№ 603
гр. Горна Оряховица, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120102282 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 79 ал. 1
ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД основава исковите си претенции
на твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /“Вива Кредит“
ООД/ и ответника С. Ю. А. е сключен Договор за паричен заем Standart
14/5698806 от 07.05.2021 г., по силата на който на последния е предоставена
сума в размер на 500 лв. Посочва, че заемополучателят не изпълнил
задължението си към заемателя /“Вива Кредит“ ООД / и че датата на
последната вноска по кредита била на 06.05.2022 г., поради което вземането
било изискуемо. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.03.2022 г. “Вива Кредит“ ООД е прехвърлило вземането си към ответника
на „АПС Бета България“ ЕООД. Твърди, че до ответника било изпратено
уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането.
Посочва, че към момента дължимата от ответника сума за главница била в
размер на 415,76 лв.; договорна лихва за периода 07.05.2021 г. до 06.05.2021 г.
в размер на 94,49 лв.; сумата от 107,34 лв. лихва за забава върху главницата от
07.05.2021 г. до 05.07.2024 г., както и законна лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
1
вземането. Сочи, че за процесните суми се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1607/2024г. по описа на РС – Г. Оряховица. Иска от
съда да приеме за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК особения представител назначен на ответника С.
Ю. А. е оспорил иска. Счита договорът за потребителски заем за нищожен
поради противоречие на морала и добрите нрави. Оспорва начислената по
договора такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 299,78 лв.,
неустойка за непредставено обезпечение в размер на 199,94 лв., както и
всички други клаузи за неустойки съдържащи се в чл. 8, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от
Договора. Намира договора за паричен заем за недействителен и на основание
чл. 22 ЗПК, т.к. потребителя не е бил наясно как се е формирало общото му
задължение, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че
посоченият в договора ГПР не е действителният, а това представлявало
посочване на невярна информация и има характер на заблуждаваща търговска
практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Акцентира на
обстоятелството, че в редица части на договора липсва подписа на ответника,
поради което счита, че е налице липса на воля за сключването му. В условие на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на
ответника. Иска от съда да признае договора потребителски паричен заем за
недействителен, както и да се отхвърли предявения иск.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда
на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 07.05.2021 г. между „Вива Кредит“ ООД в качеството на кредитор и
ответника С. Ю. А. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
паричен заем № 5698806 за сумата от 500 лв., която следвало да се върне,
заедно с начислената възнаградителна лихва в срок до 06.05.2022 г., на 26
погасителни вноски, всяка в размер на 35,04 лв., падежите на които били
посочени в договора. Общия размер на всички плащания с включена такса за
експресно разглеждане и неустойка възлизала на 1110,98 лв. Съгласно
договора ответникът следвало да предостави обезпечение, а в случай, че
такова не бъде представено, се начислявала неустойка в размер на 130 лв.
Уговорен бил ГЛП в размер на 43, 20 % и ГПР в размер на 45,90 %. По делото
2
на стр. 19 е представен разходен касов ордер в размер на 113,80 лв., с
основание – отпускане на кредит 5698806.
На 31.03.2022 г. между „Вива Кредит“ ООД в качеството на продавач
или цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземания. Цедентът прехвърлил на цесионера ликвидните си
и изискуеми вземания произтичащи от встъпването в правата по договори за
кредит сключени от „Вива Кредит“ ООД, подробно описани в Приложение №
1.
На 29.07.2024 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника относно горепосочените вземания, във връзка с
което е образувано частно гражданско дело № 1607/2024 г., по описа на
Районен съд – Г. Оряховица. Съдът уважил искането на заявителя като на
30.07.2024 г. издал заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е реален такъв и
поражда действие от предаване, съответно от получаване на сумата от
заемателя, не се подкрепя от доказателствата по делото. Представеното копие-
екземпляр за фирмата – разходен касов ордер № 0260/07.05.2021 г., за
отпускане на кредит № 2698806 на С. Ю. А., за сумата от 113.80 лв.
установява, че е налице предаване на сума, която е различна и по- малка от
договорената - 500 лв. Други доказателства за предаване на суми между
кредитодателя и кредитополучателя не са представени. Ето защо, съдът
приема, че договорената за предаване сума в размер на 500 лв. не е била
предадена реално на ответника.
Установява се също, че между ищеца от една страна, и кредитодателя от
друга е сключен Договор за цесия от 31.03.2022 г. на вземания, по които "Вива
Кредит" ООД е кредитодател по договори за кредит. Конкретните вземания, в
това число и задълженията на ответника, е посочено, че са отразени в
Приложение № 1 към Договора за цесия (съгласно § 2, т. 2. 1. от Договора за
цесия), които обаче не са представени към настоящата искова молба, при това
въпреки конкретно дадените указания на съда в Определение № 299 от
06.02.2025 г. в частта за доказателствената тежест. Следователно исковата
претенция подлежи на отхвърляне и поради това, че ищецът не успя да докаже
3
качеството си на цесионер по валиден договор за цесия.
Следва също така да се приеме, че дори да има сключен договор за
кредит и заетата сума да е реално предадена, то същият е недействителен на
основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението по
такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 299,78 лв., неустойка в
размер на 199,94 лв., както и такса за събиране на просрочени задължения в
размер на 190 лв. не са включено в ГПР. При това положение се поставя
въпроса дали подлежи на присъждане чистата стойност на кредита по чл. 23
ЗПК и законната лихва върху нея, считано от заявлението до окончателното
плащане. Съгласно решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело С-520/21, при
недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на
обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и правото на
законната лихва за забава от поканата за плащане. Настоящият състав счита,
че не са налице основание за присъждане и на чистата стойност на кредита,
тъй като това е вземане на първоначалния кредитор, което възниква на
извъндоговорно основание. В случая ищецът се явява цесионерът, на когото
съгласно представения договор за цесия са прехвърлени вземания,
индивидулизирани със своето договорно основание. Касае се за различни по
основание вземания, като вземането за чистата стойност на кредита не е
прехвърляно на ищеца и същият не е титуляр на такова вземане, нито това се
твърди. Съгласно чл. 100 ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът
отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Следователно, ищецът може да търси правата си от своя цедент, но нито
твърди да му е прехвърлено вземането за чистата стойност на кредита, нито
такова действително му е прехвърлено. Ето защо искът следва да се отхвърли
в неговата цялост и на това основание.
Всички тези пороци, установяващи се в серията договори между
свързани лица, дават основание на съда да приеме, че исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и чл. 99
от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение по частно гражданско дело № 1607/2024 г., по описа
на Районен съд – Г. Оряховица, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
4
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "АПС Бета България" ЕООД, с ЕИК
********* срещу С. Ю. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., обл. В.Т., ул.
***, иск за приемане за установено на основание чл. 422 ГПК, че в полза на
"АПС Бета България" ЕООД, съществува вземане срещу ответника за
СУМАТА от 415.76 лв. /четиристотин и петнадесет лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща неиздължена главница по договор за паричен заем
Standart 14 № 5698806 от 07.05.2021г., сключен между „Вива кредит” ООД –
заемодател и С. Ю. А. с ЕГН ********** – длъжник, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата; СУМАТА от 94.49 лв.
/деветдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 07.05.2021г. до 06.05.2022г.; СУМАТА от
107.34 лв. /сто и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за периода от 07.05.2021г. до 05.07.2024г., които
вземания са прехвърлени от кредитора „Вива кредит” ООД с ЕИК *********
на „АПС БЕТА България” ЕООД с ЕИК ********* по силата на сключения
между тях договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 31.03.2022г.; сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща
направените разноски в заповедното производство за държавна такса, както и
СУМАТА от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща направените разноски в
заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издадена Заповед № 692 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 30.07.2024 година по ч. гр. д. № 1607/2024 година на Районен съд – гр.
Г. Оряховица, като неоснователен и недоказан.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр.
д. № 1607/2024 година на Районен съд – гр. Г. Оряховица.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В.Т. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6