О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260135
Град Шумен, 12.11.2020 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито
заседание на дванадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Азадухи Карагьозян ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Димитрова
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян в.ч.гр.д. № 408 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2
във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Микрофинансираща
институция Джобс“ гр. С., действащо чрез пълномощника си юриск. Р.Р., срещу
разпореждане № 938/13.03.2020 г. по ч.гр.д. № 591/2020 г. на ШРС, в частта, с
която е оставено без уважение заявлението на заявителя и частен жалбоподател за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК,
срещу длъжниците „Яна Д.Д“ ЕООД и Я.Д.И., относно сумите 2111,15лв. – лихва за
периода 05.09.2017 г. – 06.03.2020 г. и 38895,71 лв. неустойка за периода 05.09.2017 г. –
06.03.2020 г. Жалбоподателят счита за неправилни, необосновани и незаконосъобразни
доводите на съда, че е недопустимо присъждане на лихви за периода преди
подаване на заявлението, такси и неустойки, поради това, че не се касае за
вземания, обективирани в документа, въз основа на който се претендират. Счита,
че съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. ОСГТК
на ВКС по смисъла на чл.417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно
изпълнени за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно
изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е
предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е
определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например
като процент/; такива вземания се основават на посочените в чл.417, т.2 и т.3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното
основание. Нотариалният акт за договора ипотека, въз основа на който се
претендира вземането, освен ипотечен акт по смисъла на чл.417, т.6 ГПК,
съставлява и документ по чл.417,т.3 ГПК. В него изрично е посочено основанието,
въз основа на което се претендират акцесорните вземания, а именно сключен между
„Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД и „Яна Д.Д.“ ЕООД и Я.Д.И. договор за
кредит № 661 от 17.05.2017 г., а освен това същите са определени и по размер в
нотариалня акт. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното
разпореждане и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжниците
за сумата общо в размер на 41006,86лв., от която 2111,15лв. лихва за забава и
38895,71 лв. неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
След като се запозна с доказателствата
по делото, съдът намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Ч.гр.д. № 591/2020 г. на ШРС е
образувано по депозирано на 12.03.2020 г. заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, от „Микрофинансираща
институция Джобс“ ЕАД гр. С., ЕИК *********, представлявано от А.А.Д. – изп.
директор и Н.Д.Д. – зам. председател на СД, действащо чрез пълномощника си
юриск. Р.Р., срещу солидарните длъжници „Яна Д.Д.“ ЕООД гр. Шумен и Я.Д.И., въз
основа на нот. акт за учредяване на договорна ипотека № ...г. на нотариус Х.И.-Т.
с рег. № 716 на НК, с район на действие ШРС, вписан в СВп – Шумен с дв. Вх.
рег. № 3073, вх. рег. № 3077/26.05.2017 г., акт. № … г., за следните суми: 47999,48лв.
главница за периода 05.09.2017 г. – 06.03.2020 г., по Договор за кредит №
661/17.05.2017 г., изпълнението на задълженията по който са обезпечени с договорна
ипотека; 2111,15лв. лихва за периода
05.09.2017 г. – 06.03.2020 г., 606,28лв. такси и префактурирани разходи и
38895,71лв. неустойка за периода 05.09.2017 г. – 06.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
да окончателното изплащане на вземането и разноски по изпълнението.
С разпореждане № 938/13.03.2020 г. ШРС
е уважил частично заявлението, за посочената главница от 47999,48лв., ведно със
законната лихва считано от 11.03.2020 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по заповедното производство в размер на 1013,55лв. Оставил е без
уважението искането на заявителя в останалата част, а именно относно сумите
2111,15лв. лихва за периода 05.09.2017
г. – 06.03.2020 г.; за сумата 606,28лв. такси и префактурирани разходи, както и
за сумата от 38895,71лв. неустойка за периода 05.09.2017 г. – 06.03.2020 г. Заповедният
съд се е мотивирал, че доколкото вземанията следва да изхождат от данните,
съдържащи се в представения документ и с оглед характера на производството, не
е допустимо присъждане на лихви за периода преди подаване на заявлението, такси
и неустойки, защото не се касае за такива, които са обективирани в документа,
по смисъла на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2004 г. на ОСТК на
ВКС.
Настоящата инстанция напълно споделя този
извод на районния съд. В случая с жалбата се атакува разпореждането само в
частта, с която е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 41006,86лв., от която 2111,15лв. лихва
за периода 05.09.2017 г. – 06.03.2020 г.
и 38895,71лв. неустойка за периода 05.09.2017 г. – 06.03.2020 г.
В качеството на документ по смисъла на
чл.417 ГПК нот. акт е годен да послужи като основание за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите
се в него задължения за плащане на суми или други заместими вещи или за
предаване на определена вещ. Преценката на съда е ограничена до съдържанието на
представения от заявителя документ. Според приетото в т. 4.а на ТР № 4/2013 г.
ОСГТК ВКС, налице са основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение за вредите от неизпълнение
на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени или
определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК. Не може да бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода
от датата на падежа до подаване на заявлението.
Според настоящата инстанция така претендираните
вземания са обосновани по основание, но същите се претендират в размери, които
не могат да бъдат определени само по описанието в документа по чл.417, т.6 ГПК.
Описанието на начина на формиране на размерите на договорната лихва и
неустойката съвсем не покрива примерното указание за определяемост по т.4а от
ТРОСГТК на ВКС 4/2013г, което предпоставя просто прилагане на уговорката от
ипотечния акт, без да е необходимо съобразяване и на допълнителни данни,
черпени от други документи /договора за кредит, погасителния план, тарифата за
таксите, комисионните и неустойките/.
Видно от съдържанието на нот. акт за
учредяване на договорна ипотека кредитополучателя заплаща лихва върху размера
на кредита в размер на 3 месечен SOFIBOR + 9.25 надбавка годишно. При
нарушаване на сроковете за издължаване на кредита кредитополучателя дължи на
кредитора неустойка в размер на 0.1 % върху размера на просроченото задължение
за всеки ден забава.
Съдържанието на договорните клаузи сочи,
че възникването на акцесорните задължения за плащане на неустойка, както и по
повод забавата в изпълнението на основното задължение, е обусловено от
настъпването на конкретен правопораждащ факт, стоящ извън самото изпълнително
основание, а именно виновното
неизпълнение на договорното задължение. От неизпълнението и момента на неговото
осъществяване във времето е обусловено не само възникването на вземанията за
лихва и неустойка, но и техният конкретен размер.
При
тези обстоятелства, макар да произтичат от договора за кредит, задълженията за
плащане не се съдържат в самия ипотечен договор, каквото е изискването на
чл.417, т.6 вр. с чл.418 ГПК, поради което отсъстват предпоставките за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно претендираните
със заявлението парични суми.
Предвид изложените съображения,
настоящата инстанция счита, че атакуваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено, а частната
жалба срещу същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 938/13.03.2020 г. по
ч.гр.д. № 591/2020 г. на ШРС, в частта, с която е оставено без уважение
заявлението на „Микрофинансираща институция Джобс“ гр. С., действащо чрез
пълномощника си юриск. Р.Р., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 ГПК, срещу длъжниците „Яна Д.Д“ ЕООД, гр. Ш. и Я.Д.И.,
относно сумите 2111,15лв. – лихва за периода 05.09.2017 г. – 06.03.2020 г. и
38895,71 лв. неустойка за периода 05.09.2017 г. – 06.03.2020 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.