизпълнение на договореното. Т.е. налице е  постигнато съгласие между страните за новия размер на дълга, който след като е преструктуриран се дължи от кредитополучателя, а всяко неизпълнение на парично задължение под формата на забавено изпълнение обуславя дължимостта и на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

         Относно твърдението в отговорите на исковата молба за наличието на неравноправни клаузи:

         Нормите регламентиращи потребителската защита са императивни, като съдът следва да тълкува клаузите по благоприятен за потребителя начин, поради което съдът приема, че договорът е в обхвата на потребителската защита.

         Кредитополучателите - физически лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. "б" /, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП, каквито са направени от ответниците. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и ограниченията на чл. 144 ЗПП, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга. В отговора на ответниците като неравноправна клауза се сочи:  чл. 9 от договора- с който е уговорен размера на лихвата  и обвързването с плаващ индекс софибор; чл.3 от анекс №1- с който е уговорен размера на лихвата в размер на БЛП за кредити в лева плюс определен конкретно процент надбавка; и чл. 1 от анекс №3- с който страните са посочили просрочието на кредитополучателя като обща сума, както и, че просрочените задължения се прибавят към редовната главница;  чл.2 т.2, т.3 и т.4 от Общите условия на банката- касаещи приложимите лихвени условия по клиентски сметки, дължимостта на лихва върху просрочената договорна лихва, че клиента приема Тарифата на банката и лихвения бюлетин.

         Т.е. кредитополучателя в случая не е съгласен с нито един вид на определяне на лихви- нито размера да е обвързан с плаващия софибор, нито да се определя по друг начин / както в анексите, в които са посочени конкретни проценти/. Едновременно с тези възражения в отговора се възразява, че  " в договора за кредит и анексите към него не е съобразен индексът софибор, приложим за кредитите в лева" и по делото са правени искания да се изчисли и приеме лихва именно съгласно чл.9 от договора- чрез обвързване с плаващия индекс. А с допълнителния отговор се претендира, че иска следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите на общите условия и по отношение на главницата и по отношение на лихвата.

         Клауза, по силата на която банката променя едностранно лихвения си процент, попада в приложното поле на чл. 143, т.12 ЗПП, но по силата на чл. 144, ал. 2 ЗПП, нормата на чл. 143, т.10 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора. В допълнение, следва да се отбележи, че според чл. 144, ал. Разпоредбите на чл. 143, т.7,10 и 12 не се прилагат по отношение при сделки със стоки и услуги, чиято цена е свързана с размера на лихвения процент на финансовия пазар- както е по сключения договор за кредит и анексите. Относно възражението за нищожност на тази неравноправна клауза на основание чл. 146 ЗЗП: Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.

         В настоящия казус съдът намира, че оспорваните от ответника клаузи по договора за кредит и анексите към него, касаещи начина на определяне на договорната възнаградителна и наказателна лихва, капитализирането на начислени договорни лихви към главница, начина на погасяване на кредита, правото на едностранна промяна, са индивидуално договорени между страните, което изключва тяхната неравноправност. Това са клаузи по самия договор, респ. анексите и не са включени в общи условия, които са изготвени предварително и на които кредитополучателят да не е могъл да влияе. Видно е, че длъжниците са сключили анекси по договора, винаги по тяхно желание- с молба от тяхна страна, касаещи промяна на лихвените проценти, което означава, че след договора новите условия са им били известни, а сключването на анексите предполага тяхното съгласие с промените. С оглед на така установените данни за наличието на индивидуално договаряне на клаузи, които не са довели до съществено предимство на кредитора, съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, касаещо наличието на неравноправни и нищожни клаузи, а оттам и възражението за нищожност на договора поради противоречие на закона и добрите нрави Както се посочи, разпоредбата обявява неравноправните клаузи за нищожни, с посочено изключение- освен ако същите са уговорени индивидуално, което по изложените по-горе съображения, се установи. В тази връзка следва да се посочат и  приложените от л. 116- л.119 молби за промяна на параметри  по кредит, както и молбата /включваща благодарности от кредитополучателя към банката / на л.120-121 от делото / на ОС- Ловеч/.

         Относно възраженията за неравноправност на чл. 1 от анекс №3- с който страните са посочили просрочието на кредитополучателя като обща сума, прибавянето на просрочените задължения към редовната главница, както и посочените точки от Общите условия на банката- ответната страна не е посочила защо са неравноправни. Налице е просрочие от страна на кредитополучателя относно задължението му- това е факт и той не може да е неравноправен. Прибавянето на просрочените задължения към редовната главница е по изрична договорка между страните, подписана от тях и уговорката им е действителна. С подписване на Анексите по договора за кредит, е преструктуриран дълга или експозицията, съгласно чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите операции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, обн., ДВ бр. 38 от 11.04.2008г. А съгласно действащата Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск, обн., ДВ, бр. 38 от 11.04.2008г., липсва забрана между страните да бъде уговорена възможност за капитализиране на лихви.

         Предвид изложеното, следва да се направи извод, че чрез сключения договор за кредитна линия и допълнително сключените анекси, страните са били обвързани с валидно правоотношение, по което се установи, че банката ищец е предоставила договорената сума, като липсва спор между страните, че същата е усвоена от кредитополучателя. Предвид установеното неизпълнение от страна на последния, за банката е възникнало правото да потърси незаплатените падежирали вноски и задължения по договора, което е направено със заповедното производство по чл.417 ГПК продължило чрез настоящото исково производство по чл.422 ГПК. 

         Предвид изложеното, съдебния състав намира за доказан иска по чл. 422 ГПК в посочените в заповедта за незабавно изпълнение размери на претенциите, дължими при условията на солидарност от Н.Б. и П.Б. .

         Разноски по заповедното производство: Разноските в заповедното производство, които банката е направила са в размер на сумата 2 333,28 лева, представляващи 1 733,28 лева ДТ и 600 лева адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат присъдени. Не е налице основание за намаляване на адвокатският хонорар в заповедното производство, тъй като същия е под минимума визиран в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

         Разноски пред настоящата инстанция: С оглед изхода на производството на банката следва да се присъдят направените разноски в размер на сумата 2 035,33 лева, представляващи 1795,33 лева ДТ и 240 лева депозит за експертиза. За тези разноски са налице доказателства по делото и представен списък по чл.80 ГПК.

         Водим от гореизложеното съдът

 

         Р      Е      Ш       И      :

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Л.Б. ЕГН:********** *** и П.Р.Б. ЕГН:********** ***, че съществува вземането на "Банка Пиреос България" ЕИК831633691, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе №115Е, сграда Е, със съдебен адрес:***- адв. А.Ч. ***, по заповед № 900/21.08.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1417/2015 г. на РС- Ловеч, въз основа на договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №1532/R/2008г.  изменян и допълван впоследствие с Анекс № 1/11.06.2009 год., с Анекс № 2/01.07.2011 год., с Анекс № 3/28.07.2011 год. и с Анекс № 4/30.01.2012 год.,за сумите: 29 336,82 лева  / двадесет и девет хиляди триста тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/ - главница; 44 643,04 лева /четиридесет и четири лева шестстотин четиридесет и три лева и четири стотинки/- възнаградителна лихва за периода 29.02.2012г.- 30.07.2015г.; 11 705,61 лева / единадесет хиляди седемстотин и пет лева и шестдесет и една стотинки/- наказателна лихва за периода 29.02.2012г.-19.08.2015г.; 775,49 лева / седемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/- годишна такса за периода 28.06.2012г.- 30.07.2015г.; 172,80 лева / сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/- нотариални такси дължими съгласно общите условия на заявителя, ведно със законната лихва от 20.08.2015г. до изплащане на вземанията.