Решение по дело №10760/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 10 760 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на А. М.П., чрез законния ѝ представител М.И.Н.:

- 65 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.12.2016 г. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса са застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 20.06.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат Я.Д. – 2 332,78 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 2 600,00 лева държавна такса и 317,78 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. А. П.е със съдебен адрес - адвокат Я.Д.,***- а ЗK „Л.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „*******.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на А. П.срещу ЗK „Л.И.“ АД за разликата над 65 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 90 000,00 лева:

[3] ОСЪЖДА А. П.да заплатят на ЗK „Л.И.“ АД 18,06 лева разноски по делото и 55,56 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 300,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа И.танция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[5] В искова молба от 23.08.2018 г. А. П.заявява, че на 29.12.2016 г. е участвала в ПТП, предизвикано от М.Т.. Вследствие на ПТП тя е получила:

1. открита черепно-мозъчна травма, включваща: среднотежка контузия на мозъка; контузионно-кръвоизливни огнища с малки размери в левия челен мозъчен дял; счупване на черепа в областта на предна черепна ямка; счупване на лява орбита; счупване на носните кости; раЗ.ъсно-контузна рана в лявата част на челото, счупване на черепа в областта на лявата очна орбита и базата на черепа, пневмоцефалия;

2. счупване на долното рамо на лявата срамна кост;

3. счупване на коронката на първи горен ляв и първи горен десен зъб. От тези увреждания А. П.е претърпяла болки, страдания и неудобства.

 

[6] Гражданската отговорност на М.Т. е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). Ответникът не е заплащал на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, които А. П.оценява на 90 000,00 лева. Затова А. П.моли съда да осъди Л.И. да ѝ заплати:

- 90 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетението от 20.06.2016 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от ответника – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3; допълнителната искова молба, л. 27; определението на съда за допускане на увеличението на иска, л. 194).

 

2. На ответника

 

[7] Л.И. е оспорил предявения иск. Л.И. заявява, че:

1. М.Т. не е причинил ПТП, от което ищецът да е претърпял увреждания;

2. ГО на М.Т. не е била застрахована при Л.И.;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото е пресичала пътното платно на място, необозначено за това, без да отчете отстоянието до автомобила (писмения отговор, л. 18-22).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Не се спори, че А.Н. е била родена на *** г. Тя е била жизнена и спокойна, обичала е да слуша музика от телефона си (показанията на свидетеля З., л. 193).

 

[9] На 29.12.2016 г. привечер М.Т. се е прибирал от работа от гр. Пазарджик, като е управлявал микробус Мерцедес Вито. Към 18:00 часа вече се е движил по ул. „Пирин“ в гр. Ракитова, която е била доста стръмна. По улицата е имало много сняг и е била заледена.

 

[10] Докато се е движел нагоре по ул.“Пирин“, микробусът е попаднал в коловоз, започнал е да буксува и не е можел да продължи напред. М.Т. е увеличил газта. Микробусът обаче, е забуксувал още повече, започнал е да се движи назад и е станал неуправляем. Така микробусът се е ударил с лявата си част в желязна врата, намираща се на оградата на къщата на ул.“******, в която е живеела прабабата на А. П..

 

[11] В същото време А. П.е наливала вода от външната чешма в двора на къщата на прабаба си, в близост до желязната врата. Когато микробусът се е ударил със задната си лява част в желязната порта, една част от нея се е отласнала навътре към двора и е ударила А. П.(решението на наказателния съд, л. 169-177). Към този момент ГО на М.Т. е била застрахована при ответника Л.И. (справката, л. 179).

 

[12] От удара А. П.е получила: 1. открита черепно мозъчна травма, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана в лявата част на челото; счупване на черепа в областта на лявата очна орбита и базата на черепа; пневмоцефалия; контузия на мозъка; 2. счупване на долното рамо на лявата срамна кост; 3. счупване на коронката на първи горен ляв и първи горен десен зъб.

 

[13] Периодът на възстановяване от подобна черепно-мозъчна травма е между шест месеца и една година, като при децата възстановяването е по-бързо. Счупените носни кости са зараснали за 10-15 дни, а пукнатата срамна кост за 25-30 дни.

 

[14] През първите дни след инцидента ищцата често е повръщала и е изпитвала силни болки и страдания. Около 30 дни тя е била на постелен режим (заключението на вещите лица д-р П. и д-р К., л. 182-183; показанията на вещите лица д-р П. и д-р К., л. 191-192). През това време за нея се е грижила майка ѝ и свидетелят З., като ищцата не е ходила на училище. Тя все още понякога има главоболие; по-нервна и раздразнителна е; станала е по-затворена (показанията на свидетеля З., л. 193). По-тежки от настоящата са черепно-мозъчните травми, неимуществените вреди от които са били предмет на обезщетяване по решения на САС: 748-2017-4-ти с-в по гр. д. 5 315/2016 г.; 967-2017-2-ри с-в по гр. д. 4345/2016 г. (показанията на д-р П., л. 192).

 

[15] На 20.03.2017 г. А. П.е поискала от Л.И.да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди (претенцията, л. 11). Не се спори, че Л.И. не е направил това.

 

[16] Ищцата не дължи държавна такса и разноски. Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 188). Ответникът е заплатил 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 35) и 60,00 лева депозит за свидетел (л. 49). Съдът е заплатил 440,00 лева на вещи лица (л. 29).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[17] А. П.е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

           

[20] Съдът установи, че:

1. А. П.е участвала в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. от това ПТП А. П.е получила увреждания, от които е претърпяла болки, страдания и неудобства;

3. М.Т. е причинил ПТП (решението на наказателния съд е задължително в тази му част за настоящия съд), а неговата ГО е била застрахована при Л.И.;

4. Л.И. не е изплатил обезщетение на А. П..

 

[21] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението.

 

[22] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-29.12.2016 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г. Двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ).

 

[27] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 2016 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ), която е била 310,00 лева към 2013 г.^[3] и 420,00 лева към 29.12.2016 г.^[4]. Увеличението на МРЗ от 2013 г. до 29.12.2016 г. е 35,48% (420,00-310,00)/310,00).

 

[28] Съдът установи, че към 29.12.2016 г. А. П.е била на 11 години. Тя е била жизнена и спокойна, обичала е да слуша музика от телефона си.

 

[29] Вследствие на ПТП тя е получила: 1. открита черепно мозъчна травма, изразявща се в: разкъсно-контузна рана в лявата част на челото; счупване на черепа в областта на лявата очна орбита и базата на черепа; пневмоцефалия; контузия на мозъка; 2. счупване на долното рамо на лявата срамна кост; 3. счупване на коронката на първи горен ляв и първи горен десен зъб.

 

[30] Периодът на възстановяване от подобна черепно-мозъчна травма е между шест месеца и една година, като при децата възстановяването е по-бързо. Счупените носни кости са зараснали за 10-15 дни, а пукнатата срамна кост за 25-30 дни.

 

[31] През първите дни след инцидента ищцата често е повръщала и е изпитвала силни болки и страдания. Около 30 дни тя е била на постелен режим. През това време за нея се е грижила майка ѝ и свидетелят З., като ищцата не е ходила на училище. Тя все още понякога има главоболие; по-нервна и раздразнителна е; станала е по-затворена. По-тежки от настоящата са черепно-мозъчните травми, неимуществените вреди от които са били предмет на обезщетяване по решения на САС:748-2017-4-ти с-в по гр. д. 5 315/2016 г.; 967-2017-2-ри с-в по гр. д. 4345/2016 г.

 

[32] С цитираните две решения САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

а) 65 000,00 лева за събитие от 2013 г, преди отчитане на съпричиняването - решение на САС 748-2017-4-ти с-в по гр. д. 5315/2016 г[5];

б) 70 000,00 лева за събитие от 2015 г. – решение на САС 967-2017-2-ри с-в по гр. д. 4345/2016 г[6].

[33] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че по-цитираните две решения на САС черепно-мозъчните травми са по-тежки от настоящата, но те са за случaи от 2013 г., когато МРЗ е била с 35,48% по-ниска от тази към 29.12.2016 г. Затова съдът приема, че 65 000,00  лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на А. П.65 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 90 000,00 лева.

 

[34] Л.И. е възразил, че ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото е пресичала пътното платно на място, необозначено за това, без да отчете отстоянието до автомобила. Съдът не установи това. Затова приема възражението за неоснователно.

 

2. По разноските

 

[35] Ищцата търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 65 000,00 лева при предявен размер от 90 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат Я.Д. 2 332,78 лева адвокатско възнаграждение ((90 000,00-10 000,00х0,03+830,00)х65 000,00/90 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Л.И. следва да заплати по сметка на СГС и 2 600,00 лева държавна такса ((30 000,00+60 000,00)х0,04) и 317,78 лева възнаграждение за вещи лица (440,00х65 000,00/90 000,00).

[37] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 65,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на ищцата за 25 000,00 лева при предявен размер от 90 000,00 лева. Затова съдът осъжда А. П., чрез нейния законен представител майка ѝ М.Н., да заплати на Л.И. 18,06 лева разноски по делото (65х25 000,00/90 000,00) и 55,56 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х25 000,00/90 000,00).

 

Съдия: