Решение по дело №144/2019 на Окръжен съд - Сливен

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 41

Гр.Сливен, 14.08.2020г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ А.А

        При секретаря Кина И., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 144 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Предявен е частичен пряк иск на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по  застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите,  с правна квалификация чл. 432 ал.1 от КЗ  и цена - 30  000 лв. от общо 120 000 лв., ведно с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 902 лв.

          В исковата молба ищцата твърди, че на 30.07.2019 г., около 15.30 ч., на път ІІ-53 км., в посока гр. Ямбол, управлявала л.а. „……………….., като непосредствено преди детелината за АМ „Тракия“, след знака за ограничение за скоростта на движение, автомобилът й бил застигнат и блъснат в задната част от предницата на движещия се зад нея товарен автомобил…………………, управляван от П.С..

         Твърди, че след удара последвало влачене, изхвърляне на предностоящия автомобил от дясно по посока на движението извън пътното платно, където се блъснал с лявата си страна в пътна табела и спрял след като я съборил. Ударът  настъпил поради неспазване на дистанция от товарния автомобил „Волво ФХ 500“, управлявано от П.С.С..  За същия  автомобил била  сключена застраховка „ГО, със срок покритие от 28.04.2019 г. до  27.04.2020 г.

         Твърди, че в резултат на ПТП, въпреки че е била с предпазен колан, поради силния удар отзад, получила рязко камшично движение на главата и врата. За момент загубила съзнание поради удар на глава във волана. Изживяла стрес е уплаха,  а след сблъсъка  била откарана  в  МБАЛ „Св. Пантелеймон“, гр. Ямбол, където била прегледана, направено изследване на главен мозък, шия и гръден кош, като се установила фрактура на гръбначен прешлен и поставена диагноза „контузия на главата, мозъчно сътресение, както и преднокоренчева увреда на шийни прешлени в първи гръден прешлен, коренчета вляво, предкоренчева увреда на средния нерв вляво“.

          На 01.08.2019г. й било направено изследване, при което били установени данни за наличие на дискова херния на ниво С4/С5 със стесняване на гръбначния канал до 7.7 мм и на ниво С6/С7 без стеснения. Били установени артрозни промени в цервикалния сегмент без наличие на такива в торакалния. Видно от амбулаторен лист от 02.08.2019г., издаден  от неврохирурга д-р Йорданов, й била поставена диагноза „контузия на шията“, като от извършените повторни изследвания на гръбначния стълб на скенер, се установили артрозни изменения на прешлените и дискови хернии на две нива.

         Твърди, че оплакванията й от болки в областта на врата продължавали, поради което  било назначено лечение и поставена специална яка на врата, която носела и до настоящия момент,  но въпреки това,  болките в областта на врата и стресовата реакция продължавали.

        От образното изследване в отделение компютърна магнитно резонансна томография било установено, че дисковите на нива С4-С5, С5-С6 и С6-С7 са дехидратирани и снишени, на нива С4-С5, С5-С6  били намерени дискови хернии на широка основа, стенозиращи предното епидурално пространство и неврофорамените двустранно, като на ниво С5-С6 имало стеснение в по-голяма степен десния, а на ниво С6-С7 бил намерен дисков бълдж.

         Твърди, че съгласно протокол за ПТП от 30.07.19 г., виновният водач не спазил необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил, поради което му бил съставен АУАН и образувано ДП № 230/19 г. на РУ  - „Тунджа“.

         Твърди, че за първоначално си лечение -  закупуване на стерилизираща яка, медикаменти, консумативи и образно изследване, заплатила сумата 902 лв. , като с молба  от 13.11.2019г. е посочила поотделно направените разходи.

         Твърди,че сезирала застрахователя със застрахователна претенция, но той я уведомил, че представените документи не доказват претърпените вреди.

         Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й заплати сумата 30 000 лв. - частичен иск от общо 120 000 лв. обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени  болки и страдания от настъпилите при ПТП на 30.07.2019г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

          Претендира и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 902 лв., изразяващи се в разходи за лечение на получените от ПТП травми, ведно със законната лихва, считано  от датата на подаване на исковата молба

         Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.36 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни.

         Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение  по застраховка “ГО“, сключена за  автомобил „…………..

         Оспорва наличие на  противоправно поведение на другия водач на МПС.

         Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, която управлявала автомобила без поставен предпазен колан, с което нарушила чл. 137а ЗДвП и способствала за получаване на уврежданията, което  е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД.     

         Счита иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен по размер и несъобразен с принципа за справедливост.

         Твърди, че липсват медицински документи за получените от ищцата травми, тяхното проследяване и лечение.     

    Оспорва началния момент, от който се претендирала законна лихва, като счита, че този момент е уреден в чл. 429 ал.3  КЗ

          В с.з. ищцата лично и с процесуален представител поддържа предявените искове и моли за бъдат уважени. Претендира разноски.

В с.з. ответникът - застраховател  се  представлява от пълномощник, който поддържа възраженията в отговора  на исковата молба.  Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски съгласно списък.Прави възражение за прекомерност на платеното от ищцата адв. възнаграждение.  Представя писмени бележки.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

           На 30.07.2019 г., около 15.30 ч., на път ІІ-53 км., 136+500, в посока гр. Ямбол, ищцата управлявала лек автомобил „…………….., като непосредствено преди детелината за АМ „Тракия“,  автомобилът й бил застигнат и блъснат в задната част от предницата на движещия се зад нея товарен автомобил „…………“ с…………………, управляван от св.П.С.С..  

           Тя пътувала от гр.Сливен за гр.Ямбол заедно със своята братовчедка Мариана Герганова Георгиева, която стояла на предната дясна седалка.

            И двете били с поставените предпазни колани.

  След удара последвало изхвърляне на  управлявания от ищцата автомобил от дясно по посока на движението извън пътното платно, където се блъснал с лявата си страна в пътна табела и спрял след като я съборил.

 По случая съставен констативен  протокол за ПТП  с пострадали лице от 30.07.2019г и   образувано ДП № 230/2019г по описа на РУ-Тунджа , пр.пр. № 3092/2019г на РП-Ямбол, за престъпление по чл. 343 ал.1 б.Б, вр. с чл. 342 ал.1 НК,  за  това, че  на 30.07.2019г, при управление на товарен автомобил „……………. , нарушил правила  да движение по пътищата и по непредпазливост е причинена на ищцата средна телесна повреда.

Наказателното производство все още не е приключило. 

На водача на товарния автомобил“……….“- св.П.С.С. е съставен АУАН с № 34427/30.07.2019г, за това, че на 30.07.2019г, в 15.30 часа, в община Тунджа, при управление на МПС,  на път ІІ-53, км. 136+500, в посока към гр.Ямбол, като не спазил необходимата дистанция от движещото се пред него и намаляващо скоростта си „……………, причинил ПТП,  с което допуснал нарушение на чл. 23 ал.1 ЗДвП.     

          След инцидента ищцата била откарана в МБАЛ „Св. Пантелеймон“АД- гр. Ямбол с оплаквания за световъртеж и болки във врата. Не е губила съзнание и не е повръщала. Направено й било  направено ЕКГ и КАТ  на глава и шийни прешлени и поставена диагноза: „контузия на главата, мозъчно сътресение,  счупване на  тялото на първи  граден прешлен/Тh 1/.

         Според заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяното ПТП, ищцата е получила автомобилна травма/ в салона на лек автомобил като водач на същия/, в резултат на удар отзад от тежкотоварен автомобил, изразяваща се в следните увреждания:

         1/ контузия на главата с данни за лекостепенно сътресение на мозъка;

         2/контузия/навяхване/ на шийния сегмента на гръбначния стълб с разтягане на връзки, вследствие на ексцесивно движение в шийния отдел.

          Налице били данни от КАТ и МР  за изгладена физиологична шийна лордоза с оформяне на лека кифоза на ниво Ц4-Ц5, снишаване на междупрешленните дискове на нива Ц4-Ц5 , Ц5-Ц6 и Ц6-Ц7, с наличие на дискови хернии на нива Ц4-Ц5 и Ц5-Ц6, стесняващи епидуралното пространство и неврофорамените двустранно.

          Налице били клинични и КАТ данни  за фисура на  тялото на първи гръден прешлен в предно-латералната му част в ляво.

         Фисурата  била микропукнатина   на тялото на прешлена на Тх1, която била 1,5 мм и се виждала на скенера.

          Наличието на фрактура на  същия прешлен било установено на КАТ при изследването, направено в болницата в гр.Ямбол, но при  направения на 01.08.2019г, в гр.Сливен КАТ,  било потвърдено, че се касае за фисура.

          Съгласно  експертното заключение, описаните в медицинските документи телесни увреждания имат травматична  генеза   дължат се действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време на  ПТП. При този вид автомобилни травми през различните фази на произшествието върху тялото на водача действат различни по своята посока и величина травмиращи сили. Под действието на преносни инерционни сили нефиксираните части от тялото на водача търпят различни ускорения които създават условия за действието на т.нар." камшичен удар" в шийния сегмент на гръбначния стълб. При него тази нефиксирана част на гръбначния стълб  била подложена на внезапна силна, форсирана флексия на главата с амплитуда по-голяма от физиологичната,която е довела до увреждането на шийния сегмент на гръбначния стълб и счупването на тялото на първия гръден прешлен.

         Контузията на главата с данни за лекостепенно сътресение на мозъка са дължала на удара и най-вероятно в подглавника на седалката в момента на първоначалния  удар..

         Счупването, респ. фисурата на тялото на първи гръден прешлен в съвкупност с контузията на шийния сегмент на гръбначния стълб, е довело да затруднения на движенията на врата и снагата за срока не по-малък от 4-5 месеца при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин е осъществило смисъла на медикобиологичния признак трайно затруднване движеният на врата и снагата

          Контузията на главата с данни за наличие на лекостепенно сътресение на мозъка, без изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние, й е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

          Последиците от лекостепенното сътресение на мозъка отзвучавали обикновено в рамките на 10-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните терапевтични режими.

          Всички травми са получени в причинна връзка с процесното ПТП.

          При извършения от в.л. Д-р Т. преглед на  ищцата,  тя  била в  добро общо състояние. Носела шийна яка, която би следвало да е свалена още в края на м.октомври м. ноември 2019г. Ищцата  се оплакала от слаба палпаторна болка в шията паравертебрално на ниво Ц-Ц5 отляво и  палпаторна болка в надключичната ямка вдясно. Налице била леко отслабена мускулатура на ляв горен крайник, дискретна хипестезия в зоната на трите нерва и намалена мускулна сила, без  неврологична сиптоматика.

          След направени на 01.08.2019г КАТ и МРТ, били отбелязани  дегенеративни изменения  на шийните прешлени  на две- три нива.

         Възможно било наличието на дегенеративни изменения на прешлените да е засилило оплакванията, но  според вещото лице Д-р Т.,  тази възможност била  по- малко вероятна от тази, че високоенергийната травма на шията по механизъм на „камшичен удар" с рязко преразтягане на връзките на шията и травмиране и на дисковете, е довела до продължителните оплаквания оттръпнене,, слабост в ляв горен крайник, болки и скованост в шията .

         Никой не можел със сигурност да твърди, че  дисковите хернии са само от травматично естество,но това била  по-вероятната генеза на образуването им.

         Според вещото лице Д-р Т., ищцата  не е провеждала системно и адекватно лечение, което  довело до забавяне на възстановяването й. Тя  отказвала неколкократно хоспитализация, а лечението в стационар било необходимо особено в първите 10-15 дни, като там, освен по-богатия асортимент от медикаментозни средства за перорално и парентерално приложение, водно-солеви разтвори, глюкоза, кортикостроиди, аналгетици, би могъл да се осигури и необходимия постелен и щадящ двигателен режим. Би могло да се направи и ЯМР значително по-рано.

       При подобен вид травми се препоръчвало  шийната яка да се носи 3-4 месеца и само изключение, при много тежки счупвания,сублуксации и др. срокът можело да се увеличи до 6 месеца., но ищцата продължила да я носи, без да е  необходимо. Тя се нуждаела се от рехабилитация и физиотерапия за укрепване на шийната мускулатура , която да поеме ролята на шийната яка, но нямало данни такава да е провеждана.

         В медицинските изследвания КАТ на шийни прешлени, направени в болницата в гр.Ямбол било установено счупване на първи шиен прешлен.

         След извършения на 01.08.2019 год., в МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-Сливен КАТ,  се установило, че има данни за фисура на тялото на първи гръден прешлен в предно-латералната му част в ляво.

         Неврохирургът д-р Йорданов, който е направил четири прегледа на ищцата, отразил в амбулаторните листи, че е налице контузия на шията и травма на предните коренчета, назначил  терапия с обезболяващи, милгамма и мидокалм. 

          В резултат на получените при ПТП травми, ищцата  търпяла болки в главата, гърба и кръста. Чувствала изтръпване  на лявата ръка. В първите дни след инцидента  не можела да спи от болки. Пиела болкоуспокояващи. От удара имала синини по главата,  краката и корема. Получила силна уплаха и стрес от катастрофата, както и  паник-атаки, което наложило на 01.08.2019г да посети психиатъра Д-р Господинова, която й назначила  медикаментозна терапия  

         За прегледи и изследвания, ищцата заплатила общо  895.78лв, от които:

         Съгласно фактура от 30.07.2019 , за КАТ на главен мозък, платила  120 лв.

         С фактура от 02.08.2019г, за шийна яка „Филаделфия", ищцата платила думата 32.50лв.  

         С фактура  от 7.08.2019г., за КАТ на бял дроб и прешлени, платала 240лв

         С касова бележка от 02.08.2019г платила за преглед в „ГП за СИМП по психиатрия сумата от 35 лв.

         На 02.08.2019г, от аптека „Фрамар", ищцата  купила  Лидокаин и Атаракс , на обща стойност 6.08 лв., за което е издадена касова бележка .

         На 03.08.2019г, ищцата купила от същата аптека  медикаментите Милгамма ,Мидокалм ,Невритоген табл,  на обща стойност 45,12 лв., за която е издадена касова бележка.

На 13.08. 2019 год., от  същата аптека ищцата закупила  Тендивал и Сомазин ,за сумата  47.08лв, за което отново е представена касова бележка

За преглед при психиатър на 11.09.2019г платила  сумата 20 лв., за което представя касова бележка.

           С фактура от 21.10.19 год.,  за МРТ на прешлени, заплатила  350лв.

           Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, в резултат на претърпяното ПТП, ищцата преживяла силен психически стрес, довел до възникване на посттравматично стресово разстойство/ПТСР/. То възниквало като закъснял отговор към стресогенно събитие или прекомерна заплаха/краткотрайна или продължителна/, които били в състояние да причинят дълбок стрес у почти всеки човек.

           Вещото лице приема, че установеното заболяване е пряко следствие от преживения от ищцата по време на ПТП стрес   и не би възникнало без него.

          Заболяването на ищцата било изразено в умерена степен и частично нарушавало ежедневното й нормално функциониране. Наличието на симптоми на посттравматичен стрес сочело, че тя не се е възстановила психически  и все още не е в състояние да се върне към предишното си ниво на функциониране.

          С времето обичайно симптомите на ПТРС постепенно щели да намалеят по честота и интензивност и  само в редки случаи хронифицирали.

         Оздравяването при ищцата се забавяло от необходимостта да носи ортопедична яка,  провеждане на лечебни програми и водене на наказателно производство, които й напомняли за случилото се.

         Към настоящия момент, ищцата все още страдала от това заболяване, т.е. не е преодоляла напълно получената при ПТП психична травма.

         По делото е назначена и съдебна авто-техническа експертиза, от чието заключение се установява механизма на настъпване на ПТП и техническите причини, довели до възникването му.

        Съгласно експертното заключение, произшествието е настъпило в зоната на прав участък, равен, двулентов път, като лентите са разделени с прекъсната разделителна линия. Мястото на удара между лекия автомобил „Ауди“ и товарния автомобил „Волво“ съгласно протокола за ПТП, било в дясната лента за движение. Ударът  бил непредотвратим за водача на автомобила „Ауди“ при промяна на положението на автомобила в собствената лента за движение.           

          Преди удара автомобилите „Ауди“ и „Волво“ са се движили в дясната лента за движение, един зад друг.

          Скоростта на движение на автомобила „Ауди“ била  около 60 km/h преди ПТП, а към момента на удара около 36 km/h.

          Скоростта на движение на автомобила „Волво“ преди ПТП и към момента на удара  била около 60 km/h.

          Предпоставка за настъпване на ПТП е предприетото намаляване на скоростта на автомобил“Ауди“, който се е движил пред автомобила „Волво“.

           В с..з., вещото лице  поясни, че няма доказателства по делото за предприето от ищцата ефективно спиране. Тя не  е задействала спирачната система с максимална ефективност,  при т.нар. “служебно“ спиране, т.е. при немаксимално натиснат спирачен педал. В този случай, автомобилът плавно намалявал скоростта си, а не рязко.

          Тъй като на местопроизшествието имало ограничение на скоростта, вероятно това била причина ищцата да намали скоростта.

          Според заключението, минимално възможната дистанция, на която са се намирали двата автомобила в момента на предприетото намаляване на скоростта на движение от водачката на „Ауди“ е около 9 метра.

          Технически съобразената дистанция на движение между двата автомобила е била около 38 метра и по-голяма от нея.

          Ищцата, като водач на лекия автомобил „Ауди“ е  запазила движението си в дясната лента, намалявайки скоростта на движение, а  товарния автомобил „Волво“ застигнал автомобила „Ауди“ при предприетото намаляване на скоростта на движение. 

          Водачът на „Волво“  имал техническата възможност да предотврати ПТП, като запази технически съобразена дистанция на движение от около 38 m и намали скоростта до тази на потока.

          Водачът на „Ауди“ не е имал техническата възможност да предотврати ПТП. В резултат на удара автомобилът загубил своята устойчивост, като движението след удара било при пълна загуба на управление и напускане на платното.

         Техническата причина, довела до възникването на удара според експертното заключение, е движението на автомобила „Волво“ на разстояние по-малко от минималната дистанция зад автомобила „Ауди“.

          Автомобил „Ауди“ е  бил оборудван с триточкови инерционни предпазни колани на всяка една от седалките в автомобила.

          За управлявания от П.С.С.  товарен  автомобил “……………., била сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП.

На 06.08.2019г ищцата оправила застрахователната си претенция до ответника, като с  уведомление от 15.08.2019г, ответникът-застраховател уведомил ищеца, че не може да се ангажира с определяне на обезщетение, тъй като не са представени доказателства за вината на водача, управлявал застрахования товарен автомобил, нито медицинска документация, въз основа на която да бъде определен справедлив размер на обезщетението.

        Горната фактическа обстановка  е установена въз основа на събраните писмени  доказателства-относими, допустими и неоспорени.

         Съдът приема заключенията на трите изслушани по делото експертизи - СМЕ и САТЕ и СПЕ, като обосновани, ясни и неоспорени.

         Единствено бе оспорено заключението на СМЕ, но съдът го възприема изцяло, тъй като няма причина за се съмнява в обективността и компетентността на вещото лице,  лекар-ортопед с дългогодишна практика.

        Кредитира показанията на разпитаните  по делото трима свидетели като преки и непосредствени.

        Така установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

         Предявен е пряк частичен иск по чл. 432 ал.1 от КЗ на пострадало лице срещу застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, настъпили в резулт на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при  ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с цена от 30 000лв от общо 120 000лв.

         Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- основателен  и доказан, но предявен в завишен размер.

         Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение, валидно към деня на увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.

          По делото се установи, че ищцата е изпълнила задължителната процедура за доброволно уреждане на спора със застрахователя.

          Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай  то е приключило.

          За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена  при ответното  застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всички  елементи от неговия фактически състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.

Водачът на застрахования автомобил св. П.С., който е ре причинил  процесното ПТП  не е признат за виновен и  осъден  с влязла в сила присъда, поради което в настоящото производство ищецът следва да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта- деяние, противоправност, вина ,вреди, настъпили в причинна връзка от деликта.

          За установяване на причините за възникване на ПТП и неговия механизъм, по делото бе изслушана САТЕ. От нейното заключение се установи, че техническата причина за настъпване на ПТП е  поведението на водача на товарен автомобил “Волво“. Той  нарушил правила за движение по пътищата-  чл.23 ал.1 ЗДвП, тъй като  управлявал автомобил зад друг автомобил без да спази минималната дистанция между двата автомобила , т.е. неговото поведение и виновно и противоправно.

         Вредите  като вид, брой, характер са също  установени от заключението на  изслушаната съдебно-медицинска експертиза и разпита на двама свидетели.

         Претърпените от ищцата неимуществените вреди, изразяващи се в значителни болки, страдания и дискомфорт в резултат на полученото при ПТП  увреждания,  както и настъпването им в причинна връзка със същото ПТП, са доказани от и  изслушаната съдебно-медицинска експертиза.

          Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен случай.

          Тези обстоятелства са: вида, броя и характера на претърпените увреждания; продължителността  и интензитет на  болките и страданията,  продължителността на  лечебния и възстановителен период; наличието на остатъчни негативни последици,  възраст на пострадалия  и др.  

В конкретния случай  ищцата е претърпял  средна и лека  телесна повреда. Несъмнено получените травми са й причинили болки и страдания, както и дискомфорт от продължителното носене на ортопедична яка.

Тя е търпяла болки в главата, гърба и кръста.Чувствала изтръпване  на лявата ръка. В първите дни след инцидента  след инцидента не можела да спи от болки. Пиела болкоуспокояващи. В резултат на удара имала синини по тялото. Получила силна уплаха и стрес от катастрофата. Не можела да спи. Имала  паник –атаки. Плачела. Чувствала се непълноценна.

          Към настоящия момент  все  още не е възстановена напълно от получените увреждания. Има остатъчни емоционални нарушения/ посттравматично стресово разстройство/,  изпитва болка  в областта на шията, чувства изтръпване на левия горен крайник, което е с  отслабена мускулатура.

         Като се има предвид, че се касае за млада жена,  на  31г, вида и характера на получените телесни повреди, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност, дискомфорта от обездвижването на шията, в резултат на носене на шийна яка,  продължителността на възстановителния период и че не е възстановена напълно от телесните увреждания, съдът намира за справедливо парично обезщетение  за неимуществени вреди сумата  25 000лв.

           Искът  до пълния размер от 30 000лв, съдът отхвърля като неоснователен 

           При определяне на този размер, съдът отчете факта, че             възстановяването  на ищцата е протекло забавено поради неколкократен отказ от хоспитализация и непровеждане на физиотерапия и рехабилитация.

          Тя отказвала неколкократно хоспитализация, а според вещото лице  лечението в стационар било необходимо, особено в първите 10-15 дни.

           Отчете също, че за част от уврежданията, а именно:  дегенеративни изменения на шийните прешлени, както и наличните дискови хернии, не може със сигурност да се твърди, че са само от травматично естество, въпреки че според вещото лице това е по-вероятната им генеза.

          Това са уврежданията, които безспорно са налице, но поради липса на категорични доказателства, че са получени в причинна връзка с ПТП, съдът не ги съобрази при определяне размера на обезщетението да неимуществени вреди 

          В отговора на исковата молба, ответникът  е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,  която нарушила разпоредбата на чл. 137в ал.1 ЗДвП, сама се поставила в опасност и допринесла в значителна степен за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като е била без  поставен обезопасителен колан.

          Възражението е неоснователно.

          Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка  причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем.

           От събраните по делото гласни доказателства и съдържащите се по досъдебното производство,  се  установява , че при настъпване на ПТП, ищцата като водач на лек автомобил,  е била с поставен обезопасителен колан.

          Съдът намира, че  дори да е била без обезопасителен колан, пак щяха да са налице същите увреждания, тъй като те са получени в резултат на така наречения „камшичен“ удар, при който поставения колан не може да фиксира към седалката шийния сегмент на гръбначния стълб. Именно нефиксираната част от него е подложена  на  внезапна, силна и форсираща флексия на главата с амплитуда по-голяма  от физиологичната, която е довела до уврежданията в шийния сегмент на гръбначния стълб., т.е.  последици за ищцата биха били едни и същи с или без колан.

         В с.з. ответникът наведе още едно възражение за съпричиняване, което е преклудирано, тъй като не е направено с отговора на исковата молба.

        Освен това е и неоснователно, тъй като се установи от заключението на САТЕ, че  ищцата не е предприела рязко спиране на автомобила, с което да е допринесла за настъпване на ПТП.

        Съгласно  заключението, единствената техническа  причина, довела до ПТП е поведението   на другия водач, който се е движили непосредствено след автомобила на ищцата, на разстояние по-малко от минималната дистанция.   

        Вторият иск е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените при ПТП травми.

        Искът е основателен и доказан до размер на сумата  895.78 лв.

        В частта до пълния му размер  902 лв.,бива отхвърлен като недоказан.

        Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, ищцата е заплатила за лечение и прегледи общата сума 895.78 лв,  Въпреки че не е провела болнично лечение, това не означава, че не се е лекувала. Напротив, тя е направила няколко прегледа и консултации  при  неврохируг, а също и при психиатър. Закупила е ортопедична яка, която е било нужно да носи, направила е изследването КАТ на глава, прешлени и бял дроб, което се изисква за правилното диагностициране и лечение на травмите.   Закупила е описаните по –горе лекарства.  Вярно е, че липсва рецепта, с която да се предписани от лекар, но лечението с тези препарати е описано в заключението на СМЕ.

         Съдът не присъжда единствено сумата 39лв, за която в молбата от 13.11.2019г се твърди, че е платена за  шийна яка“Хиладелфия“, тъй като е представена касова бележка, от която не става ясно какво точно е било купено.

        Върху двете обезщетения се дължи законна лихва, но не от датата на увреждането, а  от датата, на която застрахователят  е сезиран с писмената претенция на ищцата за изплащане на обезщетение , а именно: 06.08.2019г.

         Ищцата е заявила писмено застрахователната си претенция до ответника на 06.08.2019г., поради което, следва да се приеме, че това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.

        Ищцата обаче претендира законна лихва върху двете обезщетение от различен момент, като върху обезщетението за неимуществени вреди - от датата на увреждането, което налага да се отхвърли иска  за периода от 30.07.2019г до 05.06.2019г, а върху обезщетението за  имуществени вреди лихвата -  от датата на завеждане на  исковата молба в съда- 11.11.2019г. 

        На основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноските по делото, съразмерно на  уважената част от иска. Тези разноски, съгласно представения списък включват депозити за вещи лица  в размер на 450 лв и адвокатски  хонорар, уговорен  по реда на чл. 38  Закона за адвокатурата.

          Съобразно уважения размер на исковата претенция, на основание чл.38 ал.2 ЗА  вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на упълномощения от ищеца адвокат бива присъдено адв.възнаграждение в размер на  1306.87  лв.

         Тъй като адв. възнаграждение е изчислено по Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение, е неоснователно.   

         Съразмерно на уважената част от иска, от останалите разноски- депозит за вещи лица / 450лв/,  в тежест на ответника се възлага сумата  377.10 лв.    

         На основание чл. 78 ал. ГПК, ищецът дължи на ответника разноските съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на  127.17 лв от общо 785 лв, от които: 450лв- депозит за вещи лица, 30 лв- депозит за свидетел, 5лв- за удостоверение и 300лв- юриск. възнаграждение по реда на чл. 25 ал.1 от НЗПП

          Върху размера на уважените искове, ответникът дължи  д.т  1035.83  лв

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров“ № , с ……………, представлявано заедно от Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков Младенов, да заплати на Т.С. ***, с ЕГН-  ********** ***1, офис6, чрез адв.М.Д., сумата 25 000лв / двадесет и пет хиляди лева/- частичен иск от общо 120 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -болки и страдания от следните  телесни  увреждания: лекостепенно сътресение на мозъка, фисура на тялото на първи гръден прешлен и контузията на шийния сегмент на гръбначния стълб  с разтягане на връзки,  които увреждания са получени при ПТП на 30.07.2019г, причинено виновно от П.С.С., като водач на товарен автомобил……………….,  заедно законната лихва, считано от 06.08.2019г  до  окончателното  изплащане, както и сумата  895.78лв  /осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се разходи за лечение на същите увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 11.11.2019г до окончателното изплащане  и  сумата 377.10  лв, представляваща  разноски по делото.

 

           ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените искове до пълните им размери,  както и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 30.07.2019г до 05.08.2019г.

      

            ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“ ,ж.к.“Дианабад“, бул.„ Г.М. Димитров “, ……………..,  да заплати  на адв.  М.Л.Д. , ЕГН- **********  и  адрес ***, офис 6, сумата 1 306.87 лв /хиляда триста и шест лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ ищеца по т.д.№144/2019г на СлОС- Т.С. КОСТОВА- МИТЕВА.

 

           ОСЪЖДА  Т.С. ***, с ЕГН-  **********   да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул. Г.М.Димитров № , ……………, сумата      от 127.17 лв -  разноски по делото.

 

            ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№, ………………, представлявано заедно от Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков Младенов,  да заплати  по сметка на СлОС държавна такса  в  размер на сумата 1035.83  лв.            

 

 Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :