№ 13958
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110130183 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ АД твърди, че по договор за застраховка
„Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 5976,86 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СВ 9927 РА, настъпили в резултат от
ПТП на 06.08.2021г. в гр.Плевен на кръстовището на ул.„Цар Самуил” и ул.
„Еделвайс”. Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Киа“, модел „Рио“, с
рег. № ЕН 9689 КВ, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил
задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по
предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 5 991,86 лв., с включени 15 лв. ликвидационни
разноски. Ищецът моли съда да му присъди последната сума, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 07.06.2022г. до плащането.
Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен
отговор на исковата молба. Оспорва вината на застрахования при него водач,
като твърди, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има
1
водачът на застрахования при ищеца л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
с рег. № СВ 9927 РА, тъй като не е пропуснал движещия се по път с
предимство л.а. марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № ЕН 9689 КВ. Оспорва и
размера на вредите. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП –
06.08.2021г. между ищеца и собственика на увредения л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СВ 9927 РА е налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане
„Каско” на МПС, както и че към този момент застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на водача на л.а. марка „Киа“, модел „Рио“, с рег.
№ ЕН 9689 КВ е бил ответникът по делото. Не се оспорва и фактът, че
ищецът е заплатил на отремонтиралия уреденото МПС сервиз сума в размер
на 5 976,86 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 06.08.2021г., уведомление за щети по МПС от
23.08.2021г., доклад по щета, опис на щета от 07.04.2022г., както и от
приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, се установява, че в
срока на застрахователното покритие, на 06.08.2021г. в гр. Плевен водачът на
л.а. марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № ЕН 9689 КВ се е движил по ул. „Цар
Самуил“ и в района на кръстовището с ул. „Еделвайс“ при подаден десен
светлинен пътепоказател (мигач), е продължил своето движение направо. В
2
същото време, водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
СВ 9927 РА, се е движел по ул. „Еделвайс“ и е предприел маневра за ляв
завой с посока към ул. „Цар Самуил“. В района на кръстовището на двете
улици траекториите на двете превозни средства са се пресекли и е настъпил
удар между тях.
От протокола за ПТП, от заключението на САТЕ, както и от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н. Д. Б. –
водач на л.а. марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № ЕН 9689 КВ и свидетеля П.
Л. Н. – водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СВ 9927 РА,
се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното
поведение и на двамата водачи. Водачът на л.а. марка „Киа“, модел „Рио“, с
рег. № ЕН 9689 КВ се е движил по ул. „Цар Самуил“, като на кръстовището с
ул. „Еделвайс“ при подаден десен светлинен пътепоказател (мигач) е
продължил своето движение направо. С този действия той е манифестирал
пред останалите участници в движението, в т.ч. и пред застрахования при
ищеца водач, намерението си да извърши маневра за завиване надясно по ул.
„Еделвайс“ и продължавайки направо по ул. „Цар Самуил“ е нарушил нормата
на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, като с поведението си е създал опасност и пречки за
движението и е причинил имуществени вреди на л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № СВ 9927 РА.
В същото време водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.
№ СВ 9927 РА на регулирано с пътни знаци относно предимството
кръстовище на ул.„Еделвайс” и ул. „Цар Самуил“, макар и да е спрял на знак
Б1 /пропусни движещите се по пътя с предимство!/ и да е възприел
приближаващия от лявата му страна л.а. марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. №
ЕН 9689 КВ, е предприел маневра завиване наляво без да пропусне движещия
се по пътя с предимство автомобил, , с което поведение е нарушил нормата на
чл. 47 ЗДвП. Обстоятелството, че водачът на движещия се по пътя с
предимство л.а. марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № ЕН 9689 КВ е подал десен
светлинен пътепоказател, не освобождава от задължението на чл. 47 ЗДвП
водача, който се движи по път без предимство да го пропусне.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат и като взе предвид характера и тежестта на
съпричиняващото деяние, определя процент на съпричиняване от 50 %, който
3
следва да се отчете при определяне размера на дълга.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите
съобразно заключението по изслушаната САТЕ е за сумата от 5 976,86 лв. и е
равна на изплатеното от застрахователя обезщетение, предвид на което
правото на регрес на ищеца е възникнало за посочената сума. На основание
чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл.411 КЗ, поради което същата следва
да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият
размер на дълга възлиза на 5 991,86 лв. Посоченият размер следва да се
намали с приетия от съда процент на съпричиняване – 50%, поради което и
размерът на дълга възлиза на 2 988,43 лв., до която сума искът е основателен
и следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 5 991,86
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 572,59
лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ, както и адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на Адвокатско
дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници“,
4
видно от представените по делото платежни документи.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 162,50 лв. – депозит за
САТЕ и за свидетели, както и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД „Алианц
България“, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ сумата от 2 988,43 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
ПТП, настъпило на 06.08.2021г. в гр. Плевен на кръстовището на ул.
„Еделвайс” и ул. „Цар Самуил“, ведно със законната лихва от 07.06.2022г.
до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 572,59 лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
5 991,86 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Алианц България“, ЕИК
*********, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 162,50
лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5