Присъда по дело №88/2025 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И към Присъда постановена по НОХД №88 /2025 г. на
СлРС.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Р. М. М. за
извършено от нея престъпление по чл.207 ал.1 от НК
Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след
като изслуша становището на защитника и на подсъдимата и след като
установи, че самопризнанията й се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по
чл. 371, т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така,
както е предявено. Пледира за налагане на наказание „Глоба“ в размер на
150 лв.
В с.з. подсъдимата, редовно призована се явява лично. Признава се за
виновна и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли за
минимално наказание.
Процесуалния й представител се присъединява към становището на
РП гр. Сливен във връзка с вида на наказанието, но пледираза налагането
му в минималния размер предвиден в закона.
В с.з пострадалото лице предявява граждански иск, приет от съда за
съвместно разглеждане.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 24.03.2024г. в гр.Сливен, кв.“Надежда“, около 20:30 ч. св. Т. А. К.
вървяла от къщата на родителите си, намираща се на *********, към къща,
находяща се на *********, в която живеела със съпруга си Х.Л.Х. Носела
щайга с дърва, като държала портмонето си в десният джоб на връхната си
дреха. В същото се намирал мобилният й телефон м.“Моторола“, мод. G9,
както и чифт дамски златни обици- 2 гр. и сумата от 170 лв. в банкноти с
различен номинал. В портмонето се намирали и личната й карта, както и
личната карта на мъжа й. Прибирайки се в дома си усетила че портмонето
липсва, т.к. е изпаднало от джоба на връхната й дреха. Св.К. веднага отишла
до полицейския участък в кв. „Надежда“, за да уведоми органите на
1

полицията за случилото се.
Междувременно портмонето, с намиращите се в него вещи било
намерено от подс.Р. М. М.. Същата решила да вземе телефона, парите и
златните обици, като ги сложила в джоба на жилетката си, а портмонето с
личните карти оставила пред вратата на дома на св.Т. К., която познавала.
Последната, след като се прибрала от полицейския участък, намерила
портмонето с намиращите се в него личните карти на нея и мъжа й. Подс.М. се
прибрала в дома си и споделила на св.Г.В.С, с който живеела на семейни
начала, за намерените вещи. На следващият ден св.С. продал мобилния
телефон на негов познат М.М.И., е прякор „Б.“ за сумата от 50 лв. М.И., от
своя страна, продал телефона на св.С.С.З., за сумата от 80 лв. След около две
седмици подс.М. заложила златните обици в заложна къща, собственост на
св.А.Х.Д., находяща се в центъра на гр.Сливен, за сумата от 90 лв., която
взела. Намерените пари от подс.М., в размер на 170 лв. били изхарчени от нея
и мъжа й св.Г.С..
С протокол от 11.04.2024г. св.С.С.З., предал доброволно мобилния
телефон м.“Моторола G9“, който с разписка от 12.04.2024г. бил върнат на
собственика му св.Т. К..
Видно от изготвената в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза стойността на 1 бр. дамско портмоне, чифт дамски златни обици
- 2 гр. и 1 бр. моб.телефон м.“Моторола“, мод. G9, възлизат на обща
стойност 447,45 лв.,а ведно със сумата от 170 лв., щетите нанесени в
резултат на извършеното деяние са на обща стойност от 617,45 лв.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и
поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на
пълно покриване и допълване.
Кредитира самопризнанията на подсъдимата дадени в хода на ДП, тъй като
подсъдимата признава вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели К. - л.36; А.Д. - л.38; З. - л.39; Г.С. - л.41.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към ДП, а именно
протокол за доброволно предаване - л.20; разписка - л.21; заключение на
съдебно- оценителна експертиза - л.42-47; справка съдимост - л.28 и л.48;
характеристична справка - л.49; ДСМПИС - л. 50, всички приобщени по
съответния процесуален ред.
Дава вяра на заключението на изготвената по делото и приета по
съответния процесуален ред заключение на съдебно- оценителна експертиза -
л.42-47, тъй като същата не беше оспорена от страните, а съдът няма
2

основания да се съмнява в безпристрастността и компетентността на вещото
лице.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимат Р. М. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.207 ал.1 от НК, затова че, на
24.03.2024г. в гр.Сливен намерила чужди движими вещи: 1 бр. дамско
портмоне, с намиращи се в него сумата от 170 лв.; чифт дамски златни обици -
2 гр. и 1 бр. моб.телефон м.“Моторола“, мод. G9, всичко на обща стойност
617,45 лв., собственост на Т. А. К. от гр.Сливен и в продължение на една
седмица не съобщила за това на собственика им, на властта или на този който
ги е загубил.
Безспорно е установен механизма на деянието и авторството на
същото. Налице са всички изискуеми елементи на състава на чл. 207 ал.1
от НК.
По делото се събраха безспорни доказателства,че подсъдимата,
въпреки,че е знаела,чия собственост е намереното портмоне, съзнателно не е
съобщила за намирането на всички вещи в него и не ги е върнала на
собственика им.
Деянието е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, тъй като е
съзнавала извършеното, съзнавала е обществено-опасния характер на
деянието, съзнавала е и е искала настъпването на обществено-опасните
последици на деянието.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимата и слабите й морално-
волеви задръжки.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи
вината обстоятелства.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
самопризнанията на подсъдимата, оказаното съдействие на разследването
и изразеното съжаление .
Съдът отчете отекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства
изразяващи се в невъзстановяване на причинените на пострадалата
имуществени вреди.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната
и генерална превенция, съдът сметна, че на подсъдимата следва да се
наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 100 лв.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимата да заплати на
пострадалата К. сумата от 433.65 лв.,представляваща обезщетение за
причинените и имуществени вреди в резултат на престъпното деяние, ведно
3

със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на сумата.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимата да заплати
направените по делото разноски в размер на 83.97 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимата да заплати
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева в
полза на бюджета на държавата по сметка на РС – Сливен.
Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и
отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянието
и извършителя, така и на целите и задачите на наказанието.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	22
Дата:	11 февруари 2025 г.
Съдия:	Светлана Кирилова Димова

Дело:	20252230200088
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 януари 2025 г.

Присъда по дело №88/2025 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите