№ 395
гр. Варна, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600706 по описа за 2022 година
Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
С определение № 785 / 09.06.2022 г., постановено по ЧНД № 310 / 2022 г. на ВРС
е отменено постановление от 14.11.2021 г. на ВРП, с което на основание 243, ал. 1, т. 2
от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 246 / 2021 г. по описа на
ОД на МВР гр. Варна, образувано и водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В постановлението се изтъква, че не са събрани
безспорни и категорични доказателства в подкрепа на инкриминирана престъпна
деятелност и се касаело гражданскоправен спор.
В оспорваното Определение на ВРС е застъпено противно становище, като
първоинстанционния съд не се е съгласил с изводите на ВРП приемайки, че
установената деятелност принципно би могла да има характера на престъпление от
общ характер.
Срещу така цитираното Определение на ВРС е подаден частен протест от
прокурор при ВРП на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, с която се иска отмяна на
постановеното определение, респ. потвърждаване на прокурорския акт, като сочи, че
по делото са събрани и подложени на правилна оценка всички доказателства.
Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото намира за
установена следната фактология по делото:
Св. Д.Л. бил собственик на ЕТ „П - Д.Л.“. В качеството си на такъв през лятото
на 2020 г. решил да осъществява дейност свързана с продажбата на тестени изделия и
започнал да търси подходящо място в което да работи. Така попаднал на публикувана
обява в сайта ОЛХ, която предизвикала интереса му. Св. Л. позвънил на посочения
телефон и се свързал със св. Б К. Той бил собственик на ЕТ „Б-Б.К и стопанисвал
павилион за бързи закуски, монтиран в безистена на жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, бул. „В.В“ № 18. В началото на м. юни 2020 г. двамата се срещнали и се
разбрали срещу сумата от 12 000,00 лв. св. К да продаде на св. Л. бизнеса си, заедно с
оборудването, съответно да му прехвърли фирмата си и да уреди документално
промяната на собствеността в общината. Св. Л. платил договорената цена на два пъти в
присъствието и на св. Б.К. За двете плащания той получил разписки от св. К, като
1
първоначално му предал сумата от 2 000,00 лв., а в последствие на 13.06.2020 г.
останалата част в размер на 10 000,00 лв. От този момент св. Л. получил владението
върху горепосочения павилион и започнал на извършва търговска дейност в него.
Междувременно св. К уведомил членовете на домоуправителния съвет на
жилищната кооперация, находяща се в гр. Варна, на бул. „В.В“ № 18 за взетото
решение да продаде бизнеса си. Предвид това, на 15.06.2020 г. домоуправителят на
входа - св. И.И и касиерът - св. М П, изготвили договор за наем на преместваемия
обект /павилиона/ и го представили на св. Д.Л.. Същият го подписал, с което се
задължил за уговорения срок от 2 години да заплаща за ползването на павилиона
месечен наем в размер на 300,00 лева.
През първите два месеца отношенията му с жилищната кооперация били
нормални, докато в един момент той престанал да заплаща месечния наем, тъй като
смятал, че преместваемият обект бил негов. Освен това очаквал св. К да му прехвърли
и фирмата си, но това не се случило. Впоследствие, на 27.10.2020 г. последният продал
павилиона на св. М Г в качеството й на ЕТ „М П 7“. След като разбрал за това, св. Л. се
почувствал измамен, тъй като според него преместваемият обект бил негова
собственост. Отделно от това, св. К не изпълнил обещанието си да му прехвърли
фирмата, която стопанисвала павилиона, поради което той не можел да получи
разрешение за дейността си. В тази връзка бил санкциониран по административен ред
от Областна Дирекция по безопасност на храните - Варна и ТД на НАП - Варна.
Междувременно, тъй като не заплащал месечния си наем, св. Л. бил предупреден от
домоуправителния съвет на бл. 18, че следва да освободи павилиона. При така
създалата се ситуация той депозирал жалба в прокуратурата и след извършена
проверка, било образувано настоящото производство.
В хода на разследването по делото, в качеството на свидетели били разпитани
всички лица имащи отношение към случая, изискана и приложена е информация от
Община - Варна и Областна Дирекция по безопасност на храните - Варна, приобщени
са относимите документи - разписки за предадената от св. Л. обща сума в размер на
12000 лв., договори за наем, договори за продажба на преместваем обект.
Разпитан в качеството на свидетел, Б К отрича между него и св. Л. да е имало уговорка
за продажба на павилиона, находящ се в гр. Варна, бул. „В.В“ № 18. Твърди, че
посоченият обект никога не е бил негова собственост, тъй като принадлежал на
домомоуправителния съвет на жилищния вход. Св. К заявява, че преди повече от 15
години между жилищната кооперация, находяща се в гр. Варна, на бул. „В.В“ № 18, в
качеството на наемодател и ЕТ „Б-Б.К, в качеството му на наемател, бил сключен
договор за наем на разположения в подблоковото пространство павилион. Реално
тогава собственик на обекта била св. Д.Ч в качеството й на ЕТ „Д.В“, но между нея и
живущите във входа на блока имало уговорка получавания наем да е в полза на
кооперацията. Впоследствие, предвид напредналата си възраст и невъзможността й да
се грижи за обекта, св. Ч решила да закрие фирмата си. Тогава със задна дата от
24.06.2004г. между ЕТ „Д.В“ и ЕТ „Б-Б.К бил сключен фиктивен договор за продажба
на павилиона, тъй като нямало как общината да издаде разрешение за поставяне на
преместваем обект на физическо лице. Между страните имало устна договорка, св. К
да продължи да плаща наем на живущите във входа и ако в даден момент преустанови
дейността си да им прехвърли отново собствеността. Така през всичките години
последният стопанисвал павилиона и плащал редовно наема на дом съвета.
През лятото на 2020 г. обаче, той решил да продаде бизнеса си и за целта залепил
обява върху въпросния павилион. Такава публикувал и в интернет сайта OLX. Тогава с
него се свързал св. Д.Л.. Св. К твърди, че двамата се уговорили единствено за
продажбата на бизнеса и намиращото се в павилиона оборудване. Отделно от това св.
2
Л. бил изрично предупреден, че следва да заплаща наем на жилищната кооперация за
ползването на преместваемия обект. Относно прехвърлянето на фирмата, св. К заявява,
че действително е имал намерение да го направи, но впоследствие разбрал, че тъй като
той бил едноличен търговец това било невъзможно. Дружествени дялове можело да
бъдат прехвърлени единствено, ако търговецът е ЕООД. Св. К твърди, че е съдействал
на св. Л. да упражнява своята дейност в павилиона, като уведомил членовете на
домоуправителния съвет на жилищната кооперация за взетото решение да продаде
бизнеса си. С оглед уговорката да им върне собствеността върху обекта, той го продал
на св. М Г в качеството й на ЕТ „М П 7“ с нотариално заверен договор от 27.10.2020 г.
Впоследствие, от живущите във входа, св. К разбрал, че св. Л. не си плащал наема.
В качеството на свидетели по делото били разпитани домоуправителния съвет
на жилищната кооперация, находяща се в гр. Варна, на бул. „В.В“ № 18, а именно
домоуправителят - св. И.И и касиерът на входа - св. М П. Те заявяват, че през лятото на
2020 г. забелязали залепената върху павилиона обява от св. К. В нея било описано, че
той продава само бизнеса и оборудването си, но не и самия павилион. В показанията си
св. И и св. П изцяло потвърждават казаното от св. К във връзка със собствеността
върху преместваемия обект. През цялото време, откакто бил поставен, наемът от него
се получавал и ползвал от живущите във входа. Към настоящия момент павилионът
принадлежал на св. М П в качеството й на ЕТ „М П 7“, тъй като съгласно наредбата на
район Одесос - Община Варна, разрешение за поставяне не може да бъде издадено на
физическо лице. Понеже св. Л. не заплащал определения му месечен наем, както и
сметките за вода и електричество, спрямо него били предприети действия за
изваждането му от обекта.
В качеството на свидетел по делото била разпитана и св. Д.Ч. Тя посочва, че
преди около десет години била касиер на жилищната кооперация, находяща се в гр.
Варна, на бул. „В.В“ № 18, след което била заместена от св. П. Към момента не живее
на адреса и не знае нищо за въпросния павилион, нито кой е настоящия му собственик.
Заявява, че преди време го ползвал св. К, но категорично не го е купувал.
В качеството на свидетели по делото са били разпитани живущи в съседната
жилищна кооперация, находяща се в гр. Варна, на бул. „В.В“ № 20, а именно св. Д.Д и
св. Т.П. Те също посочват, че са забелязали залепената от св. К обява, в която било
описано, че той продава бизнеса си. В тази връзка те не са били свидетели на разговори
между него и св. Л. и не са били пряко запознати с договорките им. От показанията им
е видно и че те също имат претенция да получават наем за ползването на обекта,
защото както е разположен, пречи на движението им. Тъй като св. Л. отказал да плаща
и на тях, те били принудени да подадат жалба до район Одесос - Община Варна за
премахването на павилиона.
В качеството на свидетел по делото била разпитана и св. М.П - продавач-
консултант в павилиона за бързи закуски, стопанисван от ЕТ „П - Д.Л.“. Тя заявява, че
не е била свидетел на договорките между св. К и св. Л. и преразказва това, което знае
от последния. Заявява, че е чувала единствено двамата да спорят по въпроса относно
прехвърлянето на фирмата. Поради това, през цялото време, докато св. П работела в
обекта, не е било издавано разрешително за функционирането му. Освен това
живущите от жилищния вход на бул. „В.В“ № 18 предприели действия за
освобождаването на павилиона, тъй като св. Л. не заплащал определения му месечен
наем. ф
В показанията си Б.К заявява, че единствено е видял св. Л. да предава парична
сума в плик на непознато за него лице, но не е присъствал на разговорите им и не знае
нищо за договорките им.
В качеството на свидетел по делото е разпитана и Е Г - началник отдел
3
„Социални и икономически дейности" при район „Одесос" - Община - Варна. Тя
посочила, че павилиона, находящ се на бул. В.В № 18 в гр. Варна бил със статут на
временно преместваем обект. Настоящия му собственик бил ЕТ „М П 7“. Предишен
такъв бил ЕТ „Б-Б.К, който имал издадено разрешение за разполагане до 2015 година.
От 2016 г. година не се издавали разрешения, като собствениците на обектите
заплащали обезщетения на общината за ползването им. Павилионът бил ползван от ЕТ
„Б-Б.К до 27.10.2020 г., когато той бил продаден на ЕТ „М П 7“. Св. К приложил
договорът за прехвърлянето на собствеността към подадено от него заявление от
05.11.2020 г. Към момента във въпросния обект работел св. Д.Л.. Фирмата му ЕТ „П -
Д.Л.“ не била позната на св. Г и тя не знаела на какво основание той ползвал
павилиона, както и дали е подавал необходимите документи в район „Одесос“ -
Община Варна. Заявява, че не е запозната с договорните отношения между св. Л. и ЕТ
„М П 7“ от една страна, нито с тези между св. Л. и „Б-Б.К от друга. На св. Г е бил
предявен сключен на 24.06.2004 г. договор между ЕТ „Д.В“ и ЕТ „Б-Б.К за продажба на
преместваемия обект, като тя посочва, че никога не го е виждала.
