РЕШЕНИЕ
№ 48
В., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС-В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело №
20211300500432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №267/18.06.2021г. постановено по гр. д. № 1306/2020г. Районен съд-В. е
отхвърлил предявеният от Ф.Ф. АД с ИИК** със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район С., ж.к. Д., П. № *, вх. *, представлявано от Н.к.Н. против Н. С. Н. с ЕГН **********
от с. Н.с., общ. Н.с., обл. В., ул. „С.О.“ №* иск по чл. 422 от ГПК, с който се иска да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1725.46 лева
- главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда -
27.03.2020г. до окончателното плащане, сумата от 1142.21 лева - договорна лихва за периода
от 10.01.2019г. до 05.09.2019г., сумата от 607.28 лева - неустойка за периода от 10.01.2019г.
до 05.09.2019г. по Договор за инвестиционен заем «Ф.И.» № 7008409 от 04.10.2018г., за
което е издадена Заповед № 408- РЗ от 14.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ЕПК по ч.гр.д. № 589/2020г. по описа на РС - В., като неоснователен.
С решението ВРС е осъдил Ф.Ф. АД с ИИК** да заплати на Н. С. Н. с ЕГН
********** разноски по производството за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00
лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано в цялост от
ищеца Ф.Ф. АД.
1
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано, постановено в противоречие с материалните норми и при съществени
процесуални нарушения. Оспорват се фактическите констатации и правни изводи на ВРС.
Поддържа се, че неправилно ВРС е приел, че ответникът се е задължил в качеството
му на поръчител, а не на съдлъжник, и е приложил срока по чл. 147 от ЗЗД, като излага
подробни доводи в тази насока.
Излага се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с фактите и
обстоятелствата по делото и постигнатата обща воля между страните по договора,
неправилно тълкуване на процесните договорни клаузи, както и несъобразяване на
характера на договорното правоотношение като търговска сделка. Жалбоподателят счита, че
в процесния случай следва да се вземе предвид нормативното правило в разпоредбата на чл.
304 ТЗ, която предписва, че лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо
задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго.
Твърди се, че подписаният между страните Договор за инвестиционен заем №
7008409 от 04.10.2018г. представлява двустранна търговска сделка.
Поддържа се, че мотивите на PC-В., че ответникът не бил в тесни професионали
връзки с едноличния търговец, за да се приеме, че е съдлъжник са неправилни. Излага се, че
наличието или липсата на такива не се отразява на търговския характер на сделката, нито
има значение за определянето на вида солидарна отговорност. След като ответникът с
подписването на договора е поел общо задължение с кредитополучателя и от договора за
заем не следва друго, то е налице солидарна отговорност по смисъла на чл. 304 ТЗ, както и
съгласно общата разпоредба на чл. 121 ЗЗД.
Твърди се, че качеството на солидарен съдлъжник на ответника, а не на поръчител, се
установява от подписания договор, в който още в началото е посочено, че той е поел
солидарна отговорност като "солидарен длъжник" и е подписал лично договора и съответно
задължил по кредита в качеството на солидарен длъжник.
Излага се, че в случая солидарното отговорност е възникнала по волята на лицата и е
уговорена чрез сключеният договор за заем, а не е възниква по силата на закона - чл. 141
ЗЗД.
Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и да се
уважат предявените искове. Прави искане за присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна. В съдебно заседание оспорва жалбата
и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не претендира
разноски за производството.
2
Пред въззивната инстанция от страните по делото не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна
следното :
Делото пред ВРС е образувано по искова молба от „Ф.Ф.АД – С. против Н. С. Н., с
която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД във вр. с
чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Претенциите на ищеца произтичат от сключен
на 04.10.2018г.Договор за инвестиционен заем „Fintrade Инвест“ № 7008409.
Въззиваемата страна, като ответник с отговора на исковата молба е навела
възражение, че е сключила процесния договор за заем в качеството на поръчител, а не на
солидарен длъжник, поради което към датата на подаване на заявлението, срокът предвиден
в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е бил изтекъл и отговорността му е била прекратена. Оспорила е също
така, че заемната сума е предадена и получена на кредитополучателя-едноличния търговец.
Направено е възражение за нищожност на клаузата за заплащане на договорна лихва в
размер на 12% месечно като противоречаща на добрите нрави. Направено е възражение за
нищожност на уговорената неустойка.
По делото е установено и между страните не е спорно, че:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 589/2020г. по описа на РС - В., се установява, че
на 24.03. 2020г . ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК против кредитополучателя и солидарните длъжници, входено в съда на 27.03.2020г.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- от 14.04.2020г., съдът
е разпоредил длъжникът ЕТ "АПМП-ИП-Д-Р И.С. с ЕИК**, представлявано от И.С.К.,
длъжникът И.С.К. и длъжникът Н.С.Н. да заплатят солидарно на КРЕДИТОРА Ф.Ф. АД с
ИИК** със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ж.к. Д., П.П. № *, вх. *,
представлявано от Н.К.Н., чрез пълномощника адвокат Г.Р.В. с адрес: гр. С. бул. „А.М. № *.
вх. *. ет. *. ап. * сумата от 3474.95 лева, в т.ч.: сумата от 1725.46 лева - главница, договорна
лихва в размер на 1142.21 лева за периода 10.01.2019г. до 05.09.2019г., неустойка в размер
на 607.28 лева за периода от 10.01.2019г. до 05.09.2019г. и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 27.03.2020г. до изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 69.50 лева за платена държавна такса и 421.94 лева -
адвокатско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от непогасени парични задължения
по договор за кредит с номер 7008409 от 04.10.2018г.
Длъжникът Н. С. Н. е подал възражение в указания срок против заповедта за
изпълнение.
На 04.10.2018г. е сключен Договор за инвестиционен заем „Fintrade Инвест“ № *,
3
между „Ф.Ф. АД като кредитодател и ЕТ АПМП - ИП - Д-Р И.С. с. В., ОБЛ. В. като
кредитор като кредитополучателя. В т.3 и т.4 на договора е посочено, че физическите лица
И.С.К. и Н. С. Н. са солидарни длъжници, видно от приложения договор.
По силата на договора и съгласно чл.2 кредитодателят е отпуснал и предал на
кредитополучателя – едноличния търговец паричен кредит в размер на 2000.00 лева.
Заемната сума е предаден в брой на кредитополучателя-едноличния търтговец д-р И.С. от
търговския представител на кредитотаделя- свидетелката Деяна Стойкова.
Договорния срок на заема е 12 месеца, платим на 24 вноските, а размерът на
двуседмичната погасителна вноска е 159.36 лева, като в чл.2 са посочени падежите на
плащане на всяка вноска за целия срок на договора.
Договорът е сключен при фиксиран месечен лихвен процент по заема - 12%., като е
посочен общият размер на плащанията - 3 824.64 лева.
Уговорен е начина на плащане на месечните вноски - чрез Изипей, по банков път по
посочена в договора сметка или в брой на търговския представител.
Съгласно чл. 4 от договора поредността на погасяване на задължението е следната:
първо се погасява неустойката за забава, ако е начислена такава, след това договорната
лихва и накрая главницата.
В чл. 7 е договорено, че при забава в плащанията на погасителните вноски, се
начислява неустойка в размер на 0.3% от общия размер на всичко дължимо по кредита за
всеки ден на забавата до пълното плащане на забавената сума.
Уговорена е и възможност за предсрочна изискуемост на вземането, в случай на
забава на плащане от кредитополучателя на което и да е дължимо плащане с повече от 40
дни.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.Р.С. се установява, че същата
е служител в ищцовото дружество на длъжност „търговски представител“ за област В.
Свидетелката посочва, че договорът е сключен с д-р И.С. и солидарния длъжник Н.Н., като
двамата са разписали договора поотделно. Свидетелската е сключила договора за
кредитодателя, предала е лично заемната сума от 2000лв. на кредитополучателя едноличния
търговец д-р И.С., при сключване на договора и по местосключване в с.В., след което е
отишла в с.Н.С., където договорът е подписан по-късно и от солидарния длъжник Н.Н..
Свидетелката посочва, че по договора са постъпвали плащания, като са давани пари както на
търговските представители, така е плащано и чрез „Изипей“.
Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, логични и
кореспондиращи на събраните по делото доказателства.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните се установява, че:
По процесния договор за заем са направени четири погасителни вноски на стойност
4
956.97 лева. Последното плащане е на 27.12.2018г.
Размерът на задължението към 10.01.2019г. и към момента на изготвяне на
експертизата е 1725.46 лева - главница, 1142.21 лева - договорна лихва, 607.28 лева -
неустойка или общо 3474.95 лева неплатени 18 броя вноски за периода от 10.01.2019г. до
05.09.2019г.
Съгласно приетото по делото допълнително заключение на вещото лице размера на
главницата, договорната лихва и неустойката, изчислени след разпределяне на платените
вноски по пера, във вариант на договорната лихва и неустойката в трикратния размер на
законната лихва неплатената главница е в размер на 1 725.46 лв., дължимата договорна
лихва, изчислена в трикратен размер на законната лихва 473.22 лв, а неустойката е в размер
на 437.91 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
първоинстанционното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите,
когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на
предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в
жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна
съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК:
решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г.
по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материалноправни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
5
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.
Пред ВРС е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от
ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
РС-В., а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради
следното:
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
Пред настоящата инстанция спорно между страните по делото е дали по силата на
така сключения Договор за инвестиционен заем „Fintrade Инвест“ № 7008409 /04.10.2018г. е
възникнала солидарна отговорност за въззиваемата страна Н.Н. или същият се е задължил
като поръчител.
ВОС намира, че между страните е налице спор относно точния смисъл и
действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни
последици и следва да даде отговор, каква е действителната воля на страните, за да се
произнесе за съществуването, съответно за правата и задълженията на страни по договор.
Когато уговорките са неясни, непълни и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването
следва де се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед
систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и
добросъвестността. Съдът следва да прецени обстоятелствата, при които е сключен
договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.
Съгласно чл.286 от ТЗ процесният договор е търговска сделка доколкото е сключена
между търговци, за кредитодателят е свързана с упражняваното от него занятие/финансова
институция/, а за кредитополучателят, като търговец по смисъла на ТЗ и във връзка с
упражняваната от него дейност.
ВОС намира, че за да възникне солидарна отговорност на едно лице не е достатъчно
да е посочено единствено и само, че като страна е солидарен длъжник, дори и при търговска
сделка, а следва да се изясни конкретното договорно основание за възникване на
отговорността, тъй като правилата по чл.121 и следващите от ЗЗД са общи. Квалификацията
„солидарен длъжник“ в договора е обща, тя не дава информация за същината и
6
характеристиките на отговорността на длъжника към кредитора. Дадената от страните
квалификация на правоотношението, сама по себе си също не е определяща за неговата
същност; важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях
цел.
Съдът съобрази мотивите към решение №213/06.01.2017г по гр.д.№5864/2015г. IV
ГО на ВКС и решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС в които е
изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата
на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне,
когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете
хипотези са различни.
Съгласно дадените разяснения от ВКС в посочените актове, солидарно съзадължени
са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема
всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като
кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от
длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство – чл.141, ал.1
ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на
длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за
връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.
Безспорно е установено по делото, че заемната сума от 2000лв е предадена на
кредитополучателя-едноличния търговец от разпитаната по делото свидетелка Д.С.
ВОС намира, че правата и задълженият на кредитополучателя, съгласно договора са
следните: В чл. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят предварително е запознат с
всички условия по настоящия договор. В чл. 2 е посочено, че заемната сума се предава в
собственост на кредитополучателя, като същият се задължава да я върне в уговорените
срокове. Посочено е също, начинът на плащане на погасителните вноски от
кредитополучателя. В чл. 4 е посочено с плащане на всяка сума от кредитополучателя как се
разпределят неговите задължения. В чл. 6 е посочена възможността на кредитополучателя
предсрочно да погасява задълженията си по договора за заем, а в чл. 7, ал. 1 е уговорена
неустойка при забава на плащанията от кредитополучателя.
Съгласно процесния договор, задължения за „солидарния длъжник“ са предвидени в
чл. 7, ал. 2, където е договорена възможността кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем в случай на забава на плащанията от кредитополучателя и е посочено, че
предсрочната изискуемост се обявява посредством изпращане на уведомително писмо до
кредитополучателя и солидарните длъжници. В чл. 11 е посочено, че солидарните длъжници
отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по
договора.
В конкреният случай от договора безспорно се установява, че въззиваемата страна не
е съкредитополучател, същият не е получил заемната сума общо с кредитополучателя по
7
договора- ЕТ "АПМП-ИП-Д-Р И.С. с ЕИК**, представлявано от И.С.К..
От съдържанието на договорните клаузи, се установява, че до прекратяване на
договора за кредит кредиторът кореспондира с кредитополучателя по повод размера на
задълженията и необходимостта от изпълнение, а в случай, че няма точно изпълнение и със
солидарните длъжници. При тълкуване на тези разпоредби съобразно правилото на чл.20 от
ЗЗД съдът счита, че въззиваемата страна /ответника/ е подписал договора за заем като
поръчител, а не като съдлъжник. Както за поръчителя, така и за съдлъжника възниква
пасивна солидарност на задълженията по договора, но правната им уредба е различна.
Съдът съобрази и поведението на страните по време на сключване на договора,
установено от свидетелските показания по делото, като договорът първо е сключен и
подписан от д-рИ.С., действаща като едноличен търговец, в с.В. на която и непосредствено
след това е предадена в брой замената сума по договора от 2000лв., а договора от
въззиваемият Н. е подписан след това и в друго населено място - с.Н.С.
Съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД солидарна отговорност възниква и при договора за
поръчителство - когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението
на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за
връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост, какъвто е настоящият
случай.
ВОС, като анализира съдържанието на уговорените в писмения договор права и
задължения на страните по него, подписването му от Н. С. Н. в качеството на поръчител,
което не противоречи на определянето му в титулната част като „солидарен длъжник“ и на
съществените уговорки в договора, реалното предаване и преминаваното на парите в
патримониума на заемополучателя едноличния търговец, очакването той да погаси дълга,
показанията на свидетелката Д.С., че лично е предала заемната сума на едноличния търговец
и с нея е комуникирала при погасяване на част от заема и е лично отговорен, ако
заемополучателя не върне заема, намира, че намерението на страните по договора и
преследваната от тях цел, е Н.Н. да обезпечи дълга на ЕТ „АПМП-ИП-Д-Р И.С.“.
Задължението му е акцесорно на това по заема и е уговорено като поръчителство.
Поръчителят, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако
кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е
преклузивен, за който съдът е длъжен да следи и служебно, както е изяснено в т.4в на ТР №
4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, крайният срок на договора е настъпил
на 05.09.2019г. , когато цялото задължение по кредита е станало изискуемо. Ищцовото
дружество е следвало да предяви иск против длъжника в течение на шест месеца, считано от
падежа на главното вземане, т.е. в срок до 05.03.2020г.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното решение са
8
правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
От въззиваемата страна не се претендират разноски.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №267/18.06.2021г. постановено по гр. д. № 1306/2020г.
по описа на Районен съд-В.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9