Р Е Ш Е Н И Е
№ 164 / 28.3.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на седми март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Янка Вукева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 979 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).
Образувано е по жалбата на Н. *** и от „Велитранс
В“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител адвокат Р.А.,
срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-3886/29.09.2022 г. на началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“-Пазарджик,
с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1 ЗАвтПр е
приложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на
товарен автомобил рег. № ***, собственост на „Велитранс В“ ЕООД, чрез сваляне и
отнемане на табела и свидетелство за регистрация на МПС и на основание чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 ЗАвтПр е приложена ПАМ временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Н.Г.Б. до
отстраняване на нарушението – вписване МПС в лиценз, но за не повече от 12
месеца.
Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби
и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че органът не е изяснил
фактите и обстоятелствата за случая и по-конкретно дали осъщественият от
жалбоподателя превоз попада в хипотезата на „обществен превоз“ или такъв за
собствена сметка. Посочва, че от приложената ПАМ не става ясно какви действия следва
да предприеме, за да отстрани нарушението, с което бил нарушен принципът за
съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. В съдебно заседание и в представени писмени
бележки, процесуалният представител поддържа изложеното в жалбата и счита, че
са налице основанията по чл. 146 АПК, по които претендира отмяната на акта,
ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – началникът на
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пазарджик не изразява становище
по жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
На 29.09.2022 г. при извършена проверка е
установено, че в гр. велинград, околовръстен път на паркинга на парк „Клептуза“,
Н.Г.Б., като водач на товарен автомобил МАН 10.180, рег.№ *** от категория N2, собственост на „Велитранс В“ ЕООД, извършва
обществен превоз на товари – бял бор от местност „Хумата“, землище Кръстава до
гр. Велинград, видно от превозен билет от 29.09.2022 г., без за моторното превозно
средство да има издадено удостоверение за обществен превоз на товари или
заверено копие към лиценз на Общността. Същото е установено и при извършена
справка в информационна система на ИА „Автомобилна администрация“ „Лицензи“, за
което е съставен акт за установяване на административно нарушение №
324849/29.09.2022 г.
Във връзка с това е издадена оспорената Заповед № РД-14-3886/29.09.2022
г., с която на посочено правно основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2,
т. 1 ЗАвтПр, е приложена принудителна административна мярка временно спиране от
движение на товарен автомобил рег. № ***, собственост на „Велитранс В“ ЕООД,
чрез сваляне и отнемане на табела и свидетелство за регистрация на МПС и на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр временно е отнето
свидетелството за управление на МПС на водача Н.Г.Б. до отстраняване на
нарушението – вписване на МПС в лиценз, но за не повече от 12 месеца. По делото
са представени и приети като доказателства цялата административна преписка по
издаване на акта, включително и справка от информационната система на агенцията,
АУАН № 324849/29.09.2022 г., превозен билет от 29.09.2022 г. и договор за наем
на товарен автомобил от 29.09.2022 г., сключен между „Велитранс
В“ ЕООД и Н.П.Г..
По искане на жалбоподателя по делото са допуснати
и изслушани показанията на двама свидетели. Първият И.П. ***, извършил проверката
и съставил АУАН, който заявява, че по превозния билет установил, че жалбоподателят
извършва обществен превоз, както и че не му е представян договор за наем на
товарния автомобил. Посочва, че с него се превозвали дърва за огрев. Заявява,
че водачът не му е представил удостоверение или копие към лиценз на Общността за
извършване на превоза.
Вторият свидетел – Н.П.Г., заявява, че жалбоподателят
му е превозил дървата за огрев на база сключен договор за наем на товарен
автомобил, който не е носил у себе си и не е могъл да го представи по време на
проверката. Категорично заявява, че не е заплащал нито за автомобила, нито за
превоза. Твърди, че на отиване към обекта е шофирал той, а на връщане, когато
са ги спрели за проверка – Н.Б..
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на заповедта от активно легитимирани лица - адресати на
акта, за които оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен,
което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а
разгледана по същество – основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 107, ал. 1 ЗАвтПр. Съгласно
цитираната разпоредба принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със
Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. изпълнителният директор на ИА „АА“ е упълномощил
длъжностните лица, които да прилагат ПАМ, като в т. 7 са посочени началниците
на областните отдели „Автомобилна администрация“, какъвто е издателят на оспорения
акт.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в
законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59,
ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на
ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти.
Допусната техническа грешка при изписване на
модела на товарния автомобил не може да се приеме за съществена, доколкото
същият е индивидуализиран по регистрационния му номер и по марката на камиона. Изяснено
е и мястото на извършване на проверката. В АУАН и в заповедта за прилагане на
ПАМ недвусмислено е посочено, че е извършена в гр. Велинград, на околовръстен път
на паркинга на парк „Клептуза“. Свидетелските показания на актосъставителя, че товарният
автомобил МАН е спрян на разклона за с. Кръстава не са противоречиви, доколкото
от извършена справка в общодостъпния сайт bgmaps.com, маршрутът от гр. Велинград до с. Кръстава
преминава през парк „Клептуза“. В тази връзка съдът приема, че са изяснени всички
факти и обстоятелства, като при издаване на заповедта не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до самостоятелно основание за отмяната
й.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че оспореният
акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. По смисъла на чл. 106а, ал. 1 ЗАвтПр, принудителните
административни мерки се прилагат за преустановяване на административни
нарушения по този закон. По приложената хипотеза на чл. 106а, ал.1, т. 1,
б. „а“ ЗАвтПр се прилага принудителна мярка „временно спиране от движение на
МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“, с което се
извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на
Общността. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтПр временно се отнема свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр, „обществен
превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство“. В т. 3 е дадена
дефиниция за превоз на товари, а именно такъв, който е осъществяван от лице за
чужда сметка или срещу възнаграждение с МПС, конструирани и оборудвани за превоз
на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
В случая не се спори между страните, че на
29.09.2022 г. жалбоподателят Н.Б., като водач на товарен автомобил с рег.№ ***,
собственост на „Велитранс В“ ЕООД, е извършил превоз на дърва за огрев,
закупени от Н.П.Г., видно от превозния билет. В представения по делото договор
от 29.09.2022 г., сключен между „Велитранс В“ ЕООД и Н.П.Г., страните са
уговорили предоставянето на товарния автомобил от страна на дружеството за
временно и безвъзмездно ползване, като изрично е записано, че наемателят не се
задължава да заплаща наемна цена. Договорът е сключен за срок от 07.00 часа на
29.09.2022 г. до 07.00 часа на 30.09.2022 г. Свидетелските показания на Г., че
не е заплащал за превоза, съответстват на уговореното с договора, поради което
съдът ги кредитира като обективни. В тази връзка, жалбоподателят лично и в качеството
му на управител на дружеството твърди, че превозът е извършен без уговорено и
извършено заплащане и не следва да притежава удостоверение за обществен превоз,
за което неправилно е приложена ПАМ.
От цитираните по-горе разпоредби е видно, че дефиницията
за „обществен превоз“ включва в себе си освен превозът да е извършен срещу
заплащане и икономическа облага, но и да е извършен за чужда сметка. В случая,
въпреки че за ползването на товарния автомобил дружеството не е получило заплащане,
то превозът е извършен в полза на купувача/собственика на дървата за огрев – Н.Г.,
т.е. извършен е за чужда сметка. Не може да се сподели и твърдението в жалбата,
че след като превозът е осъществен без заплащане, то следва да се приеме, че
същият е за собствена сметка, тъй като не отговаря на легалната дефиниция. Съгласно
§ 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗАвтПр, превоз за собствена сметка има тогава,
когато е осъществен без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност
или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач
пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна
дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да
се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън
предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него. Въпреки, че товарният
автомобил по договор е нает без водач и за него не се е дължало заплащане, то
към момента на извършване на проверката е установено, че същият е управляван от
Н.Б., което се потвърждава и от показанията на свидетеля Г.. Иначе казано,
управителят на дружеството, в качеството му на водач на МПС е осъществявал превоз
на товари за чужда сметка – собственикът на дървата за огрев.
От представените по делото разпечатки от извършени
справки в информационната система на ИА „АА“ се установява, че за МПС, с което е
реализиран превозът, няма издаден лиценз на Общността или удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари. По този въпрос по същество не е и
налице спор между страните. При така очертаната законова регламентация и от
фактите по делото следва да се приеме, че е осъществен обществен превоз на товари
с моторно превозно средство, за което няма издадено заверено копие от лиценз на
Общността или удостоверение за извършване на обществен превоз на пътници или
товари, поради което са налице материалноправните предпоставки, както на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтПр, така и на 106а, ал.
1, т. 4, б. „б“ ЗАвтПр за издаване на оспорваната заповед.
Основателно е твърдението на жалбоподателите, че е
налице несъответствие с целта на закона. Принудителните административни мерки по
чл. 106а, ал. 1 ЗАвтПр се прилагат за преустановяване на административни
нарушения по превоза на товари и пътници. В обжалвания акт изрично е посочено, че
принудителните мерки по отношение на дружеството и на Н.Б. се прилагат до
отстраняване на нарушението – вписване на моторното превозно средство в лиценз,
но за срок не по-дълъг от 12 месеца. В този смисъл следва или да бъде вписано
съответното МПС в лиценз, или да изтече максималния срок, посочен в закона, за
да бъде преустановено извършеното нарушение. Основателно в писмените бележки се
излагат доводи, че отстраняването на твърдяното от административния орган
нарушение означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача,
както и че в хипотеза на преустановен превоз на товари, без намерение на
лицето, извършило превоза, да извършва впоследствие дейност по превоз на товари
по занятие, осъществяването на факта по лицензиране се оказва нежелан и
непостижим, т. е. събитие, което никога няма да настъпи, освен ако не изтече
максималният срок, с което е нарушен принципът на съразмерност съгласно чл. 6,
ал. 2 АПК (в този смисъл решение по адм. дело № 5045/2021 г. на ВАС, VII отделение). Безспорно преустановяване на
нарушенията по превоз на товари и пътници е в защита на обществения интерес, но
той не изключва по хипотеза противопоставимостта над частния такъв. В случая е
преустановен превоза на товара, като административният орган не е мотивирал
конкретна необходимост от вписване на МПС в лиценз, още по-малко е установил
намерение на лицето да извършва впоследствие такава дейност. Затова и приложената
ПАМ не се основава на критерий, обуславящ завишени изисквания към мерките, с
които да се изпълни целта на акта.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният
акт е издаден в несъответствие с целта на закона, поради което като
незаконосъобразен следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и своевременно предявеното
от процесуалния представител на жалбоподателите искане за присъждане на
разноски следва Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да бъде осъдена да заплати на Н.Б. и на „Велитранс В“ ЕООД сумата
от общо 540 лв., представляваща 60 лв. държавна такса, 80 лв. депозит за свидетели
и 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Велитранс В“ ЕООД и Н.Г.Б. Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-3886/29.09.2022 г. на началник на
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пазарджик.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Н.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** и на „Велитранс В“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул.
„Петър Берон“ № 43, сумата от общо 540 (петстотин и четиридесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/П/