Р Е Ш Е Н И Е
Номер 251 12.07.2022 г. град Русе
Административен съд – Русе,
касационен състав, на шести юли две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Вилиана Върбанова
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Елица Димитрова
при
секретаря Наталия Георгиева и
прокурор Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 260
по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Д.М.Д., ЕГН *********; с адрес *** против Решение
№ 344/31.03.2022 г., постановено по АНД № 1897/2021 г. по описа на Районен съд
– Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0002248/10.08.2021
г. (неправилно посочено в касационната жалба като издадено на 10.08.2022 г.),
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе,
с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр)
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложена глоба в размер на
2 000 лева. Решението се обжалва като неправилно и необосновано, поради
което от касационната инстанция се търси неговата отмяна и отмяна на процесното
наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява, представя писмени бележки
Ответникът по
касационната жалба Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД АА) –
Русе, , не изпращат процесуален представител, представя писмени бележки вх. №
2895/04.07.2022 г., в което изразява становище за неоснователност на жалбата и
иска решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Възразява срещу
евентуално искане на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването, с оглед правилно установената от въззивния съд
фактическа обстановка, като въззивният съд е направил единствения възможен
правен извод, а именно, че с извършеното деяние е осъществен съставът на
нарушението на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр. Иска от съда да остави в сила обжалваното
решение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на Д.М.Д. против Наказателно
постановление № 38-0002248/10.08.2021 г., издадено от директора на РД АА Русе,
с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр)на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 2 000 лева За да потвърди
процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано,
наложено е в размер, фиксиран от закона. като нарушението е доказано по
несъмнен начин.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че жалбата и ангажираните писмени бележки (които
са почти идентични по съдържание) представляват недопустима смесица от доводи,
свързани с развило се производство по АПК относно наложена принудителна
административна мярка на жалбоподателя Д. и искания, свързани с обжалваното
наказателно постановление.
Установява
се от процесното НП, че Д. е санкциониран за липса на лиценз на Общността за
международен превоз на пътници, във връзка с проверка, извършена от служители
на РД АА на 19.03.2021 г. Успоредно със съставяне на АУАН №287765/19.03.2021
г.. за установеното нарушение, директорът на РД АА Русе е постановил Заповед за
налагане на ПАМ №РД-14-1006/22.03.2021 г., с която на основание чл.106а, ал. 1, т. 1, буква А и ал. 4, буква Б е
наложена ПАМ временно спиране от движение на МПС. С Решение № 164/25.05.2021
г., постановено по адм. Д. № 126/2021 г., състав на Административен съд –
Добрич е отменил посочената заповед за налагане на ПАМ. В касационната жалба е
пресъздадено почти буквално цялото съдържание
на това съдебно решение, като при така релевираните оплаквания се иска
отмяна на решението първата инстанция, с което обжалваното наказателно
постановление е потвърдено. Съдът може да извлече от изложените доводи волята
на жалбоподателя Д. за отмяна на решението и респ. отмяна на наказателното
постановление, но не е в състояние да коментира което и да е от изложените
възражения, тъй като всички те са свързани с административното производство по
обжалване на заповедта за налагане на ПАМ.
Сочи
се в началото на жалбата, че решението е неправилно и необосновано. Липсват
доводи в какво се изразява неправилността на обжалваното решение. Следва изрично да се посочи, че
необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК.
По силата на чл. 218, ал.
2 от АПК във връзка с чл. 63 в от ЗАНН, съдът е длъжен служебно да се произнесе
по валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на
първоинстанционният акт.
Обжалваното решение е издадено
от компетентен орган, функциониращ в надлежен съдебен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано,
поради което е валидно.
Решението
е допустимо, защото е постановено с участието на надлежни страни.
Решението е
постановено в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите на първата
инстанция за осъществен обществен превоз на пътници срещу заплащане, като
административнонаказващият орган безспорно е доказал заплащане на самия превоз
и заплащане на гориво. Житейски неоправдано е твърдението, че Д. пътува като
служител на фирма за отдаване на автомобили под наем. На практика наемането на
този тип автомобили от лица, които въобще не са се познавали преди това
представлява заобикаляне на закона относно изискването за наличие на лиценз за превоз
на пътници в Общността.
Касационният
състав счита, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се
остави в сила, а жалбата като неоснователна – да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 344/31.03.2022 г.,
постановено по АНД № 1897/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.