МОТИВИ на присъда по НОХД № 314/2018 г. по описа на ВПРС
Срещу подсъдимият А.А.М. с ЕГН **********, роден в гр.Велики
Преслав, обл.Шумен, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със
средно образование, неженен, осъждан,
ВПРП е повдигнала обвинение за това, че през периода 01.12.2017 г. - 02.12.2017 г. в гр.***, обл.Шумен, в немаловажен случай,
при условията на продължавано престъпление и повторност, като повредил прегради
здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи: 1 бр. Мобилен
телефон марка «SAMSUNG GT – E1081T DUAL BAND“, 1 бр. държател за
визитки, 1 бр. кожено калъфче за снимки „NEDIM ONAT“, 1 бр. черна чанта с
„TUKANO“, на обща стойност 60.00 лв. от владението на Т.Т.Р. *** и чужди движими
вещи: 1 бр. аудиокасетофон «Кенууд» и 1 бр. навигационна система «Том Том» на
обща стойност 110.00 лв. от владението на А.М. ***, всички вещи на обща
стойност 170.00 лв., без съгласието на владелците, с намерение противозаконно
да ги присвои, - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7 вр. с чл.194, ал.1, вр.
с чл.28, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В хода на
разпоредителното заседание, след като обсъди въпросите по чл.248 от НПК, съдът
постанови разглеждане на делото по общия ред, измени мярката за неотклонение на
подсъдимия от „подписка“ в „задържане под стража“ и постанови издирването му.
Установи, се че подсъдимият М. не е намерен
на посочения от него адрес и е променил същия без да уведоми съда,
местоживеенето му не е известно и след щателно издирване не е установено. Съдът
като съобрази, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина по делото, разгледа делото по реда на задочното
производство, а именно по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение, счита
същото за доказано по несъмнен начин от събраните на съдебното следствие
доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и съда да му наложи
наказание “лишаване от свобода” в размер на една година и три месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при „строг режим“. Счита че наказание около минимума би изиграло ролята за
постигане целите на специалната и генерална превенции. На осн.чл.68, ал.1 от НК
предлага да бъде приведено в изпълнение и отложеното общо наказание „лишаване
от свобода“ по присъда по НОХД№428/15 г. на ВПРС.
Защитникът намира, че
така повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен начин и моли подсъдимия да бъде оправдан,
алтернативно счита, че е налице маловажен случай на престъплението и не следва
да бъде прилаган квалифицирания състав за повторност и в случай на
постановяване на осъдителна присъда А. да
бъде признат за виновен по привилигирования състав на чл.197 от НК.
Съдът, като обсъди
всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели, приетата експертиза и приложения по
делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното: Към 01.12.2017г. подс.
А.М. *** се нуждаел от парични средства. Тъй като знаел че А.Ш.
е извън страната, а автомобилът му е паркиран пред дома му, решил проникне в
него и да отнеме монтирания радиокасетофон и навигационната система. За целта
вечерта минал по ул. „Пирин", където пред дом № 3 бил паркиран лекия
автомобил марка Ауди А4 с рег-№ ****, собственост на постр. Ш.. С удар с ръка подс.
М. счупил стъклото на дясната предна врата, отворил я и проникнал в автомобила.
От там отнел аудиокасетофона марка „Кенууд"
и навигационната система марка „Том Том". С отнетите вещи отишъл в казино
„Империал", където св. К.Д. работел като крупие. Тъй като и друг път подсъдимия
бил продавал вещи на свидетеля, А.М. се
свързал с него и му предложил да му продаде аудикасетофона и навигационната
система. Свидетелят Д. се съгласил и ги закупил за сумата от 25 лева.
С получените парични средства подсъдимият се разпоредил като
ги използвал за хазартни игри в казиното. На 02.12.2017г. св. Ш., баба на постр. А.М.Ш., му се
обадила по телефона и му съобщила, че предното дясно стъкло на автомобила му
било разбито и от там липсвал аудиокасетофона. На 05.12.2017г. пострадалият се
прибрал в България и след преглед на леки я автомобил установил, че му липсвала
и навигационната система. На 02.12.2017г. св. Р. Ш. подала сигнал до РУ-Велики Преслав.
На място пристигнал полицейски екип и бил извършен оглед на местопроизшествие. По-късно св. К. Д. продал аудиокасетофона и
навигационната система на св. Д.Д. от гр. ****. Последният извършвал амбулантна
търговия и продал аудиокасетофона на непознато лице на пазара в гр.***.
Навигационната система марка „Том Том" предал за нуждите на разследването
с протокол за доброволно предаване. Същата по-късно била върната на постр. Ш.
чрез неговата възходяща Р. Ш., срещу разписка.
Пострадалият Т.Р. ***
бил шофьор на товарен автомобил „Рено 406" с рег.номер ****, собственост
на „****", Словения. На 01.12.2017г. около 22.00 часа постр. Р. паркирал
товарния автомобил в гр. *** на ул."***" до дом № 95. В кабината
оставил своята черна мъжка чанта марка „TUKANO“, в която съхранявал 1 бр.
Мобилен телефон марка «SAMSUNG GT – E1081T DUAL BAND“, 1 бр. държател за
визитки, 1 бр. кожено калъфче за снимки „NEDIM ONAT“, 2 бр. карти за зареждане
на гориво, 1 бр. турска СИМ карта Тигксе1, 2 бр. електронни карти, лични
документи, СУМПС с контролния талон към него, други книжа. След това заключил
автомобила и се прибрал в дома си.
На 01/02.12.2017г., след
като изхарчил получената от св.К. Д. сума от продажбата на отнетия
аудиокасетофон и навигационна система, подс. М. *** с намерение да извърши кражба
на вещи от друг автомобил, паркиран в града. За целта минал по ул.„***". В
близост до дом № 95 видял паркирания товарен автомобил „Рено с рег.номер ****,
който се ползвал от постр.Р.. Докато отивал към автомобила подсъдимият случайно
срещнал непълнолетния св. Д.А., който бил с друго малолетно дете. Подсъдимият,
поставил ръкавици на ръцете си и отишъл до товарния автомобил марка „Рено
406" , качил се на прага на кабината и с ръка счупил дясното стъкло на
автомобила. Праз отвора си отключил вратата от вътрешната страна и влязъл вътре
в кабината . От там отнел намерената черна мъжка чанта марка „TUKANO“, в която
съхранявал 1 бр. Мобилен телефон марка «SAMSUNG GT – E1081T DUAL BAND“, 1 бр.
държател за визитки, 1 бр. кожено калъфче за снимки „NEDIM ONAT“, 2 бр. карти
за зареждане на гориво, 1 бр. турска СИМ карта Тигксе1, 2 бр. електронни карти,
лични документи, СУМПС с контролния талон към него. С отнетата чанта излязъл от
автомобила. След като се отдалечил на известно разстояние прегледал
съдържанието на чантата. Тъй като установил, че в нея нямало ценни за него
вещи, освен мобилния телефон, я захвърлил ведно с всички документи в коритото на
река Върбишка, приминаваща по ул. „Владайско въстание", в близост до дома
№ 1. От отнетият мобилен телефон марка «SAMSUNG GT – E1081T DUAL BAND“, подсъдимият
извадил СИМ-картата и също я хвърлил в реката. След това отишъл отново в казино
„Империя" в гр.***. Там се разпоредил с отнетия телефон, продавайки го
срещу сумата от 5 лв. на св.К.Д.. Получените парични средства използвал за
хазартни игри в казиното.
На 02.12.2017г. около
11,00 часа съседката на Р. - Д. А. дошла в дома му и му съобщила, че стъклото
на дясната врата на товарния автомобил било счупено. Пострадалият веднага подал
сигнал в РУ-Велики Преслав. На място пристигнал полицейски екип. Извършен бил
оглед на местопроизшествие. Пострадалият Р. установил, че от кабината на
товарния автомобил, който стопанисвал липсвала чантата с намиращите се в нея
документи, книжа, електронни карти, държача за визитки, коженото калъфче за
снимки и мобилния телефон марка „Самсунг".
Изложените фактически
положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени
доказателства: свидетелските показания на Т.Т.Р., Р.М.Ш., Е.Е.Е., Д.Г.Д.,
А.С.Г., Д.К.А. и К.Г.Д., от приетите по делото
икономическа и автотехническа експертизи,
както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са свидетелските показания на Т.Т.Р., Р.М.Ш., Е.Е.Е., Д.Г.Д.,
А.С.Г., Д.К.А. и К.Г.Д., депозирани в хода на съдебното следствие и приобщени
по реда на чл.281 от НПК. С тях се установяват отделни елементи от състава на
престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, предмета на
посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимодопълващи
се данни за събитията по време и следващи извършването на деянието. Посочените
показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както
помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал,
и взаимно се допълват. Няма индиция за заинтересованост на свидетелските
показания от изхода на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
Т.Т.Р., Р.М.Ш. и Д.К.А., с тях се установяват отнетите
вещи и начина, по който са отнети, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот. Съдите кореспондират с кредитираните свидетелски
показания, протоколите за оглед на местопроизшествие и протоколите за
доброволно предаване.
Настоящият състав дава вяра на
показанията на св. Х.Ш.Х., с които се установява, как подсъдимия е влязъл в
търговския обект, докато свидетеля е „пазел“ отвън, за да не бъде разкрит и
какви вещи е отнел от търговския обект. Показанията на свидетеля са в унисон с
кредитираните свидетелски показания, обясненията на подсъдимия и писмените
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Д.Д., Д.К.А. и К.Г.Д., с тях се установява какви вещи е продал
подсъдимия и как същите са се разпоредили с тях. Показанията на свидетеля кореспондират с
кредитираните свидетелски показания и
писмените доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св. А.С.Г.-полицейски служител, който е извършил проверка по случая. Същият,
макар и да не е очевидец на престъплението пресъздава свои лични впечатления от
проведените оперативни мероприятия и от данните които му е съобщил подсъдимия,
как е осъществили престъплението. Показанията му кореспондират с показанията на
останалите свидетели.
Съдът
кредитира изцяло показанията на Е.Е. с които се установяват характеристични
данни за подсъдимия.
В показанията на свидетелите не се
констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъдени.
Гореописаното се подкрепя и от приетите по делото заключения на съдебно – икономическа и
съдебно-автотехническа експертиза, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, които съдът намира за компетентно и обективно дадени. С посочените заключения е определена пазарната стойност на отнетите вещи към момента на
извършване на деянието в общ размер на 170.00 лв.
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимия, имащи значение за отговорността му справка за съдимост
и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Като обсъди всяко от
установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност
и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване по делото извършване на престъплението
и участието на подсъдимия в него, съдът счита, че същите в своето единство са
безпротиворечиви и водят до единствено възможния и непораждащ никакви съмнения
извод, че подсъдимият М. в посочените в обвинението период и място, е извършил престъплението
кражба.
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият
състав приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл. 195, ал.1, т.
3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК вр. с чл. 28, ал.1 от НК вр. с чл.26, ал.1
от НК.
При извършване на престъплението подсъдимият е осъществил
признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на
досегашните собственици и установяване на свое владение.
Деянието в случая е довършено, тъй като
престъпния резултат е настъпил.
Отнеманията са извършени през непродължителни периоди от
време, деянията осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите са от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От обективна страна
подсъдимият, за да отнеме вещите разрушил прегради здраво направени за защита
на имот, поради което е налице квалификацията
по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
С оглед обществената опасност на деянието, упоритостта и
начина на извършването му и дееца, предходни осъждания, кражбата не представлява
маловажен случай. Налице е и квалифициращото обстоятелство с оглед особеностите
на субекта, а именно „повторност“. Същият е
извършил престъплението, след като е бил
осъждан за същото престъпление-
кражба и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предходното
му осъждане.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл – съзнавал е че лишава от фактическа власт владелецът
на чуждите вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и са
целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и да се
разпорежда с тях в свой интерес - т.е.
съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици. Освен прекия умисъл за отнемане на предмета на престъплението
е налице и намерение от страна на подсъдимия противозаконно да присвои вещите,
което се доказва от разпореждането с тях.
Причините за извършване
на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и
стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
Подсъдимият А.А.М. с ЕГН **********, роден в гр.Велики Преслав, обл.Шумен,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование,
неженен, осъждан. За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.26,ал.1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” от една до десет години.
При определяне размера на
наказанието, съдът взе предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства – връщане на част от отнетите вещи в хода на ДП и
отегчаващи такива- високата обществена опасност на деянието-начина на
осъществяване и упоритостта при извършване и високата обществена опасност на
дееца-лоши характеристични данни и предходни осъждания. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че не са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и му
определи наказание за извършеното престъпление при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства в размер на една година и
три месеца “Лишаване от свобода”. Съдът, като съобрази, че в случая по
отношение на подсъдимия не са
налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието.
Определеният размер на
наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Предвид извършване на
престъплението, за което е осъден с настоящата присъда в изпитателния срок на
отложено наказание „лишаване от свобода“ и на основание чл. 68, ал. 1 вр. чл.
69, ал. 1 от НК, съдът
постанови подс.А.М., да изтърпи изцяло и определеното общо
наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, наложено му с присъда №16/01.07.2016 г. по НОХД №428/2015 г. по описа на ВПРС,
влязло в сила на 19.07.2016 г., изпълнението на което е било отложено на
основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като на
основание чл.57, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Според настоящият
състав са налице законовите предпоставки за определяне на общо наказание на
осъденото лице, т.к всяко от престъпленията е извършено преди да е имало влязла
в сила присъда за което и да е от тях, поради което и на осн.чл.25 вр. с чл.23
от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимия по настоящата присъда и по
присъди по НОХД№314/18 г. на ВПРС и НОХД№277/18 г. на ВПРС до размера на
най-тежкото наказание една година и три месеца „лишаване от свобода“, което да
бъде изтърпяно при „строг режим“.
Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия
да заплати направените по делото разноски.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: