Решение по дело №7/2025 на Административен съд - Враца

Производството е  по  реда  на чл. 156 и сл.  от  Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по жалба на „Б.И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * М.А.Т., чрез * Л.Я.  срещу Ревизионен акт № Р-04000623007288-091-001/24.09.2024г., потвърден с Решение №132/09.12.2024г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново при ЦУ на НАП. С  РА са установени  допълнителни задължения  за внасяне по ЗКПО и ЗДДС посочени по видове, периоди и лихви за просрочие към тях в общ размер на 102036,86 лева. В жалбата се излагат съображения за   незаконосъобразност на оспорения РА и се прави искане за неговата отмяна. Претендират се разноски в производството.

В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя * Я. моли за уважаване на жалбата въз основа на събраните по делото доказателства, включително и експертизата. Претендират се разноски, съгласно представен списък. Въпреки дадената от съда възможност за писмена защита, не е представена  по делото.

Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в с.з. * В.В. моли за  отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана и потвърждаване на РА, като правилен и законосъобразен, като  се съобразят и аргументите изложени в потвърдителното решение. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Прави се възражение по отношение на  претендираните разноските  от   жалбоподателя.   Представени са писмени бележки с изложени съображения по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов  дава  мотивирано заключение за   неоснователност на жалбата и законосъобразност на РА. В производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно органа се е позовал на чл.34 ЗКПО. РА и Решението на органа са правилни, като органа правилно се е позовал във вр. с установените задължения, че няма съставени  и представени първични документи за отписване на задълженията. Същото се установява и от заключението на ВЛ. Вземанията не могат да бъдат описани въз основа на вторични счетоводни документи.

Съдът, като взе  предвид  доводите в жалбата, становищата на страните, представената адм.преписка и събраните доказателства, приема за установено следното:

Ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000623007288-020-001/11.12.2023г. на Началник сектор, с която  е определен поименно  ревизиращия екип  - Й.Н.М. - **/**/ и В.Г.Н.- ** – задължения за  Данък върху добавената стойност за периода  01.12.2017г. до 31.12.2022г.  и  Корпоративен данък за периода  01.01.2017г. до 31.12.2022г. по отношение  на „Б.и.“ ООД, ***,  представлявано от М.А.Т.. Заповедта е  връчена по електронен път на дружеството на дата 11.12.2023г. и изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000623007288-020-002/01.02.2024г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000623007288-020-003/08.03.2024г., връчени също по електронен път на дружеството.   

Във вр. с компетентността на органа по преписката са представени заповеди за оправомощаване на лицата компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизия и да извършват ревизии-Заповед №651/11.08.2023г. и Заповед №688/25.06.2023г., издадени от директора на ТД на НАП-В.Търново.  

Резултатите от извършената ревизия и събраните доказателства са отразени  в съставен  Ревизионен доклад №Р-04000623007288-092-001/30.08.2024г. от  определения ревизиращ екип, с който са установени задължения  за  внасяне по ЗКПО и ЗДДС и лихви върху тях за периода на ревизията, подробно отразени  в доклада. В доклада подробно са отразени и анализирани събраните доказателства в хода на ревизионното производство, като същите са приложени към РД. РД е връчен по ел.път на дружеството на дата 02.09.2024г.

В срока по чл.117,ал.5 ДОПК  срещу РД  от дружеството е постъпило възражение вх.№ 21078/12.09.2024г., с което се възразява срещу  установените  задължения. Към същото  не са  приложени допълнителни доказателства.

Налице е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице №Р-04000623007288-040-001/11.12.2023г. до представляващия „Б.и.“ ЕООД, с което са изискани всички книжа, документи, носители на информация относно извършваната дейност, както и пълната счетоводна отчетност на дружеството за ревизирания период от 01.01.2017г. до 31.12.2022г.  Във вр. с искането от управителя на дружеството с Писмо от 12.12.2023г. се уведомява органа, че исканите документи са предоставени при извършена предходна проверка към  ИПДПОЗЛ №П-04000623127334-040-001/06.07.2023г.

Налице е и ИПДПОЗО  №Р-04000623007288-040-002/08.01.2024г., с което са изискани от дружеството, чрез управителя  документи и писмени обяснения относно осчетоводените през ревизирания период отписани вземания от „И.П.“ АДСИЦ, „В.А.“ ЕООД, „Р.Д.“ ООД, „Б.К.“ ООД, вземане на „В.С.“ ЕООД, влято в „Б.И.“ ООД от „Б.“ ЕООД, които са подробно описани в искането, в т.ч. договори и анекси към тях, платежни документи за отпуснати и върнати заеми, документи за предприети действия по събиране на просрочени вземания, първични документи въз основа на които са извършени счетоводни записи и т.н. В отговор на искането от дружество са предоставени документи с Писма вх.№ Р-04000623007288-ПРД-002-И/05.02.2024г., Р-04000623007288-ПРД-003-И/05.02.2024г., Р-04000623007288-ПРД-004-И/15.03.2024г., Р-04000623007288-ПРД-005-И/04.04.2024г.,Р-04000623007288-ПРД-006-И/04.04.2024г.,Р-04000623007288-ПРД-007-И/04.04.2024г.,Р-04000623007288-ПРД-008-И/11.04.2024г.   и  Р-04000623007288-ПРД-009-И/ 11.04.2024г., приложени по преписката.

Извършена е и насрещна проверка в ревизионното производство на заемополучателите „И.П.“ АДСИЦ, „В.А.“ ЕООД, „Р.Д.“ ООД, „Б.К.“ ООД, „Б.“ ЕООД, резултатите от която са  описани подробно в РД.

При ревизията на основание чл.37,ал.5 ДОПК е отправено и искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица  до Т.д. “В.“, чрез синдика му, и до доставчиците на материали и услуги „Ф.“ ООД, А1 Б.“ ЕАД и „Е.П.“ ЕАД, като предоставените документи от тези лица са описани подробно в РД.

С Протокол №1994956/19.04.2024г. на органи по приходите е документирано извършено посещение в офиса на  жалбоподателя и извършените действия. Извършен е преглед на предоставените документи, касаещи ревизирания период, изяснена е основната дейност на дружеството, факти и обстоятелства относно отписани везания и договори за цесия.

С Протокол №Р-040000623007288-ППД-001/29.08.2024г. ревизиращите органи са приобщили относими доказателства, събрани в хода на извършената проверка, свързани с „Б.И.“ ЕООД, приключила с Протокол  № П-04000623127334-073-001/08.12.2023г.

След  анализ на събраните и приобщени доказателства,изготвения РД, обсъждане на възраженията на ревизираното лице срещу РД, които са приети за неоснователни е издаден Ревизионен акт №Р-04000623007288-091-001/24.09.2024г. от Р.И.Ф. на длъжност **, възложил ревизията и Й.Н.М. на длъжност ** на основание чл.119, ал.2 от ДОПК. С РА на оспорващото дружество, в частта по ЗДДС за данъчни периоди м.05.2020г. и м.08.2021г. е определен допълнително за внасяне ДДС общо в размер на 104,61 лв., поради неотразени в дневниците за покупки през съответните периоди кредитни известия , издадени от „Е.п.“ ЕАД, КИ № **********/15.05.2020г. на стойност 489,94 лв. и ДДС в размер 97,99лв. и  КИ № **********/19.08.2021г. на стойност 33,12 лв. и ДДС в размер на 6,62 лв., като с тези суми е намален размерът на ползвания данъчен кредит за данъчни периоди м.05.2020 г. и м.08.2021 г.

С РА, в частта по ЗКПО органите по приходите са направили констатации, като са определили допълнително задължения за корпоративен данък  за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., в резултат на извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели, както следва:

- за  2017 г. на основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за данъчни цели в размер на 364 765,03 лв. С  ГДД за 2017 г. жалбоподателят е декларирал данъчен финансов резултат - данъчна загуба в размер на 230 698,51 лв., в резултат на извършените корекция, с РА е определен финансов резултат данъчна печалба в размер на 134 066,52 лв. На основание чл.70, ал. 2 от ЗКПО, с РА е извършено намаление на данъчния резултат с декларираната от жалбоподателя данъчна загуба за 2016 г. в размер на 120 396,31 лв.

- за 2018 г. не е признато извършено намаление на финансовия резултат в размер на 338 440,68 лв., на основание чл.71, във връзка с чл.70, ал.1 и 2 от ЗКПО, представляващо пренасяне на данъчна загуба за предходни години /данъчна загуба за 2016 г. - 120 396,31 лв. и данъчна загуба за 2017 г. - 218 044,37 лв./.

- за 2019 г. на основание чл. 34, ал.1 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за данъчни цели в размер на 282 146,84 лв.

В  хода  на  ревизионното  производство  е  установено, че „Б.И.“ ООД през 2017 г. и 2019 г. е отчело по дебита на сметка 609 ,Други разходи“, подсметка „Разходи за отписани вземания“ разходи за отписани вземания както следва:

- през 2017 г.  отписани вземания общо в размер на 364 765,03 лв. от „В.А.“ ЕООД в размер на 297 149,52 лв., в т.ч. главница в размер на 20 809,41 лв. и лихви в размер на 276 340,11 лв.; от „И.П.“ АДСИЦ в размер на 66 289,51 лв., в т.ч. главница 65 900,00 лв. и лихва 389,51 лв.; вземания от клиенти, общо в размер на 1 326,00 лв. /в размер на 299,00 лв. от „Н.П.“ ООД, в размер на 586,99 лв. от „С.Д.Д.“ ЕООД и в размер на 440,01 лв. от „Т.к.“ АД/, за които не са представени документи и писмени обяснения, даващи възможност да се установи техния източник и обстоятелствата, довели до отписването им.

 -през 2019 г. отписани вземания, общо в размер на 282 146,84 лв., в т.ч. от „В.А.“ ЕООД в размер на 123 382,75 лв., в т.ч. главница 70 990,59 лв. и лихви 52 392,16 лв.; вземания на „В.С.“ ЕООД от „Б.“ ЕООД в размер на 50 197,50 лв., в т.ч. главница 46 000,00 лв. и лихва 4 197,50 лв.; „Р.Д.“ ЕООД в размер на 59 805,42 лв., в т.ч. главница 54 300,00 лв. и лихви 5 505,42 лв.; „Б.К.“ ЕООД в размер на 48 761,17 лв., в т.ч. главница 40 000,00 лв. и лихви 8 761,17 лв.

Органите са приели, че за посочените отписани вземания не са настъпили обстоятелствата, визирани в чл.37 ЗКПО, поради което разходът не се признава за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане и на основание чл.34,ал.1 ЗКПО са преобразували счетоводния финансов ресурс в посока увеличение, съответно за 2017г. със сума в размер на 364 765,03 лв. и за 2019г. със сума в размер на 282 146,84 лв. Установени са допълните задължения за довнасяне от дружеството  по  ЗКПО за  2017г.  и  2019г. -  или  в общ размер  на 102036.86 лв.  

С  РА не са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020,2021 и 2022г. и  ДДС, извън  периода посочен в акта. В РА  са посочени, както правни така и фактическите основания за издаването му, обсъдени са събраните доказателства в хода на производството, както  и  подаденото възражение от жалбоподателя срещу РД, като  същото е прието за неоснователно. Изложени са мотиви, във вр. със събраните доказателства, установените задължения и определения размер на същите. Органите по приходите след анализ на събраните и приобщени доказателства са приели, че  дружеството дължи допълнителни задължения  за ДДС и корпоративен данък за съответните периоди и лихвите към тях, които са подробно описани и посочени в РА. Също така са изложени и мотиви по отношение на  намалението на финансовия резултат за 2017 г. и 2018 г. със загуби от минали години, свързани с приложението на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.    

Задълженото  лице  е  обжалвало  РА по административен ред  с  жалба вх.№22945/03.10.2024г., като  същият е потвърден с  Решение №132/09.12.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП.  В  решението са посочени, както правни, така и фактически основания, в резултат на които е потвърден РА, обсъдени са и възраженията на оспорващия в депозираната жалба, като същите са приети за неоснователни, както и  фактите и обстоятелствата във вр. с отписване на вземанията по отношение  на  всяко едно от посочените дружества. Решението е подробно мотивирано, в резултат на което жалбата е оставена без уважение и РА е потвърден изцяло, като законосъобразен. Решението е връчено на дружеството  по ел.път на дата 11.12.2024г., а жалбата до  съда, чрез органа  е депозирана на 23.12.2024г., видно от вх. номер на същата.  

По делото са представени събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, неразделна част от РД и РА, съдържащи се  в приложенията на приложени към преписката папки  по опис и  приети, като доказателства.  В същите се съдържат  договори за преобразуване чрез вливане на дружества, ИПДПОАЗО, справки, извлечения от сметки, декларации по чл.92 ЗКПО за периода на ревизията, договори за прехвърляне на вземане, нот.актове, договори за паричен заем, сключени с посочените дружества в РА и  анекси към тях, извлечение от главна книга, оборотни ведомости, протоколи за извършени  насрещни проверки, фактури, кредитни известия, обяснения и др. доказателства събрани в хода на проверката.

Представен е и СД диск, приет като доказателство съдържащ ЗВР, РД и РА, подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по приходите.  

Към жалбата е представено Писмо изх.№ 3/10.02.2015г. към „Р.Д.“ ООД, с което  се напомня, че има неплатени задължения по договор за заем от 2011г. на главница и лихви върху нея, които следва да плати, сума в размер на 54 300 лв. и начислени лихви към 31.12.2014г. в размер на 5505,42 лв. и Писмо до „Б.И.“ ООД с вх.№ 5/18.02.2015г., с което  същото дружество  заявява, че не реализира оборот и не отчита приходи от продажби, с оглед на което няма да заплаща сумите посочени в писмото.

Във връзка с искане на оспорващото дружество е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице В.С.. ВЛ е дало подробно заключение на поставените му въпроси. Отразило е кога и по какъв начин са предоставяни заемните средства на контрагентите по вземанията, чието отписване не се признава от ревизиращите органи, посочило е датите съобразно действалия към момента на получаването договор и анекс към него, на които изтича предвидения в договора срок за връщане и от които съобразно същия договор е дължима лихвата  по отношение на всяко едно от дружествата. Също така е посочено, че отписаните задължения от жалбоподателя  по давност  към съответните дружества е извършено на база счетоводна справка. Отразено  е кога всяко едно от дружествата е погасявало задълженията си към жалбоподателя и са постъпвали плащания. В т.2 на заключението е посочило подробно отписаните задължения от страна на контрагентите по отношение на всяко едно от дружествата за 2017г. и 2019г., кога е извършено, както и че направените счетоводни записвания  са  довели до увеличаване на общия обем на отчетните приходи на дружествата, до увеличаване на счетоводния финансов резултат. В т.3 на заключението е посочено по отношение на всяко едно от дружествата как е отразено всяко едно плащане-главница или лихва, както и за кое по време на възникване задължение се отнася. Същите са подробно отразени в съответните приложения приложени към заключението, за всяко едно от дружествата.

В с.з. ВЛ  поддържа изцяло заключението. Пояснява, че в заключението е посочен  договора, анекса  и срока по него към момента на предоставената сума.  Издадените  анекси са съобразени с предоставената сума.

Извършените  отписвания  са  посочени в счетоводна справка, така както е отразено в заключението. Няма първични документи. Всяка партида е на всеки заемател, отделна аналитична партида не е видяла, вървят по вида на предоставянето в брой или по банка, няма подпартида на партида.Няма отделна партида за всяка отделно предоставена сума, а една обща. Задълженията са отписани по счетоводна справка, така е записано в счетоводната програма, че са с изтекла давност.Посочва, че в някои анекси  не е посочено промяна в лихвата, в някои има промяна в срока, а също така има промяна в увеличение или намаление на лихвата. Щом е посочила договора остава лихвата по него, ако има промяна в лихвата е посочен анекса.

Експертизата е оспорена от процесуалния представител на ответника по т.2 и моли при постановяване на решението да не се взима предвид отговора на този въпрос 2. В останалата част експертизата не е оспорена.  Съдът кредитира експертизата на вещото лице по т.1 и т.3, а по отношение на т.2 не кредитира същата, като неотносима към предмета на делото.

При така  установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно  чл.156, ал.1   ДОПК, ревизионния акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14 дневен срок от получаването на решението.

Жалбата е депозирана в законния срок, видно от данните по делото, подадена е от надлежна страна адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно  чл.7, ал.1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Постоянният адрес на оспорващото дружество е в ***,  от което следва, че компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен акт е ТД на НАП Велико Търново.

Ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000623007288-020-001/11.12.2023г. на Началник сектор, с която  е определен поименно  ревизиращия екип  - Й.Н.М. - **/**/ и В.Г.Н.- ** – задължения за  данък върху добавената стойност за периода  01.12.2017г. до 31.12.2022г.  и  корпоративен данък за периода  01.01.2017г. до 31.12.2022г.,  надлежно оправомощен за това, видно от приложените по преписката  заповеди. Заповедта е   връчена по електронен път на дружеството на дата 11.12.2023г.  С оглед на приложените  заповеди съдът приема, че ЗВР е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен за това.  РД и РА също са издадени от компетентни органи надлежно упълномощени, видно от представените по преписката заповеди.

От приобщените доказателства се установява, че заповедта за възлагане на ревизия,заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизията, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издателите им с валидни, към момента на подписването електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис и Регламент 910/2014г.

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид  разпоредбата на чл.160, ал.2   ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 ДОПК, след възложена ревизия, съгласно  чл.112 и чл.113   ДОПК,  в предвидената от закона форма, съгласно  чл.113   ДОПК, и съдържа реквизитите, посочени в чл.120 ДОПК. Извършените  процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по 50, ал.2 ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях.

В  ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на дружеството-жалбоподател за ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на ревизионния  доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания  за  издаването  му. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Не се констатират и нарушения на процесуалните правила при присъединяване на събраните доказателства и  установените факти. Ревизионното производство е протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати нарушения на нормите, които го регламентират. Органите по приходите, в рамките на служебните си правомощия и компетентност, са изискали от ревизираното лице и неговите заематели, всички намиращи се у тях писмени доказателства, относими към извършваната ревизия. Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени доказателства. От отразеното в тях по категоричен начин се изяснява кои факти са приети за установени и въз основа на какви доказателства, както и следващите от това правни изводи. С оглед изложеното, съдът намира, че при провеждане на ревизията не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, а издаденият ревизионен акт е обоснован.

По отношение на материалния закон, същия правилно е приложен от органите по приходите.

По ЗДДС.

            При извършената ревизия  за ревизирания период от 01.12.2017 г. - 31.12.2022 г. е установено, че  основна дейност на дружеството е продажба и отдаване под наем на собствени недвижими имоти. Дружеството е регистрирано  по ЗДДС, считано от 23.05.2003 г.  От дружеството са подадени СД по ДДС, дневници за покупки и продажби, с които са декларирани    данни, които са подробно посочени.  Установено е,  че не са  включени кредитни известия в дневника за покупки на "Б.и." ООД, а именно кредитно известие № **********/19.08.2021 г.  на стойност 33,12 лв. и ДДС в  размер на 6,62 лв. и  кредитно известие №********** /15.05.2020 г. на стойност 489,94 лв. и ДДС в размер на 97,99 лв., издадени от „Е.п.“ ЕАД. От представените доказателства е видно, че КИ № **********/19.08.2021 г. е издадено към фактура № **********/09.08.2021г. с основание „Корекция поради разлика в цените“, а КИ №********** /15.05.2020 г. е издадено към фактура № **********/30.04.2020г. с основание „Декларирани показания от клиент“.  С оглед на така установеното правилно е определено ДДС за довнасяне за м. 08.2021г.  в размер на 6,62 лв. и за  м. 05.2020г. в размер на 97,99 лв.

            Съгласно чл. 124, ал.5   ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. „Б.и.“ ООД не е отразила горепосочените кредитни известия в дневника за покупки в м. 08.2021г. и м.05.2020 г.  След като същите не са отразени от дружеството, то и правилно органа е определил задължения на дружеството за тези месеци за довнасяне на ДДС, като размерът е правилно определен от органа. От страна на жалбоподателя само се оспорват тези констатации, но не се  правят никакви възражения и не се навеждат доводи в тази насока. С оглед на изложеното РА в тази му част е правилен и законосъобразен  и  следва да се потвърди.

По ЗКПО.

По делото не е спорно и се установява по отношение дружествата „В.А.“ ЕООД, "И.П." АДСИЦ, „Б.“ ЕООД и „Р.Д“ ООД, че същите са свързани лица с жалбоподателя. „Б.И.“ ООД е едноличен собственик на капитала на „В.А.“ ЕООД, а Д.М.П. през ревизираните периоди е съдружник в „Б.И.“ ООД, „Б.“ ЕООД и „Р.Д.“ ООД и член на съвета на директорите на "И.П." АДСИЦ.

Също така не е налице и спор между страните, че „Б.И.“ ООД е сключвала договори за заем и анекси към същите с горепосочените дружества, като е променян срока, лихвата, падежа.

1.Относно отписани вземания  от „В.А.“ ЕООД.

В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят през  2006г.  и 2007г. е предоставил на „В.А.“ ЕООД заемни средства, за които не са представени договори за заем. По преписката е наличен  сключен договор за паричен заем на 15.07.2008г., между „Б.И.“ ЕООД/заемодател/ и „В.А.“ ЕООД/заемател/ по  силата на който заемодателят се задължава да предаде на заемателя суми при необходимост от оборотни средства.  В чл.1.1 е уговорено, че заемателят се задължава да върне заеманите  суми по реда и съгласно условията на настоящия договор. Съгласно т.2.1 от договора заеманата сума следва да бъде върната в срок 12 месеца от подписване на договора, като при неизпълнение,срокът се удължава с още 12 месеца. Договорена е лихва в размер на 8%, която при предсрочно погасяване на заема не се дължи. Към договора са представени общо 6 броя анекси сключени между дружествата, от дата 10.07.2010г., с който срокът за издължаване на заема се удължава с още 2 год., от 10.07.2012г., с който срокът за издължаване на заема се удължава с още 2 год., от 10.07.2014г., с който срокът за издължаване на заема се удължава с още 2 год., от 10.07.2016г., с който срокът за издължаване на заема се удължава с още 2 год., от 10.07.2018г., с който срокът за издължаване на заема се удължава с още 2 год. До 15.07.2020г. и от 02.01.2019г., с който се променя годишния лихвен процент на 3% от дължимата сума.  Видно от счетоводните регистри, че през 2017г.  „Б.и.“ ООД *** А.“ ЕООД на стойност 297 149,52 лв., от които главница в размер на 20 809.41 лв. и лихви в размер на 276 340,11 лв. и през  2019г. на стойност 123 382,75 лв., от които главница в размер на 70 990,59 лв. и лихви в размер на 52 392,16 лв. Съгласно представените счетоводни регистри, задълженията за главница в размер на 20 809,41 лв. и за лихви в размер на  276 340,11 лв.  са отписани на 30.07.2017 г.

Извършена е от органите по приходите насрещна проверка на „В.А.“ ЕООД, при която са представени Договор за заем от 15.07.2008 г. и Анекси към него, съответстващи на представените от „Б.И.“ ООД. Представени са счетоводни регистри на сметки, движението по които е подробно описано в РД. При насрещната проверка от „В.А.“ ЕООД са представени уведомителни писма от 12.02.2013 г. и отговор от 13.02.2013 г., от 16.04.2014 г. и отговор от същата дата, писмо от 15.06.2015 г. и отговор от 16.06.2015 г., писмо от 20.05.2016 г. и отговор от 21.05.2016 г. и писмо от 13.02.2017 г. и отговор от 14.02.2017 г., с които „Б.И.“ ЕООД предявява искане за плащане на натрупани за периода 2006 г. - 2012 г. лихви в размер на 276 340,11 лв. В отговорите „В.А.“ ЕООД посочва, че няма финансова възможност за разплащане на лихви. С писмо от 14.07.2017 г. „В.А.“ ЕООД уведомява „Б.И.“ ООД, че на основание чл. 111 от Закона за задълженията и договорите, задълженията за лихви се погасяват с три годишна давност, поради което начислените към 31.12.2012 г. лихви в размер на 276 340,11 лв. били с изтекла давност и дружеството няма да ги плати.

Относно погасените през 2019 г. суми общо в размер на 123 382,75 лв., от които главница 70 990,59 лв. и лихви в размер на 52392,16 лв.   не са представени писмени обяснения и доказателства от страна на жалбоподателя да са предявявани искания за плащането им към „В.А.“ ЕООД. Такива не са налице и  за отписаната главница в размер на  20 809,41 лв. през 2017 г.

От  представените счетоводни справки на сметка 225/1 „Предоставени заемни средства“ по партидата на „В.А.“ ЕООД се установява, че по нея текущо са отразявани счетоводно предоставени заемни средства в различни размери и съответно погасявания, като същото е подробно отразено в  РА и РД.  

 

Също така се установява от данните по преписката, че след отписване на 30.07.2017 г. на  вземанията на дружеството   жалбоподателят продължава да предоставя парични средства в заем на „В.А.“ ЕООД, като крайното салдо по сметка 225/1 „Предоставени заемни средства“ по партидата на „В.А.“ ЕООД към 31.12.20217г. дори е нараснало спрямо началното салдо, като вземането се е увеличило на 162 990,59 лв.

Тоест  установява се от данните по делото, че  по сключения договор за заем  с  последователни  анекси от 10.07.2010 г., 10.07.2012 г., 10.07.2014 г., 10.07.2016 г. и 10.07.2018 г. срокът е продължаван с по още две години  до 15.07.2020 г. Съответно, задълженията са станали изискуеми на 16.07.2020 г. Същото се потвърждава и от заключението на ВЛ, в което подробно ВЛ е описало договорите и анексите към тях. Установява се, че по този договор за заем не е настъпила изискуемост на задълженията, съответно не е изтекъл и срока посочен в чл.37,ал.1,т.1 ЗКПО.

Също така видно от данните по преписката вземанията на това дружество са отписани въз основа на счетоводна справка, което се установява и от заключението на вещото лице. Няма първичен счетоводен документ въз основа на който да е отписано вземането, а въз основа на вторичен счетоводен документ/счетоводна справка/, въз основа на който са направени констатациите не могат да бъдат отписани вземанията за съответния период.  Няма отделна партида за всяка отделно предоставено сума, а една обща. Установено е, че дружество разполага с имущество и не е доказано по този начин несъбираемост на  вземанията. С оглед на горното  сумите  са  неправилно отписани по отношение на това дружество, като погасени по  давност през 2017г. и 2019г., както е  приел  и  органа  по  приходите. Споделят се  изцяло изводите на органа, като подкрепящи се от доказателствата по делото. 

2.По отношение на отписани вземания  от „И.П.“ АД.

С Договор за паричен заем от 15.10.2012г. „Б.И.“ ЕООД предоставя заем в размер на 120 000,00 лв., при условията на кредитна линия. Съгласно т.2.1. от договора, заемната сума следва да бъде върната в срок от 24 месеца от подписването на договора, като при неиздължаване, срокът се удължава с още 12 месеца. Към договора за заем са предоставени общо 8 бр. анекси, както следва от 15.05.2013г., с който сумата се увеличава на 300 000 лева и срокът за издължаване се удължава на 12 месеца до 15.10.2015г., с опция за удължаване с още 12 месеца след тази дата, от 30.01.2014г., с който сумата по кредита се увеличава на 700 000 лева, като срокът се запазва до 15.10.2015г. с опция за удължаване с още 12 месеца след тази дата, от 05.07.2015г., с който сумата по кредита се увеличава на 1800.000.00 лв., като всички останали клаузи остават непроменени, от  30.09.2016 г., с който срокът за издължаване се продължава до 15.10.2018 г., с опция за удължаване с още 12 месеца след тази дата, от 20.09.2018 г., с който срокът за издължаване се продължава до 15.10.2020 г., с опция за удължаване с още 12 месеца след тази дата; от 10.01.2019 г., с който се променя годишният лихвен процент на 3 % върху дължимата сума; от 14.07.2020 г., с който срокът за издължаване се продължава до 15.10.2022 г. и се променя годишният лихвен процент на 2 %, считано от 01.01.2020 г.; от 06.12.2021 г., с който страните се споразумяват, считано от 01.01.2021 г. дължимата лихва да се начисли и плати при окончателно погасяване на задължението, а именно: дължима главница в размер на 1016397,64 лв. и лихва в размер на 182049,21 лв. да се погасят до 30.12.2023 г.

Тоест с посочените по- горе анекси  към договора   заемната сума и срокът, в който заемът следва да бъде върнат са увеличавани, като с Анекс №8 от 06.12.2021 г. е договорено, дължимата сума по договора за заем в размер на 1016397,64 лв. главница и лихва в размер на 182049,21 лв., да се погасят до 30.12.2023 г.

Установява се, че през 2017г. от „Б.и.“ ООД са отписани вземания от „И.п.“ АДСИЦ на стойност 66289,51 лв., от които главница в размер на 65 900,00 лева и лихви в размер на 389,51 лв., начислени през 2012г. От събраните в хода на ревизията хронологични регистри на движенията по тези сметки за периодите от 2014 г. до 2022 г. се установява, че до началото на ревизирания период 01.01.2017 г. от „И.П.“ АДСИЦ не е извършено погасяване по кредита. Началното салдо по сметка 225/4 „Предоставени заемни средства“ към 01.01.2017 г. е в размер на 1 597 442,81 лв., а по сметка 494/2 „Разчети за лихви“ в размер на 137 151,03 лв.

Органите по приходите са извършили насрещна проверка на „И.П.“ АДСИЦ, при която, освен Договора за заем и Анексите към него са представени и писма за потвърждение на салдата по изпратени писмени потвърждения от страна на „И.П.“ АДСИЦ /„Б.И.“ ООД към 31.12.2016 г.. 31.12.2017 г„ 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 31.12.2020 г. В приложението към писмо за потвърждение от 20.05.2020г., „И.П.“ АДСИЦ посочва, че поради изтекла погасителна давност през 2019 г. са отписани задължения към „Б.И.“ ООД главница в размер на 680 801,00 лв. и лихва в размер на 40 785,80 лв., в резултат на което салдото на задълженията към 31.12.2019 г. възлиза общо в размер на 1 612 209.86 лв., в т.ч. главница 1264597,64 лв. и лихви в размер на 347 612,22 лв.

От  представените от  дружеството  счетоводни регистри е установено, че  по  сметка 225/4 „Предоставени заемни средства“ по партидата на „И.П.“ АДСИЦ се установява, че вземането е отписано на 05.07.2017 г., като след тази дата са отпуснати 14 000,00 лв. заемни средства: на 01.08.2017 г. са предоставени 1 000,00 лв., на 09.08.2017 г. - 4 000,00 лв. по банков път и на 01.10.2017 г. в размер на 9 000,00 лв. в брой. От счетоводните регистри за периода от 2018 г. до 2021 г. и от представени Анекси към договорите за заем е видно, че през тези периоди са отпуснати в заем още средства: през 2018 г. в размер на 96 000,00 лв., през 2019 г. в размер на 92 000,00 лв., през 2020 г. в размер на 46 000,00 лв., като през този период са погасени 278 000,00 лв. и през 2021 г. са отпуснати нови 29 000,00 лв.

Тоест  и по отношение на това дружество  се  установява, че по този договор за заем не е настъпила изискуемост на задълженията към датата на отписването им, съответно не е изтекъл и срока посочен в чл.37,ал.1,т.1 ЗКПО. За допълнение следва да се посочи, че и към този договор са представени допълнителни споразумения, с които срокът за връщане на сумите е удължен.

Също така видно от данните по преписката вземанията на това дружество са отписани въз основа на счетоводна справка, което се установява и от заключението на вещото лице. Няма първичен счетоводен документ въз основа на който да е отписано вземането, а въз основа на вторичен счетоводен документ/счетоводна справка/, въз основа на който са направени констатациите не могат а бъдат отписани вземанията за съответния период.  Няма отделна партида за всяка отделно предоставено сума, а една обща. Установено е, че дружество разполага с имущество и не е доказано по този начин несъбираемост на вземанията.  С оглед на горното правилно е прието от органа по приходите, че вземанията не са погасени по давност и не са несъбираеми.

3. Относно отписани вземания от  „Б.К.“ ООД.

По преписката е наличен Договор за паричен заем от 09.06.2014 г., сключен между „Б.И.“ ООД/заемодател/ и „Б.К.“ ООД /заемател/, съгласно който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя суми при необходимост от средства за разплащане. Съгласно т.2.1. от договора, заемната сума следва да бъде върната в срок от 12 месеца от подписването на договора, като при неиздължаване, срокът се удължава с още 12 месеца. Договорена е лихва в размер на 10 %, която при предсрочно погасяване на заема, не следва да се дължи.

Към Договора за паричен заем от 09.06.2014 г. са представени общо шест броя Анекси, както следва: от 05.01.2016 г., с който се променя годишният лихвен процент на 6 % върху дължимата сума; от 07.06.2016 г., с който се срокът за издължаване на заема се удължава с още 12 месеца, с опция за продължаване с още 12 месеца; от 03.01.2018 г., с който срокът за издължаване се удължава до 30.06.2020 г. и се променя размер на лихвения процента на 5%, който се дължи при окончателно погасяване на заема; от 03.05.2020 г., с който срокът за издължаване се удължава до 30.06.2022 г. и се променя размер на лихвения процент на 2%, който се дължи при окончателно погасяване на заема.

От представените счетоводни регистри е видно, че на 09.06.2014 г. на „Б.К.“ ООД са предоставен заемни средства в размер на 40 000,00 лв., заведени в сметка 225/5 „Предоставени заемни средства“. През 2015 г. на „Б.К.“ ООД са предоставени общо 244 700,00 лв., през 2016 г. - 209 800,00 лв„ през 2018 г. - 14 000,00 лв., в т.ч. от вливане на „П.77“ ЕООД в „Б.И.“ ООД 11 000,00 лв., като началното салдо към 01.01.2019 г. по сметка 225/5 „Предоставени заемни средства“ за вземанията от това дружество са в размер на 508 500,00 лв., По сметка 494/9 „Разчети за лихви“ с „Б.К.“ ООД към 01.01.2017 г. са отразени вземания за лихви в размер на 92 732,44 лв.

От събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че през 2019 г. "Б.И." ООД отписва вземания от „Б.К.“ ООД на стойност 48 761,17 лв.,  от които главница в размер на 40 000,00 лв. /предоставен заем през 2014 г./ и лихви в размер на 8761,17 лв., начислени лихви през 2014 г., 2015 г. и частично през 2016 г.

В хода на ревизията на „Б.К“ ООД е извършена насрещна проверка, при която са представени идентични договор за заем и анекси към него, като представените от „Б.И.“ ООД и счетоводни регистри във връзка със счетоводното отчитане на заемите, оборотни ведомости и главни книги. Относно отписаните през 2019 г. суми общо в размер на 48 761,17 лв., не са представени никакви писмени обяснения и доказателства за причините за отписването им. От анализа на представените от жалбоподателя счетоводни регистри на сметка 225/5 „Предоставени заемни средства“ се установява, че през 2019 г. - годината на отписване на вземанията, жалбоподателят е предоставил на „Б.К“ ООД допълнителни 275 200,00 лв. От представената оборотна ведомост за 2019 г. от „Б.К.“ ООД е видно, че дружеството разполага с ДМА и вземания в значителен размер.

Тоест  видно от данните по делото, че  по сключения договор за заем  с  последователни анекси срокът е продължаван с по още две години до 30.06.2022 г. Съответно, задълженията са станали изискуеми на 30.06.2022 г. Същото се потвърждава и от заключението на ВЛ, в което подробно ВЛ е описало договорите и анексите към тях.  Установява се, че по този договор за заем не е настъпила изискуемост на задълженията, съответно не е изтекъл и срока посочен в чл.37,ал.1,т.1 ЗКПО. Сумите са  неправилно отписани по отношение на това дружество, като погасени по давност, както е приел  и органа по приходите. 

Също така видно от данните по преписката вземанията на това дружество са отписани въз основа на счетоводна справка, което се установява и от заключението на вещото лице. Няма първичен счетоводен документ въз основа на който да е отписано вземането, а въз основа на вторичен счетоводен документ/счетоводна справка/, въз основа на който са направени констатациите не могат а бъдат отписани вземанията за съответния период.  Няма отделна партида за всяка отделно предоставено сума, а една обща. Установено е, че дружество разполага с имущество и не е доказано по този начин несъбираемост на  вземанията. Изводите на органа по приходите са правилни и се подкрепят от доказателствата по делото. 

4.По отношение на отписани вземания на „В.С.“ ЕООД, влято в „Б.И.“ ООД, от „Б.“ ЕООД.

Установява се, че по отношение на това дружество от представените регистри  на сметка 609/3 „Други разходи“, подсметка „Отписани вземания“, че през 2019 г. "Б.И." ООД отписва вземания на "В.С." ЕООД от „Б.“ ЕООД в размер на 50 197,50 лв., от които главница в размер на 46 000,00 лв. и лихви в размер на 4 197,50 лв.

В хода на ревизията е представен Договор за преобразуване чрез вливане от 30.07.2018 г., съгласно който е извършено преобразуване на „В.С." ЕООД, при което преобразуващото се дружество „В.С." ЕООД се влива с цялото си имущество в патримониума на „Б.И.“ ООД, при условията на универсално правоприемство и се прекратява без ликвидация. Обстоятелството е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 10.09.2018 г. На същата дата между „Б.И.“ ООД и „Б.“ ЕООД е подписан Анекс към Договор за паричен заем от 16.02.2011 г.. сключен между „В.С." ЕООД, в качеството на заемодател и „Б.“ ЕООД, в качеството на заемател, с който страните се споразумяват да бъде извършена замяна на страна по договора и занапред да се счита за сключен между „Б.И.“ ООД, в качеството на заемодател и „Б.“ ЕООД, в качеството на заемател.

От „Б.“ ЕООД при извършената му насрещна проверка е представен Договор за паричен заем от 16.02.2011 г. сключен между „В.С.“ ЕООД, в качеството на заемодател и „Б.“ ЕООД, в качеството на заемател, съгласно който заемодателят предоставя кредит на заемателя в размер на 69 000,00 лв. Съгласно т.2.1. от договора, заемната сума следва да бъде върната в срок от 12 месеца от подписването на договора, като при неиздължаване, срокът се удължава с още 12 месеца. Договорена е лихва в размер на 6 % върху усвоената сума от кредитната линия. Към договора е представен Анекс от 20.03.2015 г., с който е определен срок за издължаване до заема в размер на 10 000,00 лв. през 2016 г. - в размер на 4 000,00 лв. и през 2017 г. - в размер на 9 000,00 лв. Към датата на вливането, по заема са били начислени лихви общо в размер на 26 615,67 лв.

"Б.И." ООД отписва вземания от „Б.“ ЕООД на стойност 50 197,50 лв., от които главница в размер на 46 000,00 лв. и лихви в размер на 4197,50 лв.

От жалбоподателя е представено писмо изх. № 6/20.12.2018 г., изпратено до „Б.“ ЕООД, за издължаване на задълженията по заема, общо в размер на 66 000,00 лв., от които 46 000,00 лв. - остатък от задължение към „В.С.“ ЕООД, влято в „Б.И.“ ООД и лихви в размер на 28 761,56 лв. В отговор от 21.12.2018 г. „Б.“ ЕООД заявява, че няма да плаща задълженията. Съгласно представено писмено потвърждение на салдата от страна на „Б.И.“ ООД към 31.12.2018 г., „Б.“ ЕООД е признало задължение в размер на 20 000,00 лв. и лихви в размер на 22 632,06 лв. Съгласно извлечение от сметка 151/2 "Получени краткосрочни заеми В.С.", на 30.08.2018 г. „Б.“ ЕООД е отписало задължение към „В.С.“ ЕООД в размер на 46 000,00 лв., поради изтекла давност.

На 19.11.2019 г. от „Б.“ ЕООД по банков път е върнат заем в размер на 20 000,00 лв. и на 21.11.2019 г. лихви в размер на 22 632,06 лв. След отписване на вземанията, общо в размер на 50 197,50 лв., от които главница в размер на 46 000,00 лв. и лихви в размер на 4 197,50 лв., вземанията на „Б.И.“ ООД от „Б.“ ЕООД към 31.12.2019 г. остават единствено за лихви в размер на 2 467,00 лв.

Във връзка с отписаните лихви дължими от „Б.“ ООД се установява, че на 21.11.2019 г. е  постъпила сума заплатени лихви в размер на 22632,06 лева. С постъпилата сума се погасяват вземания за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2015 г., 2016 г. и следващите, но задълженията за 2014 остават непогасени и впоследствие отписани от дружеството жалбоподател. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. От страна на жалбоподателя не са предоставени доказателства, от които да се установи, че длъжникът по заема изрично е заявил кои задължения да бъдат погасени, следователно кредиторът по договора е следвало да погаси най-старите задължения преди да погаси следващите. Пропускането да се погасят задълженията за 2014 г. е явно целен резултат от дружеството жалбоподател, което с действията си цели постигане на различен финансов резултат от реалния такъв в годината на отписване на вземанията.

От представената оборотна ведомост за 2018 г. от „Б.“ ЕООД е видно, че дружеството разполага със значителни по обем ДМА, реализира приходи от продажба на продукция, приключило е финансовата 2018 г. с печалба, както и по разплащателната си сметка разполага с достатъчно парични средства за погасяване на отписаното задължението към „Б.И.“ ООД. С оглед на горното правилно е прието от органа по приходите, че вземанията са неправилно отписани.

5.Относно отписани вземания от „Р.Д.“ ООД.

 

Видно от доказателства по отношение на това дружество в хода на ревизията не са представени договори за паричен заем, сключен  с „Б.И.“ ООД, вкл. и анекси и други документи доказващи заемни правоотношения. С ИПДПОЗЛ № Р-04000623007288-040-001/10.04.202024г. органите във вр. с извършване на насрещна проверка са изисквали такива от „Р.Д.“ ООД, но също не са представени. Проверката е приключила с ПИНП № П-222210240666026-141-001/07.05.2024г. По отношение  на това дружество, „Б.И.“ ООД  през 2019г.  отписва  вземания  на  стойност 59805,42 лв., от които главница в размер на 54300,00 и лихви в размер на 5505,42 лв., видно от хронологични регистри на сметка 609/3 „други разходи“, подсметка „отписани вземания“.

Съгласно чл. 240, ал.З   ЗЗД ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. С подадената до съда жалба е представена покана с изх.№ 3/10.02.2015 г., с която „Б.И.“ ЕООД отправя покана до „Р.Д.“ ООД да заплати задълженията си в размер на 54 300,00 лв. главница и 5505,42 лв. лихви. С Писмо до „Б.И.“ ООД  вх.№ 5/18.02.2015г. дружеството заявява, че не реализира оборот и не отчита приходи от продажби, с оглед на което няма да заплаща сумите посочени в писмото.

От представената оборотна ведомост на дружеството  за 2019г. е видно, че същото въпреки, че не е осъществявало  дейност разполага със стоки и дълготрайни активи на стойност, превишаваща отписаното вземане от „Б.И.“ ООД. Така от отправената покана до описването на сумите през 2019 г. все още не е изтекъл срока посочен в чл.37, ал. 1, т. 1   ЗКПО, а именно пет години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо, както е приел и органа по приходите в акта.          

6. Относно отписани вземания от клиенти.

По отношение на  отписаните вземания от клиенти на 30.09.2017 г. общо в размер на 1326,00 лв. и отчетено по съответната сметка липсват данни за възникването на задължения към ревизираното лице, в това число и по кои документи същите са дължими, както и доказателства за установяване на датата, на която са станали изискуеми. Изводите на органа в тази насока  са правилни и се подкрепят от доказателствата.

По отношение на  намалението на финансовия резултат за 2017 г. и 2018 г. със загуби от минали години, свързани с приложението на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО,  посочен в РА предвид установената фактическа обстановка, същите са правилни и законосъобразни. В тази насока от страна на жалбоподателят не се навеждат доводи, но въпреки това  съдът следва да се произнесе по  него.

Установява се, че  „Б.И.“ ООД е подало годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за 2017 г. вх. № 0600И0076014/02.02.2018 г., с която е декларирало данъчен финансов резултат-данъчна загуба в размер на 230 698,51 лв. и за  2018 г. с вх. № 0600И0097633/07.02.2019 г., с която е декларирало данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 57 426,14 лв.

Съгласно чл.71, ал.1 ЗКПО данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на част II от ЗКПО. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години.  Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането й, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба. Правилно с  РА за 2017 г. е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството по реда на чл.34 от ЗКПО в размер на 364 765,03 лв. и е определен положителен финансов резултат в размер на 134 066,50 лв.

За 2018 г. с ГДД вх. № 0600И0097633/07.02.2019 г. от жалбоподателя е декларирана счетоводна печалба в размер на 528 869,92 лв., която е преобразувана за данъчни цели в посока увеличение със суми общо в размер на 64 975,02 лв., в т.ч. годишен счетоводен разход за амортизации по чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 62 978,12 лв. и разходи за начислени глоби, конфискации, санкции и лихви за просрочие по чл.26, т.6 от ЗКПО в размер на 1 996,90 лв. и в посока намаление със суми общо в размер на 536 418,80 лв.. в т.ч. годишни данъчни амортизации по чл.54, ал. 1 от ЗКПО в размер на 62 978,12 лв. и приспаднати загуби от минали години в размер на 338 440,68 лв., формирана от данъчните загуби на дружеството за 2016 г. и 2017 г. Органите по приходите са приели, че в резултат на констатациите, извършени с настоящия РА, не следва да бъде извършено намаление на финансовия резултат за 2018 г. със загуби от минали години в размер на 338 440,68 лв., тъй като за 2017 г. е определен положителен финансов резултат, а декларираната данъчната загуба за 2016 г. е изцяло приспадната през 2017 г. Предвид това, с РА законосъобразно не е намален финансовия резултат в същия размер, като за 2018 г., вместо декларираната от дружеството данъчна печалба в размер на 57 426,14 лв., при ревизията е установена данъчна печалба в размер на 395 866,82 лв., съответно дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 39 586,68 лв., от който допълнително установен за довнасяне в размер на 33 844,07 лв.

В  заключение, с оглед на посоченото по-горе съдът намира, че  по отношение на дружествата  е видно и се установява от доказателствата по делото, че не е  настъпила погасителна давност на вземанията и неправилно същите са отписани от „Б.И.“ ООД през 2017г. и 2019г., както е приел и органа по приходите.

Съгласно разпоредбата на чл.37,ал.1 ЗКПО, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на  чл.34  се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи някое от обстоятелствата по т.1-6 от разпоредбата. Разпоредбата на чл.34,ал.1 ЗКПО  предвижда, че разходите за отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане при условие , че в същата или предходната  година не е настъпило някое от обстоятелствата  по чл.37 ЗКПО.  За целите на данъчното облагане, съгласно чл.34,ал.1, изр.2 ЗКПО за да бъде отписано вземане, първо трябва да е изискуемо и по безспорен начин да е доказано, че е несъбираемо. Тълкуването на чл.37, ал.1, т. 1 ЗКПО следва да се извърши във връзка с разпоредбата на чл. 34 ЗКПО.

В случая,  вземанията на дружествата са отписани от жалбоподателя, поради изтекъл  давностен срок и въз основа на счетоводна справка. Установява се,  че по отношение дружествата и сключените с тях договори за заем и допълнителни анекси към тях, че по нито един от договорите за заем не е настъпила изискуемост на вземането, съответно не е изтекъл срока  посочен  в чл.37,ал.1,т.1 ЗКПО. Това е видно и от изготвената експертиза по делото, в която вещото лице подробно е описало договорите и анексите към него/т.1/.  От дружеството-жалбоподател не са представени документи, в които със заемополучателите да са уговорени различни условия (като падеж, лихва, неустойка и др.) спрямо договореното в сключените между страните договори и анекси, представени по делото. Единственият посочен срок по договорите е този, предвиден в чл.2.1., съгласно който заемната сума ще бъде върната до 12 месеца от подписване на настоящия договор. При неиздължаване на сумата срокът се удължава за още 12 месеца. Със сключените анекси този срок е продължаван с още 12 месеца, с възможност за удължаване с нови 12 при неиздължаване на сумата. Такива анекси са сключвани периодично, с което и падежът на плащане на всяка заемна сума се е измествал напред във времето. От така посочените условия за погасяване на заемите е видно, че срокът за изпълнение е уговорен в полза на длъжника. Когато срокът за изпълнение е уговорен по този начин, длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, но кредиторът не може да иска изпълнение преди срока, т.е. задължението е изпълняемо, но не е изискуемо по арг. от чл. 70, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай, задълженията са платими до изтичане на последния ден на предвидения срок, но не са изискуеми, както е приел и органа по приходите.  По  всички  договори и допълнителни споразумения към тях,  по нито един от  тях не е настъпила изискуемост на задължението, съответно не е изтекъл и срока посочен в чл. 37, ал. 1, т.1   ЗКПО. Правилно е прието, че   вземанията на дружествата към момента на отписването  им не са погасени по давност и  същите са изискуеми. В съответствие с посоченото относно договорите за заем и анексите към тях е и заведената счетоводна отчетност от дружеството-жалбоподател. в която аналитичността на заемите е организирана за съответния търговец - заемопоучател в една подсметка за отчитане на разчетите по заема и в една подсметка за отчитане на начислените лихви. Предвид това, воденото счетоводство от жалбоподателя е изцяло в съответствие с констатацията на органа, че всички заемни средства са предоставени при условията на сключените за тях рамкови договори.

Установява се, че дружествата които са дължали по договор за заем са разполагали с имущество и не е доказано по този начин и несъбираемост на вземанията  по чл.34 ЗКПО. Видно от данните по преписката, че по отношение на отписаните вземания няма съставени и представени първични документи. Същите са отписани на база съставена счетоводна справка, видно  и  от заключението на вещото лице. Следва да се посочи, че счетоводната справка не е първичен счетоводен документ  и  въз основа на вторични счетоводни документи не могат да бъдат направени отписванията на вземанията за периода 2017 г. и 2019 г.  Също така от представените счетоводни документи на дружеството се установява, че по сметка 225 „Представени заемни средства“ са създадени партиди за всеки отделен заемополучател, като в същите не са водени отделни партиди за всеки отделен заем. Няма партида за всяка отделно предоставена сума, а една обща. Вземанията са отписани въз основа на счетоводна справка, като липсва друг първичен документ, което се установява и от заключението на вещото лице и  дадените от него обяснения  в с.з.

Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В настоящия случай няма съставени и представени първични счетоводни документи, въз основа на които „Б.И.“ ООД е извършило счетоводните записвания за отписване на вземанията си през 2017 г. и 2019 г. Това прави отчетените разходи документално необосновани, съответно и непризнати за данъчни цели, съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Следва да се има предвид, че отчитането на приходите и разходите от стопански операции в счетоводството на предприятието, следва да бъде съобразено със счетоводното законодателство, към което препращат и разпоредбите на чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО. Съгласно чл. 77 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. В настоящия случай, видно от събраните в хода на ревизията доказателства и заключението на в.л., че не е налице твърдяното от дружеството основание за отписване на договорените задължения през 2017 г. и 2019 г. В  тази  насока  и  възраженията  на жалбоподателя, за правилно отписване на задълженията към дружествата, като  погасени по давност са неоснователни и недоказани.

Безспорно от страна на дружеството заемодател не са предприети никакви активни действия за събиране на просрочените вземания, което води до логичен извод, че същите не са третирани като погасени по давност и несъбираеми вземания. Всеки търговец в упражняваната от него дейност, следва активно да полага усилия, с които да избягва настъпването на вреди, каквито безспорно са отписването на вземания. Нещо повече, дори след отписване на вземанията си, дружеството жалбоподател продължава да предоставя парични средства под формата на заем на третите лица, което противоречи на нормалните търговски практики.

Съдът приема, че в  ревизионно производство органите по приходите са извършили обстоен анализ на документите събрани в хода на ревизията, касаещи  отписаните вземания по давност на посочените дружества, в резултат на които е прието, че не са налице основния за отписване на вземанията по давност, както и несъбираемост на същите и са начислени допълнителни задължения за внасяне по ЗКПО, ведно с лихвите, както и по ЗДДС. Констатациите на приходните органи не се опровергават от събраните по делото доказателства,  както и ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства, вкл. и  заключението на  експертизата. При  недоказаност от жалбоподателя, че вземанията от дружествата посочени в РА  са   погасени по давност и несъбираеми, то  неправилно същите са отписани. Правилен се явява изводът на приходната администрация, който се възприема и от съда, че  така представените документи в хода на ревизията и съдържащи се в адм.преписка - сключени договори и  анекси към тях  с посочените дружества в РА не установяват  наличието на основание за  отписване на вземанията, като погасени по давност. В случая, от дружеството, чиято е доказателствената тежест, не са представени и доказателства за предприети действия по събиране на вземанията, които да обосновават несъбираемостта им. Представените доказателства, които е излишно да бъдат повторно обсъждани, не обосновават извод, че вземанията на дружествата са погасени по давност и несъбираеми по смисъла на чл.37 и 34 ЗКПО.  Като са приели, че на ревизираното дружество следва да се начисли допълнителен корпоративен данък и лихви по ЗКПО за съответния период, както и по ЗДДС  приходните органи  са издали законосъобразен ревизионен акт, който следва да бъде потвърден. В случая дължимия ДДС, и корпоративен данък  и  лихвите са правилно определени, видно от данните по преписката,  като страните не спорят по  отношение  размера  на  същите.

Възраженията на жалбоподателя, че  договорите са сключени тип „кредитна линия“ и при всяко ново предоставяне на суми от жалбоподателя към заемополучателите се сключва нов договор за заем е неоснователно. От представеното счетоводство на дружеството се установява, че по счетоводна сметка 225 „Предоставени заемни средства“ са създадени партиди за всеки отделен заемополучател, като в тези партиди не са водени отделни аналитични партиди за всеки отделен заем, а всички новопредоставени средства са записвани към партидата на първата сума предоставена от „Б.И.“ ООД към третите лица. Тези изводи се потвърждават и от вещото лице, което в съдебно заседание проведено на 15.05.2025 г. заяви, че отделна аналитична партида не е видяла. Вървят по вида на Дирекция ОДОП Велико Търново 2025 г. „Ограничено ползване“ - TLP-AMBER предоставянето в брой или по банка. Няма подпартида на партидата. Няма отделна партида за всяка отделно предоставена сума, а една обща. Предоставените суми са третирани като един заем, а не множество отделни такива, за които да действат различни условия, съобразно действащия към момента договор изменен с  допълнително споразумение/анекс/.

Възраженията на жалбоподателят, че във вр. с отписаните вземания са извършени действия и в дружествата контрагенти и съответно техния финансов резултат е нараствал и те са патили корпоративен данък за това и де факто органите по приходите искат да се плати два пъти корпоративен данък за едни и същи суми  е неоснователно. Същото е неотносимо към данъчното облагане на дружеството-жалбоподател. В законът не е предвиден текст, който да обвързва отписването на вземанията от страна на контрагентите с данъчните задължения на жалбоподателя. В тази насока съдът не кредитира заключението на вещото лице по т.2, като  неотносимо към спора.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният РА е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.  С оглед на изложеното и възраженията на жалбоподателя са неоснователни и недоказани.

При този изход на делото основателно се явява искането на проц. представител на ответника за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък. Съгласно  чл.161, ал.1 от ДОПК  и Наредба №1/09.07.2004г.  за възнаграждения за адвокатска работа/ДВ бр.14/2025г./същото се определя съобразно материалния интерес на делото/чл.8/. Съгласно представен списък от процес. представител на ответника се претендира  ю.к. възнаграждение в размер на  8731.47 лева, определено в минимален размер с оглед материалния интерес по делото и чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  От страна на жалбоподателя не е направено възражение по отношение на разноските. Разноските следва да се присъдят в полза на  НАП-София.

На жалбоподателя не се дължат разноски при този изход на спора.

Водим  от  горното  и  на  основание  чл.172,ал.2 АПК и  чл.160, ал.1 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * М.А.Т., срещу Ревизионен акт № Р-04000623007288-091-001/24.09.2024г., потвърден с Решение №132/09.12.2024г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени  допълнителни задължения по  ЗКПО  и  ЗДДС посочени по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, в общ размер на 102 036.86 лева

ОСЪЖДА „Б.И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * М.А.Т.  да  заплати на НАП –София  разноски по делото в размер на 8731,47 лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи  на  обжалване, чрез АдмС-Враца  пред ВАС-София  в  14-дневен  срок  от  уведомяване на страните, на които на основание   чл.138   АПК  да  се  изпрати  препис от същото.