В хода на разследването по делото от Кмета на район „Одесос“ - Община -
Варна е била изискана информация касаеща поставянето на преместваем обект -
павилион на адрес гр. Варна, бул. „В.В“ № 18. От получения отговор е видно, че в тази
връзка е било издадено разрешение № 139 / 22.03.2013 г. От 2016 г. до настоящия
момент не е било издавано такова, тъй като не е била съставяна комисия по чл. 49 от
НУРППО, която следвало да разглежда заявленията. ЕТ „Б-Б.К е бил собственик на
горепосочения обект до м. октомври 2020 г., след което като такъв, видно от
подадената в Общината информация, фигурирала св. М П, в качеството й на ЕТ „М П
7“. На 05.11.2020 г. тя подала заявление за издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект, но към момента по него нямало произнасяне.
В хода на разследването по делото от Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните е била изискана цялата налична информация относно
подаденото от страна на св. Л. заявление за регистрация на обект за производство,
преработка и дистрибуция с храни. От получения отговор е видно, че във връзка с
подадената от него молба е била издадена Заповед № 745 / 21.12.2020 г., с която
напълно е била отказана регистрация на обект за бърза закуска, находящ се в гр. Варна,
бул. „В.В“ № 18-20, стопанисван от ЕТ „П - Д.Л.“. Междувременно на същия е било
издадено разпореждане за насочване на храни № 01170/24.07.2020 г., предлагани в
павилион за бърза закуска, находящ се в гр. Варна, бул. „В.В“ № 18. Съставен му е бил
и АУАН № 23 / 28.07.2020 г. за нарушение на разпоредбите на чл. 24 ал. 1 вр, чл. 23 ал.
1 от Закона за храните, за производство, преработка и дистрибуция на храни без
регистрация.
Частният протест е подаден в срок от надлежна страна и е процесуално допустим,
а разгледан по същество основателен поради следното:
Наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Въззивният съд в рамките на проверката приема, че съответни на установената
фактическа обстановка са изводите на представителя на ВРП, обусловени от коректен
и задълбочен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства,
възприемайки едни и игнорирайки други. По същият начин държавното обвинение се е
отнесло и към писмените доказателства по делото, като те са подложени на задълбочен
коментар. По делото няма безспорни доказателства, че в посочения период е
извършено престъпление по чл. 209 от НК и то от св. К. С оглед събраните
доказателства или по-точно липсата им, няма как да бъде обоснован категоричен извод
4
за наличието на всички елементи на състава на престъплението от обективна и
субективна страна.
Наведените в жалбата срещу постановлението на ВРП аргументи от Л., касаят
виждането му за развилите се събития, но те не се установяват от доказателствата по
делото. Няма каквито и да е доказателства, че К по някакъв начин е въвел в
заблуждение Л., в рамките на техните преговори или неправомерно го е мотивирал да
се разпореди със свое имущество. Обратно, наличните доказателства са изцяло в
посока, че Л. е бил напълно наясно, че купува оборудването и така наречения „бизнес“
на К. Правилно прокурорът е приел за достоверен факта, че никога между двамата не е
воден разговор за продажбата на павилиона, като вещ. В крайна сметка, той никога не
е бил собственост на К, а и по делото няма доказателства той да се представял за такъв.
Тук е мястото да се коментира особената тежест която са придали ВРС и Л. на
действията, относно неизпълнение на задължението на К да „продаде“ ЕТ на Л.. Това е
факт на който излишно се акцентира и той няма такова отношение, каквото му се
предава в атакуваното определение. И това е така, доколкото е уговорка с невъзможен
предмет. Не е нужно да се правят каквито и да е търговско-правни тълкувания. За
нуждите на наказателното производство е важно обстоятелство, дали тази уговорка
/очевидно неизпълнима/ е довела до мотивирането на Л. да се разпореди със
собствените си средства. Явно това не е така и този извод се подкрепя от всички гласни
доказателствени средства. Всички свидетели заявяват, че К ясно и недвусмислено е
посочил, както в обявата си, така и чрез табела залепена на павилиона, че продава
оборудване и „бизнес“. И това не е изненадало живущите в кооперацията, доколкото те
са били наясно, че павилиона като вещ, не е негова собственост. Съдържанието на тези
обяви /разпространени по различен начин/ е станало достояние на Л. и той е бил
запознат с реалния обем на сделката. Единствено той заявява, че К е следвало да му
прехвърли и павилиона. Ако е останал с впечатлението, че чрез обещаната сделка за ЕТ
това ще се случи е друг въпрос, това е негово субективно усещане.
В крайна сметка К е предал владението над вещите и павилиона, обяснил е
взаимоотношенията на ползвателя с членовете на домоуправителния съвет на
жилищната кооперация, находяща се в гр. Варна, на бул. „В.В“ № 18. Отделно от това
на 15.06.2020 г. домоуправителят на входа - св. И.И и касиерът - св. М П, изготвили
договор за наем на преместваемия обект /павилиона/ и са го представили на Д.Л..
Същият го подписал, с което се задължил за уговорения срок от 2 години да заплаща за
ползването на павилиона месечен наем в размер на 300,00 лева. Л. е започна да
упражнява търговска дейност.
Не е ясен мотива на Л., най-вероятно незадоволителните търговски резултати от
работата в павилиона, но това без съмнение е довело до неговата равносметка, че
заплатена сума от 12 000,00 лв. не е добра инвестиция. Тези резултати са били в
основата, той да спре плащанията по наема и да заяви на наемодателите, че е
собственик на павилиона и няма задължения към тях. Едва тогава Л. пристъпил към
търсене на К и депозиране жалба до ВРП.
Поради горните аргументи и с оглед събраните доказателства или по-точно
липсата им, няма как да бъде обоснован категоричен извод за наличието на всички
елементи на състава на престъпление от обективна и субективна страна. По важно
обаче е друго.
Очевидно е, че държавното обвинение не може да предяви и поддържа в
последствие обвинение на база наличния доказателствен материал, а способите за
събиране и проверка на доказателства са изчерпани в конкретния случай, доколкото
органите на разследването са извършили всички възможни следствени действия.
От изложеното е видно, че по делото не са събрани доказателства, даващи
5
възможност за изграждане на извод относно факта, че има извършено престъпление и е
изчерпан потенциала на разследването за разкриване на обективната истина по случая,
то следва и извод за наличие на основания за прекратяване на наказателното
производство.
Горното е довело до вътрешното убеждение на прокурора за несъстоятелност на
бъдещо обвинение, водещо и до невъзможност за повдигане на такова, чрез съответния
процесуален способ – обвинителен акт.
Именно това убеждение не може да бъде ревизирано от съд или по точно, не
може съдът указва на прокурора, че наличните доказателства са достатъчни за внасяне
на обвинителен акт. Няма как съдът, в рамките на тази проверка да направи анализ на
процесуалните действия и доказателствата, респ. да задължи прокурора да ги ползва
като доказателство за определени факти. На този процесуален етап от наказателното
производство, това е в пряка колизия с основните правомощия на държавното
обвинение, произтичащи както от процесуалния закон, така и от Конституцията на Р
България.
Точно заради това, Определението на ВРС е незаконосъобразно, доколкото в
него се дават указания на прокурора да направи нов прочит на доказателствата, които
да доведат и до обратния на неговия извод.
Не може да не бъде и посочено в настоящото определение, че деятелността,
подробно обсъждана в прокурорския и съдебен акт има изцяло гражданско-правен
аспект, доколкото източник са гражданскоправни сделки. Очевидно се касае за права и
задължения между две страни, направени в устна форма и твърдения за неизпълнение
на договор. Но по него Л. има право да заяви претенциите си пред съд за реализиране
на вземането си, а очевидно тези субективни права не са упражнени от него. В случая
сме изправени пред гражданскоправен спор, който следва да се реши по съответния
гражданско правен ред, а не да използва наказателната репресия за цели различни от
тези посочени в чл. 1, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че определението на ВРС, с което
е отменено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 246 / 2021 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 785 / 09.06.2022 г., постановено по ЧНД № 310 / 2022 г. на
Варненски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 14.12.2021 г. на ВРП, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 246 / 2021 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна.
Определението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7