О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                 гр.Габрово, 02.03.2020 година

          В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Габровският окръжен съд в закрито заседание на втори март през две хиляди и  двадесета година,.в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.Пенкова

                                                             ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова

                                                                                 С.Миланези

                                                                                                                                           

изслуша докладваното от  съдията  Пенкова в.ч.гр.д.57 по описа  за 2020г. и за да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е по чл.248,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К.К.К. ,подадена чрез адв.Н.Д.  срещу определение  №8/13.01.2020г. на Дряновски районен съд ,с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за допълване на решение №89 по гр.д.№418/2019г. на Дряновски районен съд в частта за разноските.

В жалбата се излагат твърдения ,че обжалваното определение е незаконосъобразно. По делото  пред ДРС е представен договор за правна помощ и адвокатско пълномощно ,по силата на което жалбоподателят е представляван от адв.Н.Д.К.. Приети са без забележки от съда. Адвокатско пълномощно и договор за правна помощ в едно по образец, попълнени според изискванията ,второто копие и изложените по него основни реквизити ,даже и в частта договорена парична сума , съставляваща адвокатски хонорар – сумата от 400лв.,като в графа „платена” е записано 400лв.,което обективира, че има извършено плащане .Представеният  по делото екз.2  от съставения договор ,представлява официален документ и обективира плащането на хонорар. На реда с текста „платена сума” е записано  400лв.,записано е числом и словом,а на долния ред е записано  в брой ,като  на този ред с чертичка  е маркиран начина на плащане. Ако не е била заплатена тази сума ,е щяло да бъде записано срок на отложеното плащане ,и такова записване е задължително ,за да  може адвоката  да си събере по принудителен ред вземането, ако не е платено .Представеният пред съда екземпляр от договор  е четливо написан. От него по безспорен начин се доказват твърденията на жалбоподателя. Представеният от молителката  и пълномощникът и договор  за правна помощ е ценен от съда ,за да й присъди разноски. Съдът е пропуснал с решението да се произнесе по искането на ответника за присъждане разноски по делото относно отхвърлената част и неоснователно не е уважил молбата по чл248 ГПК.

Претендира се за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата на жалбоподателя за допълване решението в частта за разноските. Направено е и искане за събиране на гласни доказателства за извършеното плащане на адвокатския хонорар в брой  пред свидетели преди разглеждане на делото пред ДРС.

В депозирания писмен отговор Р. К. чрез пълномощникът й адв.Б.М. ,частната жалба е оспорена като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в частната жалба доводи, становищата на страните и събраните по делото доказателства ,прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.

Предмет на обжалване е постановеното от Дряновски районен съд определение по чл.248 ГПК по гр.д.№418 /2019г.  ,с което съдът е оставил без уважение молбата на ответника К.К.К. за допълване на  постановеното по делото решение № 89/20.12.2019 г.,в частта за разноските, като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел ,че ответникът К.К.К. е бил представляван от адв. Н.К., като по делото са представени пълномощно и договор за правна защита от 20.12.2019 г., в който е посочено, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лв., но не е посочено по какъв начин е заплатено адвокатското възнаграждение, дали в брой или по банкова сметка, ***, че договорът за правна защита представлява разписка, удостоверяваща реално плащане на уговорената сума. След като не е доказано, че претендираните разноски са реално сторени, то на ответника не се дължат такива, съобразно отхвърлената част от молбата.

Въззивният съд намира за правилен крайният извод на пръвоинстанционния съд , че не следва да се присъждат разноски по делото на ответника,но по следните съображения :

 В случая  по гр.д.№418/2019г. по описа на Дряновски районен съд , с  решение № 89/20.12.2019 г. ,са постановени от съда мерки за защита, за които да се издаде заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН на Р.Г.К. против К.К.К., с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие е задължил ответника  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката; забранил е да приближава молителката, жилището, в което живее същата, местоработата ѝ, както и паркът, намиращ се в непосредствена близост до дома ѝ в гр. Дряново, на разстояние по-близо от 50 метра за срок от дванадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от домашното насилие. Молбата за защита по реда на ЗЗДН, в частта за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок над 12 месеца, както и за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, е оставена без уважение, като неоснователна. На осн. чл. 5 ал. 3 от ЗЗДН, К.К.К. е осъден да заплати глоба в размер на 200 лв. в полза на Държавата, чрез ДРС. С решението К.К.К. е осъден да заплати на Р.Г.К. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Присъждането на разноски при този изход на спора следва да бъде съобразено с  разпоредбата на чл.11,ал.2 от ЗЗДН,съгласно която при издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие..Какъв вид мерки ще бъдат наложени е предоставено на преценката на съда,като той не е обвързан от посочените в молбата. Постановеното решение по гр.д.№418/2019г. на ДРС не съставлява отказ за издаване на заповед за защита, нито отмяна на вече издадена заповед.С оглед на това няма основание да се присъждат на ответника разноски за производството ,тъй като  не е осъществена хипотезата на чл.11,ал.3 от ЗЗДН..Не са налице основания и за частично присъждане на разноски на ответника ,тъй като молбата за защита от домашно насилие е уважена и е издадена заповед за защита съгласно чл.15 ЗЗДН. При определяне на защитната мярка  по чл.5,ал.1 ЗЗДН  съдът не е обвързан  от искането на сезиращата го страна по чл.8 ЗЗДН,а следва да наложи по своя  преценка една или повече защитни мерки,чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице. Предвид на това дали са наложени или не всички поискани от страната мерки за защита ,не обосновава изхода на спора. С оглед характера на производството /спорна съдебна администрация/ и предоставените на съда правомощия по чл.16,ал.1 ЗЗДН, търсената защита се счита реализирана с уважаване на молбата ,когато съдът приеме,че е осъществено твърдяното домашно насилие и налагане по преценка на съда на необходимите мерки за защита .Предвид изложеното няма основание да се приеме,че с  постановеното от ДРС решение има частично уважаване на молбата за защита от домашно насилие с оглед наложените от съда мерки по чл.5,ал.1 ЗЗДН ,тъй като определянето на техния вид е в изключителна компетентност на съда ,а не съобразно сезиращата молба. По същество търсената защита от домашно насилие е била реализирана с постановеното решение на ДРС по гр.д.№418/2019г. и по отношение на ответника са постановени мерки за защита. С оглед на това няма основание да се присъждат на ответника разноски за частично неуважаване на молбата за защита от домашно насилие На това основание и молбата  на ответника по чл.248 ГПК се явява неоснователна.

Доказано ли е извършено плащане на адвокатското възнаграждение от ответника с представения договор за правна защита и съдействие то 20.12.2019г. е обстоятелство, установяването на което в случая  не води до промяна на извода за недължимостта на претендираните разноски на основание чл.11,ал.2 ЗЗДН.

 Доколкото в жалбата се навеждат доводи ,че в представеният по делото екземпляр от договора за правна защита, е удостоверено по надлежен начин извършеното плащане на адвокатското възнаграждение от 400лв., въззивният съд намира ,че извършената от първоинстанционния съд преценка на тези обстоятелства не е в противоречите с  приетото в ТР№6/2012 на ОСГТК,т.1. Съгласно указанията ,дадени в т.1 от ТР №6/2012 на ОСГТК,т.1  само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

           По изложените съображения въззивният съд прие,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение по чл.248,ал.1 ГПК потвърдено ,като законосъобразно и обосновано и

                                         О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение  №8 от 13.01.2020г. по гр.д.№418/2019г. на Дряновски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ :