Определение по дело №253/2023 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 179
Дата: 7 април 2023 г. (в сила от 3 май 2023 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20231400200253
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 179
гр. Враца, 07.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седми април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20231400200253 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода Ч. Г. А., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
В молбата си лишеният от свобода твърди, че е изтърпял необходимата част от
наказанието и че са настъпили поправителните и превъзпитателните цели на
наказанието по чл.36 от НК, съгласно изискванията на чл.439а от НПК, поради което
по-нататъшното му оставане в затвора би имало обратен ефект. Излагат се доводи за
положително, стриктно и съвестно отношение на осъдения към труда, спазване на реда
и дисциплината в затвора, участие в провежданите в затвора мероприятия,
включително организирането и воденето на курс за личностна промяна по собствена
инициатива, осмисляне и критично осъзнаване на последиците от престъпното му
поведение. Като претенция за уважаване на молбата се сочи и влошеното му
здравословно състояние-след прекаран сърдечен инфаркт и масивен мозъчен инсулт.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения Ч. А..
В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично. Същият поддържа
молбата по изложените в нея основания и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Допълнително
заявява, че в момента отново е в тежко здравословно състояние, тъй като е със стеноза
на каротидна артерия. В подкрепа на това представя етапна епикриза № 466/04.04.2023
г., която е приета като писмено доказателство по делото.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част и докладна записка за настъпили промени
след изготвяне на доклада по чл.155 от ЗИНЗС, свързани с отказ на осъдения от работа.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
1
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 08.09.2022 г. на предходния
отказ за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Ч. А., постановен с
определение № 356/03.08.2022 г. по ч.н.д. № 388/2022 г. по описа на ОС-Враца до
настоящия момент е изтекъл шестмесечният срок по чл.441 НПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Ч. Г. А. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 20 години,
наложено му с присъда по н.о.х.д. № 502/2007 г. по описа на ОС-Враца, за деяние по
чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. чл. 29, ал.1, б. "а" и "б" НК-квалифициран състав
на убийство, в условията на опасен рецидив.
Преди това А. е осъждан многократно, включително на ефективни наказания
лишаване от свобода.
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание от 20 години
лишаване от свобода в Затвора гр.Враца на 04.12.2007 г. Първоначалният режим за
изтърпяване на наказанието бил усилено строг. На 09.08.2021 г. е пренастанен в ЗООТ
"Враца". Към датата на постановяване на настоящото определение-07.04.2023 г. от това
наказание е изтърпял 17 години, 1 месец и 7 дни, от които 14 години и 27 дни
фактически, а от работа 3 години и 10 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2 години, 10
месеца и 23 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 2/3 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй
като е осъден за деяние, извършено при условията на опасен рецидив. Следователно,
налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка
подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за
неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е 69 точки, в границите на средните стойности. Дефицити са
наблюдавани в зоните: отношение към правонарушението, начин на живот и
обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Въпреки продължителното
корекционно въздействие рискът от рецидив е останал в средни стойности, като
числово е варирал от – 64 т., 49 т., 69 т., 62 т., 67 т., 65 т. до актуалните 70 точки.
Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от характера на
настоящото деяние и криминалното минало на осъдения. Рискът от вреди за лишените
от свобода е среден, поради случай на физическа агресия спрямо друг лишен от
свобода, а за пенитенциарните служители е повишен от нисък на среден, поради
склонността на А. да натрупва отрицателни емоции при неудовлетворяване на
необосновани претенции, прояви на вербална агресия и отправяне на клевети по
отношение на длъжностни лица. Рискът от суицид и самонараняване е среден и се
обуславя от автоагресивни прояви при задържането му.
В доклада са отчетени и постигнатите с осъдения положителни резултати. При
постъпването му в ЗООТ "Враца" първоначално е полагал доброволен труд по чл.80
ЗИНЗС като библиотекар, като паралелно с това е участвал в подготовката на
материали и издаването на затворнически вестник. От 31.01.2023 г. е продължил да
осъществява трудови функции единствено като библиотекар. Освен това е завършил
две корекционни програми: "Овладяване на гнева" за времето от 23.10.2012 г. до
2
23.11.2012 г. и "Справяне с житейски проблеми чрез промяна на мисленето" за времето
от 29.08.2022 г. до 08.09.2022 г. За тези положителни прояви е награждаван общо 12
пъти, като последната награда е със заповед № Л-633/09.03.2022 г. За целия период на
престой в затвора е наказван шест пъти /последно през 2016 г./, но и шестте наказания,
поради изтичане на сроковете по чл.109 от ЗИНЗС, са заличени. Към момента спазва
установените правила и вътрешния ред в пенитенциарното заведение.
Поради здравословни проблеми са регистрирани прекъсвания на наказанието
от 27.11.2019 г. до 22.08.2020 г. и от 01.03.2021 г. за срок от тридесет дни, а в различни
периоди е бил превеждан за лечение в СБАЛЛС - гр.София.
От представената етапна епикриза № 466/04.04.2023 г., издадена от д-р И. К. е
видно, че А. е с диагноза оклузия и стеноза на каротидна артерия и с множество
придружаващи заболявания.
От доклада е видно, че въпреки проведената индивидуално-корекционна
работа с лишения от свобода, не са отчетени съществени положителни промени в
нагласите и поведението му. И към настоящия момент са налице сериозни дефицити в
разделите: отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и умения за
мислене. В този аспект е посочено, че осъденият продължава да счита присъдата за
завишена, а изразената емпатия е с повърхностен характер; мотивацията му за
положителна промяна /отразена и в настоящата молба за условно-предсрочно
освобождаване/ е неустойчива и неподкрепена с конкретни действия за постигането й;
има изразено чувство на враждебност и трудности за овладяване на гнева; не е
способен адекватно да интерпретира социалните ситуации; не се съобразява с
вижданията на другите и е с високо ниво на импулсивност. Освен това изразява
несъгласие със заложените цели и задачи в плана на присъдата, които не са изпълнени
в пълен обем.
Залегнала е констатацията, че установените при осъдения импулсивност,
негативни настроения към правосъдната система като цяло, в съчетание с трайно
формираните криминални нагласи са предпоставка за евентуалното продължаване на
престъпната дейност след освобождаването му от затвора, като и на този етап липсва
устойчива мотивация за бъдещо съобразяване със законоустановените правила.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода
А. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на
съда за извод, че и към настоящия момент с поведението си осъденият Ч. А. не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание,
съгласно чл.439а НПК. Въпреки продължителния корекционен процес, стойностите на
риска от рецидив при него-70 точки са повишени с един пункт в сравнение с
първоначалните и остават в средните граници. Запазени са и средните граници на
риска от вреди за обществото. Освен това не са изпълнени основни цели, заложени в
плана на присъдата, а три от основните дефицитни зони при осъдения – отношение
към правонарушението, междуличностни проблеми и умения за мислене, трябва да
3
бъдат обект на продължителна корекционна работа, тъй като същият не осъзнава
наличните си проблеми и нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си.
Вярно е, че по време на изтърпяване на наказанието той е бил награждаван и е взел
участие в трудови и корекционни дейности. Тези позитивни резултати обаче не са
стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени
еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените дефицити в
поведението и мисленето ясно илюстрират, че престоят му в затвора не е довел до
безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от
продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока
снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените
дефицитни зони.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода А. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното
е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Не съставляват основание за уважаване на претенцията за предсрочно
освобождаване изтъкнатите причини от здравословен характер, тъй като същите не са
сред лимитативно изброените в закона предпоставки. Действително се установява, че
осъденият А. има здравословни проблеми, но същите нямат отношение към института
на условното-предсрочно освобождаване. Здравословното състояние не е сред
факторите, които следва да бъдат съобразявани и оценявани от съда в производство
като настоящото, защото не се отнасят към поправянето на осъдения. Освен това
оказването на квалифицирана медицинска помощ и провеждането на съответно
лечение са възможни и в условията на затвора по реда на чл.250, ал.2-5 от ЗИНЗС. От
материалите в личното досие е видно, че на осъденото лице многократно е
предоставяна необходимата медицинска помощ и провеждано лечение, включително
по здравословни причини изпълнението на наказанието е прекъсвано за срок от 1
година, 3 месеца и 6 дни.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Ч. Г. А., роден на
*** в с.***, обл.Враца, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора
гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка - в размер на 2 години, 10 месеца и 23 дни, от наказанието в размер на 20
години лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 502/2007 г. по описа на ОС-
Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
4
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5