Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 11 296 по описа
за 2014 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Б.Д.“ ЕАД против Х.С.Й. кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 30.01.2008 г. сключил с ответницата договор за ипотечен
кредит за сумата от 100 000 лв. със срок за погасяване на дълга от 240 месеца. Впоследствие
условията по договора били предоговорени със споразумения от 09.03.2010г. и от
07.03.2011г. Ответницата преустановила плащанията по кредита през м.януари
2012г., като не били заплатени четири поредни вноски през периода м. януари
2012 г. – м.април 2012 г., поради което на основание т.20.2 от ОУ към
допълнително споразумение от 07.03.2011г., кредитът станал предсрочно изискуем,
считано от 11.04.2012г. Ответницата дължала сумата от 97 214.15 лв./главница/, 23 970.92 лв./договорна
лихва за периода 30.01.2008 г. – 22.03.2013 г./, 8822.51 лв./лихва за забава за периода 11.04.2012
г. - 22.03.2013 г./, 299.14 лв. - заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.03.2013 г. до окончателното изплащане. За посочените
суми ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 453/2013 г. на
РС – Димитровград, срещу която ответницата възразила, поради което заповедта не
могла да влезе в сила. Моли съда да приеме за установено по отношение на
ответницата, че дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.03.2013 г. до окончателното изплащане. Претендира
направените в исковото и в заповедното производство разноски.
Ответницата
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва между страните да е
съществувало облигационно правоотношение по отпуснат ипотечен кредит. Оспорва да е подписвала договора за кредит от
30.01.2008 г., както и допълнителните споразумения към него от 09.03.2010 г. и
от 07.03.2011 г. Оспорва да е получила сумата по договора за кредит. Оспорва да
е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че не й било връчено
писмено изявление от кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем –
представената в заповедното производство покана – уведомление /л.12 от
ч.гр.д. № 453/2013 г. на РС -
Димитровград/ била изпратена по пощата, но била върната с отбелязване,
че пратката не е потърсена от получателя. В представената от ищеца разписка
липсвало отбелязване дали е спазена процедурата
по чл. 37.1 б."а" от ОУ на договора на потребителите на пощенски
услуги, предоставяни от „Български пощи“" ЕАД, вр. Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Съгласно
уредената процедура, в случаите, когато получателят не бъде намерен на адреса,
следвало да бъде уведомен за пратката чрез служебно известие, като му се предостви
срок да я получи и при неявяването му, да се изпрати второ известие. Липсвало
удостоверяване в разписката дали адресът на ответницата бил повторно посетен от
пощенски служител и дали било оставено второ служебно известие, поради което не
можело да се приеме, че е извършено надлежно връчване на поканата. Поддържа, че
поканата била подписана от Г.И.П., която към датата на изпращането й не била
търговски пълномощник на банката и не била упълномощена да обяви предсрочната
изискуемост на кредита. Поддържа, че с подписването на допълнителните
споразумения от 09.03.2010 г. и от
07.03.2011 г. настъпила новация на дълга по смисъла на чл.107 от ЗЗД,
което довело до погасяване на старите задължения. Поради настъпилата новация
ищецът не можел да търси неустойки и обезщетения за неизпълнение или забавено
изпълнение на старите задължения. Оспорва
да е настъпило неизпълнение на дълга по смисъла на чл.101 от Наредба №
8/14.12.2006 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции. Позовава се на неравноправност клаузите на чл.7 от договора
за банков кредит, т.6 от допълнително споразумение от 09.03.2010 г. и т.24.3 от
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, съласно чл.143,
т.10 от ЗЗП. Позовава се и на нищожност на т.20.1 и т.20.2 от Общите условия, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че
лихвите, уговорени в т.20.1 и т.20.2 от ОУ по своята същност представлявали
неустойка за забавено плащане. Така за едно и също неизпълнение - на главница
и/или лихва за срока на забавата се начислявали неустойки върху едни и същи
вземания, които все още не били изскуеми. Едновременно с тези неустойки била
начислявана и неустойка върху просрочената част от главницата. Така при забава
на плащанията ищецът начислявал неустойки за обезщетение на едни и същи вреди
два пъти и то върху неизискуеми суми. Уговорените неустойки излизали извън
присъщите за неустойката функции. Твърди, че компенсаторната лихва за забава
надвишавала трикратния размер на законната лихва, а възнаградителната лихва
надвишавала двукратния размер на законната лихва, което също противоречало на
добрите нрави, поради което тези клаузи също били нищожни. Следвало да се
приеме, че се дължи само законната лихва. Поддържа становището, че неустойката
била прекомерна, поради което нейният размер, на основание на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, следвало да бъде намален. Поддържа възражение за прихващане със сумата от
7500 лв., която представлявала платена без основание договорна лихва, в
резултат на едностранното увеличаване на размера на договорната лихва. Тази
сума била изчислена като разлика между заплатената от ответницата договорна лихва
и действително дължимата по първоначания погасителен план договорна лихва. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна следното:
По предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ:
За да бъдат уважени тези искове, трябва да е доказан следният ФС:
1/съществуването на валиден договор за кредит и неговото съдържание, както и
обстоятелството, че кредитът е бил предоставен; 2/да е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита; 3/размерът на задълженията да е определен, съгласно
условията на договора.
В тежест на ответницата е да ангажира доказателства за извършените плащания
по договора.
Видно от договор за ипотечен кредит от 30.01.2008 г.,
сключен между ищеца и Х.С.Й., страните са се споразумели ищецът, в качеството
на кредитор, да предостави на кредитополучателката Х.С.Й. ипотечен кредит в размер на 100 000 лв.,
а кредитополучателката е поела задължение да върне кредита при договорените
условия. Договорът е сключен при следните параметри на кредитното задължение:
вид на кредита – ипотечен кредит; обезпечение на кредита – договорна ипотека
върху недвижим имот; срок на издължаване: 240 месеца, считано от датата на усвояване
на кредита; падежна дата – шесто число
на месеца; начин на погасяване на кредита - на месечни вноски/главница и
лихва/, съгласно погасителен план/Приложение № 1/; договорна лихва – в размер
на базисен лихвен процент, определян периодично от кредитора, и надбавка. Към
датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4.19 %, а надбавката
– 6.80 процентни пункта или лихвеният процент е определен общо на 10.99 %. В чл.11 е уговорено заплащане на такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага за
извършени услуги на клиенти. В чл.12 е посочено, че кредитополучателят е
запознат с тарифата и с дължимите такси за учредяване, вписване и заличаване на
обезпечения по договора за кредит. В чл.13 е посочено, че кредиторът има право
да извършва изменения или допълнения на ОУ и тарифата, които стават
задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът е длъжен да
уведоми кредитополучателя чрез съобщение, поставено на видно място в салоните
на банката. Представен е
погасителния план към договора, в който е посочена дата на усвояване –
06.02.2008 г. и падежните дати на отделните вноски. Предвидени са общо 240 месечни
вноски, лихвен процент от 10.99 % и размер на дължимата месечна такса за
управление./л.15 - 21/.
С допълнителни споразумения от 09.03.2010 г. и от 07.03.2011
г. страните са променяли условията по договора за кредит. По двете споразумения
е предвиден гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6
месеца, без да се променя крайният срок за издължаване на кредита – 09.02.2028
г.; договорен е нов лихвен процент и са изготвени нови погасителни планове. Допълнителните
споразумения съдържат и нови клаузи относно наказателната лихва. В тях е
посочено и при какви условия кредитът може да бъде обявен за предсрочно
изискуем.
Представени са погасителни планове към споразуменията от
09.03.2010 г. и от 07.03.2011 г., в които са посочени нови падежни дати и са отразени
дължимите месечни вноски./л.32 – 37, л.44 - 48/.
Представени са Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, за които ищецът твърди, че са действали към датата на
подписване на договора за ипотечен кредит./л.23-25/. Представени са и Общи
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити от 10.11.2009 г. и от
12.01.2011 г., които са относими към подписаните допълнителни споразумения./ л.28
- 31, л.40 - 43/.
Представено е извлечение от Тарифата за такси по жилищни
и ипотечни кредити, разрешени след 01.01.2008 г./л.22/.
Видно от покана – уведомление от 06.07.2012 г. и обратна разписка към нея / л.12-13 от
приложено чгр.д. № 453/2013г. на РС – Димитровград/ банката е изпратила писмено
изявление до ответницата, че към 05.07.2012 г. дължи 97 214.15 лв. – главница,
15 725.60 лв. – договорни лихви и 2 307.63 лв. – наказателни лихви. В поканата
е указано, че ответницата е забавила плащанията по договора за кредит за повече
от 90 дни, поради което „сумата е изискуема от 11.04.2012 г.“ Предоставен е три
дневен срок на Й. да погаси доброволно задълженията, да разсрочи плащанията или
трето лице да я замести в дълг и е отправено предупреждение, че след изтичане
на тридневния срок банката ще пристъпи към принудително събиране на всички свои
вземания.
От обратната разписка се установява, че поканата е
изпратена на адрес: гр.Димитровград, ул******- В - 2, не е връчена на адресата.
В обратната разписка е отразено, че пратката не е потърсена от получателя./л.13
от приложено чгр.д. № 453/2013г. на РС – Димитровград/.
По искане на „Б.Д.“ ЕАД на 26.03.2013 г. е
издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 453/2013 г. на РС – Димитровград,
с която е разпоредено Х.С.Й. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 97214.15
лв./главница по договор за ипотечен кредит от 30.01.2008 г./, 23 970.92
лв./договорна лихва за периода 30.01.2008 г.-22.03.2013 г./, 9 121.65
лв./наказателна лихва за периода 11.04.2012 г. - 22.03.2013 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2013 г. до окончателното
изплащане и направените по делото разноски в размер на 4359.13 лв.
Срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено
възражение от Х.С.Й. на 13.06.2014 г. в срока по чл.414 от ГПК. По
делото са изслушани основна и допълнителна счетоводни експертизи с поставени
задачи.
От заключението на основната
експертиза се установява, че на 06.02.2008 г. банката е превела сумата от 100
000 лв. по сметка с IBAN *** Х.Й.. Ответницата е извършвала плащания за погасяване на
кредита до 14.01.2013 г., след което
плащанията са преустановени.
Съдът не кредитира заключението на основната експертиза в
останалата част, тъй като при изчисленията размерът на задълженията на
ответницата е определен, съобразно едностранни промени на лихвения процент,
извършени от банката на 02.04.2008 г. и на 21.10.2008г., когато лихвеният
процент е увеличен съответно на 11.49 %
и 12.49 %.
Съдът изцяло кредитира допълнителното заключение
на счетоводната експертиза от 07.12.2020
г./л.382/. Видно от същото платената от ответницата сума по първоначалния погасителен
план за периода 06.03.2008 г. – 06.08.2011 г. е общо в размер на 45 217.90 лв.,
от която 5 892.63 лв./ главница за периода 06.03.2008г. - 06.08.2011г./, 36
919.38 лв./договорна лихва за периода 06.03.2008г. - 06.08.2011г./ и 2 405.89
лв. – погасени такси с падежи до 06.02.2011 г. Непогасените задължения към 22.03.2013 г. са общо 20 488.29 лв., от
които: 3503.20 лв. /непогасена главница с падежи 06.09.2011 г. – 06.03.2013г./,
16 606.90 лв./договорна лихва с падежи 06.08.2011 г. - 06.03.2013 г./, 378.19 лв./наказателна
лихва върху всяка просрочена главница, изчислена съгласно чл.20.1 от ОУ при
наказателен лихвен процент от 13.99 % за период от датата на изискуемост до
22.03.2013 г./. Вещото лице е определило
и общият размер на задълженията за непогасени месечни вноски за главница с
настъпил падеж към датата на изготвяне на заключението за периода 06.09.2011 г. – 06.12.2020 г. – 32 900.30 лв.
Така обсъдените доказателства установяват, че на 30.01.2008 г. е сключен
договор за ипотечен кредит, в изпълнение
на който на 06.02.2008 г. банката е превела сумата от 100 000 лв. по сметка,
посочена в договора, с титуляр Х.С.Й.. До 14.01.2013
г. са извършвани плащания по доброволен ред от ответницата, след което
плащанията са преустановени.
Ответницата оспори автентичността на договора за ипотечен
кредит от 30.01.2008 г. и на допълнителните споразумения от 09.03.2010 г. и от
07.03.2011 г. в частта, относно положения срещу нейното име подпис.
От заключението на назначената по делото графологическа експертиза, което
съдът приема, се установи, че както оспорения договор за ипотечен кредит, така
и двете допълнителни споразумения към него, са подписани от ответницата в графа
„кредитополучател“ и в долната лява част на всеки лист от оспорените
документи.
С оглед заключението на грофоголическата експертиза, съдът прие оспорването
по чл.193 от ГПК за недоказано.
Спорен въпрос е дали ответницата е
получила договорения кредит.
Видно от основното заключение на счетоводната експертиза в частта, която
съдът кредитира, на 06.02.2008 г. банката е превела договорения кредит от 100
000 лв. по сметка с титуляр ответницата Х.С.Й., която е усвоила кредита, а
впоследствие е извършила плащания по договора в размер общо на 45 217.90 лв., поради
което съдът приема, че кредитът е бил отпуснат на ответницата и усвоен именно
от нея.
Спорни въпроси са дали клаузите на чл.7 от договора за ипотечен кредит, т.6 от допълнително споразумение от 09.03.2010
г. и т.24.3 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити са неравноправни по смисъла на чл.143 от
ЗЗП.
Видно от съдържанието на
договора за ипотечен кредит от 30.01.2008 г. и допълнителните споразумения към него се
касае за потребителски договор, като ответницата има качеството на потребител
по смисъла на §13, т. 1 от ДР
на ЗЗП.
Съдът приема за основателни
възраженията на ответницата, че чл.7 от
договора за ипотечен кредит, т.6 от допълнителното споразумение от 09.03.2010
г. и т.24.3 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити противоречат на чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради
следните съображения:
Съгласно чл.7 от договора за ипотечен кредит от 30.01.2008 г., за предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва в размер на базисен лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент е 4.19 %, стандартната надбавка е
в размер на 6.80 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 10.99
%.
Съгласно т.6 от допълнително споразумение от
02.03.2010 г., към датата на сключване на споразумението лихвеният процент е
12.49 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите
условия.
По делото
са представени три различни екземпляра на Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление – екземпляр, в който не е посочена дата на одобряване,
но в долния ляв ъгъл на първа страница е посочено, че е от м.януари 2008г. /л.23-25/,
представени са ОУ от 10.11.2009 г. и ОУ от 12.01.2011 г.
Общите условия от м.01.2008 г., в които не е
посочена дата на одобряване, са подписани от ответницата. В тях се съдържа
т.25.3, която е със същото съдържание като т.24.3 от Общи условия от
10.11.2009 г. за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.
Съгласно т.25.3 от Общите условия от м.01.2008 г.
и т.24.3 от Общите условия от 10.11.2009 г. за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, кредиторът има право
едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уводомява
кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при
наличие на някое от следните условия: а/при изменение от поне 1 % за месец от
стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б/при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или
евро/щатски долар; в/при изменение от поне 0.5 % за месец на индекса на
потребителските цени в България; г/въвеждане на рестрикции от страна на
Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; д/промени в нормативните
актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и
изискванията към банките; е/при изменение от поне 10 % за месец на стойностите
на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от
нефинансови институции, обявени в статистиката на Централна банка; ж/съществена
промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния
борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Съгласно чл.24.3.1 от Общите условия от 12.01.2011
г. за предоставяне на жилищни и ипотечни, кредиторът има право едностранно
да изменя таксите, комисионните и другите разходи, свързани договора за кредит, при промяна на разходите
на кредитора за дейността, за което уведомява кредитополучателя по подходящ
начин. Основните обективни фактори, водещи до промяна на разходите, са: съществено
изменение на размера на средната работна заплата за страна, обявена от НСИ;
съществено изменение на годишната инфлация на месечна база въз основа на същия
месец на предходната година, измерена въз основа на индекса на потребителските цени
за България; въвеждане на рестрикции от страна на БНБ върху банковата система
и/или Банка ДСК; промени в нормативните актове, както и в регулациите на БНБ,
засягащи кредитната дейност на банките; съществено изменение на цени на услуги,
имащи връзка с управлението на кредитите, като пощенски, телефонни и др.,
включени в потребителската кошница и обявени от НСИ. Съгласно т.24.3.2, банката
счита за съществено изменението на стойностните показатели по т.24.3.1, когато
то представлява устойчива тенденция за период от поне три месеца назад.
В конкретния случай от самото съдържание
на оспорените разпоредби от договора за ипотечен кредит и допълнителното
споразумение е видно, че те не са индивидуално уговорени, а са стандартни,
изготвени предварително типови условия на банката. Пълната непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания, при които кредиторът може да промени едностранно
уговорката за лихва сочат, че клаузите са
типови и кредитополучателката не е могла да влияе на тяхното съдържание.
От основното заключение на
счетоводната експертиза, което съдът кредитира частично, се установява, че
банката два пъти е променила едностранно базовия лихвен процент по кредита – на
02.04.2008 г. и на 21.10.2008 г., при което лихвеният процент е увеличен
съответно на 11.49 % и на 12.49 %.
Тези едностранни промени са
извършени въз основа на решения по протокол № 13/20.03.3008 г. и протокол №
46/16.10.2008 г. на Комитета за управление на активите и пасивите на „Б.Д.“
ЕАД, като в решенията е посочено, че са приети във връзка с изменение над 1% за
месец на лихвените проценти на LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари и изменение
над 0.5 % за месец на индекса на потребителските цени на България през
последното шестмесечие.
В самия договор за ипотечен
кредит и в общите условия обаче липсва информация по каква конкретна формула е
променена лихвата.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП, законодателят
е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително
да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги
може едностранно да промени цената.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения
процент следва ясно да бъде указано кога/при какви условия/ и как /по каква формула/
ще бъде променена лихвата. Методът за
изчисляване на лихвата,
респ. БЛП, се явява съществен елемент от договора за кредит, което само по
себе си изключва възможността този
елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор,
независимо дали се касае до фиксиран или променлив лихвен процент. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация относно това кога и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно
може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой
ред да реагира по адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, като
нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Видно от цитираните оспорени клаузи на процесния договор и общите условия в тях е
предвидено, че банката може едностранно да променя БЛП, но не е ясно по каква конкретна формула ще се извършват промените.
Така кредитополучателката е поставена в неравностойно положение спрямо банката, тъй като не е предварително информирана относно съществен елемент от
договора, който определя размера на нейното
задължение, поради което посочените клаузи са неравноправни. В този смисъл е и практиката
на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на
2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на
4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
3-то г.о.
Тъй като клаузите на чл.7 от договора за ипотечен
кредит от 30.01.2008 г., т.6 от допълнително споразумение от 09.03.2010 г.
и т.25.3 от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити от м.01.2008 г., т.24.3 от Общите
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити от 10.01.2009 г. и т.24.3.1
от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити от 12.01.2011 г., които предоставят
възможност на банката едностранно да променя базовия лихвен процент, са
неравноправни и не са индивидуално уговорени, същите се явяват нищожни и не
следва да бъде прилагани в отношенията между страните, респ. едностранното
увличение на лихвата не обвързва ответниците.
Последващите допълнителни
споразумения от 09.03.2010 г. и от
07.03.2011 г. имат за предмет предоговаряне на кредита, като задълженията на кредитополучателката са определени въз основа на неравноправни клаузи от първоначалния договор, поради което допълнителните
споразумения са нищожни, на основание чл.366 ЗЗД. Съгласно чл.366 от Закона за задълженията и
договорите, сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори
ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.
Следователно, задълженията на кредитополучателката
трябва да бъдат определени по първоначалния погасителен план от 2008 г.
По възражението за настъпила новация:
Тъй като допълнителните
споразумения са нищожни е безпредметно да бъде обсъждано дали с тях е извършена
новация на дълга.
Следва да се
посочи, че дори и споразуменията да бяха валидни, а те не са, тяхното
съдържание не дава основание да се приеме, че е
сключен договор за новация. Напротив, страните изрично са договорили във всяко
от споразуменията, че останалите клаузи
от договора за кредит от 30.01.2008г. остават непромененени и запазват действието си и при неизпълнението им, вземането се събира съобразно
първоначалните условия на договора за кредит, без да се вземат предвид
отстъпките, дадени при преструктурирането. В двете допълнителни споразумения
изрично е посочено, че са „неразделна
част“ от договор за ипотечен кредит от 30.01.2008г.
Съгласно чл. 107 от ЗЗД, задължението се подновява,
когато се замени с друго по съглашение с кредитора. За да е осъществен съставът
на чл.107 от ЗЗД, следва да бъде установено:
1/валидно старо задължение, което се погасява; 2/да е възникнало валидно ново
задължение на мястото на стария дълг; 3/да съществува разлика между погасеното
и новосъздаденото задължение, която може да се отнася както до някои от
съществените елементи на сделката (основание, предмет), така и до субектите на
правоотношението; 4/страните изрично да изразят воля за новиране на
задължението, която трябва да бъде ясна и недвусмислена.
В конкретния случай страните са изменили размера на отделните вноски,
съобразявайки вече платеното, поради което не е налице новация, тъй като
старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в
основанието. При преструктуриране на отпуснат кредит, включително разсрочването
му за облекчаване на съществуващия дълг, когато се приспадат вече платени
задължения по договора, липсва воля у съконтрахентите за новиране по смисъла
на чл. 107 ЗЗД, още повече, че намерението за
новиране следва да бъде ясно и недвусмислено изразено, а не да се извлича чрез
тълкуване. В тази насока е съдебната практика / решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на
ВКС, ТК, II отд. и решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на
ВКС, ТК, II отделение/.
Спорен
въпрос е дали са нищожни клаузите на т.20.1 и т.20.2 от Общите условия, поради
противоречие с добрите нрави.
Ответницата твърди, че с посочените клаузи са
договорени неустойки, които са нищожни, тъй като излизат извън присъщите на
неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Съдът изследва и въпроса дали посочените
клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Текстът на чл.20.1 от всички представени по
делото Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е един и същ
– общи условия от м.01.2008 г., общи условия от 10.11.2009 г. и общи условия от 12.01.2011
г./. Съгласно посочената разпоредба, при допусната забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от три процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, наказателната надбавка не се прилага.
Съгласно чл.20.2 от всички представени по
делото общи условия, при допусната забава в плащанията за главница и/или на
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.
В посочените клаузи от общите условия
действително са уговорени неустойки, санкциониращи забавено плащане на
главницата, но техният размер не излиза извън присъщите за неустойката функции,
нито тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.
По чл.20.1 от ОУ е уговорена наказателна
лихва/неустойка/ върху забавени вноски, които се начисляват само върху
главниците на просрочените вноски, като размерът на наказателната лихва е 13.99
% /договорна лихва от 10.99 % + наказателна надбавка 3 %/, а по чл.20.2 от ОУ е уговорена
наказателна лихва върху предсрочно изискуем кредит в размер на 20.99 %/10.99 %
+ наказателна надбавка 10 %/.
Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Съгласно практиката на
СЕС/решение от 14.03.2013 г. по дело С - 415/2011 - §74/ при преценка дали клаузата за лихва за
забава е неравноправна, поради несъразмерно висок размер на обезщетението, съдът трябва да изследва националните правни норми, които се прилагат за правоотношенията между страните, при липса на уговорка в
това отношение в съответния договор или в различните сключени с потребители
договори от този вид, и да съпостави размера на определената лихва за
забава с размера на законната лихва, за да се провери дали с
определената лихва за забава може да гарантира осъществяването на целите,
преследвани с нея в съответната държава – членка, и дали лихвата надхвърля необходимото за
постигането на тези цели.
Регламентираната с
подзаконови нормативни актове законна лихва върху просрочени парични задължения
по смисъла на чл. 86 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ, възлиза на 10 пункта над
основния лихвен процент. При съпоставяне
размера на законната лихва с размера
на договорената неустойка за забавено изпълнение по т.20.1 от ОУ, размерът на
неустойката не надхвърля значително размера на законната лихва и в този смисъл
не излиза извън присъщите за неустойката функции.
Същият
извод се отнася и до наказателната лихва при обявяване на предсрочна
изискуемост по т.20.2 от ОУ, тъй като е уговорен срок, до който ще се
начислява тази лихва./за периода от обявяване на
предсрочната изискуемост до предявяване на молбата за събиране на вземането по
съдебен ред/. При положение, че има предел
за изчисляването на лихвата, уговореният размер не излиза извън присъщите на неустойката функции,
а обезпечава изпълнение на задължението
от страна на кредитополучателката, каквато е и целта на уговорката, съобразно нейния неустоичен характер.
Необосновано е и възражението на ответницата, че тези
две неустойки се начисляват за обезщетение на едни и същи вреди върху
неизискуеми суми.
Видно от съдържанието на т.20.1 и т.20.2 от ОУ се
касае за наказателни лихви, които се начисляват при различни условия, върху
различна база – неустойката по т.20.1 от ОУ се начислява за забавени вноски
само върху главниците на просрочените вноски, а неустойката по т.20.2 от ОУ се
начислява при предсрочна изискуемост върху остатъка от кредита.
По
изложените съображения, съдът намира възраженията на ответницата за нищожност
на посочените клаузи за неоснователни.
Спорен въпрос е дали е настъпила предсрочна изискуемост.
Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 11.04.2012 г.
Съобразно даденото задължително тълкуване по
т.18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
От заключението на допълнителната счетоводна
експертиза, което съдът приема, се установява, че към 22.03.2013 г./датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ е имало непогасени месечни вноски за
главница с падежи 06.09.2011 г. – 06.03.2013 г. в размер на 3503.20 лв.
Съгласно чл.20.2 от Общи условия от 12.01.2011 г.
за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, при допусната забава в
плащанията за главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие.
Следователно, към 11.04.2012 г. за ищеца е възникнало право да обяви кредита за
предсрочно изскуем.
Липсат обаче доказателства да е
връчил писмено изявление на ответницата, че обявява кредита за предсрочно
изискуем.
Видно от покана –
уведомление от 06.07.2012 г. и обратна
разписка към нея / л.12-13 от приложено чгр.д. № 453/2013г. на РС –
Димитровград/ банката е изпратила писмено изявление до ответницата, че към
05.07.2012 г. дължи 97 214.15 лв. – главница, 15 725.60 лв. – договорни лихви и
2 307.63 лв. – наказателни лихви. В поканата е указано, че ответницата е
забавила плащанията по договора за кредит за повече от 90 дни, поради което
„сумата е изискуема от 11.04.2012 г.“ Предоставен е три дневен срок на Й. да
погаси доброволно задълженията, да разсрочи плащанията или трето лице да я
замести в дълг и е отправено предупреждение, че след изтичане на тридневния
срок банката ще пристъпи към принудително събиране на всички свои вземания.
От обратната разписка се установява, че поканата е
изпратена на адрес: гр.Димитровград, ул******- В - 2, а
това не е адресът, посочен от ответницата в договора за кредит -
гр.Димитровград, ул.“******. Поканата нито е изпратена на ответницата на
посочения от нея адрес, нито й е връчена, поради което към 11.04.2012 г. не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, респ. предсрочна изискуемост не е
била налице и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/
22.03.2013 г./.
В ИМ обаче се съдържа писмено изявление на банката,
че обявява кредита за предсрочно изискуем и това изявление е достигнало до
ответницата с връчването на препис от исковата молба на 28.01.2015 г./разписка
за връчено съобщение – л.65 от делото/, поради което съдът приема, че на
28.01.2015 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Спорен въпрос е какъв е размерът на
задълженията.
По размера на иска за главницата:
Общият размер на усвоения от ответницата кредит е
100 000 лв.
От допълнителното заключение на счетоводната
експертиза, което съдът кредитира, се установява, че ответницата е заплатила по
първоначалния погасителен план от 2008 г. главница за вноски с падежи от 06.03.2008
г. до 06.08.2011 г. в размер на 5892.63 лв., при което неизплатеният размер за
главницата възлиза на 94 107.37 лв./100 000 лв. – 5892.63 лв./, до който размер
искът е основателен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 97 214.15 лв. следва да бъде отхвърлен.
По размера на договорната лихва:
При настъпила предсрочна изискуемост ответницата
дължи договорната лихва за периода до датата на предсрочната изискуемост, не и
за периода след тази дата.
Съдът прие, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 28.01.2015 г., когато е връчен препис от исковата молба на
ответницата.
Ищецът претендира договорна лихва за периода
30.01.2008 г. - 22.03.2013 г. От заключението на допълнителната счетоводна
експертиза, което съдът приема, се установява, че не е изплатена договорна
лихва за периода 06.08.2011 г. – 22.03.2013 г. в размер на 16 606.90 лв., до
който размер и период искът е основателен, а в останалата част до пълния
предявен размер от 23 970.92 лв. и за периода 30.01.2008г. -06.08.2011 г.
следва да бъде отхвърлен.
По размера на наказателната лихва:
Ищецът претендира лихва за забава за периода
11.04.2012 г. - 22.03.2013 г.
През този период, тъй като не е настъпила
предсрочна изискуемост, се дължи единствено лихва по т.20.1 от ОУ върху
просрочени вноски, не и лихва по т.20.2 от ОУ върху предсрочно изискуем кредит.
От таблица 3 към допълнителното заключение на счетоводната експертиза, което
съдът приема, се установява, че вещото лице е изчислило наказателната лихва по
т.20.1 от ОУ за по-дълъг период 07.09.2011 г. – 22.03.2013 г. от периода, посочен в ИМ /11.04.2012 г. - 22.03.2013 г./.
Съдът определи размера на лихвата за забава по т.20.1 от ОУ за посочения в исковата
молба период 11.04.2012 г. - 22.03.2013г. по таблица 3 от допълнителното
заключение на счетоводната експертиза в размер на 157.68 лв., до който размер искът
е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 8 822.51 лв., следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на ответницата за прекомерност на наказателната
лихва, която има характер на
неустойка. Съгласно т.20.1 от ОУ, наказателната лихва е определена в размер
на 13.99 %, който процент, съпоставен с
процента на законна лихва за забава/10 пункта над основния лихвен процент/ не сочи на прекомерност на неустойката, в сравнение с претърпените
вреди.
По претенцията за заплащане на заемни
такси:
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 299.14
лв. - дължими заемни такси по договор за ипотечен кредит от 30.01.2008 г. е
недопустим, тъй като не е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. №
453/2013 г. на РС-Димитровград за такова
задължение, поради което производството по делото в тази част, на основание
чл.130 от ГПК, следва да бъде прекратено.
По възражението за прихващане:
Ответницата поддържа възражение за прихващане със сумата от 7500 евро,
които по стойност са равни на 14 668.72 лв. - надплатена без основание
договорна лихва, поради неправомерно едностранно увеличаване на лихвения
процент от ищеца.
Възражението е неоснователно.
От допълнителното заключение на счетоводната експертиза, което съдът приема,
се установява, че при отчитане задълженията на ответницата по първоначалния
погасителен план от 2008 г., без да се взимат предвид едностранни изменения на
лихвения процент и след съобразяване на извършените от нея плащания, същата има
неизплатени задължения за договорна лихва за периода 06.08.2011 г. – 22.03.2013
г. в размер на 16 606.90 лв. и в този смисъл не се установява да е надплатила
договорна лихва, поради което възражението като неоснователно следва да бъде
отхвърлено.
По разноските: Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на
6718.70 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата, на основани чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1516.04 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал.1 от
ГПК, по отношение на Х.С.Й., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***
– за адв. Т., че дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от главния
изпълнителен директор В. М. С. и от изпълнителния директор Д.Н.Н., сумата от 94 107.37 лв./главница по договор за ипотечен кредит от 30.01.2008 г./, 16 606.90 лв./договорна лихва за периода 06.08.2011 г. - 22.03.2013 г./,
157.68 лв./наказателна лихва по т.20.1 от Общи условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити за периода 11.04.2012 г. - 22.03.2013 г./, ведно със законната лихва върху главницата от 94
107.37 лв., считано от 22.03.2013 г. до окончателното изплащане, за които
задължения е издадена заповед по чл.417
от ГПК по чгр.д. № 453/2013 г. на РС – Димитровград, като иска за главницата до пълния предявен размер от 97 214.15 лв., иска за договорна лихва в останалата част до пълния предявен
размер от 23 970.92 лв. и за периода 30.01.2008 г. – 06.08.2011 г. и иска
за наказателна лихва в останалата част до пълния предявен размер от 8
822.51 лв., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството
по делото в частта на предявения от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ****** против Х.С.Й., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на задължение в
размер на 299.14 лв. – заемни такси по договор за ипотечен кредит от 30.01.2008
г., за което не е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 453/2013 г. на РС – Димитровград.
ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане, предявено от Х.С.Й., ЕГН **********, срещу „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ******, по реда на чл.298, ал.4 от ГПК, за сумата от 7500 евро, които по стойност са равни на 14
668.72 лв., представляваща надплатена без основание договорна лихва по договор
за ипотечен кредит от 30.01.2008 г., поради неправомерно едностранно
увеличаване на лихвения процент от кредитодателя.
ОСЪЖДА Х.С.Й. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 6718.70
лв., съразмерно на уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД
да заплати на Х.С.Й., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1516.04 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: