Определение по дело №419/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 октомври 2018 г. (в сила от 18 октомври 2018 г.)
Съдия: Людмила Владимирова Пейчева
Дело: 20181700500419
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                               № 652

 

                                            гр. Перник, 03.10.2018 год.

 

                                      В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

        Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила Пейчева

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   Капка Павлова

                                                                                        Димитър Ковачев

 

при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от Председателя въз.ч. гр.дело № 419 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423, ал.1, т. 2 ГПК, във вр. с ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК.

Образувано е по възражение от И.В.Б., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, в качеството си на длъжник по изпълнително дело № 20177530401443 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд, гр. Перник, образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.07.2017 год., издаден по ч.гр.дело № 2873/2017 год. по описа на Районен съд, гр. Перник.

Възражението е подадено срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2301 от 29.05.2017 год., издадена по ч.гр.дело № 2873/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд.

 Същият твърди, че в периода на връчване на съобщения по ч.гр.дело жалбоподателката е била лишена от възможността да оспори вземането, тъй като Заповедта за изпълнение не е надлежно връчена. Наред с това от *** год. тя живее и работи постоянно в ***, за което са представени писмени доказателства. Поради това моли да се приеме за основателно  възражението срещу Заповедта за изпълнение на парично задължение и същата да се обезсили на основание чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 12.07.2017 год.

Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски в това производство, включително адвокатски хонорар, за което е представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна услуга.

В срок е подаден отговор на възражението от „Топлофикация - Перник” АД, гр. Перник, с който оспорва същото като неоснователно и моли да се остави без уважение. Моли присъждане на направените разноски, за което е представен Списък по чл. 80 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, включително и тези в открито съдебно заседание, приема за установено следното:

Възражението е подадено в срок от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес, поради което е процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество.

По делото е установено от фактическа страна следното:      

Производството пред Пернишки районен съд е образувано по подадено заявление от “Топлофикация - Перник” АД, гр. Перник за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1 540,81 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год.; сумата 275,45 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 год. до 16.05.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 1 540,81 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.05.2017 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 36,33 лева държавна такса и сумата от 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението като длъжник е посочена И.В.С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

Образувано е ч.гр.дело № 02873/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд.

На молителя е издадена заповед № 2301 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 29.05.2017 год.

Препис от заповедта за изпълнение е изпратена на длъжника И.В.С. на посочения в заявлението и в заповедта адрес: ***. Съобщението е върнато на 06.06.2017 год. с отбелязване, че по данни на съсед А.С.А. от ап. ** лицето е с постоянен адрес ***.

На 07.06.2017 год. съдът е разпоредил връчването да се извърши на постоянния и настоящ адрес *** по реда на чл. 47 ГПК - чрез залепване на уведомление на видно място на входната врата. Съдът е посочил, че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени от там в двуседмичен срок от залепването.

Уведомлението до длъжницата е залепено на 08.06.2017 год. на входната врата на ***. Посочено е също, че връчителят няма достъп до пощенската кутия на адресата и както и до неговото жилище, след което е върнал уведомлението.

С разпореждане от 12.07.2017 год. на основание чл. 47, ал. 5 ГПК съдът е приел уведомлението за редовно връчено на 22.06.2017 год. и го е приложил към дело. Разпоредено е да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 12.07.2017 год.

Въз основа на него е образувано изпълнително дело № 20177530401443 по  описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд, гр. Перник.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. За да бъде надлежно връчена заповедта, тя трябва да е получена от лицето своевременно. След издаването й районният съд следва да доведе до знанието на длъжника издадената срещу него заповед по предвидените в ГПК способи и на адреса, посочен от взискателя.

От приетата по делото *** лична карта /документ за самоличност/, издадена от Министерство на вътрешните работи на *** се установява, че жалбоподателката е със статут на *** гражданин. Живее в ***, населено място ***, адрес: ***.

В този смисъл са и показанията на свидетеля И.И.М.. Той е домоуправител на входа, в който се намира апартамента на жалбоподателката. Същата живяла на адреса в гр. Перник до *** год., след което отишла да живее и работи в ***, а през 4 - 5 години си идвала в България на посочения адрес. Свидетелят установява, че пощенската кутия на входа е обща и отвън се пускат писма и съобщения за живущите. Той ежедневно проверява пощата както за него, така и за останалите, тъй като постоянно живее на адреса. За периода през който жалбоподателката напуснала адреса, той не е виждал нищо за нея, което да постъпи в общата пощенска кутия на адреса. Синът на жалбоподателката не живее постоянно в апартамента на майка си, а идва да наглежда имота. Свидетелят установява, че не е виждал нищо залепено отвън, извън входа, от съд или от съдебен изпълнител за жалбоподателката. Не е виждал залепени книжа за нея и във входа на блока. Входът се заключва, но както се посочи има обща пощенска кутия, където се пуска кореспонденцията. И сега свидетелят продължава да следи общата пощенска кутия на входа, включително и за кореспонденцията на жалбоподателката.

От изложеното следва, че за периода за който се твърди, че е залепено уведомление от районния съд, жалбоподателката не е била на адреса в гр. Перник, и не е могла да узнае за него, тъй като от *** година живее и работи в ***. Така същата не се отзовала в указания срок да получи книжата, относно издадената Заповед за изпълнение, поради което не е могла да възрази писмено срещу Заповедта и да оспори вземането на дружеството.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че са налице предпоставките на чл. 423 ал.1 т. 2 ГПК, във вр. с ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, поради което възражението на И.В.Б. следва да се приеме като основателно.

На основание чл. 423, ал. 3, изр. четвърто ГПК, следва да се обезсили издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 12.07.2017 год.

В този смисъл следва да се прекрати и производството по ч.гр.дело № 02873/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд

Поради изхода на делото „Топлофикация - Перник“ АД следва да заплати на И.В.Б., чрез пълномощника й адв. К.П., с адрес ***, направените разноски в настоящото производство в размер на 525 лева, от които 500 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса, съгласно представен Списък на разноските по чл. 80 лева.

Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА възражението на И.В.Б., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. К.П., с адрес ***, срещу Заповед № 2301 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 29.05.2017 год. по ч.гр. дело № 02873/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2301 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 29.05.2017 год. в полза на „Топлофикация - Перник“ АД по ч.гр.дело № 02873/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист на 12.07.2017 год.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 02873/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

   

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:   1

 

 

                                                                                      2.