№ 19
гр. Нови пазар, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20223620200024 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят С. П. С. от гр. Д. оспорва издаденото НП, с което е санкциониран по
чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП с административно наказания глоба от 50 лв.
Жалбоподателят признава факта, че е на 28.10.2021 г. е пътувал с л.а Волво с рег. №
***, от гр. Д. за гр. В. * и обратно. По пътя имало полицейски автопатрули, покрай които
той преминал. Когато минал през с. Б., в края на селото, бил спрян от полицейски служители
на РУ К.. При проверката се установило, че дясна къса светлина не свети, както и лявата
габаритна светлина. Предложено било на водача да смени крушките си, но тъй като той не
разполагал с резервни крушки не ги е сменил. Жалбоподателят сочи, че освен че не е
притежавал резервни крушки, каквото изискване в ЗДвП няма, той не е компетентен да
направи това, тъй като не притежава нужните специални знания и умения. Поради това, че
не е отстранил повредата на място, му бил съставен АУАН, който подписал.
Жалбоподателят сочи, че след това веднага отишъл в сервиз, където се установило, че
има изгорял предпазител- бушон, а не крушки.
Жалбоподателя бил подал писмено възражение в указания 3 дневен срок. След 15
дни получил писмен отговор, че възраженията му са заведени в деловодството на РУ К. на
05.11.2021 г., но на 02.11.2021 г. бил издадено НП. Жалбоподателят сочи, че е нарушен чл.
52, ал.1, т. 4 от ЗАНН.
Жалбоподателят сочи, че установената повреда била незначителна, същата е
получена по време на движение, за което той няма как да знае. Движението било ясно,
слънчево и през светлата част на деня. Движел се с включени светлини, като късата лява
1
светлина е работела, както и габаритната светлина на десния фар. Автомобилът му бил
видим и не създавал опасност за безопасността на движението по пътищата.
Жалбоподателят сочи, че не съобразена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а бланкетно
е посочено, че нарушението не е маловажно.
Предвид на горното моли да се отмени НП изцяло.
Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
В акта е посочено извършеното от жалбоподателя нарушение, изразяващо се в това,
че на 28.10.2021 г. в 15,06ч. в с. Б. по ул. „***“ управлявал л.а Волво с рег. № ***, при
следното нарушение управляваният автомобил се движи с незначителна техническа
неизправност с несветещ десен фар на къса светлина и лява предна габаритна светлина. В
акта е посочена нарушената правна норма - чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – движи се с
незначителна техническа неизправност.
При съставянето на акта е иззето като доказателство контролен талон № 9256624.
В НП № 21-0280-000406/02.11.2021 г. е описано извършеното нарушение, както и че
не е постъпило възражение в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Посочено е, че деянието не е
маловажен случай по чл. 28а от ЗАНН. На нарушителя е наложено наказание глоба по чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50лв.
По делото е приложено копие от постъпилите от жалбоподателя възражения, от
01.11.2021 г. Същите са изпратени в първия работен ден след изтичането на 3 –дневния срок
за подаването им, съгл. чл. 44, ал.1 от ЗАНН, действал към датата на нарушението (след
23.12 срокът е 7 дневен). Възражението е било подадено в законния срок съгласно чл. 84 от
ЗАНН вр. чл. 183, ал. 2 и ал. 4 от НПК, поради това, че законният срок за него изтича на
31.10.2021 г., неделя, неприсъствен ден. Съгласно ал. 4 от посочената разпоредба когато
последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
Този последен ден от срока за възражение е 01.11.2021 г., когато видно от приложеното
копие от плик на възражението то е било изпратено. Това прави възражението подадено в
законоустановения срок.
Посоченото в НП, че не е постъпило възражение в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, не
отговаря на обективно установените факти по делото. То обаче не представлява съществено
процесуално нарушение и не е налице такова на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, доколкото
жалбоподателят може да се защити и чрез по – силно защитно средство, каквото е
2
подаването на жалба срещу издаденото НП.
Съдът намира, че при съставянето на акт АУАН № 440753/28.10.2021 г. и НП № НП
№ 21-0280-000406/02.11.2021 г. на Началник РУ К. не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.
Разгледано по същество, съдът установи следното:
Жалбоподателят С. П. С. от гр. Д., е правоспособен водач на МПС за категории В
АМ, притежаващ СУМПС валидно до 23.01.2022 г.
На 28.10.2021 г. в 15,06ч. в с. Б. по ул. „***“, жалбоподателят управлявал л.а „Волво“
с рег. № ***, когато бил забелязан от полицейски екип от служители на РУ К., че десния фар
не светел. Водачът бил спрян за проверка, при която били изпробвани и другите светлини на
превозното средство. Установено било, че не работи и предна лява габаритна светлина.
Актосъставителят Дж. С. предложил на водача да отстрани повредите, но последният
заявил, че няма резервни крушки и не може сам да отстрани повредата. Тогава на водача бил
съставен АУАН № 440753/28.10.2021 г.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от свидетелските показания на
разпитаните свидетели, както и от признанията на самия жалбоподател.
Предвид задължителната разпоредба на чл. 70, ал.3 от ЗДвП, че през деня моторните
превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси
светлини и въз основа на писмените и гласни доказателства намира, че по време на
управлението на лекия автомобил от жалбоподателя и при спирането му за проверка,
крушката на десния фар не е светела.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал., т.12, б. „в“ от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) МПС е технически
неизправно, когато не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините.
Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани
в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Съгласно посоченото в т. 71. „ Незначителни
неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на
проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на
превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други
незначителни несъответствия. В разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, освен категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности,
значителни неизправности и опасни неизправности (ал. 1), са посочени и видовете
неизправности, съгласно критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Попадането на
3
всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се
определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал.
1 от цитираната наредба. Самата методика и наредба са издадени и служат за целите на
техническите прегледи, извършвани от технически лица – специалисти и няма обвързващо
значение относно определянето на вида на конкретна неизправност и нейното
класифициране по критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Тя обаче може да служи
за ориентир при преценката на отделните видове неизправности, към критериите по § 6, т.
71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП, но самата преценка за конкретния вид дефект следва да се вземе
след цялостна оценка на конкретната ситуация. В тази връзка следва да се посочи, че съгл.
т.4.1.1, б. „а“ от Приложението към методиката е посочено, че дефектна или липсваща
светлина/светлинен източник, множество светлини/светлинни източници; при светодиоди
(LED) – до 1/3 не функционират, Единична светлина/светлинен източник; при светодиоди
(LED) – сериозно е засегната видимостта, води до незначителни или значителни технически
неизправности. Преценката за конкретния вид на техническата неизправност се прави от
специалистите по технически контрол на МПС-та, които при техническите прегледи
преценяват дали е допустимо МПС-то да се движи по пътищата отворени за обществено
ползване. Тази преценка се свежда до установяване на наличието или липсата на някои от
задължителните, но видими изисквания за изправност на МПС, каквито са светлините по чл.
70, ал.3 от ЗДвП - светлини за движение през деня или къси светлини.
По делото не се установява дали автомобилът е бил оборудван и дали са били
включени дневни светлини, посочено е само, че не е светела дясна къса светлина. От
показанията на св. С. и св. А. сочат, че забелязали автомобил с несветещ преден десен фар,
от което се установява, че всъщност светлините са били включени от водача, така както
изисква разпоредбата на чл. 70, ал.3 от ЗДвП, но в момента на проверката десния фар не е
светел. От допълнителните действия по проверка на изправността на превозното средство се
установило, че и левия габарит не работи.
Поддържането в изправно състояние на автомобила, в частност и на осветителната
уредба е задължение на собственика и на водача, като последният следва да се увери в
изправността на МПС-то преди потегляне с него.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Доказателство дали едно превозно
средство е изправно или не е наличието на удостоверителен документ за преминат
технически преглед. Полицейските служители, по време на проверката, не са установили
липса на удостоверение за преминат периодичен технически преглед, което означава, че
управляваното от жалбоподателя МПС е било технически изправно. Съдът намира, че
доколкото и самите свидетели С. и А. го твърдят, че са предложили на водача да си смени
крушките и че няма да му съставят акт, че се касае за възникнала по време на движение
повреда или неизправност. Твърденията на жалбоподателя, че когато посетил след
проверката автосервиз, всъщност било установено, че крушките са в изправност, но е
4
изгорял предпазител – бушон, който бил подменен с нов, само потвърждават това, че
автомобилът е бил с изправни светлини, но е бил изгорял предпазителя, който следва да
осигури електрическото им захранване. Тази повреда е напълно възможна по време на
движение, особено по неравните пътища в региона. Това, което е било очевидно установено
от проверяващите, доколкото те са се позовали в действията си на посочената от чл. 101, ал.
1 от ЗДвП разпоредба за своевременно отстраняване на възникналата повреда, е именно
наличието на възникнала по време на движение повреда. В действителност, самият закон не
вменява задължение на водачите на МПС да носят в автомобила си резервни части,
независимо от техния вид и предназначение, освен задължителното оборудване по чл. 139,
ал.2 от ЗДвП (аптечка, триъгълник, жилетка, пожарогасител), както и не се предвижда
задължителни умения от страна на водачите на МПС-та за извършване дори и на дребни
ремонтни дейности по автомобила. Обстоятелството, че проверяващите са насочили
жалбоподателя да смени сам крушките си, въпреки че такава смяна не се е налагала, а е бил
сменен предпазителя, то същите е следвало да му укажат, че след като не разполага с
крушки и не притежава умения, следва да се придвижи до място за тяхното отстраняване, но
след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението, така както сочи
разпоредбата на чл. 101, ал.2 от ЗДвП. Такава възможност за безопасно придвижване е била
налице, доколкото установяването на повредата е станало през светлата част на
денонощието, при ясно, сухо, светло време с добра видимост, според свидетелските
показания. Съдът намира, че въпреки посоченото от св. А., че движението е било
интензивно, то движението на автомобила, който е бил с включени светлини, но с
неработещ десен фар за къса светлина, не е било опасно, както за неговата безопасност, така
и за останалите участници в движението по пътищата, както сочи св. А.. Автомобилът не е
застрашавал движението по пътя, тъй като за движещите се пред и срещу него е важно, че
левия фар свети и те не могат да добият грешна представа за вида на движещото се срещу
или зад тях МПС (при несветещ ляв фар е възможно подвеждане, че се движи двуколесно
МПС, а не четириколесно).
Невъзможност за отстраняване на внезапно възникнала техническа повреда на МПС-
то има само по отношение на опасните неизправности, така както сочи чл. 101, ал.3 от
ЗДвП. Според цитираната в чл. 101, ал. 4 от ЗДвП наредба и т.4.1.1, б. „а“ от Приложението
към методиката към нея, само дефектна или липсваща светлина/ светлинен източник, е
основание за квалифициране на техническата неизправност като незначителна или
значителна. В настоящия случай е имало светлини, за които не е установено, че са дефектни.
Имало е и налични крушки, но две от тях не са светели. Двете крушки не са с едни и същи
функции, като конкретно това са дясна къса светлина на фара, и лява предна на габаритите.
Последната би имала значение при спиране на автомобила на пътното платно.
Разпоредбите на чл. 101 от ЗДвП и чл. 11 от ППЗДвП, разграничават отделните
хипотези на възникване на техническата неизправност, а именно дали е тя е възникнала по
време на движение или е съществувала преди това. От сравнителното и логическото
тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато повредата е възникнала по
5
време на движение, и в зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде
придвижван до място, където да бъде отстранена. Това не се отнася до опасните
неизправности, но е приложимо за незначителните и значителни неизправности. Съгласно
критериите на чл. 10, ал.1, т.12, б. „в“ от ППЗДвП, моторно превозно средство или тегленото
от него ремарке е технически неизправно, ако има повреда по осветителната уредба, която
включва освен всички посочени и това да не светят дългите, късите, габаритните светлини
или стоп-светлините. Изискването на закона да не светят „късите светлини“ се отнася до
двете светлини, а не до една от тях. Това има своето оправдание, доколкото късите светлини
при управление през деня, при липсващи светлини за управление през деня (чл. 70, ал.3 от
закона) са единствения указващ за насрещно движещите се автомобили, движещ се
автомобил. Информация за движещия се, управляван от жалбоподателя автомобил,
насрещно движещите се водачи могат да получат и от светещия на къса светлина ляв фар,
който е работел и е бил видян, че свети от проверяващите.
Съдът приема, че установения технически проблем с крушките е незначителен,
поради това, че не е светела, след като е била включена светлината на десния фар за къси
светлини, през светлата част на деня, от което не са възникнали и не са били налице
опасности за движението по пътищата. От своя страна жалбоподателят е изпълнил и
разпоредбата на чл. 101, ал.2 от ЗДвП, като веднага се е придвижил до сервиз за да установи
повредата и да я отстрани.
Съгласно чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите са по пътищата МПС следва да са
технически изправни. Самият закон не прави разлика дали това се отнася и до внезапно
възникналите по време на движение повреди, което означава, че независимо от времето на
възникването им, вкл. и по време на движение, автомобилът следва да е в техническо
изправно състояние.
От това съдът приема, че в момента на спирането на жалбоподателя на 28.10.2021 г.,
в 15,06 ч. управляваното от него МПС е било с незначителна техническа неизправност.
Съгласно чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство, се наказва с глоба от петдесет лева – при констатирани незначителни
неизправности. Съгласно разпоредбата на закона, самото управление, следва да е виновно
извършено със съзнанието за съществуващата незначителна техническа неизправност.
Съдът намира, че съзнателно поведение от страна на жалбоподателя, нарушаващо
разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП не е налице, поради това, че не може да се
предвидят възможните технически повреди възникнали по време на движение. Липсата на
вътрешни индикатори на светлинното табло на МПС-то за възникването на техническата
повреда, изключва знание за тяхното възникване. От друга страна водачът на МПС, по време
на движение няма как да знае за възникването на повредата.
Съгласно чл. 11, ал.2 от ППЗДвП, при възникване на техническа неизправност по
време на движение, когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно, на
водача се разрешава да придвижи на собствен ход моторното превозно средство или да
6
тегли ремаркето до гараж или сервиз. В този случай придвижването може да се осъществи
само ако водачът е осигурил необходимата безопасност на движението. Посочената
разпоредба изисква проверяващите не да съставят акт за нарушение, а да насочат водача да
се придвижи по най – бързия начин до гараж или сервиз за отстраняване на техническата
неизправност. Това е допустимо само когато това нарушение е установено през светлата част
на деня и при ясна видимост, доколкото е налице изрична забрана за прилагането й през
нощта или при намалена видимост, съгл. чл. 11, ал.1 от ППЗДвП.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Изрично в алинея втора е
посочено, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Нарушението по чл. 139, ал.1 от ЗДвП изисква пряк или евентуален умисъл,
изразяващ се на първо място в съзнаване на наличието на незначителна техническа
неизправност и на второ място управление на МПС-то въпреки това.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото не се предвижда друго. Съдът намира, че е
налице изключващо административната отговорност на жалбоподателя обстоятелство,
представляващо случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, доколкото жалбоподателят не
е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на посочените от чл. 139, ал.1, т.1 от
ЗДвП последици, конкретно настъпването на техническа неизправност, при това
незначителна. За случайно възникналата техническа неизправност, установена по време на
проверката, жалбоподателят е предприел и правновалидни, законосъобразни действия, като
е посетил сервиз за отстраняване на повредата, така както го задължава чл. 101, ал.2 от
ЗДвП.
Съдът намира, че жалбоподателят не е извършил умишлено нарушение на чл. 139,
ал.1 от ЗДвП, поради което съставения АУАН и издадено НП се явяват незаконосъобразни,
поради липса на съставомерно виновно поведение. Вместо съставяне на АУАН
проверяващите е следвало да разрешат на водача, и да му укажат необходимостта от
посещаване на сервиз или гараж, като се придвижи по безопасен за движението начин. В
случай, че той откаже да направи това или ако липсва възможност за безопасно
придвижване, каквото не е била налице, предвид изричния отговор на този въпрос от св. А.,
че не е застрашавал движението по пътя, едва тогава би могло да се обсъжда
необходимостта от съставяне на АУАН или отправяне на предупреждение, по реда на чл. 28
от ЗАНН, ако деянието съставлява маловажен случай. По делото не се установи
проверяващите да са указали и предоставили на жалбоподателя възможност да посети гараж
или сервиз. В случай, че водачът е знаел предварително за техническата неизправност на
МПС-то и въпреки това го е управлявал, то това би било безспорно съставомерно
поведение, в рамките на което може да се обсъжда наличието на маловажност.
7
В случаите когато е прието, че водачът е знаел за техническата неизправност и
въпреки това е управлявал МПС –то с незначителни технически неизправности, подобни на
настоящите, несветещи светлини, съдебната практика приема, че е налице маловажност само
ако това е извършено в светлата част на денонощието и не е създадена опасност за
движението по пътищата. В този смисъл е КАНД № 16/2020г. на АдмС Шумен. В
настоящия случай, обаче не може да се обсъжда наличието на маловажност поради липса на
съставомерен умисъл и наличието на обстоятелства изключващи вината, съгл. чл. 15 от НК.
Съдът намира, че наложеното въз основа на незаконосъобразно издаденото НП
административно наказание глоба в размер на 50 лв. следва да се отмени изцяло.
Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН.
По делото жалбоподателят претендира разноски за адвокатска защита, в размер на
300лв. По делото са приложени пълномощно и договор за правна защита, но същия не е
подписан от страните по него, поради което съдът намира, че претендираното
възнаграждение не следва да се присъжда.
От страна на въззиваемата страна се претендират разноски, но предвид приетото от
съда решение за отмяна на НП, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № НП № 21-0280-000406/02.11.2021 г. на
Началник РУ К., с което на С. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., обл. С., ул. „***" № *, ет.*,
ап.* за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.179, ал.
6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50лв. (петдесет
лева).
Отхвърля искането по чл. 63д, ал.1 от ЗАНН на С. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д.,
обл. С., ул. „***" № *, ет.*, ап.*, за присъждане на разноски в размер на 300лв.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен
съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8