Р Е Ш Е Н И Е
№ 345
гр. П.***, 14.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на единадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и
при участието на прокурор Б. К. от Окръжна прокуратура – П.***, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 326 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на С.В.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Я.С. ***,
против Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. София. С нея е предявен иск
за осъждането на ответника да й заплати сумата от 300,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по АНД № 1317/2019 г. по описа на Районен съд – П.***,
ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, както и направените
разноски.
Ищцата обосновава
исковата си претенция с твърдения, че ответникът е издал спрямо нея Електронен
фиш серия К, № 1186544, който е обжалван по съдебен ред и разгледан в производството по АНД
№ 1317/2019 г. по описа на Районен съд – П.***. В същото ищцата е била
представляван от адвокат, комуто е заплатила адвокатско възнаграждение от
300,00 лв. Тъй като електронният фиш е отменен с влязло в сила решение ищцата претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди от 300,00 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение, както и законната лихва за забава върху
същата сума, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда до
окончателното изплащане на сумата.
В подкрепа на
твърденията си ищцата прилага писмени доказателства по опис и моли да бъде
изискано и приобщено към делото АНД № 1317/2019 г. по описа на Районен съд – П.***.
В съдебно заседание
ищцата – редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Я.С., която
поддържа предявените искови претенции и моли съда да ги уважи като основателни
и доказани. Претендира направените по делото съдебни разноски в размер на
310,00 лв. Прилага списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът Главна дирекция „Национална
полиция“ – гр. София, редовно призован, не изпраща представител. Подробни
съображения излага в представения отговор на исковата молба, както и в
представеното становище по делото с вх. № 1887/03.07.2020 г.
Окръжна прокуратура П.***
- редовно призована, се представлява от прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура - П.***. Последният счита, че исковете са доказани по основание и
размер, поради което следва да бъдат уважени.
Административен съд - П.***, като обсъди
релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно
заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
от ГПК, вр. чл.144
от АПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153
от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. София, е издала Електронен фиш
серия К, № 1186544.
Същият е оспорен по съдебен ред, за което пред Районен
съд – П.*** е образувано АНД № 1352 по описа на съда за 2019 г. С постановеното
по делото Решение № 715/21.10.2019 г. електронният фиш е отменен. Съдебният акт
не е обжалван и е влязъл в сила.
В производството пред
Районен съд – П.*** ищцата е ползвала адвокатска защита и е била представлявана
от адв.
К.С.***от АК - П.*** съгласно пълномощно от 28.05.2019 г. и Договор за правна
защита и съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили
възнаграждение в размер на 300,00 лв., платимо по банковата сметка на
Адвокатско съдружие „С. и С.“***, най-късно до първото съдебно заседание. Видно
от приложеното по делото извлечение от банковата сметка плащането на
адвокатския хонорар е направено на 10.10.2019 г.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства:
АНД № 1317/2019 г. по описа на Районен съд П.***, съдържащо
административнонаказателната преписка по издаване на Електронен фиш серия К, № 1186544 и Решение № 715/21.10.2019 г., както и извлечение от
банковата сметка на Адвокатско съдружие „С. и С.“*** за дата 10.10.2019 г.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е
именно ответникът по иска – Главна дирекция „Национална полиция“, в качеството
му на държавен орган, издал административен акт, чиято незаконосъобразност е
установена по съдебен ред.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Конкретната искова
претенция се основава на твърдения, че поради издаването на електронен фиш,
който е отменен след протекло съдебно производство, за ищцата са настъпили
имуществени вреди, представляващи направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение. Тъй
като имуществената отговорност по този
закон е обективна и безвиновна, вината не е елемент от фактическия
състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни
актове, действия и бездействия са причинени вредите /чл.7
от ЗОДОВ/. Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154,
ал.1 от ГПК, вр. чл.144
от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, а
за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ в процесния случай и с
оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:
- наличие на административен акт, издаден
от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на административния
акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който и
да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай, съдът
намира горните предпоставки за доказани.
Електронен фиш серия К, № 1186544 на ГДНП - София представлява
административен акт. Същият е оспорен по съдебен ред, за което е образувано АНД
№ 1317/2019 г. по описа на Районен съд – П.***. С Решение № 715/21.10.2019 г.
по същото дело съдът е отменил електронният фиш, с който на С.Н. е било
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. С оглед на
изложеното, отмененият в съдебното производство административен акт попада в
хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието
за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е
отменен по съответния ред - обжалване по административен и/или съдебен ред, във
връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка между
издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита
е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него
не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга страна, от
приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от съдействие от
28.05.2019 г., а и от материалите по АНД № 1317/2019 г. на Районен съд - П.***
е видно, че ищцата е била представлявана от адв. К.С.***и му е заплатила за
това адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/. Сумата е
платена по банков път, което се установява от приложената справка-извлечение.
Т.е разходът е направен и доказан. От това следва, че е налице вреда, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между нея и отменения като
незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че главният иск на С.В.Н. е
доказан не само по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение,
съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за
„справедлив и обоснован размер“ и репарира действително причинени й имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в
съдебно производство, в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу
нея административен акт.
С оглед на горния
извод следва, че е основателна и акцесорната претенция на ищцата за присъждане
на законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба пред
съда – 18.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е направила разноски и в хода на
настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по чл.80
от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е
основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски
– дължима държавна такса в размер на 10,00 лева, както и възнаграждението за
един адвокат, което според договора за правна защита и съдействие от 14.01.2020
г. е в размер на 300,00 лв. /триста лева/ и е платено в брой в момента на
подписването му.
Така мотивиран и на
основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд - П.***
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Александър
Малинов, № 1, да
заплати на С.В.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***,
местността „***“, бл.***, вх.***, ап.***, сумата от 300,00 лв. /триста
лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 18.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Национална полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Александър Малинов, № 1, да заплати на С.В.Н.
с ЕГН ********** и адрес: ***, местността „***“, бл.***, вх.***, ап.***,
направените по делото разноски в размер на 310,00 лв. /триста и десет лава/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване чрез Административен съд П.*** пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/